С риск да бъда позорно заточен към друг подфорум ще се похваля тук, защото все пак се смятам повече за басист отколкото китарист.
След N години чакане преди 2 седмици стана готова една много мечтана от мен китара, и се намърда при другите метли:
Само по-наблюдателните обаче ще видят от раз, въпреки смотаната снимка че тя е...
...не просто елка, а че и седемструнна. (на фона се подава и най-най първата)
Китарата е с архаично тяло на Ibanez RG, което някога е имало флойд. Идеята беше белезите да си останат, за да мога някой ден да и сложа 7-струнен такъв, но след няколко дни тормоз се замислих по-скоро да пасувам с тоя ъпгрейд. Адаптерите са Dimarzio Blaze, Стиво-Вайски, предоставени от кiller.
Грифа и е правен - по мерките на Юнивърса на гореспоменатия момък - а също е и лепен за състейн( и то какъв!), както и хардтейла, платката, магарето, другото съм го издирил и купил(а в някои случаи - и чакал като за световно). Фолиото с логото и надписите съм го правил аз.
Исках да е с обърната глава за да има повече фаца, повече опън на струните(пълен фалш) и да мога да я настройвам уж по-удобно. Младежки заблуди, какво да правим .
Свиренето обаче (след една кратка интервенция по сетъпа) вече е бетон, и си мъча съседите с мръсен кеф. Лека е, балансирана е, свири се доста меко на нея, и учудващо направо ми заспа в ръцете, грифа ми дойде даже по-удобен и от този на ямахата(е, не е като на Страт, но е добър.)
Визуално не е 100% перфектна, знам. Бтв. брас седлата и винтчетата претърпяха една оцветяваща в черно интервенция от моя страна, така че е една идея по-така, отколкото на снимките тук. Не е шоу китара хич, но си е моя! Най-накрая!