travelcaster2

^ Благодаря. За първи път през живота си пипвам оберфреза, но се получи. Имам някакъв опит с китари (50 годишен) и вместо да давам 2-3000 реших да пробвам с 2-300 камъка. Тялото го изработих аз, но придаването на античен вид ще го поверя на лютиер с опит и възможности.

Преди 59 години, когато бях на 6 започнах да свиря (цигулка), а преди 50 минах на китара. И не съм спирал. На 1-ви и 2-ри Август имаме 2 концерта в Борисовата градина.

И на моя Телекастър сложих един държач.

Ако сложиш String Trees няма да изскача. Евтим е прав. Трябва и да се разшири улея. Освен това там се слага графит.

Гърците мечтаят за комунизъм? Дайте им го http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/07/03/2566352_gurcite_mechtaiat_za_komunizum_daite_im_go/

Здравей, Явор. Харесва ми. Можеше да сложиш една флейта примерно с партията на пеенето, за ориентация. Не се разбира кое е интродукция и къде започва пеенето. Вероятно имаш начален запомнящ се риф. Мислех да ти предложа да добавиш една част "Middle Eight", но я чух на 1:12. И както е кратко, тя седи на края, а трябва да е в средата. Авторът има свободата да я сложи навсякъде, разбира се. Щом е част от микса, значи ни задаваш трудничка гатанка. Общо взето това е акомпанимент, който е добър, но без пеенето, текста, солата и рифа не мога да определя посланието и духа на песента, а това е най-важно. Успех!

Професор Allen Hinds е един от най-големите майстори на легато. Мисля, че е написал учебник за това. https://www.youtube.com/watch?v=oMGrSsHOojw

Взето от ШКУМБАТА

Не смея да напиша и една буква коментар. https://www.youtube.com/watch?v=xufuZ0dCmLA

Умен младеж е и много го уважавам. Дай да не разводняваме хубавата тема.

Любопитно е, че "Purple Haze" и "Fire" са свирени с Fuzz. Това не е дисторшън. Затова помолих Евтим докато пием кафе от неговата кафе машина да го налепи. Като мине концерта му в Локорско ще го помоля да спретне и един октавер. Грубият тон не е за пренебрегване. Цитирам Евтим: "Много жени харесват катили". Той има опит в тази материя.

Един ми вика - "Преди бозата струваше 6 стотинки !". Да, ама преди и вицът струваше 6 години затвор... Теди Москов

^^ С двойно тиксо се страхувах, че ще центрирам точно грифа. Шаблоните си ги правих от МДФ, остатъци от ламиниран паркет, не са купешки и точно разчертани. ^ Ключовете са Gotoh, много сензитивни и съм доволен. Имам материал за още едно тяло. Там вече ще приложа много от съветите ви. Адапторите са и Алнико V на Кент Армстронг за нека. Ферули има, даде ми ги Боби от MMG.

За първи път в живота пипам оберфреза. Но се получи. Отворите са точни, грифът влиза в джоба с леко усилие. Няма как да е без пикгард, защото под него има дупки от винтовете, с които закрепвах шаблоните за фрезата... Тялото е толкова старо и изсъхнало, че китарата тежи 3кг и нещо. Има състейн. Вярна е. Премахнах едни бъзове около 3-4-то прагче с тръс рода. Сложих само едно "струнно дръвче" string tree, защото на Робен Форд е така. Сега, след като се уверих, че става мисля за лакиране и запазване шарката на дървото. Прагчетата са тънки, лесно се свири, но май ще ги сменя с джъмбо.

Китарата е условно транспониращ инструмент. Звучи октава по-ниско от написаното. Затова е тази осмица.

Необходимо е да знаеш нотите по грифа ако се налага да свириш прима виста или да четеш щимове. За мен по-важно е да имаш усещането като извлечеш звук на дадена струна и позиция кой тон ще прозвучи. Това се нарича "предслышание" (предварително чуване, срещнах го в книгата на В. Молотков). Това означава, че решението каква фраза или мелодия ще изсвириш е в главата ти. Както при всеки наш или чужд език. Трябва да мислиш на него. Все ме влече да говоря за импровизация (композиция на момента). Това е висшата школа. Бах, Моцарт, Колтрейн, Майлс Дейвиз са големи импровизатори. Вижте как импровизират най-големите. Те нямат проблеми с грифа на инструмента. Пеят си на ум какво следва да изсвирят. Вижда се, че правят гримаси, понякога скимтят, но това всъщност е музикалният материал, който извличат от инструмента. Идва от главата.

^ Самата иснина. Забравяш зя този проблем. Машинално ги знаеш. Когато ти е нужна някоя нота като например "guide tone", подходящ за следващия акорд и си наблизо лесно подхождаш към него. Може би не направо, а с леки украшения (в литературата са известни като embellishments). С предварение или забавяне.

Lee Ritenour знае тези неща. Вижте около 2-рата минута неговия тест.https://www.youtube.com/watch?v=VmkMuP7N4Tc

Благодаря, Евтим. Казах го не давъзхвалявам гения, който е доказан в световен мащаб, а да подскажа на колегите да "купят" малко от това, което ни е оставил. Да кажеш нещо свое е изкуство. А да изразиш своя поглед върху кавър, ползвайки изразните средства на автора също е изкуство.

Тук има доста материал наистина . И също Lydian Dominant. Но защо да се добавя малка септима, доминантния акорд нали е с малка септима така или иначе? Забележката ти е вярна. Съжалявам, не се изразих правилно. Говорим за акорда А7. Най-лесно обяснимата скала, подходяща за него е Ла Миксолидийска (от 5-тата степен на Ре мажор). В нея присъства Сол - малката септима на акорда. Много inside. A Lydian Dominant има същите ноти като А Mixolydian, освен Ре#. Тя е добавената нота. Затова е Lydian. Аз обаче предпочитам енхармоничната нота Ми бемол, защото тя е 5-та понижена за А7. Забелязал съм (а може и да съм го прочел някъде, не претендирам за авторство), че когато А7 е чужд на хармонията акорд за него е много подходяща скалата A Lydian Dominant. Например Тоналният център е Сол мажор. При диатонична хармония се очаква акордът на втора степен (Ла) да е минорен. Но имаме А7 (мажорен септакорд). Чужд на хармонията. Свирейки върху него фраза от A Lydian Dominant звучи хем убедително, хем свежо.

Поздравления за всички участници! Решението на всеки от вас да изпълни тази легендарна пиеса ви доказва като музиканти. С какво блести Gary Moore? Каква е неговата гениалност? Всеобхватна. Композиционен талант. Изпълнителски талант. Като певец и инструменталист. Всяка негова фраза е наситена с емоционалност. От лирическа нежност до крайна агресивна експресивност. Във всяко изпълнение той гори като фойерверк. Неговото музициране е "като за последно". Амбицията на спортист, решен да подобри световен рекорд е малка, сравнена с тази на Gary. В неговите сола няма "материал за пълнеж", а силно въздействаща мелодичност. В някои детайли от тази пиеса (не си и помислям, че мога да бъда изчерпателен) откривам познати и непознати за мен щрихи. Вибрато. Различно в отделни моменти. От леко до дълбоко като амплитуда. От бързо до бавно като честота. Трилери. Изпълнени с нерв. Игра с ритмиката като сгъстяване и разширяване на нотните стойности, което трудно би могло да се представи във вид на нотация. Богата динамика. Всеки тон носи своя характер. Тон. Тембър. Текстура. Измежду стотици китаристи ще познаем звука на Gary Moore. Солата му имат такъв контур, че разказват завладяваща история. Нотният избор при импровизацията му би могъл да бъде предмет на отделна голяма и важна тема. От светлият Дорийски до мрачният Локрийски. От чистото класическо звучене до драматичната груба реалност на блуса. Gary Moore беше личност с мисия. Благодарни сме му, че ни даде толкова много!