travelcaster2

Мощно завръщане на винила! Днес е Record Store Day. http://recordstoreday.com/NewsItem/4894

Сложих по един лайк, защото виждам стремеж да се избяга от тривиалното свирене. Да се ползват скали, подходящи на определени акорди не е "outside playing", а добавяне на правилните алтерации към тези акорди. Върху А7 свиренето на Ми Мелодичен минор ( A Lydian Dominant ) добавя Сол - малка септима и Ре# - Лидийската увеличена кварта. Върху А7 свиренето на Си бемол Мелодичен минор ( A Super Locrian = A Altered Scale ) добавят #5, b5, #9, b9, терцовия До# и септимовия Сол. Основните техники за "outside playing" са: ( преписвам от един от най-добрите автори) 1. Tonicization. Добавяне на доминантов акорд, който легитимира Тониката. В случая тоналният център е А7. Добавяйки Е7 ( доминантов на А7 ) чрез фраза от подходяща за Е7 скала прилагаме Tonicization. 2. Добавяне на функционална хармония. За А7 добавяме например I Bm7 I E7 I (ii-V) с арпежи на акордите или подходящи фрази. 3. Добавяне на случайна нефункционална хармония. 4. Side - Slipping. Свирене на мотив или фраза на полутон или тон около тоналния център. 5. Planing. Транспониране на мотив на определен интервал няколко пъти в една посока или по степените на скала. Октавата се дели геометрично на 2 ( тритонус ), на 3 ( големи терци ), на 4 ( малки терци ) и т.н. Това планиране може да започне "inside", да излезе извън и да се върне вътре. Няма смисъл да преписвам повече. Тези 5 техники са предостатъчни, но за овладяването им се изисква с лист и молив да се нотира материала. Да се наизусти защото ще се появят неприсъщи за познатите китарджийски хватки нови ходове.

Много полезна статия. Поражда въпроси като "Можем ли да чуем разликата в звука на дефазирани микрофони, говорители?" Слухът трябва да е трениран. Да усеща загуба на ниски честоти и атака при дефазиране. Друг въпрос: "Как се ситуира микрофон(и) пред китарен усилвател?" Централно, периферно и под определен ъгъл. Тук освен крайните 0 и 360 градуса има междинни положения за избор. Благодаря. Научих доста неща.

Благодаря за отговора, инж. Манов. На мен ми е интересно, вероятно и на други четящи темата как се стига до извода, че микрофоните са дефазирани? Знам, че при противофаза сигналите се изваждат, а във фаза се сумират. Това важи за говорители, микрофони, адаптери.

^^ Съжалявам за лаишкия въпрос. Как се обръща фаза на микрофон?

Доколкото знам (поназнайвам) се записва с два микрофона. Единият пред 12-то прагче, а другият пред отвора на китарата. Леко към бриджа, за да не пречи на дясната ръка на изпълнителя.

https://www.youtube.com/watch?v=KaVVZYOvMFY

Лими, ти си доказан музикант, познавам твоята музика. Дори преподаваш китара. Аз говоря за тези, които искат да научат дадена песен. Научават я и до там. По-добре е да се разбере защо тази песен е добра, с какви хармонични ходове въздейства, как се движи мелодията и допринася за посланието на текста, защо има контур, градация, кулминация, спад. Отговориш ли си на тези и ред други въпроси вече си готов да кажеш нещо свое.

Да, за да се стигне до творчество се изминава дълъг път. Да изразиш нещо свое - идея, емоция, послание трябва да боравиш с доста изразни средства. Просто се учудвам, че има хора, научили няколко чужди песни и мислят, че са музиканти.

Приятел, който знае, че давам уроци ми води ученик. Млад мъж със семейство и дете. Приятелят знае, че не обичам да преподавам на "гурели" - малки разглезени деца, защото там се изисква дисциплина, а аз не мога да бъда строг към тях. Но това е друга тема. Каза ми: "Научи го как се свирят тези и тези песни". Озадачих се. Та това е лесно. Отговорих: "Ще го науча да акомпанира, да солира, да се ориентира в музикалните ситуации, да пожелае (ако има дадености) да създаде авторска музика". Мислейки за този разговор в мен се избистри разбирането, че има два вида музиканти. 1. Хора, които смятат, че музиката е създадена само от гении и е достатъчно да се научат да ги имитират. Те правят само кавъри и то без да променят оригинала. Не ми харесва, защото не дават нищо от себе си. Ограничават се в учене на клишета. 2. Музиканти, които на базата на най-добрите образци, които познават се стремят да развиват своите качесва и да вървят напред. Предпочитам втората категория. Тя се характеризира с много качества: А. Познаване на инструмента, неговата архитектура и история. Б. Музикалност: Вярно интониране, разбиране на ритмиката и метрума (неща или дадени от Горе или се учат). Разбиране на функционалната хармония и боравене с нея. В. Слух. Да чува различните инструменти в аранжимента и да може да ги възпроизведе чрез пеене или на инструмента. Слухът включва разпознаване на различни интервали, запомняне и възпроизвеждане на музикални фрази с тяхната ритмика. Г. Възможност да свири в ансамбъл. Дали с приятел или група музикантът трябва да може да чува останалите и себе си в изпълнението, за да са в синхрон. Често се случва да се наложи да забави темпото или да забърза, но да са заедно. Д. Звукоизвличане. Чисто, всеки тон да е дефиниран, а не замазан. Когато се налага - експресивно, в обратния случай - лирично. Е. Тон. С времето се възпитава търсене на най-добрия тон, тембър, свързано с познаване на апаратури, ефекти, прийоми на свирене. Някои от най-големите са намерили своя тон и не го променят през годините. Превръща се в запазена марка. Ж. Желание за развитие и самообучение. Има нови концепции, които не са застъпени в програмите на муз. академии. Композиционни техники, които не се споделят от авторите, но са от голяма полза за композиция и импровизация. З. Дисциплина. Да инвестираш от времето си в практикуване всеки ден, целенасочено по програма изисква самодисциплина. И. Амбиция. Когато виждаш, че имаш дадености се стремиш да ги реализираш. Ще се радвам ако допълните изброените неща или ми опонирате. Моята теза е, че видовете са два: имитатори и музиканти.

Диката веднъж ми каза (по повод на последното видео) "Кольо накара швейцарския бигбенд да просвири блус!".

Отделна тема вече има. И въпреки, че има италиански знаци за експресивно изпълнение (колко са подходящи за рок не знам) със задоволство забелязвам, че моят знак 'H' се възприема и се ползва.

Така свири рожденикът. ННН. Да е жив и здрав!

Имам чувството, че говорим за едно и също. Това са техниките на Motivic Development от книгата на Bert Ligon "Comprehensive Technique for Jazz Musicians". Избираме мотив от 4-5 ноти. 1. Повторение на мотива. 2. Транспониране (преместване нагоре или надолу). 3. Смяна на скалата (от мажор в минор или обратно). 4. Фрагментация (отнемане на 1-2 ноти). 5. Разширяване (добавяне на ноти пред, след или вътре в мотива). 6. Секвенция (повторение на мотива няколко пъти възходящо или низходящо диатонично или на избран интервал). 7. Украшения или орнаментация (добавяне на горни, долни или и двете диатонични или хроматични ноти). 8. Увеличаване на нотните стойности (става по-бавен). 9. Намаляване на нотните стойности (по-бърз). 10. Инверсия. Ретроградност. Ретроградна инверсия. 11. Разместване (някои от нотите се местят октава горе или долу). 12. Всевъзможни комбинации от досега изброените техники. При всички тези проекции важно е мотивът да остава разпознаваем.

Кольо, при теб освен страхотното свирене ми харесва, че от силната си позиция можеш да бъдеш и самокритичен. Но защо да бягаш от себе си? Огромна част от публиката предпочита блуса пред джаза. Скот Хендерсън - невероятен джаз/фюжън китарист, с Трайбъл Тек, с Чък Кария, Джо Завинул и др. напоследък; има блус проекти, където доразвива Хендрикс! Стара любов ръжда не хваща. ^ Бицев, мисля, че тази композиционна техника, ползвана и в импровизацията се нарича Motivic Development.

Страхотно свирене! Личи си, че е спонтанна импровизация. Но все си мисля, че легендарните импровизатори са подготвяли солата си за вечерния гиг по цял ден. За да се докажат пред себе си и жестоката конкуренция.

В едни далечно отминали епохи, когато бях активен рок музикант открих, че емоцията е важен елемент от музиката. На една репетиция на групата заявих: - Момчета, открих нов динамичен знак. Н. Хъс. Често се налага да се отбележи ННН. Нещо като рр ( pianissimo ) или ff ( fortissimo ). Но за разлика от тези два знака, означаващи тихо или силно свирене, моят знак Н ( Хъс на български) означава свирене и пеене с атака, с агресивност. Един от феномените на рок музиката е нейната освободена агресия, граничеща с екстаз. При този знак се късат струни, прегряват се лампи, горят говорители, звукът се изкривява от всички елементи, през които минава. Но това няма значение. Даже помага. Публиката усеща искреността, с която се свири, включва се в представлението и помага на артистите да изявят емоцията на пиесата. Колегите от групата се съгласиха, че този нов знак има място в нотацията на музиката.

Този лютиер прави китари, усилватели, показва как се пеят нелеки вокални хармонии, как се свирят известни парчета. Дава полезни съвети за сетъпване на китари и бас. И много други интересни неща от неговите сайтове. https://www.youtube.com/watch?v=NPsv4B7kuG4

Владо Балев изработва такива кутии за неговите усилватели и лично ги облича с кожа.

ПИКАСО СТРАТ

https://www.youtube.com/watch?v=9vkG6berbic "Samba pa' ti". Залях клавиатурата със стопен восък от една свещ и буквата b не излезе в заглавието