overhate

И моите също Извън шегата, както виждаш, приемам, че има логика в това, което казваш и че много от проблемите съм ги имал и аз, така че е доста по-вероятно да си прав, отколкото да не си Много от китарните виртуози даже препоръчват да се започне не просто с акустична, ами с класическа китара. Но в крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка и цели.

Вероятно си прав, само че какъв е смисъла да свириш нещо, дето не те кефи, ако няма да ставаш професионалист. Аз никога не съм обичал особено кухарките, както и да свиря на "чиста китара", обичам яко дист с яко гейн. И, да, имал съм повечето от проблемите, които описваш по-горе, някои от тях чак сега, на стари години, се хванах да ги оправям, но какво от това, нали свиря за кеф, а не за състезание.

И ей тоз: :)

Лошо е. Ще загинеш в адски мъки. Свети Петър няма да ти отключи Райските порти. Бързо почвай да учиш сола, докато не е късно

Т'ва става тогава, когато конкуренцията е достатъчна и "бизнесмените" трябва да се борят за клиентите си. У нас в момента (поне в София) качествените репетиционни са малко и често са заети със седмици напред, тоест наплив има и собствениците нямат инициатива да къткат и да се мазнят на когото и да е било. С времето, при повишаване на средния доход в страната (ех, мечти), все повече от сериозно и редовно свирещите ще се ориентират към наемане на собствено помещение (или 2-3 групи комбинирани) и собствена техника, напливът за репетиционни ще спадне и тогава бизнесмените ще имат причина да правят отстъпки. Иначе са прави по-горе изказалите се. Ако си резервирал 2 часа - плащаш си ги, пък може да свириш и половин. Ако си резервирал един час и след това няма друга група в доста от репетиционните ще те оставят 5-10 минути отгоре (но не и 15-10) без да ти искат допълнително за това. Пак ако следващият час е свободен, в доста от репетиционните е възможно да се спазариш да свириш и платиш само половин. Но при предварителната резервация обикновено се искат точни часове.

Добре де, да приемем, че го има този синдикат. Как ще накарате абсолютно всички изпълнители да приемат определения ви минимум? Какво ще правите с тези, които откажат и продължат да свирят за "стотинки"? Ще ги биете ли, ще викате полиция? (за второто трябва да лобирате за държавно регламентиране на минималното заплащане) И как ще накарате публиката да търси качество, а не евтиния или "някой дето вече е известен, щото го дават по тв-то"?

^

Яко, кефи мА. Интрото, особено, е трепач

Добро е

Като стана дума за правопис - малко Туй дали може да се оправи?

Леко встрани от темата, но сега му обърнах внимание - обявите в секция "Търсят се музиканти" говорят доста за евентуалната концепция или липса на такава на дадена група. Иначе концепцията е нож с две остриета. Някои нейни отрицателни страни са: 1. Създава ограничения - не върви, ако досега си пял само мръсни песни, да направиш искрена любовна балада и обратно. Това важи и за музиката - много често страхотни идеи ще отпадат и няма да бъдат реализирани, защото настроението им не е в тон с общата групова концепция. 2. Създава очаквания - при група, вече придобила популярност, смяната на концепцията често води до загуба на фенове, дори и до превръщането на вчерашните фенове в днешни анти-фенове (типичен пример е Металика). Оттук се създава и един друг проблем, а именно - как музикантите да знаят, дали са харесвани заради уменията и таланта си или просто заради концепцията. На практика, мое мнение, най-дразнещото е не липсата на концепция, а половинчатата, незавършена такава. Например група, които пеят за елфи, дракони и принцеси и излизат на концерти, облечени с ежедневни тениски, анцузи и маратонки (т'ва си го изсмуках от пръстите за да е контрастно).

Еми концепцията аз лично я разбирам като съвкупност от музикална, текстова и графично визуална насоченост. Напр. групата избира "мрачна" концепция - това означава мрачна музика, с мрачни текстове, мрачно изглеждащ сайт и обложки на албуми/демота, евентуално (ако има парЕ) мрачен видеоклип, мрачно облекло/грим при изяви на живо и т.н. Това най-общо, разбира се. Отделно при самите изяви на живо е хубаво да има предварително заучен сценарий, най-вече при запълване на пространствата между песните, също така поведението по време на самото свирене. У нас, разбира се, на повечето групи като че ли не им се занимава толкова, разчита се на самата музика и на импровизация по отношение на контакта с публиката.

За гт-8 някой скоро ми каза, че го били свалили на 890 или нещо от сорта, ама не съм проверявал лично.

При натоварвания/мускулни трески на предмишницата е възможно 1-2 дни да има забавяне и бързо изморяване на дясната ръка при по-бързи пасажи. Т'ва наскоро го изпитах, след като бях почивал от щангите 1 месец. Другото, по-неприятно: при силови натоварвания на рамото, комбинирани с период на активно неколкочасово ежедневно свирене, се (често) получава възпаление на дясната раменна става, придружено с неприятни болки при продължително свирене. При мен в един момент мина от само себеси без да спирам нито да вдигам, нито да свиря, но на стари години може и да се окаже, че не е минало без последствия. По принцип също не е много приятно да се свири след тренировки за бицепс (по-неприятно за самия бицепс, отколкото за свиренето, но допълнтелното задържане на кръв може да причини и леко треперене в пръстите). Отново става дума за дясната ръка. В лявата ръка досега на съм имал никакви проблеми от тренировки. пп. при левичарите, естествено, ръцете ще са разменени.

Практиката показва, че такива самоорганизирани изяви рядко (да не кажа и никога) си избиват разходите, да не говорим за печалба. При това става дума за колективни изяви на 5-6 групи - в случая както са две, поне едната трябва да е сред най-популярните в жанра си, за да привлече желаната аудитория. При това става дума за изяви в столицата - в провинцията, с малки изключения, по-трудно се събира публика.

Т'ва е класика Особено тънките гласчета, дето викат "гъз" от бекграунда

Абе най-добре да се направи www.guitar-bg.com , тогава ще е само 13 долара на година Иначе за съдържание има с какво да се напълни. Статии -относно елементарна и по-сложна музикално-китарна теория -относно музикални стилове и тяхното изпълнение (рок китара, метъл китара, джаз китара, класическа китара...) -относно нагласа и похвати при композиция на песни и текстове с китара -относно звукоизвличане при електрически китари -относно техническия аспект на настройка и ремонт на китари -относно технически и финансов аспект на звукозапис в България -и др. Ревюта -на нови албуми на чужди китаристи -на нови албуми/песни на БГ китаристи -на китари и китарна техника -и др. Новини -за предстоящи издания и концерти на чужди и бг китаристи -за предстоящо въвеждане на пазара на нови модели китари и техника Уроци, в текстов, аудио и/или видео формат. Табулатури и нотации на всевъзможни песни/пиеси за китара Профили на БГ и чуждестранни китаристи и т.н. Въпросът е да се намери кой да го прави, защото ще трябва доста персонал. От техническа страна - поне уеб дизайнер/програмист и администратор. От информационна страна - поне 1-2ма да се занимават с новини, 1-2ма с ревюта, 1-2ма - с обогатяване базата от данни с табулатури, профили, уроци.. В допълнение - поне 7-8 китариста, които редовно да публикуват материалите си.

Download-а не ми се вижда никак лош, а защо цената да не е напр. 20 ст. - 40 000 download-а ? Смятам, че ще е добра инвестиция. Относно думите на Кокомеко, Пиратството е престъпление. Всичко е на гърба на твоята съвест. Ако за една чужда група наистина няма да е проблем, то поне българските трябва да се уважават, не е ли така ? За download-a: Говорех конкретно за България, тук проблемите пред един такъв вариант са доста: Първо, голяма част от потенциалните потребители на музиката ти е възможно да нямат домашен компютър или достъп до интернет (явленията не са чак толкова масови дори и в София, камо ли за останалата част на страната); второ - системите за интернет разплащания изобщо не са развити у нас; трето - ще съберат 5 тариката по 40 ст. на човек, ще ти изтеглят целия албум (10 песни по 20 ст. = 2 лв.) и ще го качат на някой freeserver. Или един ще си го свали и другите ще си го копират от него. (за разлика от матричен диск, където при презапис се губи от качеството, при копиране на мп3ки няма такава загуба, да не говорим, че оригиналният диск върви с обложка и други екстри, които дават допълнителна инициатива да го имаш оригинален) За групите: Аз лично оригинални дискове купувам само на БГ групи. И ако БГ група ме кефи и има издаден диск - задължително си го купувам оригинален. Само че всичката ми музика (и възможност за слушане на музика) така и така е на компютъра, така че впоследствие си свалям оригиналните дискове на мп3ки и пак ги слушам в такъв вид (не ги разпространявам).

Готино е, зарибяващо некво, набива се в мозъка

Ясно де, аз това го нахвърлях набързо просто. Използвах, че в съседната тема имаше дадени готови цифри, иначе трябваше да проучвам единичните цени. Маркетингът на музикални албуми като продукт е не по-малко сложен като процес от маркетинга на производствени стоки. Само че у нас май само попфоклористите се занимават с такива неща.

Понеже и я съм следвал икономика, да се направим на умен: Значи, основен фактор при ценообразуването е не толкова търсенето и предлагането, колкото себестойността на продукта. Например, за посочения по-горе клавир Ямаха - ако стойността на вложените материали е 3000 лв. на бройка и ако заплащането за труда на работниците, сглобили клавира до крайния му вид е 2000 лв. на бройка то себестойността на клавира е 5000 лв. на бройка, т.е. при цена под 5000 фирмата-продавач бележи загуби. Затова и преди да се въведе нов продукт се правят предварителни проучвания на пазара, анализи, сравнения с други, вече съществуващи, продуктови линии и гами. Ако се окаже, че хората са готови да плащат за продукта по-малко, отколкото е себестойността му, той просто няма да бъде пуснат в производство. Щом този клавир е стигнал до пазара, че и се е наложил, значи цената, определена от търсенето, е достатъчна за да задоволи себестойността +някаква корпоративна печалба за производителя. Как стоят нещата с албума? Да вземем цифрите, дадени от Бобалан в една съседна тема: Тоест, себестойност на цялата продукция - 27 000 лв. Да приемем, че албумът е пуснат в тираж 2000 копия. Себестойността на едно копие е 27 000/ 2 000 = 13 лв. и 50 ст. При вложени 27 000 лв., продуцентът ще иска минимум 10 000 лв. печалба. 10 000/2 000 = 5 лв. надценка за печалба на диск. Цена на диска до тук: 18 лв. и 50 ст. Групата/Изпълнителят ще иска някаква печалба за интелектуалния си продукт, да речем 3 000 лв. 3 000/2 000 = 1 лв. и 50 ст. Окончателна цена на диска: 20 лв. Ако авторът реши да се откаже от интелектуалната си печалба в името на полулярността, цената на диска може да падне до 18.50 лв. В краен случай, при лоша продаваемост продуцентът може да се откаже от част от печалбата си и така до цена 13.50 лв. Чак при трагична продаваемост цената може да падне и под себестойността - за минимизиране на загубите, но това означава край на сътрудничеството между този продуцент и този артист. Както и да е, важното е, че във случая, когато артистът се продуцира сам, ще му е необходимо да продаде 2000 бройки по 13.50 лв. за да излезе "на чисто". Втори вариант - интернет разпространение: При 10 песни в албума, цената на една песен очевидно ще е 800 лв. Тоест при левче за download ще трябват 800 тегления на песен за да се избият разходите от албума, общо 8000 тегления. При 10 ст. за download, както пишеше по-горе, ще са необходими 80 000 тегления. Е, сега вече кое изглежда по-вероятно: да продадеш 2000 бройки матричен диск с обложки и всички екстри по 13.50 бройката или да събереш 80 000 downloada на песните си в интернет при цена 10 ст. на download?

Аз винаги съм го употребявал с "у" - "Табулатура".

Ми аз, например, не помня някога да съм свирил кавър нито на концерт, нито на репетиция. Дори най-първото ни излизане на сцена беше със 8-9 само авторски песни.

Аз му го пратих, ама импресарио нема да ти ставам. Особено китаристът ти е много страхотен.........на вид, най'ш как му се лепят мадамите И кат' стана дума за мадами, онази народната певица ще участва ли в крайна сметка

Хм, доколкото знам, повечето студия взимат "на час", не "на парче", тоест плащаш времето, за което заангажираш студиото, пък дали ще записваш, настройваш или ще ядеш банички тях не ги интересува....виж, някои май правеха отстъпка за цял албум.