Из творчеството на неизвестен БГ автор, случайно попаднал ми нейде из нетя:
"Явор Тъпото е тук! Оле!
Ама и мен (да ви призная) хич не бе ебе (за туй хюмне)
Чувам, ксерокс-офис имал той,
но скоро НАП май налетели му на бой ...
За някои неща акъл се иска
и на човек много, ама много да му стиска!
Почнеш ли нещо - довърши го докрай,
щото нещата ще се обърнат скоро май ...
В полицията също уговорили му час,
дали е туй случайно, почвам да се чудя аз ...
Отде знам тез хави - хич не питай
ами направо се омитай.
Апетитът ми към теб расте, момче
и ще се срещнем скоро (само за кафе)
Да не си помислиш друго, де ...
Обещал съм ти неща
и не обичам да греша, и държа да ги реша!
До скоро, приятелю мой,
чака те голем .. .. .. .. .. .. (запой?!)"
Тук лирическият герой (по всичко личи) май е ядосал някого и е стъпал у лево ... Не знам за какво става дума, но не искам да съм на мястото на лирическия герой ))