Fats

Тук всички свеждаме глави и мълчим пред този титаничен пост. Ранен съм в петата и поне две седмици ще сря по чорапи...

Централният курс на БНБ не е закована константа, а се променя всеки ден. Това имам предвид като казвам по курса на деня. Тъй като съм поръчал досега доста неща през Динакорд не желая да споря за безсмислени неща.

Искаш отговор. Много просто, ще ти се смеят...

Там е работата, че нищо не пестяха. Особено в Кремона съсипаха хиляди кубици качествена дървесина, проблемът беше в това, че нито веднъж не направиха опит да изкопират 1:1 някой истински инструмент. В Орфей бяха почитатели на парения бук и якия шперплат. През 80-те започнаха да влагат клен за някои грифове, на пък телата бяха от чам и отпадъчен махагон (известните "тигри"). Пак по това време се появиха и адаптери с отделни магнити за всяка струна, преди това имаше само два модела, слагаха ги и на китарите, и на басовете. А като стена дума за цената, съвсем не беше ниска в сравнение с нормалните заплати по това време. Първата ми ел. китара струваше около 120 лв., някаква Кремона с един адаптер и гриф като сап за мотика. В същото време баща ми, който работеше във Военното министерство получаваше бруто около 150 лв. Говоря за далечната 1967 г. На черно долари се намираха по лев-лев и двайсет (с огромен риск и на практика не можеше да се купи нищо с тях у нас, Кореком работеше само с бонове). А един Стратокастер по това време струваше около $160-170, напълно достъпна цена за някои наши музиканти, които се промъкваха по чудо на работа в Западна Европа или Близкия изток (по това време Бейрут беше нещо като азиатския Лас Вегас).

^ Сакън, сега ще дойдат от Групата за защита на идиотите. Ще ти обяснят, че си много лош човек, който обезсърчава младите дарования.

Май нещата са се променили сериозно в последно време. Не знаех, че вече човек може да просвири на лъков инструмент за няколко месеца. И то на високо ниво. Само с оптимизъм и добри обноски не става, поне така беше "едно време". Моля,, бъди така добър, не се занимавай с "будния ми ум", а насочи безценните си усилия да обнадеждаваш млади дарования. Искрено ти желая успех.

Щом си го намерил в Томан може да гопоръчаш в някой от магазините на Динакорд. Доставката е за около 20 дена, плащаш каталожната цена по курса на деня.

Весело е да четеш проникновените писания на тънки психолози като viksps, денят ми стана светъл и изпълнен с надежда. Остава да помисля как да надвия комплексите си и всичко ще е наред.Предлагам на администраторите да отворят нов раздел за подобни теми, а колегата да стане ГЛАВЕН УТЕШИТЕЛ. Освен това, задължително да бъде блокиран достъпа до раздела на такива като мене, които смятат, че с трици маймуни не се ловят. И ще настъпи кротост, благост, покой. Уважаеми viksps, виж моля ти се и темата, в която една мома се кани за 8-9 месеца да се научи да свири на виола до степен приемане в Музикалната гимназия след 8-ми клас. Окрили я с благи думи и тя ще полети на крилата на музиката. Колко ще прелети е друг въпрос, ама хайде сега, да не стигаме до дребни подробности.

Това, което имаш е по-скоро някаква флигорна. Виж каква е разликата в механизвите на твоя инструмент и показания от колегата корнет на снимките. Разликата между машинки и винтили е очевидна. Въпросън е дали е запазен и може да извади някакъв звук.

Не ви ли омръзна да отговаряте на идиоти? Тоя иска, ама още нямал. И щом я вземе ще просвири на часа. Друга тиква, която не знае колко струни има виолата ще кандидатства в музикалното след 9 месеца. И тя не може, ама много иска... Това да е е салам, режи и яж. Вместо да им давате съвети, нека някой им обясни, ама простичко, че музикант се става след дълги години труд и учене. Много им харесвало и като се събудили една сутрен взели решение... И аз цял живот искам да съм шампион на овчарски скок, но тежа180 кг. Дали някой ще ми каже след колко месеца ще успея?

Грифът ти не е тънък, а тесен. Можеш да сложиш какъвто адптер намериш (за бас естествено), стига да се побира в издълбаното легло на тялото. Това, че струните няма да са точно над магнитите не е беда, все пак не може да чакаш чудеса от това нещо, нали. Друго ме притеснява повече, реалният риск да си порежеш ляватаръка на стърчащите извън грифа остри краища на нескопосано набитите фретове. Вземаш пила е внимателно ги подравняваш, един по един, за да не режат.

Нещо не разбрах. Хем не щеш да ставаш професионалист, хем ще кандидатстваш в музикалната гимназия. Там не се занимават с начинаещи, особено пък след 9-ти клас. Ако знаеш от колко много неща настръхвам, как ми се иска да бъда какво ли не. Ама не става, човек трябва да има реална представа за възможностите си и реалностите в живота. Как да го кажа така, че да ме разбереш, без да плачеш.

Как така изведнъж реши, че много ти се свири на виола? И то вече в напреднала (за начало на обучението) възраст. Като пренебрегвам възможността писанието ти да е рожба на скука и добро чувство за хумор нека ти кажа 2-3 приказки. 1. Обучението на лъкови инструменти започва в ранна детска възраст и поглъща дълги години къртовски труд. Много упоритост и отказване от детски удоволствия. Здрава родителска ръка и читави учители. 2. Натрупване на обща музикална култура и съпътстващо обучение за свирене на пиано. 3. При теб нито един от изброените фактори не е на лице. Възможно е на твоята възраст да започнеш да свириш на някакъв инструмент, но в никакъв случай лъковите не са в тази група. Не знам кой те е излъгал, че това е възможно, както и какъв е този учител, който се наема за една година да направи от теб музикант. Намирисва ми на мошеничество и безотговорност. Имай предвид, че ще се състезаваш с хора, които имат зад гърба си години музикален опит. Не искам да убивам детския ти възторг, но нямаш никакви шансове. 4. Винаги можеш да постигнеш прилично любителско ниво с друг инструмент ако толкова държиш да свириш на нещо. Но както ти каза Икарус, ученето продължава цял живот и отнема доста време, сили, а в някои случаи и средства.

Единият от басовете, с които свиря е Fender bass JP - 90, USA, тялото му е от някакъв вид топола, доста е по-леко от другите ми инструменти. Имам и Jazz bass, който ми откъсва рамото като свиря повече от половин час прав.

Що нещо се изписа, със и без смисъл. Като има толкова можещи и знаещи, съберете се и направете добро на човека. Пък аз през цялото време се сещам за маймуните и триците, лозето и мотиката, козата и пръча, а най-вече за пръднята и боята... П.П. Лош човек си ти, Валяк, много лош.

Чел си много теми на "специалисти". Въпросите ти нямат смислен и точен отговор, по ред причини. Това е все едно да питаш колко често си сменяме чорапите и гащите. Цената за смяната на фретове варира в зависимост от особеностите на грифа, но вече е около 140-150 лв. Говоря за цените на няколко софийски майстори. П.П. Имам интсрументи, купувани преди повече от 30 години, редовно ги използвам и не виждам нужда от намеса на лютиер за смяна на фретовете.

Обаждаш си в Динакорд /ако не си от София/ и си поръчваш от Томан. Плаща се по курса на деня, без надценка. Ето тук може да намериш каквото ти трябва. http://www.thomann.de/de/search_dir.html?sw=Pickguard+&x=8&y=6&gk=&bn=

Не можеш да получаваш съобщения, затова ме намери на Скайп arblead - зеленото не е активно, невидим съм. Имам нещо конкретно за теб, мисля, че ще те заинтересува.

В Хасково работи Веселин Белевски, той може да реши твоя проблем. Ето телефон за връзка - 088 498 1389 Може да го намериш и във Фейсбук - https://www.facebook.com/veselin.belevski/about

Накъдето и да въртиш, първо отпусни струните.

Няма тепърва да откривам качествата на различните производители на Фендер. Безспорно китайското производство се подобри много през последнитегодини, но все още не могат да се сравняват с мексиканските инструменти. Още повече когато говорим за бас втора ръка. Лично мнение.

Какво им е на мексиканските инструменти? Стига басът да е запазен и да са полагани елементарни грижи за него.

Свири си на китарката и не чети мненията на "специалистите". Повечето от тях са виждали свястна китара само през крив макарон, но е важно да се правят на интересни и компетентни. Да не говорим пък за китара, която е копие на Стратокастер, те тия китари за нищо ги нямат даже когато са черни. А както е известно най-добре свирят черните, ама да са с рога и копита. Не разбирам защо говориш за дефекти преди да си почнал да свириш с този инструмент, дефектите са само в главите на "познавачите". Естествено, от евтин инструмент не може да се очакват чудеса, но това не значи автоматично, че е кофти. Както е речено, барай си пръта и свири на воля. А "познавачите"... ми да правят като вятъра. Че до гуша ми дойде от измисленяци. Желая ти приятни забавления с новата китара, нека ти носи радост. Грижи се добре за нея и тя ще ти се отплати. И спри за четеш съвети за смяна на адаптери, железария и т.н. Ако ги питаш ще ти кажат да си смениш и бравата на входната врата...

На класическа китара се свири само с пръсти, а самата техника е fingerpicking. Но тази техника се прилага и при всички други китари, не само при класическата.

Тъй като всеки се хваща за думата, нека доуточня - здрав, надежден, тих, качествен, скъп кабел. Под ширмованата оплетка има навито фолио, за всеки случай, без да влияе на гъвкавостта. "Здрав като корабно въже" и не слушам таксиджиите през него. Единствиното, което не достига за пълното ми щастие е синьоникаквият цвят на част от кабелите. Както и да е, ще го преглътна някак си. bir е абсалютно прав, читав кабел се намира много трудно, съжалявам, че преди години не купих цяла макара. Да има.