Slinky

Амче чували сме го тоя младеж, пък и кремоната сме му я виждали

Дали Куку Бенда са най-добре платени в България не знам, но определено преди ти да се родиш в България такива турнета са се правили, при това имам пред вид с такова посещение, при това почти на всички стари БГ групи, че като сравним парите похарчени от Гологлавия за неговите турнета, би трябвало под 100 000 души на концерт да не пада. Та малко по-полека относно Куку Бенда. Добри изпълнители са но нищо особено. А Митьо Пайнера прави не по лоши турнета от Бандата на Гологлавия, ма и той си е чалга. А тук май говорим за рок-музиката

малко съм си пийнал по това време, но някък не мога да разбера тази тема - уточнете за какво става въпрос моля???!!!

Хайде да се включа и аз малко в разискването - имам почти същия проблем, който обаче не го смятам за проблем. Имам една стара корейска китара, с доста изчепатен хеви метъл външен вид от около 10 години и свиря от две години с един маршал VS100H. За отбелязване е, че общо взето това доста ме задоволява, ако говорим, и за чистя, и за изкривените канали. Преди около година обаче си купих още една китара, тоя път доста по-добра и по-скъпа от старата ми. Сега свиря и с двете. Въпроса е, че при новата състейна доста липсва, по същия начин както се оплаква Baby Thomas. Като чух неговите семпли и се убедих, че моята по-нова китара - Carvin се държи по подобен начин на неговата. Опитвах се да правя разни работи, но положението почти не се променя. И двете китари са с Floyd Rose. Звука на Carvin-а определено е много по-як в много отношения, но си отзвучава доста по-бързо отколкото на старата ми китара. Не мисля обаче, че това е болка за умиране - просто като посвиря с Carvin-а малко по-дълго (имам пред вид половин-един час) и свиквам. Мисля, че е добре човек да има и още допълнителни ефекти, а не да свири само с един усилвател и това доста ще пооправи нещата. Но просто нямам възможност да отделя достатъчно пари за готин процесор, а някакви евтинии не ми се купуват. Това е от мен за сега.

Ми аз също не съм учил музика и може би това ми е проблема - това, освен математиката е нещото, което ме кефи максимално. Но все пак от 1992 година се занимавам доста сериозно с музика, макар и като хоби основно(все пак съм изкарвал пари от други неща, включително от образованието, което имам) но това е нещото, което най-много ме влече. Освен това, макар че има доста хора с музикално образование съм на мнение, че има и достатъчно хора без такова, които правят много повече и по-качествено творчество, без да са професионални музиканти. Без да се обиждате, в БГ има доста музиканти, които са добри изпънители, но никакви творци. Доста рядко се намесвам в разни теми, но тази ме предизвика да напиша нещо по въпроса. Та така по тази тема - има много музиканти - всякакви - и професионални, и не професионални, и истински творци, и дилетанти, но най-важното е да успееш да се харесаш на някаква част от публиката. Е, голямата част от публиката в БГ е пълна селяния, но това което е добро прави впечатление. Примери мога да ви напиша мното. Разбира се голямата част няма да са от "Класиката и Дълбокия Джаз", но от това въобще не ми пука. Има достатъчно музика, която е много силна и достига до съзнанието на всеки. Просто който твори, трябва да се замисля какво вълнува хората, а не какво го вълнува него. Щото в тоя случай прави творческо произведение, което вълнува основно него.

Оооо, добре дошла душко, начи вече имаш и-нет прати ми на ЛС некакво ICQ

По принцип доста отдавна съм учил радиотехника и тогава се учеше по руски учебници. Та теоремата съм я учил като теорема на Котелнитов. Но това което беше споменато по-горе не е съвсем вярно. Всеки един сигнал като се разложи в ред на Фурие има доста хармоници, като тези които все пак като обертонове в звука се усещат от човешкото ухо са доста високи като честота. Човек не може да чуе звук с честота по-висока от около 17-18 kHz но ако един звуков сигнал e с нормална честота 5 kHz то третия му хармоник е 15 kHz , петия 25 kHz , той влияе изключително на окраската на звука. Това значи, че честота на дискретизация 44 kHz въобще не ни върши работа. Човешкото ухо е достатъчно чувствително, за да усети че в един звук с честота например 12-13 kHz , при честота на семплиране 44 kHz липрсват всички хармоници освен основния. Ако слушаш сигнал преминал през процесор който семплира на 44 kHz то като резултат ще излезе - ЧИСТА СИНУСОИДА. Което означава, че това изобщо не е звука, който е влязъл в процесора, а само основния хармоник. За това моето мнение е, че ако искате истински неизкривен сигнал честотата на семплиране трябва да е не 96 kHz, а най-добре 192 kHz. Тогава едва ли някой ще има забележки. Това е основното преебаване на сигнала при анологово-цифровото и цифрово-аналоговото преобразувана. Що се отнася до динамиката, там вече е от значение с колко разредни конвертори се работи. Но преценете сами - при 16 bit конвертори сигнала се разцепва на 65 536 нива (2 на 16 степен) - усеща се на слух разликата между 16 битови и 24 битови конвертори, но според мен разликата не е толкова драстична, колкото при различната честота на дискретизация. Но както някой беше цитирал някъде из форума любимия лаф от Мечо Пух - колкото повече толкова по-добре. Аз мисля, че скоро ще има доста добри процесори, които няма да ядат от звука - всъщност такива, които няма вече да можем да ги усещаме на слух, че го съсипват. Това е накратко. Аре със здраве

По темата - китариста на Контрол мисля че се казваше Стоян Тенев - наистина нема слабо соло - голем съм му фен. Има и много други, знайни и не знайни, но само за протокола - типично по български - от всички известни китаристи в БГ най-малко се покрива с представата за добър китарист Митко Кърнев. Не може да се каже че е лош, но според мен прекалено го превъзнасят. Има сигурно 100 и повече китаристи в БГ дето ще го отминат като бързия влак малка спирка. Но това си е мое мнение де. Друг китарист който много ме кефи - Сашо Мариновски от Сигнал. Много има още, но не ми се пише - почти всички вече сте ги споменали.

Ми кво да кажа - аз съм горе долу на мнението на t-rex, макар и не на 100%. Може и мноооооооого джаз да е слушал. Аз лично съм се сблъскал с подобна ситуация. Има някой джаз музиканти, с определени техни парчета или дори албуми, които ме кефят. Но има такива, които се считат за супер музиканти, които ама хич не ми харесват. И също така смятам, че повечето хора ги слушат от чиста суета. Или поне казват че ги слушат. Не че никой не ги харесва, явно има и такива, които са им фенове, ма определено за мен това си е чист джангър. Засвирят някоя готина тема и след това за да не избягат от джаза непременно трябва да я оклепат тотално. Ми то по тая логика и в най-голямата какафония може да намериш някаква мелодия, хармония и подредба на нещата. Според мен нещата в дълбокия джаз отиват към много субективизъм - на някой му харесва, на друг пък съвсем. И никой не може да определи има ли въобще някой, който да е прав или крив. Такива работа :think:

Абе Владе, утрепа ме с тоя сайт

Добре братче, много добре. Сайгън Кик са една от най-любимите ми банди. Но на оригиналното парче китарата е малко по-глуха - не съм поглеждал на диска си с какво е изсвирена. Джейсън Бийлър свири главно с ESP-та като електрически китари, но ще видя на диска и утре ще ти напиша. Но иначе гледам го свириш парчето наполовина както е оригинала, наполовина както аз го бях извадил навремето . Чак след време разбрах как се е свирела наистина. Ама щом я свириш и я пееш едновременно . Иначе Сайгън Кик имат едно много яко друго парче Spanish rain от последния албум. Не че имат нещо, което да не е яко - според мен де.

За пореден път се намесвам в дебат (за пръв път май в този форум) по отношение комерсиалната музика. Много се спекулира с това и аз определено се дразня леко от неправилното тълкуване на комерса или комерсиалната музика. Значи има и музика и изцяло изкуство, което е направено с цел печалба, но има и много продукция, която просто си е готина и харесва на публиката. Изобщо не може да се отрече достойнството на много банди или солови изпълнители, които са много, ама много продаваеми, без никакво значение с каква цел са си правили музиката. Пълни глупости са според мен твърденията, че видиш ли трябва едно парче да е супер сложно, зада е голямо изкуство. Не ми се дават много примери, макар че мога да изреждам песни и групи до другата седмица. И мисля че повечето хора тук също могат. За мен плюването по така наречената комерсиална музика е прост отдушник на хората, не можещи да направят качествено изкуство. Това е доказателството колко можеш. За мен, човек има право и може да критикува от позицията на постигнал нещо. Ако някои е написал песен като Dust in the wind на Kansas, Yesterday на Beatles или Бохемска рапсодия на Queen и това парче е оценено от публиката би имал право да разсъждава относно качеството на музиката. Повечето от нас обаче, ако не сме се доказали по някакъв начин просто ставаме смешни, разсъждавайки относно този или онзи колко бил комерсиален, приравнявайки го на некадърен автор. Ми най-добрия отговор е - напишете готини парчета и като се харесат на публиката - с това спорете. Но това се доказва и с времето - много от старите хитове и днес звучат готино и хората дори когато ги чуят за пръв път ги харесват. А не да ти въртят една песен по всички радиа и след като я чуваш по 10 пъти на ден с изненада усещаш, че си почнал да си я тананикаш. Не знам на някой от вас дали се е случвало, но понякога ми се е случвало със съвсем тъпи парчета за мой ужас. Иначе има всякакви групи които ми харесват и комерсиални и съвсем некомерсиални.

Добре бе Владе, създаде ми тема за размисъл . Ще требва да взема и да ги пробвам всички тия неща. Намерих много книги в нета, където има инфо, ама ти тука си го дал доста добре и синтезирано.

Много яки идеи. Доста приличат на Алан Парсън. Но ми се струват все пак своеобразни. Особено последната е много яка. Доста добре е, и като саунд, и като аранжимент, и като музика. Направо си става за готово парче.

Ами ще се явя. И не само на Сабат. И следващия месец на Пърпъл, ако дойдат

Е, както споменах, ако не бях си купил още една китара, може би щях да го взема. Ма кво да се прави, нема пари

Така е, ма ако свириш на някое дърво, на което ти е неудобно да свириш? Имах пред вид не толкова звука. Все пак инструмента е най-важен. А звука му може да се пооправи - да се смени туй онуй.

Добре дошъл, хубаво е че се присъединяват разни басисти, щото форума взе много китарен да става.

По принцип сте прави за китарните усилватели. Най-важното е китарата, все пак това е инструмента. След това е усилвателя и най-накрая са глезотийките като процесор, ефекти и т.н. Аз пък съм сменил няколко кубета и сега се замислям за процесор. Ама не ми се ще да купувам някаква тояга. Тоя Podxt си заслужава, ама нямам толкова пари за жалост. Всъщност имам, но сега ми трябват за други неща.

Ми аз имам вече втори Маршал. Първия беше VS30R - 30 вата транзисторен, двуканален. Ползвах го от 1999 година до преди около година, когато ми го откраднаха от репетиционната. Между временно бях си взел още един - VS100RH - триканална глава с лампов преамп и транзисторно крайно стъпало. Свиря с тон-колона Dan Armstrong на Cerwin Vega. Сравнително съм доволен, цялата система вади доста здрав рокаджийски саунд. Със сигурност може да се намери и нещо по-добро на прилична цена, ама няма достатъчно пари за жалост. Освен това имаше един модел за 30-тата годишнина на Маршал - един приятел го има - 80 вата, три канала, изцяло лампов. Доста добър звук вади, този пич му смени лампите на скоро и кубето свирна та отнесе земята. Има доста чекийки по него - може да се управлява по MIDI и други дреболийки. Ама подробности не знам. Свирил съм няколко пъти с него. Но като цяло Маршал си правят доста добри неща. Аз съм им фен. Ако имах достатъчно пари може би щях да си взема Rivera, щото съм голем фен на Jason Bieler , пък той свири с такъв усилвател. Ма нема пари

Аз по принцип не се занимавам толкова със запис на китарни кубета, но ми направи впечатление на няколко от последните концерти, че всички китарни усилватели бяха озвучени с кондензаторни микрофони май. Освен това само един път съм записвал при нашия вокал някакви китари за едно негово парче и той също ме записва с кондензаторен микрофон. И бях направо очарован от звука, който се получи. Иначе за свирене съм си озвучавал кубетата с Shure SM58 или с 565 и е било винаги сравнително добре. Но като чух онези записи с кондензаторния микрофон се шашнах - все едно си слушах маршала.

Изключително радостна вест. Много приятно съм изненадан, щото освен всичко друго това си е чисто наша търговска марка и наше изделие. Не е някаква лицензна китара, а "Кремона". Което иде да рече, че нашите майстори могат не само да произведат нещо хубаво, но и да го проектират, да го създадат. За електрически китари може би ще има повече трудности, защото там нямаме много традиции - всичките ел. китари които се произвеждаха тук си бяха изкопирани от чужди модели. Но за акустични инструменти по всяка вероятност имаме традиции и майстори, които са ги наследили. Певеца на разпадналата ни се вече банда има една овейшън китара, направена от някакъв наш майстор - ами какво да ви кажа, според мен си е много добра. Така че защо да не се правят инструменти на световно ниво в България. С какво сме по-лоши от тея на запад. Според мен не им отстъпваме по нищо. Аз в моята фирма като помисля с какви клиенти си имаме работа :wow: ??!!! И това са "специалисти" от световно известни автомобилостроителни компании. А са толкова тъпи - просто безбожно. Единствената им далавера, а тя е основната разбира се, е че държат парите.

Наистина интересна тема. Общо взето аз съм такъв характер, че се държа абсолютно по един и същи начин навсякъде и при всички обстоятелства. Това понякога ми пречи, щото съм голямо дърво и си държа почти винаги на своето. Но това са подробности. Относно припокриването на образа ми на музикант (в смисъл един вид човек на изкуството) и реалният ми образ - мисля че въобще не ги деля. Навсякъде съм си съвсем еднакъв. Не ми пречи да седя и да си пия с някои хлапета в някои клуб където сме свирили и да си намирам приятели навсякъде. Общо взето тъпо е да се държи човек като звезда, щото живота е много променлив - днес може да си звезда на сцената - утре някой който те гледа може да е на сцената, а ти в публиката. Но ние тук в БГ нямаме истински звезди, ако говорим за музика. Почти всичко е измислено и нереално, но повечето от тези които са известни са си пичове. Е, има и достатъчно тъпанари, които се мислят за турбо-гъзари, ама аз не им обръщам внимание въобще. Както и да е - купон да става и най-важното е да има много свирене на сцена. Може да е пред 50-100 човека, но като става купон и хората се кефят, тогава идва и удовлетворението за музиканта.

Да, вярно е - с годините всичко става по-трудно, но помислете си че имаше едно интервю с някакъв известен каратист по РИНГ ТВ преди няколко месеца. Попитаха го до каква възраст човек може да започне да тренира карате. Тоя пич отговори - ми няма значение - най-възрастния ми ученик е на 64 или 65 години, почнал е преди десетина и вече имаше някакъв дан, ама не помня какъв. Но беше втори или трети. Та всичко зависи от таланта и от желанието. Ако искаш много, упорит си и имаш все пак накакъв талан може да се научиш да свириш сравнително добре. Аз до 25 годишна възраст дрънках три акорда с леко дрезгав глас . Тогава започнах да свиря с групата ми. И не съм полагал никакви кой знае какви усилия. Според мен съм пропилял доста време, защото започнах да се уча да свиря по-сериозно може би от преди 3-4 години. Тогава останах сам китарист в бандата и се наложи. Преди това свирех основно ритъм китара и пеех. И сега като се хвана да свиря събота и неделя по 5-6 часа на ден и не мога да позная как ми се движат ръцете по грифа. Просто трябва бачкане, но целенасочено. И е добре да имаш добър учител. Аз за жалост съм самоук - свиря само разни упражнения от guitar-pro. Но и те ми помагат доста.

Ами правя, но прачетата са много. В различен момент ми е интересно различно парче, разбира се. Понякога е някое наше - на групата имам пред вид. Напоследък си дрънкам с Angry Again на Megadeth и Give it away на Red Hot.