-
Мнения
711 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
1
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от Angelina Sekulova
-
Мммм, много ми харесва, че си разпрегнала "камилските кервани", които се точеха морно в предишните ти тракове и си предпочела да ни освежиш с малко калипсо-настроение - аз виждам живописни сини плажове, народ в цветни бански и парцалки (най-вече бели три четвърти гащи с щамповани оранджовки цветя), сламени шапки и голеееми розови сладоледи. Разбира се, че си го изпяла с характерната лудетинска непринуденост, чистота и "леко намигване", от което на човек му иде да си заподскача на един крак!
-
Ивелиний, върховно парче и страхотно пеене! (Бях забравила тази песен, а я обичам много...) Имитираш или не имитираш, казвам си, че за първи път те чувам да пееш от себе си - в първо лице, единствено число. На предишни кавъри боравиш с материята "от дистанция" и интерпретациите са много по-стерилни. А това се е получило разкошно - и убедително присъствие, и изфинена фраза, и красиви краища, и автентични фигури, и богатият бекграунд..., абе, парчето ДИША просто! А средите в пианото ми напомнят за запис от стара плоча, направен на сцена - с един висящ кондензаторен микрофон за целия оркестър (само дето не се чува отпускането на педала или скърцането на паркет, добави ги от някъдеее...) Аз бих послушала още такова пеене, а авторските идеи сами ще "доприпкат" в един момент!
-
Да, вложих повече патос в коментара, защото онова, което ти забелязвам напоследък, е едно активно разместване на приоритетите точно в концепцията за пеенето. Долавям един пробив на драматичното присъствие (човешкото и личното) vs. стремежа към хармонична издържаност. Особено се вижда във френските ти парчета, може би това е натюрел, който най-много отговаря на същността ти. Отчитам, че при едно първо "сглобяване" на парчето, далеч не всичко е съзряло, че някои решения са взети малко механично, че не за всеки дефицит човек има готови алтернативи и се придържа към утъпкани решения, макар и да знае, че не са най-добрите. Мисля, че така сме всички. Наистина инструменталът ти е по-изпипан и по-интересен не само в сравнение с други, които съм чувала от теб. Тук на моменти инструменталът ми е по-интересен и от пеенето - особено като бийт и като фраза. Парчето има потенциал да стане много по-витално (ти нежното винаги си го докарваш). Въпреки "естраднеенето", което вече се отчете, има 'маЯ' в идеята и ми се иска да не се отказваш от бъдещи търсения. Страшно се радвам, че съм те накарала да се 'закахъриш'! É така се стига до истината! :) :)
-
Чакай и аз да си кажа. Много мило парченце някак - в идеен порядък е супер и си струва да се ПРЕработи (поне според мен). Може и да бъда малко крайна, за което се извинявам предварително. "Естрадността" иде от няколко фактора: дублиране на мелодията с обръщението на акордите в китарите; влизания на вокалите на първо време с блокови акорди (и въобще влизания на първо време или пеене на едни дълги трайности баш тогава); пеенето на текст и от двата гласа през цялото време. Оттам идва едно рецитално звучене тип "Тоника СВ", Мишо Белчев и... Мариана и Тодор Трайчеви. (А аз си самопризнавам, че рубриката "Поети с китара" ми е музикално незадоволителна, което не значи, че и тя си няма своите стойности.) Полифонче, силната ми препоръка е: при мисленето на вокала, ИЗЛЕЗ от акомпанимента. Другото е..., при наличието на хармонични инструменти, почни да мислиш за орязване на хармониите във вокалите, за мелодични движения в соловото пеене, които не са подсказани хич от акомпанимента, за пеене, което е "друго" (знам ли как да ти го обясня). Можеш да оставиш цялата мелодия на момичето - тя има по-кънтри бленда и предполагам, че може да изпее и по-пъргави мотиви, които да й лежат. Може да направите в средата една част само с перкусии и там вече гласовете дори да са по-тежички, няма да е проблем. Текстът може да се разпредели между солист и бекове. И да се пооблекчи. (Помисли за гениалното разпределение и "подаване на пасове" в She's Leaving Home... ) Давам ти два примера (просто, за да усетиш разликата в замисъла, твоите китари от 0:39 секунда нататък много се доближават до нейните): И една доста по-полифонична (и малко хаотична) банда: Чуй отношението между мелодията на соловия вокал и акомпанимента/вокалните хармонии. Виж на бриджа - като влязат всички гласове с текст и вървят по обръщенията на пианото, как... става "ретро", наковано и се умътртвява всяка възможност за движение. Направено за малко, това те държи на фокус. Направено през цялото време - отнема живеца на парчето (поради многото дублирани функции между инструменти и гласове). Това ти идва от хоровото пеене. Много е... 'тежкоартилерийно' като стил, но може би това да си си ти. Не допускам, че съществено ще се промениш, но поне съществено помисли. :) И ако се промениш с малко, няма да изневериш на стойностите си, а просто ще си обогатиш палитрата на изразните средства. (Вече спрях да говоря за това парче, а по принцип...) Харесвам последните ти търсения, нахвърляш се на различни неща и ми е интересно, защото имаш попадения!
-
Гот ино! Е това нахъсено и категорично поведение ми пълни душицата тамън! (И добре, че повечко теб са те снимали... )
-
Прекрасни са композициите и за мен беше истинско удоволствие и много приятна изненада! ---------- ^ Благодаря, @Stone! (Върни на комшиите един пръст от тези, с които броиш разочарованията...)
-
Very То ми е познато, ама не пречи да си опресня паметта: исках да кажа, че е мелодично, лежерно, слънчево. И нещо атипично за теб - непосредствено и с цвят в пеенето (най-вече поради една все по-съзряла концепция за собствената ти музика!). Знам, че французите ги 'боли глава' от теб (сигурно защото французойките са на противоположното мнение...)
-
Заболя ме коремчето...
-
Irish Wood е съвсем точно... Ето едно набързо "изстреляно" пеене тази вечер. Не особено експериментално. Просто любима женска соул балада: If I Ain't Got You (Alicia Keys)
-
^ Страхотно създание е Есперанца - малко, даровито и царски непринудено! И аз днес сутринта се сетих за същата тема, но по повод на едно разстроено трио пред Народния театър (което обезсмърти цяла китка от любими хитове, включително Autumn Leaves). Освен с аналогиите, си надобрял и с артистичните инвенции!
-
Признах те, ако си познал кои са!
-
Искам НЕК/И Ви Ен/ЧЕЗ да ми пращат сметките на CD и така да ми пеят показанията на електромера, реквизитите по фактурата и дължимата сума!
-
Първо пробвай пеене с инстументал и виж дали се синхронизираш добре, когато някой друг свири - влизаш ли навреме и уверено, ритмични ли са фразите и финалите, точни ли са тоновете? После обратното - свири на някой друг да пее и внимавай, да не се подвежаш по него. ------------ Ако тия двете неща се получат - добре! После въпросното парче, което искаш да изпееш с китарата, го разучавай на части. Научи първо акомпанимента и се постарай свиренето ти да е ЖЕЛЕЗНО - да не мислиш за него. И едва тогава почни да пееш. Един метроном ще ти е неоценим помощник в това начинание. И ако 80% от парчето става добре, а на едно-две места продължаваш да бъркаш, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ. Почивай известно време от тая песен, да ти улегне и да не те уморява мисълта, че нещо й куца - и пак. Каквото направиш и стане добре - изсвири го на купон, пред приятели. (Тяхната радост ще ти даде тонус да продължиш.) Дано съм помогнала.
-
И аз намирам, че сме се сдобили с ново и интересно присъствие във форума!!! Доста време прекарах, ровичкайки из потайностите на garageband... Трябва да се връщам по заглавията, а впечатленията ми са още съвсем пресни. Признавам си, че за мен подобни стилови амалгами са ужасно странни - някакви 'искрящи' хармонични решения, нетипични съчетания от бленди и електронни звуци, деформирани гласови семпли, линийки и акценти в панорамите... - уникално е! И композициите не ми се разпадат, въпреки че, да ме убиеш, не мога да назова елемента, който "ги събира на едно място"! На моменти ми липсва ЖИВ солиращ инструмент, който да влиза в органичен синтез с хармониите (подобен проблем имам и с "Елено моме" - не знам дали изчистването на мелодията от някои характерни елементи и украшения е преднамерено и дали аранжиментът 'за оркестър' налага точно такъв подход). Квартетът по-горе, orchestral, варварите (! ), An American and Bulgarian... It's not a Blue(s) Ае стига съм говорила глупости...
-
Аз предлагам творбата да се казва Монтанска безнадеждна (1) и да постави началото на цял поетичен цикъл, като се сменят само индексите. А като се съберат повече произведения, та и коментари от други мераклии (за сравнителен анализ), може да се изготви и едно краеведско изследване за сезонната дашност на момите в Северозападна България (когато 'слънцето сковава' и 'студът огрява'... )
-
Тц-тц-тц... И мен, докато компилирах линковете, все ме глождеше съмнение дали тия хора не са си объркали попрището... А то не? ------------ Ето още една практическа сламка: Потърси из мрежата, тя гостува и води практически занятия в София по госпел пеене (уъркшопи/'работни шопи', както сега се казва на чиС български), съпроводени с увлекателни разкази за традицията и произхода на тази музика. Пускам същото парче, интерпретирано от набедените тенори (понеже съм си природно тъпа и си харесвам певци, дето имат, та им 'артисва): Three Mo`Tenors - Let the good times roll
-
Второто записче продължава да е фалшиво, но е малко по-жизненко, по-малко се колебаеш за текст и си ритмически "по-окопитена". Сиси, Сия, Стилиянке..., не мъ провокирай да ти приложа 'натиск', на който няма да устоиш. 1 процент талант и 99 процента труд. Ти си малка, освен това си неопитна. Емоционална си и това те увлича, но не изглеждаш самовлюбена. Затова се държа спокойно с теб. Първият голям труд (който може и да ти е последен) ти предстои при срещата с професионалист. Ако срещнеш човек, на който да гласуваш доверие, директно му задай въпроса ИМА ЛИ СМИСЪЛ да се занимаваш. И поискай след известен брой занятия, като те прослуша и опознае, той да ти даде отговор. И се ангажирай да приемеш този отговор, дори да е обезсърчителен. 13 години е възраст, на която определено трябва да е ясно дали човек е музикален или не. Освен ако средата (семейство, училище, приятели) ПО НИКАКЪВ НАЧИН не го е предразполагала да изяви себе си. Това ми се струва прекалено изключение... Дет се вика - не си ли си пяла песнички с приятелки? Песни за бъзик? На игра? Песни от любим филм? И как те възприемат другите момичета? А имаш ли приятелки, които пеят по-добре от теб - и винаги вярно? Я викни една такава у вас, тя да пее (същата песен) по-бавно и ти - с нея. И да те връща, и да те поправя на грешните тонове. И като пооправите песента, се запишете двете. Едно е да препускаш с темпото на записа (който е мъртъв) и друго е да пееш, като знаеш, че някой друг те наблюдава и пееш - със стремеж да не сгрешиш! Имах една такава приятелка, когато бяхме на 14... Тогава даваха един английски сериен филм по телевизията. Не помня заглавието, но имаше музичка с едни двугласи и едни канони. Много ни харесваше и на двете. Обаче моята приятелка... все я запяваше фалшиво (като теб, все едно не се чува). И така, решихме, че ще се научим да пеем музиката. Събирахме се следобедите през летните ваканции и отивахме на едно наше любимо място край реката. И там пеехме - тон по тон - двугласите и влизанията на каноните. Железни станахме. Но... тя пееше без грешка, само ако и аз пеех с нея. Много хубаво пееше наистина, и освободено, и с настроение - ама да сме двете! (А съм виждала и обратния случай - певец, който пее перфектно сам, и с акомпанимент също. На двуглас трябва да държи ЕДИН ТОН... и го изпуска.) Така че добре е известно време някой да те води и да те наблюдава с постоянство. Да пеете прости неща. Да пееш мелодия с инструмент... И поведението ти може и да се стабилизира. Но трябва да е бавно, да се стараеш и да се вслушваш. А ако решиш да се обърнеш към професионален педагог, избери си такъв, който ще ти обърне нужното внимание, но няма да ти спестява истината. За теб е по-добре. Аз съм убедена, че ти си умно момиче и сигурно си силна и в други области!
-
ultramega, Реших да отговоря на болката ти - първо с думи и мисъл, а с музика ще мога, ако пуснеш траковете за download... Не изпитвай никакви колебания дали поведението ти е уместно или оправдано. Просто ще питам нещо... Дано помогне. Сега, когато баща ти физически не е в този свят, ти питаш ли се какво или кой е обектът на твоята любов? И щом твоята любов към баща ти преодолява материалните условности, защо и неговата любов към теб да не следва същото правило? Няма родител, който да обича детето си и да иска то да се сблъсква със скръбта, потъвайки. А по-скоро да я преодолява, живеейки. И помъдрявайки. Музиката изпълнява и двете условия. ---- Искрени съболезнования! А сега ни пусни тракчето, да го продължим. Щом така си решил, това е най-доброто...
-
Лекар ти трябва. Второ - опитай се да проследиш състоянието си назад във времето и да видиш дали няма някаква системност: кога изпитваш облекчение и кога - влошаване (сезонност, преумора, преходни периоди с отслабен имунитет, задимена обстановка и пр.) Ако е алергия (както и аз предполагам), тази информация ще помогне на лекаря да направи заключение. Аз също имаХ такава алергия към цигарен дим. Просто лигавицата на носа набъбва и (поне при мен) изсъхваше, нямах хрема. И край - не можех да дишам нормално. Няма да ти казвам как съм се оправила и какви медикаменти съм използвала, за не скочиш да се "самолекуваш". Успех!
-
^Диagnostic! Майната ми (на неразбиращите)...
-
Цяла песен "there Is Something Else"
topic отговори на Angelina Sekulova's Black Bird в Авторска музика
Аз пак съм си живяла в заблуда... Понеже съм чула първото парче, но ми е малко твърдичко и не го коментирах, като видя, че темата се качва, викам си, сигурно е поредният микс, щот' ти като ги почнеш, не спиш! Обаче неее... КАК ДА ПРЕДПОЛАГАМ, че в тема "Цяла песен..." си метнал 6 парчета? Създай тема "Цял албум... от новата ми песен", та човек да не проспива материал... А и връзката с nalbantov.com се държа както си иска, поради което обиколих майспейса и фейсбука, за да понаваксам. Sunflower Seed, Fall Asleep Again (хич не спиш на това парче) и последното соло - супер! Интрото на Fall Asleep е много фантазно, аз страшно харесвам такива импресии, ако измислиш повече, ш'викам "ура"! А последното солце... само ме навява на мисълта, че всичките ти парчета се зараждат от солото -> към цялата форма. Много интересни закачки и мотивчета си разхвърлял и в солата, но и в подложките (и последното ти е така). Мога само да се надявам, че ще ги повториш повече пъти в целите композиции (а може и да ги семплираш и да бъдат специален 'бонус' към албума, та идиоти като мен да си ги слушат по 17 пъти преди да пристъпят към остатъка от парчето)... СУПЕР!! :) Чакам целите композиции и онова старо парче "Балкан", което си изровил! -
То е мъчително и за свирещите, и за слушащите... Но само военният церемониал и дипломатическият протокол лишават човека от възможността да си каже какво мисли (или му дават възможност да се успокои, че отдавна е спрял да го прави). АДСКИ ТЪПО СТОЯТ и чакат да свърши! И на тоя, дето задръстено козирува, се вижда как ръката му увисва... П.П. Нормален човек би изкоментирал тая бутафория на секундата. А вероятно би напуснал. На секундата.
-
Ооо, не само! Тя и софтуер за запис си свали, и се записа, и КОГА се научи да си записва файловете в мп3 формат, та и да ги качва за споделяне просто не знам! Браво на теб! Ноооо пеенето е доста неточно... Я аз да питам още нещо: със слушалки ли си на тоя запис??? Освен фалшивките тонове, реагираш и с лек закъснителен ефект, сякаш нещо ти пречи да се ориентираш. Да не би да ползваш нещо такова: Ползвай САМО микрофона, за да се чуваш. И още едно въпросче: думчките защо не са уверени, а? Това са два допълнителни фактора на стрес (освен че всичко ти е ново и сигурно не спиш нощем от емоции...) Почини, премахни тия две пречки (ако са тия) и... пак опитай, ама спокойно. И учене ще трябва, то е ясно, стига да има подходящ преподавател някъде наблизо. Те ти и инструменталче на тая песничка, ако искаш да опиташ и с него. Офф, чакай, че забравих линка: http://mp3bear.com/the-bangles-eternal-flame-instrumental
-
Лелеее, каква "старомодна" тема... Не знам откъде да почна. Първо: ТЕМБЪР, ако е за солово пеене. Експлоатация на обертона, цвят! Това се постига със смяна или "местене" на тона/вокала от една резонансна кухина към друга. За да се постигне максимално внушение, наистина резонаторите трябва да имат "акустика на катедрала" - от кораба до купола, сиреч от гръдния резонанс до синусите, всичко трябва да работи. Второ: да, наистина - сила. Трето: култура на динамическото поведение - зарежи кварталния ентусиазъм на енориашите, които са отишли на литургия, за да си отреагират срещу "всеобщата греховност" и солистите, които навикват. Това наистина си е проблем. Черни или бели? Абееее, повечето са си черни. Има и "европеидни аналози" , но те не веят знамето. Пускам малко примери първо, от които си струва да почерпиш фраза и фигури: Donny Hathaway - Put Your Hands In The Hand - божествен соул певец! - в средата на парчето има пеене на "мммммм" и Long way from home... "Мммммм" - то е чудовищно упражнение за изпяване на тон С МАСА (от гръдния регистър, с глас!), през звучна лабиална съгласна (м), така че да се уплътни целия резонансен обем - през ноздрите вади тон буквално! И дълга фраза, забравя да диша. И страхотни украшения в края на фразата... Много госпел е изпяла тая жена, послушай каквото намериш. За тия много дълго време си мислех, че няма начин да не са черни... - също гениална банда, с много госпел-базиран репертоар. Още една певица (тя е само за илюстрация на бяло/черния контраст) - чисто бяла, даже немскоезична. Чуй видеото в майспейса: Pascal von Wroblewski - What are you doing. И нея я помислих за чернилка, като я чух за първи път (госпел не знам дали пее...); - също класика - чудни хармонии!Тук можеш да пробваш с едно упражнение - на Nobody knows използвай широкия окръглен вокал О на body, намери си най-ниския тон, който можеш да изпееш плътно, с маса, и като изпееш на него boоо -, задръж тона, да го усетиш в гръдния резонатор и на същия тон изпей dy (диии). Дръж на И-то и мести резонанса от гърдите към синусите. Трябва да чуеш как от окръглен и дълбок тонът става "светъл" и "плосък". Внушението в тая музика се постига точно с такъв "рисунък". И ето още трима луди, дето владеят динамиката - от форте до пианисимо (безкомпромисни): - първо си пеят соловите партии, а на финала... и муха да бръмне, би ги надвикала. И шоу правят де, има много кодош и "преиграване" в поведението им... Хайде, като прочетеш книгата, дисертацията и понаизустиш любимите си примери..., предполагам, че ще чуем за теб от медиите!
-
Егати съвпадението! Поздрави я!! Ще поразровя и за други нейни снимки от проявата и ще ти метна линк на ЛС тия дни. Еееей, светът е малък (и целият е родом от Монтана)! Не приемам възражения!!!