Koobenot

Абсолютно съм съгласен. Ще се сдобия и с двете но за live със сигурност ще я карам с кабели.

Това за мен са по-скоро маркетингови простотии, ако цялостната имплементация на интерфейса е "по-добра", ще звукне "по-добре".

Ами те като философия рок/метъл и "шлифованост" не попадат в една категория, музиката е сурова и в естествения си хабитат според мен трябва да си остане такава, това, че някой е решил да се пробва или да изкара пари от тези стилове, няма нищо лошо, стига да се прави добре, но определено не е по вкусът ми. Проблемите започват там, когато обиграните певци започват да прилагат едни и същи вокални хватки във всяка песен, без да се осмисля какво послание трябва песента да даде и тогава звучи "заучено". Within Temptation съм ги гледал на живо, свирят и пеят супер, но ми звучи като някаква смесица между поп и метъл.

Като любител инструменталист/певец и смесител мога да ти кажа единствено – един музикант за мен е толкова добър, колкото е качествено живото му творчество без особени подправки - без autotune/heavy saturation/heavy processing и heavy не знам си още какви помпи. Днешната мода в звука изисква на запис всичко да е много лъскаво и перфектно и хората понякога (в това число и аз) се подвеждаме и като чуем на живо се разубеждаваме. Просто всичките тия ефекти, помпи и възходът на компютрите разглезиха част от изпълнителите и понякога дори няма изцяло изпята песен на запис, а всичко една огромно лепене на перфектни take-ове, които ако трябва да ги изпее вокалистът наведнъж ще се задъха. Ще дам пример с един от любимите ми изпълнители – The Midnight. Парчетата са synthwave от 80-те + модерен звук, можеш да чуеш как в студийният вариант всичко е супер и как певецът издиша на живо. Та тезата ми е, ако искаш да разбереш някой колко е добър иди и го виж/чуй или гледай клипове с аудиото на камерата. Всичко друго попада в зоната на измамата.

Този преходник би свършил работа.

Да не отварям нова тема, да вдигнем тази от прахта. Периферианци ни доказаха отново, че няма проблеми да записваш вкъщи, било то и remote, стига да си добър.

Причината за тея шумове и простотии, не е защото Tascam-а ти е некачествен, ами щото NeuralDSP не бачка добре със стари интерфейси и си "иска" нови такива. Подобна случка имах с M-Audio ProKeys Sono 61, това е миди клавиатура с аудио интерфейс 44 kHz, 16 bit, която е на над 11 години. На Windows Xp и Windows 7 си вървеше супер, не съм имал проблеми, обаче на Windows 10 с NeuralDSP Cory Wong се чува първите 30 секунди и после автоматично изчезва звука и няма оправия. Сложих му Scarlet 2i2 3rd Gen и заспа. На въпроса ти дали Scarlet или Clarret, ще има разлика, ако ще записваш с микрофон, предусилвателите трябва да са по-добри на Кларета. Ако ще е само VST тресня - не си давай парите за глупости и карай със Скарлета.

Имам един Millenium DI-E, обажда по-добре от аналозите на Behringer и ще свърши работа на първо време ... не знам само дали искаш стерео сигнал да вадиш от него.

А какъв сигнал ще раздават изходите? Балансиран/небалансиран? Ще е яко, ако можеш да раздаваш XLR и директно към PA.

Абе те са готини пичове, ще им простим.

Честно казано не съм, този кийборд ми остана малко на заден план, запаметил съм си всички линкове и в най-скоро време ще го направя. Бях голям мераклия на тия преходници, но съдбата ми изигра лоша шега.

Ще го чекна това.

Значи просто сега магически съм минал метър ... за другият път ще взема някой Contact Cleaner ... ще видим дали ще има дългосрочни ефекти. А каква е причината да не става?

@yamaha Апропо, посоченият от теб преходник от Щайнбергер няма да свърши работа, защото е 6.35 mm -> 2x6.35 mm - цък, а на мен ми е нужен 3.5 mm stereo -> 2x6.35 mm, като този например.

Точно това възнамерявам да сторя.

Не, честно казано ревютата ги пропуснах, признавам си.

Ето го линка, в този случай дори няма multiple choice - цък.

Отворих диспута вече, не че ще забогатея с 8 лв., въпросът е принципен.

И така сдобих се с дългоочакваните преходници, но ударих на греда. От 4-те бройки, които поръчах, единият не прави добър контакт, но не това е най-същественото. Форматът на преходниците не е по описание, трябваше да е 3.5 mm male stereo → 2 × 6.35 female mm mono, а получих 3.5 mm male stereo -> 2 × 3.5 mm stereo. Все пак ще му намеря приложение де, удобно е, когато искаш да свържеш повече от един чифт слушалки за записи. Определено ще ида до физически магазин с кийборда, за да се убедя, че моделът е правилен, а и не прекъсва:

Ползвам Mackie ProFX10v3 вече близо година и напоследък забелязах, че бутона за прерутиране на сигнала към слушалките когато се записва със слушалките започва да пука при леко разклащане, дори на два пъти ми спря левият канал, както на индикация, така и чуваемо, въпросният бутон изглежда така: Та след като го напръсках с легендарния контакт спрей WD-40, не само че пукотевиците спряха ами ходът му при натискане стана по-приятен. С какви контакт спрейове борите пукащите бутони и потенциометри? Има ли някакво златно правили или хитрина, освен да си прибираме/загъваме/пазим техниката и да избягваме запрашените места?

С цел да кривна с малко offtopic от темата, аз също записвам по "народния" начин - максимално сухо, с динамични микрофони където е възможно и пространството вече го създавам изкуствено, било то с conovolution reverb или конвенционален такъв ... едно от най-големите предизвикателства, с които съм се сблъсквал е създаването на "естествена стая" при ударните, обикновено е комбинация от няколко verb-а с цел да се скрие "изкуствеността".

Вдигам темата от прахта с едно супер интересно интервю с Алекс Нушев, който разказва как добре проектираното помещение може да помогна за записа на естествения обем на инструмента:

Ново парче

Ново парче на хоризонта: ПътятКъмДома_v10

Предполага хората, които колегата @Лими визира са тъй наречените pop DJ-s, а именно (цитат от Уикипедия): Въпреки липсата на високо техническо майсторство, добрите pop DJ-и, които аз съм виждал имат богата обща култура, знаят много различни песни/албуми/проекти, чувство за хумор, добро облекло и сценично поведение, част от тях дори са ходили на курсове по дикция за правилно говорене. Трябва да се прави разлика между entertainment и изкуство, няма как да търсим под вола теле. Така че отново си е въпрос на личностно търсене и себеразвитие, което важи за всяка сфера на живота. По същата логика можем да кажем, че поп музикантите, които свирят 4 акорда взимат хляба на джазмен, който знае всички ладове и може да импровизира във всички тоналности - в крайна сметка пазара решава кой какви пари за какво да взема и факта, че на някого не му се получава означава, че или наистина няма качества или пазарните му познания са слаби и трябва да се преориентира. Без да разбирам много от DJ-стване, българските DJ-и, които са ме впечатлявали обикновено прибавят още едно умение към музикалното си майсторство, а именно - свирене на DJ конзола. Голяма част от тях, както величията по света, владеят пиано, аранжимент, пеят, музицират, аранжират и конзолата е изразно средство. Синхронизирането на песни, усета за ритъм, тоналност, ползване на плочата като ефект за скреч, независимо дали физическа или jogwheel, динамично ползване на cutoff филтри с цел преходни ефекти са си все умения - искат време, внимание, специфична техника, както и владеенето на инструмент и не бива да принизяваме тези хора до някакви кокошкари. Все пак, който се мисли за добър да иде и да се пробва зад пулта и тогава да изкаже мнение. Българите, с които можем да се гордеем според мен са: DJ Borche - единият от синовете на Румен Бояджиев (ФСБ) DJ Mascota DJ Peter Yordanov - собственик на дискотека Showroom в Русе и победител на многобройни състезания по скреч през 90-те