Koobenot

Малко главоболие с плащанията в Thomann – методите за плащане и адресът на доставката трябва да съвпадат в границите на държавата. Сега ще дам пример – да кажем, че искате да си купите пиано и живеете в Германия, но сте решили да направите подарък на леля си Преподобна Евдокия от Тутракан за Коледа. Отивате в Томан, плащате с Bancontact, който е един от възможните немски начини за плащане и въвеждате български адрес. Плащането минава, но в последствие статуса на поръчката остава на On Hold, защото за поръчки към България се поддържат единствено PayPal/MasterCard (да речем). Te ще върнат платените пари по Bancontact и ще ви дадат линк към ново плащане с PayPal/MasterCard. Наистина, неудобно, но най-вероятно има смисъл и се прави от съображения за сигурност.

^ Това им е един от редовните номера на братята кЕтайци, чудя се дали е правопис или недоразбиране, но като гледам, при QWERTY клавиатура C-то е доста далеч от R-то, за да стане думата "receiver", така че по-скоро клоня към второто ...

И така, приемникът дойде благополучно, включвайки в пакета с кабел 3.5mm стерео жак от двете страни и USB за зареждане. Сдвои се успешно както с лаптопа така и с Android телефон, без да изпитвам някакви сериозни проблеми при "откриването" на устройствата. Телефонът успя да се закачи на по-висок протокол на трансфер (LDAC), отколкото лаптопът (AAC), като съответно разлика се усеща по същата корелация както с компресията на аудио файловете – колкото по-некомресиран е протоколът, толкова по-приятно и детайлно се чува, липси основно баса и високите. Някакви сериозни гличове и прекъсвания няма, единствено от време на време се получава някоя и друга "пуканка", която е незабележима за нетренирания слушател. По отношение на дизайна всичките протоколи на трансфер са приятно илюстрирани на предния панел и лесно се разбира на който точно функционира свързаното устройство. Звукова картина 3D бутона, както и предполагах, прави някакъв лек bump в EQ-то на бас и високи (V Shaped), като вдига и нивото с 3-4dB VU (съдейки по индикаторите на миксера). Напомня много на начинът на работа на loudness бутоните при HiFi техниката и автомобилните радиа. Вътрешният шум е на практика никакъв дори при усилен до край volume от устройството или е толкова нисък, че е практически нечуваем. Изходи Изтествах му както stereo aux 3.5 mm (малък женски стерео жак), така и left/right RCA (чинчове) изходите. По мое мнение, изходът с чинчовете звучи "по-добре" от жака, но разликите са наистина субтилни – маааалко повече бас, високи, стерео, ниво и разделение между инструментите. Тестове на изходите Другият A/B тестове, с който реших да се захвана са следните: стерео изходът на телефона спрямо този на Bluetooth адаптера стерео изходът на лаптопа спрямо този на Bluetooth адаптера За целта свързах телефонът с кабел на стерео двойка 1 в миксера, а изходът на Bluetooth приемника на стерео двойка 2, с EQ на 0 dB на bass/middle/treble корекциите и volume на канала 0dBu (unity, "12-часа на потенциометъра"), като и двата канала нямат собствен gain потенциометър, съответно той се определя от входното устройство. При едни и същи входни нива на сигнала, мнението ми е, че директната връзка с кабел звучи "по-добре" (повече бас/високи/широко "стерео"/атака и т.н.) от Bluetooth сдвояването. Това ме навежда на мисълта, че може би е добра идея да се ползва за по-непретенциозни ситуации – фонова музика, домашен караоке купон, пускане на песен от мобилен телефон и т.н., докато ако става дума за по-сериозни концертни изяви със сингбеци/DJ-стване кабелната връзка е по-надеждна и добре звучаща в този ценови диапазон. Една от теориите ми за разликите в качеството е, че протоколът вероятно не е достатъчно добре имплементиран, за да конвертира минимални загуби, или пък ЦАП-ът преди изходите на Bluetooth устройството не е толкова качествен, колкото тези на лаптопът/телефонът – това, разбира се, остава в зоната на догадките и може би някой по-технически грамотен от мен в тази област може да изкаже адекватно мнение. Батерия Батерията все още не съм я изтощил напълно и не мога да кажа колко надеждно се държи. Честно казано ми се щеше да нямаше никаква, но ще видим какъв ще е животът й в хода на употреба и дали устройството ще може да функционира постоянно на USB захранване, когато се скапе съвсем. Някой Bluetooth устройства спират да функционират, когато е повредена батерията и няма предвидена директна USB DC връзка, която да "шунтира" батерията и се налага хардуерна манипулация – да играе поялника и да се отстрани повредената батерия и да се свърже директно към захранващият модул. Заключение Като цяло съм доволен от резултата с леките условности, които споменах по-горе, а и предвид цената 30-тина лева е повече от окей.

Става дума за въпросният усилвател ("крайно стъпало") Dynacord SL 1200. На гърба на усилвателя има цъкалка наречена LPN Filter ("low-pass notch filter"). Отварям упътването и чета следното обяснение: За въпросният филтър в упътването не е дадена нито честота (Hz), нито дълбочина на сряза (dB/octave). От скромните ми познания по звукотехника, low-pass notch filter представлява комбинационен филтър, съставен от два филтъра, при който се пропускат ниските честоти и освен това се спира определен честотен диапазон от сигнала, както на тази примерна илюстрация, да речем: При положение, че изходите на стъпалото са само два, на спикони, те ще изпращат цялата честотна лента към озвучителните тела (20Hz-20kHz, относително казано). Какво ще прави този notch филтър тогава? Да речем, че ще ми елиминира 50Hz брумене на захранване, но това е конструктивен проблем и не би трябвало аз да се грижа за него като озвучител. Или пък ще филтрира някаква резонансна честота, но как ще я разбере каква е, като това зависи от озвучителното тяло и е динамична величина? Другото, което ми дойде на акъла е този notch да е много ниско, да речем 20-30Hz със супер тясно Q и да елиминира някакви инфра-ниски честоти, които само "хабят ток" и реално не могат да бъдат възпроизведени от озвучителното тяло. Същият похват съм го виждал при mastering лимитерите в софтуера, където има цъкалка, която с много стръмен сряз (96/128 dB/oct или brickwall) елиминира всичко под 20Hz, да речем. Обърнах внимание също на следното изречение от цитирания текст: Да речем, че има някакво закъснение между лява/дясна страна, което резултира в "дефазиране" на движението на говорителите в озвучителните тела, тази цъкалка ще оправя фазата, но как се случва технически това? На база на изконсумираният ток от озвучителното тяло има компараторна схема, която сравнява left/right и кара едната страна да "закъснява" спрямо другата, че да са калибрирани и да свирят във фаза? Звучи ми като научна фантастика за обикновена цъкалка на среден клас усилвател ... Естествено, пратих и мейл на Dynacord, така че ще видим за какво точно иде реч. Разбира се, A/B тестването на цъкалката може да доведе до някакъв емпиричен резултат на принципа "със/без ми харесва повече", но искам да знам какво се случва практически зад този бутон.

Погледнете в тази тема, изписали сме доста, реферирам моето мнение в нея:

Става. Единственото, което ми липсва е тунер, но колегата @yamaha може да асистира с един, както беше написал по-горе.

Е щом е "нещо рокаджийско/балади някакви" клоним по-скоро към акустична китара, като тази, например. От столицата/провинцията ли сте? Ако не сте от София и е трудно на място да се чуе/подбере нещо, може да се изпише инструмент и от Томан на по-добра цена. Колегите могат да кажат какъв им е опита с китарите от там.

Разгледайте форумните правила, възможно е да сте цитирала предходното мнение, което не е позволено. Ако искате да го цитирате, просто поставете символ стрелка нагоре: ^

Привет, посочената китара е класическа. Ето нагледна илюстрация, основната разлика е, че акустичната има по-тънък гриф и звучи по-звънливо и силно (относително казано). Не споменахте каква музика ще свири съпругът ви.

Зависи по какво си пада човекът, ако е рок/поп/джаз – акустична ("уестърн"), ако е фламенко/класика – класическа. Дайте някакъв ориентировъчен бюджет, за да сме полезни на макс.

Списание "Rolling Stone" отдавна не е отправна точка за мен, лично. Като ги класифицират, освен майсторлъка и иновативността при свиренето, включват много други фактори – продажби, маркетинг, цялостен принос за епохата, бунтарство в текста, възприятието на публиката и прочие други измишльотини, които нямат нищо общо с музикалното майсторство. Ще дам пример с една от другите им класации - 500 Best Songs of All Time. Отиваме в челната десетка и положението е близко до потресаващо – няма Queen, Led Zeppelin, AC/DC, Michael Jackson, дори на Боб Дилън са избрали "Like A Rolling Stone", а не "Knockin' On The Heaven's Door". Или пък на Beatles са избрали "Strawberry Fields", вместо "Imagine/Let It Be/Yesterday" и т.н. (само да не скочат отгоре ми Beatles феновете сега). Аз ли нещо не разбирам или ми се струва, че тия класации не се правят от меломани и музиканти, ами от маркетингови специалисти и шмекери?

Прав си, трябва да ми стане като закон да ги чета преди да поръчвам.

Избрах си този модел, заради LDAC-а и 3D бутона (подозирам, че ще разширява стереото, а може и да има v-shaped EQ крива), ще видим какво ще стане като дойде и ще му направя по-обстойни тестове.

Разгледай YouTube каналът на DylanTalksTone, на много човешки език ги обяснява нещата, примерно ей това клипче за теория на потенциометрите.

Така е, бленди се намират трудно, трябва да обърнеш целият Google и да се разтърсиш добре. Преди всичко трябва да си зададеш въпроса какви бленди точно търсиш – някой липсващ инструмент, ориенталски бленди или нещо друго. Ако са ориенталски за народна/поп-фолк музика шансовете клонят към нула, защото синтезаторът не е предназначен за това и тогава трябва или сам да си ги изработиш или да откриеш някой другар, дето да ти помогне и има богат опит в правенето на бленди. Освен Google, може също да опиташ също Rambler и DuckDuckGo, понякога се появяват интересни резултати. Колкото до MIDI-OX съм го ползвал за изпращане на бленди до Roland D-50 и Korg M1, и в двата случая не съм изпитвал проблеми. Единствено си спомням, че от опциите беше важно да се настрои скоростта на трансфер, защото ако нещата се случват твърде бързо програмата дава грешка и не се получава. Все пак, успех в търсенето!

По случай споменатия Кирил Котрулев – "Кико", историята зад емблематичната "Батальонът се строява":

От години насам попадам наляво-надясно из YouTube за въпросният режим на EQ-тата. Или е цъкалка на вече съществуващо EQ (Fab Filter Pro Q2/3 да речем) или си е EQ, което работи само в този режим. Все пак навсякъде съветват, че linear phase не означава по-добър звук и е логично да е така. Преди всичко трябва да разберем според мен спрямо какво точно ще ни е линейна фазата на сигнала – ами окей, в контекст на барабани, където множество микрофони записват един и същи сигнал и има шанс за дефазиране или пък китарен кабинет записан с два микрофона ... да речем, че там ще се опитам да приложа линейно-фазов еквилайзер и примерно бих направил един render на стемовете за да видя с очите дали наистина двата сигнала вървят "във фаза", както ми обещава EQ-то или просто прави някаква шмекерия и я flip-ва. Другото, което ме притеснява е, че недостатъкът с който идва е "preringing" – страничен ефект, който например при каса или соло-барабан ще навреди повече отколкото да помогне и другото е, че има latency, защото му е нужно време да оправи фазата на сигнала. Общо взето за индивидуалните тракове шансът да спечелиш/загубиш е 50/50, като без A/B тестове и критично слушане и на двата материала в контекста на цялата творба, смисъл няма. Та да питам направо – освен за mastering има ли някакъв сценарий, при който сте ползвали линейно-фазов еквилайзер и ви е вършило работа? Примерно да речем за индивидуален трак някакъв и в комбинация с какви други сигнали? В скромната ми практика не ми се е налагало да го ползвам, винаги съм си решавал проблемите със zero latency EQ-та и съм бил доволен.

Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

След 3 годишна ожесточена борба с аудио софтуер, безсънни нощи и известна координация, първият студиен албум на група Сакар излезна на бял свят. Микс, мастеринг и част от продуцентската работа са мое дело ... Тъй че, енджой! Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

, тактов размер 21/8-ми.

Според мен е окей за старт, повечето в този ценови клас са еднакви. Ако много държиш да вземеш "най-доброто за цената", отидете с дружка до магазин, който има опит с китарите и той на място да чуе и да ти подбере нещо. Отдели си още 100 лв. за лютиер, да ти направи начален сетъп, да може всичко да е изправно, виж само да е проверен човек, че скоро се оплакваха в тази тема от издевателства върху инструменти. Другото ще дойде с времето си, ако си мераклия, като свириш повече ще я опознаеш и ще имаш вкус и идеи какъв да е следващият инструмент! Дерзай!

Първата ти стъпка е да идентифицираш точният модел на потенциометъра - някакъв datasheet или упътване на китарата, след това размери, шлици, импеданс, работни напрежения, логаритмична/линейна характеристика ... може би попитай в някакъв Jackson форум? Чак тогава, като имаш всички параметри изоснови, можеш да откриеш точния потенциометър. Освен това в тези големи магазини за електроника ще намериш по-евтино въпросният модел, ако му знаеш параметрите, отколкото да пазаруваш "потенциометър за Jackson XXX", обикновено са по-скъпи така, защото някой си е направил труда вместо теб да го "match"-не по параметри.

В тоя диапазон всичките са г/д един дол дренки. Каква музика ще свириш точно?