a_panov

Никола Вапцаров - Вяра

 

Ето - аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него - Живота -

направил бих всичко. -

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? -

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право -

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

 

-----------------------------------------------

 

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Въпросите на тази планета

я решим,

я не решим...

 

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.

Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

 

Не казвайте: утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте: утре да бъдем честни,

днес тихичко

ще се проврем...

Носете си новите дрехи, момчета,

ходейки падаме,

сънувайки мрем!

 

Не казвайте: утре с вик на площада

ще кажа истината - после на клада!

На клада, но утре. А днес потърпете,

днес се налага

да премълчим...

Носете си новите дрехи, момчета -

падаме, както ходим,

умираме, както спим!

 

Стефан Цанев, 1972 г.

 

----------------------------------

 

The Tiger

By William Blake

1757-1827

 

TIGER, tiger, burning bright

In the forests of the night,

What immortal hand or eye

Could frame thy fearful symmetry?

 

In what distant deeps or skies

Burnt the fire of thine eyes?

On what wings dare he aspire?

What the hand dare seize the fire?

 

And what shoulder and what art

Could twist the sinews of thy heart?

And when thy heart began to beat,

What dread hand and what dread feet?

 

What the hammer? what the chain?

In what furnace was thy brain?

What the anvil? What dread grasp

Dare its deadly terrors clasp?

 

When the stars threw down their spears,

And water'd heaven with their tears,

Did He smile His work to see?

Did He who made the lamb make thee?

 

Tiger, tiger, burning bright

In the forests of the night,

What immortal hand or eye

Dare frame thy fearful symmetry?