Tozi

Немският шлагер. Руските блатнье песни. Бритни Спиърс .....

Руско-говорящите са взаимствали от немско - говорящите. Известен принос в терминологията доколкото знам имат и италианците. Гърците няма да ги споменаваме да не земат да вдигнат някоя нова стачка. Време е и ние да допренесем с нещо. Само да не вземат да ни обвинят в OFF TOPIC....

Предполагам че се ползва паралелна защото думата релативна (относителна, отнасяща се) е чуждица. В английския се използва като: ла минор е отнасящата се към до мажор тоналност (или обратното). Вторична доминанта може да се тълкува като различна от основната. Странична може да се тълкува като заета от друга тоналност. Семантика. Звучи и функционира по един и същ начин независимо как го наричаме. Благодаря за допълнението.

Здравейте. По идея на ultramega реших да изсвиря и анализирам парчето на Антонио Карлос Жобим - Джаз Самба. Прилагам PDF с чарт на парчето и анализи + моето изпълнение + плейбек. Нека модераторите решат към кой раздел искат да поставят темата. PDF с анализ Изпълнението Плейбека Анализ на Джаз Самба (А.Жобим) Основна тоналност: До мажор Форма: AABA Стандартна 32 тактова джазова форма AABA , кадето A= 8 такта, B=8 такта. Ритъм: самба (Бразилия) Темпо: умерено бързо м.м.=168 Инструменти (звук): барабани, контрабас, акустична китара (найлонови струни), електрическа китара Хармоничен Анализ Най-типичните хармонични ходове във функционалната джазова хармония са iim – V7 и V7-I. В тоналност до мажор това са респективно Dm7 – G7 и G7-Cmaj7. Джаз самба на Антонио Карлос Жобим е типичен пример за функционална джазова хармония включваща няколко iim – V7 и V7-I. Композицията започва с тоническия акорд Cmaj7. Следва движение към шеста степен от основната тоналност – А. Шеста степен в тоналност до мажор е ла минор. В случая имаме качествена замяна на акорд – А7#5 вместо Аm7 . А7#5 е вторична доминанта за втората (за основната тоналност) степен D. В трети и четвърти такт имаме отново качествена замяна – D7 за Dmin7. D7 е вторична доминанта към петата степен G7. В следващите три такта (5-7) имаме типичната прогресия iim7 – V7 – I (субдоминанта към доминанта към тоника). В осми такт имаме означението Dm7/G което всъщност е G7sus4 – доминанта за основната тоналност водеща към до с следващия такт. Следва повторение на първите 7 такта ,като в 16ти такт се повтаря тониката. В тактове 17-18 имаме iim7 – V7 към четвърта степен в тактове 19-20. Следват две последователни iim – V7 (21-22 втора –пета към доминантата сол; 23-24 втора –пета в основна тоналност). В тактове 25-32 се повтаря първото А (1-8). В приложения PDF съм отбелязал (оградил) всички iim – V7 с елипса а със стрелка всички V7-I. Импровизация В следващата страница на приложението съм показал някои от възможните ладове за всеки акорд. Избора ми за мажорните акорди в прогресията (Cmaj7, Fmaj7)е йонийски или лидийски лад; за минорните акорди (Dm7,Gm7,Am7)– дорийски; за доминантовите (G7,A7,D7,C7) – миксолидийски, полутонно-целотонната гама, супер-локрийски, целотонна гама. Също така в записа използвам диатонични мажорни и минорни пентатоники. Върху Cmaj7 използвам до мажорна (ла минорна) пентатоника. Върху D9 ми минорна пентатоника. Начин на използване на ладовете Свиря диатонични интервали, тризвучия,четиризвучия (арпежи), пентатоники. Много от фразите са свързани с хроматични пасажи. Комбинирам вертикално и хоризонтално мислене при свирене, т.е. подхождам към всеки акорд индивидуално като обръщам специално внимание на акордовите тонове. Импровизацията в Jazz Samba (и по принцип) може да се раздели на три нива – мелодично, ритмично и динамично. Мелодично – импровизиране с тоновете на различните ладове следвайки хармонията Ритмично – импровизиране с различните нотни трайности (синкопи,полиритмии) Динамично – импровизиране с различни акценти (артикулация) Обърнете внимание и на: Начин на изсвирване на мелодията. Свиря малки вариации (не точно както е написана). Развитието на идеите в солото – повторения, паузи, въпрос-отговор, цитиране на мелодията и т.н. Стандартни джазови фрази (licks). П.П.: парчето започва и завършва с вамп върху Cmaj7 – G7sus4. Ладове - До йонийски и сол миксолидийски (което е едно и също) Надявам се това да помогне на заинтересуваните. Очаквам въпроси. Поздрави!Успех!

Аз лично имах предвид всички учебници, които съм чел на български. Включвам "Елементарна теория на музиката" на П.Хаджиев и "Българска Народна Музика" на Лидия Литова - Николова. Не желая да правя конкретни анализи на определен учебник, но като цяло за нещо което може да се обясни с едно изречение се пишат поне две (ненужни) страници следвайки формулата: "разказваме за какво ще разказваме - разказваме го бързо - разказваме за какво сме разказвали". Джазът! 'A-L-A-D-I-N' . Твърдението ти е на човек, който няма абсолютно никаква представа за какво говори. Позиция на пияница в селската кръчма ,който чувайки от селския даскал името Бах заявява че такова нещо нЕма и никога нЕма да има щото в нашата кръчма не се пуска по радио-точката. Well! Let me tell ya'! Бах ще го има много след като нас всички са ни забравили. Джаз не е просто музикален стил или пазарен продукт. Всички стилове са взаимствали и продължават да взаимстват от джазовите иновации през последните 100 години. Мотивацията на музикантите които се занимават с джаз (особено дълги години) няма нищо общо с модата на деня и търговията на едро и дребно. Ако наистина живееш в Маями както е написано на профила ти, иди в някой джаз клуб (там сигурно има поне един) и наблюдавай хората които слушат музикантите. Може пък и да научиш нещо и да се замислиш. Извинете за офтопика!

В кой точно раздел да ги пускаме тея неща? Че нещо много взеха да ме трият модераторите и съвсем се обърках. Като напиша нещо отнасящо се до китаристите в китарния раздел и то изчезва. Това в джем ли да е, или в теория, или в уроци, или ще направят нова тема "музикални анализи" или тема "музика" където ще се говори за музика а не за музикални инструменти?

В по ранните периоди (be bop) се избягва. В модерния джаз (от шейсете години насам- М.Деивйс, Колтрейн...Орнет Колман...) се ползва всичко без ограничения в зависимост от предпочитанията на композитора/изпълнителя. Например Cmaj7b9. Общо взето грешни тонове няма.Има неразрешени тежнения - цветове.

Marian Правото хоро е в 6/8. Аз не казвам нищо против установените норми. В примера който дадох нормата си важи - хорото си е в "норма" 13=4+4+5 (или 2+2+2+2+2+3). Това е пулсацията, рамката, основната структура. Просто музикантите върху тази "норма" свирят по три ноти (триоли) за времето на четири в началото. Link за Ивелин

Според мен няма нужда от промяна. Нови неща са винаги добре дошли разбира се. Това от което се нуждае музикалната теория (особено на български) е да се представи (опише,обясни) в един достъпен (опростен) вид. Теорията описва музикалните средства и процеси - езика на музиката. Езика служи за комуникиране. Колкото по опростен е езика толкова по бързо и ефективно посланието ще достигне до многобройна аудитория. За да се превърне теорията в практика тя трябва да се усвои (разбере). Опростяването на стила на обясняване ще ускори този процес. В крайна сметка е важно да имаме повече можещи музиканти (изпълнители,композитори) а не просто няколко научни работника в областа на музикалната теория (без да омаловажаваме тяхния принос за общото благо разбира се). Знанието и моженето съответно ще допринесе до повишаването на нивото на музициране от страна на музикантите и до повишаването на общата музикална култура на аудиторията. И разбира се: Честита нова година на всички!

Аз лично предпочитам да говоря за трета и седма степени (от съответната гама / лад) на акорда отколкото за терцов и септимов тон. Как работят замените (substitution) в джаза? През четиридисте години на 20 век (1940-50)започва нова ера в джаза наречена бибоп. Една от важните иновации в този приод е в областа на хармонията. Започват да се ползват разширения (9/11/13) и алтерации (b5/#5/b9/#9) в акордите за да се създаде повече контраст и цвят в хармониите. Към тоническия акорд (I) ( в До мажор - C-E-G-B ) се прибавят 9 ( D ) и/или 6 ( A ) степен а също така и лидийската #11 ( F# ). Към субдоминантовата втора степен (IIm) ( D-F-A-C ) се прибавят 9 ( Е ), 11 ( G ), 13 ( B ). Към доминантовата пета степен (V7) ( G-B-D-F ) се прибавят 9 ( A ), 11 ( C ), 13 ( E ) а също така и алтерираните пета и/или девета степени - b5 ( Db ), #5 ( D# ), b9 ( Ab ), #9 ( A# ) Замени на тоническия акорд В тоналност до мажор първа (тоническа) степен е акорда Cmaj7 или C-E-G-B. Ако продължим построяването на акорда по терци следващ тон е деветата степен D. C-E-G-B-D = Cmaj9 Ако премахнем основния тон С остават E-G-B-D което всъщност са тоновете на Em7. От тук може да заключим, че може да заменим Cmaj7 с Em7. Ако към основното мажорно тризвучие (C-E-G) прибавим шеста степен ( A ) получаваме C6. C6= C-E-G-A Ако изсвирим акорда С6 започвайки от А получаваме A-C-E-G, което всъщност са тоновете на акорда Am7. Оттук следва ,че можем да заменим C6 с Am7. Обобщено: заменяме I c IIIm и/или I c VIm Замени на доминантовия акорд Следвайки този принцип и при строенето на доминантовия акорд на терци получаваме: G7=G-B-D-F G9=G-B-D-F-A G11=G-B-D-F-A-C G13=G-B-D-F-A-C-E Да вземем G9 и понижим (алтерирараме) петата и деветата степен с половин тон. Получаваме G7b5b9 = G-B-Db-F-Ab Ако премахнем основния тон G оставаме с B-Db-F-Ab, което всъщност е обръщение на доминантовия септакорд Db7 или Db7= Db-F-Ab-Cb ( B ) Оттук можем да заключим ,че може да заменим G7 с Db7. Понеже Db се намира на интервал тритонус (повишена кварта или понижена квинта, три цели тона) от G тази замяна се натича тритонусна (тритонусова). Обобщено: Заменяме V7 с bII7

Именно!

НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!

Конвенция. В джаза определението минор винаги се отнася за третата степен а мажор за седмата. Cm = C Eb G C maj 7= C E G B sus4 се отнася за доминантов акорд т.е. в който има и понижена седма степен. sus2 се отнася за акорд в който не присъства понижена седма степен. C9 (no3) = Gm add 11 В джаза има всякакви акорди. Еднозвучия, двузвучия,тризвучия,четиризвучия,пет,шест,седемзвучия. Всичко което го има в класиката го има и в джаза под една или друга форма.

Ами въпрос на избор. Аз лично не желая да се ограничавам в определен стил (било то при композиране или импровизиране - което всъщност е едно и също) и желая да науча колкото е възможно повече за всяка музикална форма - теоритично и практично, като ползвам теоретичната информация без да се ограничавам от конвенции. В карайна сметка музиката е манипулиране на съзнанието (предизвикване на емоции и др.) на хората чрез звук. Значи ако искам да постигна определен ефект от звука тогава конвенции и догми нямат значение - ефекта е важен. Познаването на колкото може повече музикални форми дава по - големи възможности за евентуално "ново" звучене. Много често не се взема предвид факта, че западно европейската музкална култура е просто един от видовете музикални култури. "Източната" музика има съвсем друго значение и начин на записване. Примери са индийската музика, корейската музика и т.н. Да не забравяме и Африка! Така ,че теорията би трябвало да е инструмент а не ограничител. Поздрави!

Ахаа , ясно. ОК Значи предполагам от елементарна матиматика разбираш. Ако приемем мажорната гама за основа и номерираме всяка една от степените получаваме 1 2 3 4 5 6 7 когато имаме 1 3 5 това е мажорно тризвучие когато имаме 1 b3 5 това е минорно тризвучие (b е съкратоно от бемол и означава понижаване с половин тон) когато имаме 1 4 5 това е sus4 когато имаме 1 2 5 това е sus2 когато имаме 1 2 3 5 това е add2 т.е. мажорно тризвучие с прибавена втора степен нещо такова.Като цяло обаче трябва да знаеш как звучат тея неща иначе няма смисъл да ги знаеш. Айде много здраве и до догодина до амина!

BaMnupa ти на какъв инструмент свириш(освен микрофон)?

Fmaj7/G = G13sus4 или G F A C E В джазов контекст: Em7=E G B D Cmaj9= C E G B D От което следва, че Cmaj9 може да се замени с Em7 който съдържа същите тонове без основен © В джазa акомпаниращия инструмент (когато свири акорди) обикновено изпуска основен тон на акорда за да могат да се прибавят повече тежнения (цветове). Същото се прави при аранжиране. Основен тон обикновено свири контрабаса. Колкото до тоническата функция, в блуса тоническият акорд е мажорно тризвучие с доминантова септима т.е. доминантов акорд (като качество, не като функция). П.П. e-b също така обрисува D13, Am9, Aadd9, G6...... и т.н. Най - определящите тонове в акорда са третия и седмия тон (степен). Третата степен определя качеството на акорда - дали той е мажорен или минорен, а седмата определя функцията - дали акорда функционира като тонически или доминантов. По тази логика - Е - трета степен на до B - седма степен на до

Не са били характерни досега. Отсега нататък всичко е възможно. Така или иначе музикантите ги свирят. Вече живеем в една по друга епоха където държавния апарат не налага забрани и норми, както и не дискриминира която и да е музика независимо от етноса на хората които я изпълняват. Например не безизвестния Салиф Али от оркестъра на Ибрям много често свири 5 върху 7. Мога даже и конкретен пример да дам в кое парче. Откриващото парче от Orpheus Аscending - Булченска ръченица - преди солото на Ибрям.

Именно. Например Fmaj7 може да функционира като доминантов за Cmaj7 ако е в подходящ контекст.

Не е задължително въобще да има основен тон ако е в хармоничен контекст. Например: f-c f-b e-b Това е един от най характерните ходове в джазовата хармония - субдоминанта - доминанта - тоника или Dm7-G7-Cmaj7 П.П.: казвам джазова за нуждите на този пост. Иначе за мен определенията ( и споровете около) джазов, класически, фолклорен, етнически, естраден , рок, блусов и т.н. нямат голямо значение и смисъл. Предпочитам да използвам думата музика. Тона ла (440) си е тон ла не зависимо дали го свири класик или го пее някой абориген номад от централна (приблизително) Австралия. Това как хората манипулират звука (и хората със звук) и какво влагат зад това е тема на друг пост.

Също така не говорим в частност за класическа музика! Говорим за музика. Джазовата хармония е онснована на класическата. Много съвременни класически композитори взаимстват от развитието на джазовата хармония. Извинете за локумите, но... Това което Ивелин иска да каже е: В джаза се ползва съкратено записване. Когато музикантите кажат До мажор обикновенно имат пред вид - C E G B (D A) (и всяко от обращенията) както и F# в зависимост от предпочитанията на изпълнителя. Csus4 = C F G Използва се четвъртата степен вместо трета. Csus7 = C F G Bb sus6 не съм срещал и ми звучи странно, но sus13 означава ,че към sus7 са прибавени и разширенията (тежненията) на акорда. Csus2=C D G В случая аз не смятам 2 за тежнение, тоест 2 не е 9. Относно определението за акорд, бих допълнил така наречените двузвучия които също функционират като акорди (E-B може да функционира като Cmaj7; E-Bb функционира като C7 или F#7)

Или обратното? Или и двете?

Мерси Ивка. Ето едно друго много любимо парче : Поздрави!

Баса е много отговорен инструмент. Ето ви едно видео и вие си преценете лесно ли е. Лесен бас

Осемнадесет годишен.