Хм, аз това съм го срещал като хоризонтално и вертикално развитие, но общо взето идеята е същата.
Иначе за мен нито един от двата начина няма абсолютно превъзходство пред другия и избора на един от двата зависи от конкретни фактори:
-стилова ориентация
-желана роля (единствен китарист в група; единствен човек в проект; соло китарист, при наличието на друг композиращ китарист; композиращ китарист, при наличието на друг соло китарист и т.н.)
-и най-важното - кеф - развитието във китарното изкуство трябва да доставя удоволствие във всеки един момент - ако ти е кеф да импровизираш - импровизирай, ако ти е кеф да правиш упражнения - прави, ако ти е кеф да вадиш песни по слух - вади - нещата не трябва да стават насила
Ми според мен най-лесно се заучават с импровизация.(а и е най-приятно).
Правя някакъв фон, върху който да пасва тази гама, хващам някаква пръстовка на гамата (удобна на мен, не копирана директно от учебник или урок) и започвам. Постепенно като свикна, започвам да развивам, докато в един момент зауча гамата на повечето места по грифа. Целта е в един момент да започна да импровизирам по нея без да се замислям.
Хехе, не това имах предвид.
Просто, че като в дадени среди дадено приспособление не е популярно, ако се изграждаш като музикант в тези среди, шансът да се докоснеш до него не е голям.
Кажи сега, сериозно, колко метъл китаристи в БГ а и изобщо по концерти си виждал да използват капо?
Иначе, не споря, приспособлението е готино и полезно.
Разбира се, че с повечето песни е възможно, просто вметнах, че не винаги е.
Но това е що се отнася до кавърите, с авторските песни е съвсем различно, там присъства и личното ангажиране.