hologram

Нещо по-високо от VIP няма ли, както и ×10N рейтинг на мнения?

^ E, как бе... там сме! Туй шенген, менген...

^ Анжела е така да се каже от старата школа, когато наистина се крещеше. А тия новите мелодик-дет-метъл банди (ама че оксиморон?!)не крещят а просто квакат като патока Доналд, за да крещят. Фил Анселмо от Pantera си крещи и то доста здраво, та чак се прецаквал сегиз-тогиз, но то няма начин, ако трябва да си е крещене. Всичко ти зависи от вътрешната енергия и как си ги усещаш нещата. Пример за фалшиво крещене са и вокалиста на Cradle OF Filth - абсолютно фалшиво "крещене" (фалшиво в смисъл на неистинско) - един вид фалцетирщо крещене, както има и фалцетен глас, който замазва неспособността да се пеят високи тонове и е комичен в повечето случаи. Е, има и цели банди градили кариера и на фалцет (Bee Gees например и по-новите почти всички като Scissors Sisters). Та в YouTube има клипчета на Pantera, но специално при Pantera са ревове, подплътени с крещене тук-там. Истинско крещене може да чуеш в старите blackened-death метал банди като Covenant. Например в следващата песен на 2:10 мин. http://www.youtube.com/watch?v=M5gTqDGYecE Също така от старата школа преди точно 25г., но как се прави - еми с крещене: http://www.youtube.com/watch?v=7PyvU9iSq50&feature=related

Не съм ти казвал подобно нещо (да не се опитваш повече). Просто ти трябва повече практика и отпускане ей тъй отвътре. Пеенето е звук от най-прекия музикален инструмент - човешкия глас и говорен апарат (устна у носова кухина, череп и гръден кош) с езика и устните за членоразделяне на звуците. Това не са малко параметри - имай го предвид, макар че много хора ги приемат по подразбиране или съвсем ги игнорират. Аз не бих могъл да кажа кога съм станал певец, за кеф си пея, свиря, музицирам, макар и зверски рядко. Без гърло няма да може да каже нищо, не съм писал да развива арии на гърло, а само да опита да направи естествен говора, когато иска да каже нещо с текста си, а не да се изравнява тоново с хармонията, защото личи, че някак си в самото рапиране има постоянен тон в говора и точно това го кара да звучи като мънкане, тъй като в рапирането има страшно много думи и набързо изговаряни заради ритъма, дишането се прецаква сегиз-тогиз и носа влиза в действие, малко като компенсация и съответно повечето струя се насочва накъм него. Много хора правят грешката като разучават някоя песен за пеене (и рапиране) да се опитват да докарат максимално точно гласа на певеца от колонките. Какво се пропуска? - пропуска се факта, че това е миксиран и мастериран запис, вокалите са напаснати в микса, имат корекции и прочие неща - учещи се певци не трябва да имитират с гласа си тези корекции общо казано (галса от колонките - той не е същия, какъвто би бил на оригиналния певец, ако слушаш гласа му пряко), а да отпуснат своя си глас - има добри имитатори, но те също имитират и обикновен говор, не само пеенето При всички положения, deeppuddledynamics, имаш доста работа, но според мен се справяш добре на този етап. Добри неща правиш, ако са твои де. Няма смисъл да се отказваш да го правиш, но всичко си зависи от теб. Няма кой да влезе в тялото ти, за да ти каже що звучиш носово. Just relax... както е модерно да се казва. Тъп и безсмислен съвет, но другото ще се превърне в разточителен разговор от сорта: "Еми правя го... уж, ама пак не ми харесва, помагайте!". Неволята помага, защото като направиш нещо сам, си намерил свой път. Без значение колко заобиколно ще му се струва на друг. Всеки човек има различен усет за всички неща.

Това от конкурса ти за авторско парче-самодейка ли е?! Ебати якото си го направил (все едно купешка продукция слушам), нищо че не съм фен на този стил метъл.

Защото държиш тон в говоренето си, а този тон идва неволно от това, че един вид ти се допява над подложката, която си има доста мелодични и нормални хармонични моменти но трябва да говориш всъщност, даже на места си личи леки тонове хващаш, различни. Опитай всичко да правиш в рапа с гърло без да гледаш да го изкараш, а се съсредоточи в смисъла на текста. Какво ни казваш и с какъв глас и емоция би го казал на приятел например, с когото си свикнал. Сега си личи, че просто претупваш, за да демонстрираш текста. Добре, лошо няма, но повече слушах ритъма на сричките, отколкото какво ми казваш, рапираш.

Малкия Богомил е много добре трениран, при това с педагог от поне 2 години време. На Стела си личи, че е дарба - и тембър и присъствие си има по много, но може би само такива песни си пее. Ще видим, ако я одобрят за по-нататъшни певчески задачи (не знам какъв е регламента на конкурса). Михаела ми звучи като обикновена певица (за бек-вокали също може), учила или учеща за певица. Такива като нея има много.

На Just Try можеше без рифа на Rage Against да минете или поне малко да го попромените да не личи толкоз. Като цяло доста на тях прилича и добре се справяте явно.

Абе, YNGWIE308 май само си махнал (по някакъв потаен начин) вокалите на Ковърдейл. Ако не таз коспирация, значи остава да си го изсвирил и направил с помощта на Гявола.

Ако нямаш проблеми с английски влизай в тубата и гледай уроци за Тути-Фрути-Луупс. Или мога да ти дам едни специално сортирани за тази прогрма като DVD, щото то в тубата има от пиле - мляко, така де, пълни глупости са 99% от нещата. Изобщо не ти трябва музикална теория. Ако пък толкоз искаш и книги имам на .pdf или на хартия. Повечето са безполезни за мен.

Уплахата не е ли кратковремен страх. Докато един страх може да трае с години, дори цял живот (поради някои обстоятелства, които засягаш, повече познати като стрес) то уплахата е доста ситуационно определена, макар също да отива към стреса. Значи трябва да сложим стреса към основните. 'Ам чи тъй де... Няма основни емоции, просто или има или няма емоции изобщо. Имаше неква легенда за един композитор дето нощем си отивал до пианото и свирил някакъв акорд, наречен минорен, и плачел ридаел. И после айде универсални чувства със съответни акорди. А кой знае човека кви вътрешни терзания и болежки си е имал и е искал да ги понамали, та затуй - минорен акорд свирел.

Не е неуважителен с мнението си synchu. Човекът е казал много верни неща, до голяма степен покриваши се с моето мнение. Зпаисването на идеите и смесването е един вид "черната работа" в един процес. За да се получи готино парче обаче, всичко опира до аранжиментния подход. Всеки вокал иска да пее повече, всеки соло-китарист иска да маа сола и дабъл хенди, друмера иска тътен и каси. Идва продуцента или човека с по-широка визия за звученето и казва. Baby Thomas също подчерта, че е съвсем прилично за демо, но има още много работа в творчески аспект да се свърши, за да се получат изчистени нещата. просто сравни някои демота на известни хитови парчета с крайния продукт (не говорим за звука, а за аранжимент, кое, кога, колко защо да се сложи). Тук са и най-големите конфликти: между музикантите и продуцента (звуко-инженера също в повечето случаи). То си е цикъл.

Все по-добри са ти парчетата, браво! Но тук 99% от форумниците не слушат\ме такава музика. Аз си падам по електроника, но не точно такава, а по-шашавата.

Мога поне няколко арабски песни да ви пусна, на които никой от вас или някои изследвани слушатели, и през ум няма да им мине, че става дума за любов (не непремено несподелена). Много хора казват, че е мъка, клизма... Тия изсмукани изследвания тип екзит-пол са толкова безсмислени.

По левче голоба на първите двама заради "стари вицове".

Каква вселена само са звукът и музиката, a? Е то си е вибрация на вълни, кво беше там предаване на надлъжни вълни, енергия на звука. Тоновете са частиците (атоми) един вид на някакво ниво обособени, микро-тоновете са елем. частици и т.н. безкрай обособени в групи на повтарящи се структури. А колко паралелни вселени има в музиката само...

И уплахата ли е към основните? Малко тенденциозно ми се струва, даже не малко. Например гнева към кои спада, радост?!, тъга?!, уплаха?!. Мног охора ще кажат, че мажорните са радостни, минорните тъжни, което извадено от контекста и абсолютно нищо не значи. Примери - бол. Няма основни емоции, или има или няма емоции изобщо.

Да, по-добре е, но не бих казал изобщо, че са живи барабани, по-скоро сякаш са тригнати най-малкото, ако не са редени съвсем. http://www.youtube.com/watch?v=YcXMhwF4EtQ&ob=av2e Ето ти парчето, същата тоналност, даже като звук отива към него, е без вокали де и сола.

Не знам що, но силно ми напомни това парче на "All About The Money" на Meja (ако си спомняте хитчето преди повече от 10 г.). Има една част, дето трябва да е с полиртмично усещане, от 0:26 мин., обаче звучи кошмарно нестегнато и неточно. Разбира се какво си искал да постигнеш, но му трябва презапис, преизсвирване ли, бе кофти звучи така (тва май втория вариант слушам).

Чух първите две, наъ-горните, но само донякъде. В композициите се наслагват жокални линии, сола... по едно време си рекох, ье сигурно не съм спрял прежде слушаното парче от бутона за пускане и спиране, но не беше това. Много претоварено, но по принцип след налични идеи, има още поне половината от работата да се свърши по композиция и аранжименти, а то си е тегавко и леко досадно, но необходимо: махат се части, заменят се, променят се, структурира се градация и т.н., все пак творчески неща. Като за демо си е съвсем прилично. Вокалите наистина малко като напоизмеждудругото са сложени, така да има.

Аз слушам доста претоварени композиционно неща, но твоето ме разнопосочи, като накрая имах усещането, че съм слушал цял рецитал. Може би има прекалено много текст или на прекалено много места в композицията. Сигурно и щото записа е тихичък и китарката само като перкусия я долавях, като цяло симпатична песничка леко ала Треси Чапман или подобна.

Доста вяло като емоция и звучене, не можах да повярвам, дето се вика.

Ай уондър иф ит'с Стиви Уондър?! I wonder if it's Stevie Wonder? Направо същото...

Един пичага по-долу emo_t1on прави същите авторски неща или поне в същия стил. Само да не наводниш и ти с "всяка седмица нов трак", че ше стане смешно в един момент след 5-6тата семдица. Иначе парчето ти е стандартно, доста даже. Не чухме вокал, но нищо, то хип-хоп си е обхватно понятие, реално си беше танц едно време.

Емца, второто парче, което си пуснал, е значително, значително по-добре от първото. Има ги стандартните звуци, бийтове, но единствено не ми допадна композицията, нямаше изразени начало, връх ала-бала нали се сещаш. Ясно, че не е песен. Все пак градираш и това е похвално. Ак запазиш тоя темп, на четвъртата седмица би трябвало да удариш ван Брюнен (или какъвто се води там) у земята.