kolio_k

Благодаря ви много .Да ,микса е от пулта

Много си е добре така,кефи

Много ви благодаря(rocker_vn,Mephistofel,bigjav)за добрите отзиви.Радвам се че ви е допаднало @bigjav Китарата беше тази А именно къстъм страт(Диката) с електроника Бартолини кубето ако не се лъжа беше това Горното от двете(използвам него когато ходя на гогове без кола) А ефектите са тези Само големия куфар,драйва на този запис е TC Electronic Vintage distortion

Едно време Имах същата и си беше чист шперплат.Съжалявам ако те разочаровам.

както няма готина блондинка, с перфектни цици,академично образование, слушаща стойностна музика и само твоя ^Има( )

Парчетата за записани на концерт-трибют за Джако Пасториъс.Записа не е лош като за лайв barbary-coast continuum Ще се радвам ако ви се хареса п.п.Басиста свири много приятно(...е надявам се не само той )

Ще се постарая да намеря в най скоро време да врътна семплите

Според мен и в двата случая,човек получава толкова за колкото си плаща.От Г3 на Рандал или от МГ на Маршал не може да се очаква нещо много по добро от приличен саунд.Иначе избора между двете е изцяло въпрос на вкус.Моите предпочитания определено са за Маршал поради по широката им приложимост в различни ситуации. п.п.Не харесвам особено нито една от двете марки,заради чистите им канали(и двете са извесни предимно с драйвовете си)

Много се радвам че музиката ви е допаднала.Не е от най-лесните за слушане,а и според мен на места звучи суровичко(както и може да се очаква от формация на 4 дена де ),но определено има настроение . п.п.Приятелю Занев,ако ще препрочиташ Чандлър,започни с Дългото сбогуване.Точно четиво като за след полунощ

Свирих с тази група(Jampack) в рамките на джаз фестивала в Берн.Групата е квартет и беше сформирана специално за феста.Записа е доста лошокачествен,но все пак е относително чуваем. blues Infant-eyes Do-Like-Eddie Надявам се да допаднат на някого

Имам една Yamaha p 90 с тежка клавиатура и един Роланд Фантом с лека.Лично аз сериозно предпочитам тежката клавиатура,но искам да спомена че не съм пианист и не съм особено навътре в нещата.

Много благодаря за похвалите и пожеланията колеги

Когато съм в България Yamaha,иначе D'Addario или Boomers,по принцип 10ки.Обикновенно свиря в МИ ,по рядко в МИбемол

Оригинално съм цигулар преди любовта към дрънкането на китара да наделее,още свиря понякога

Последните детайли по китарата бяха довършени днес от мен(в смисъл смяна на ключовете с Шперцел).Китарата представлява тяло от Блейд и гриф на Диката(страшно удобен),електрониката е Фендер и С.Д.Тялото е алдър,а грифа мейпл с абаносов фингърборд Правена е за Франсиз Колета(бившия ми учител по китара и много готин студиен китарист).Той я искаше доколкото е възможно същия гриф като на моя къстъм страт(пак Диката),който много му допадна. моята е в средата Ето и два семпъла,които записах набързо Crunch-93 drive-90 Струните са окаяни след всичкото слагане и махане докато настройвах акцията и тн.Записа е правен с следното Китара,Меса Буги студио 22(и неговия драйв),кондензаторен мик Аудиотехника,Саундкарта E-MU 0404 USB.Умишлено няма никакви корекции и ефекти,звука е напълно суров и не обработен

Нямам за цел да се заяждам,но понякога се чудя,защо толкова много се спряга тази елементарна теория.Преди 15тина години имаше някакъв смисъл,защото досптъпа до литература беше доста ограничен,но в днешно време има доста информация в нета,която е по приложима от гледна точка на електрическата китарата(а и не само).В края на краищата това е учебник предназначен за музикалните(класическите ) училища.Много важни неща са много слабо споменати или въобще подминати. Безспорно този учебник е много добър от гледна точка на повишаването на общата култура и е хубаво всеки(заинтересован) да го е чел,но той дава само някои теоретични сведения,без указания как да се използват същите на практика и то не в класиката,а в областа на попа,рока и тн. Не съм запознат но ми е интересно дали няма някакъв друг учебник от рода на елементарната теория,но насочен в областта на горе споменатите стилове и също така сравнимо подробен.

Много благодаря и на двама ви,радвам се че ви харесва.Ето още едно от същия албум но този път това е окончателноя вариант(мисля че е мастерирано,но не съм 100% сигурен) още едно

В началото излежда много гот ,а и наистина си е така стига да не свириш всеки ден с него.Проблемите на тези устрийства са свързани преди всичко с батерии и със не особено високата им надежност.Но върши и много работа на по/големи сцени,ако не обичаш да стоиш на едно място,а и не си особено ангажиран с разни ефекти

Здрасти и от мен

Предполагам че няма,но ваденето и ученето по слух са страшно полезни,макар че са доста бавни като идея(според мен от тях се научава много повече).

Размени местата на първи и шести ключ,вероятно това ще оправи работата.Ако не значи не е от ключа

Следващия път п.п.Сори за оффа

С точно такъв не съм свирил,но съм пробвал доста от тях.По принцип скъпите им китари са много гот(каква изненада ),както саунд са много приятни,много са леки(за хора,които трябва да свирят 4-5 часа това е много важно),но на мен лично не са ми любими ,някак си ги чувствам като играчки.Предполагам че при тези инструменти всичко опира до вкус п.п.Тази на записа го докарва много на стратокастер,но другите с които съм дрънкал,нямаха много общо

Съдейки от преките си наблюдения пробиването на новите банди(не в БГ)става горе долу така.Събира се една нова банда,репетира извесно време,измислят се някакви парчета,членовете и евентуално решават че си струва да се ангажират по-сериозно с нея и се достига до идеята да се направи CD.Първата стъпка е да се запише добро демо,слава богу това в днешно време не е особено трудно със всички тези домашни студиа и тн. След това с готовото демо започва да се търси лейбъл,който да е заинтересован от саунда стила и тн. на групата.Ако такъв бъде намерен(а това зависи от това доколко е добро и най вече интересно демото от пазарна гледна точка)се прави договор в който в 90 процента от случаите пише,че групата следва сама да поеме разходите по записването,смесването и мастерирането(както и за продуцента в много случаи),а лейбъла се заема с тиражирането и промотирането на продукта(радио,реклами,медийни изяви ,някои участиа с рекламна цел с други вече извесни групи на лейбъла и тн.)Тиража обикновенно е много малък с клауза за увеличаване спрямо проявения пазрен интерес. Тогава в Европа обикновенно се намесва спонсорството от държавни институции,както и часни компании и парите за записа и тн. се осигуряват(разбира се след зверско ходене по мъките,писане писма ,срещи ,мотане и тъй-нататък).Доста често самите музиканти поемат някаква част от разходите(изкуството иска жертви). Ако групата е кадърна и интересна и успее да създаде някои хит(на регионално ниво) обикновенно следва много по човечен договор ,който дава възможност и на групата да поспечели нещичко. В изкл'чително редки (напоследък) случаи,месния клон на някои голям лейбъл може да реши да рискува и да вложи в някоя група повече пари от самото начало,ако реши че съответната би била новост и хит от пазарна гледна точка. п.п.Разбира се има и доста кастингови банди,но при тях има вече определен бюджет и правилата там са други(а и аз не съм особено запознат) п.п.2Наблюденията ми са свързани предимно с Швейцария и отчасти с Австрия,а те не са държави извесни с огромния си музикален бизнес

Има много готини моменти .Добре е станало