gueorgues

Е, дано да споделят. Ще очаквам с интерес. Благодаря за отговора.

Започвам и аз да се зарибявам по тия камъчета - страхотно изглеждат. Гледам, че предлагат 1.5 мм и 1.0 мм (даже искат доплащане за тях) и 2 мм - другите 'дето са по-дебели не ме интересуват. Вие какви дебелини ползвате и как се свиква? Аз например ползвам тортекс .88 само и нищо друго. И свиря малко като Пит Таунсенд - не с такъв размах, но със същата сила да речем.

Може би просто слагаш батерията върху донапрена и я натискаш, сигурно е сложен за уплътнение.

Ето ти идеалната цена на по-добрия процесор http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=87179 направо взимай и свири

Никога не съм бил фен на формата на китарата, но трябва да кажа, че късата мензура и широкият гриф, я правят един много удобен инструмент за свирене, поне за мен. Аз съм свирил предимно на класическа китара и колкото по-широк е грифа, толкова по-добре.

Пълни глупости... Лес Пол - ите са под 5 кг Имал съм няколко. Аз не съм казал, че са над 5 кг, а че има някои - даже си ме цитирал и не си го прочел правилно. Няма ли да се научиш да комуникираш адекватно, бе момче. Не мисля да провеждам какъвто и да е спор и да отговарям на други реплики, затова само казвам, че тази информация я има на много места, колко тежат Гибсън Лес Пол - ите и какви разновидности има. Хайде със здраве

Въпреки че не го слушам, т.е. не съм фен, не мога да отрека неговия принос към рок музиката. цитат: Т.Е. - Ричи е нормален човек, който постепенно е станал толкова велик китарист ( или поне в рамките на 4-5 години). Че е нормален - не съм много съгласен, според мен е луд за връзване и е доста егоцентричен. Тая работа с ЛСД-то, тревата, алкохола и другите дроги не му е простила много-много. Но, че е велик - спор няма. Въпроси от сорта, кой е най-великия са кретенски - много са великите. Също толкова глупаво е някой да отрича приноса и майсторството на хора, които са се доказали и без които рокът нямаше да е същия, само защото не харесват конкретна музика или стил. Тони, това на снимката е Стратокастер от '70, нали така? За ЕС335 съм съгласен - тогава е бил доста популярен модел (то и сега е). Между другото Клептън сменя Гибсън с Фендър по същата причина (около 69-70 година) - казва, че му е било по-трудно да свири на него. Другата причина е, която изтъква е, че Стратокастъра е по-здрава китара. Т.е. като го изпусне или чукне някъде, нищо му няма, което не може да се каже за гибсъните за съжаление. Бъди Гай в едно интервю казва същото нещо за здравината. Тогава говори за отношенията си с Б.Б. Кинг и за различните им стилове и казва, че Лусил е страхотна и е много лесно да се свири на такава китара, но е много чуплива. Даже разказва за един път, когато е изсипал стратокастъра от покрива на колата (развързал се нещо, с куфар е бил разбира се) и бил само леко ожулен и казва, че ако бил с ЕС тип китара щял да събира трици по пътя.

ключовете са много яки - определено ме кефят. Адаптерите са интересна концепция. Ако решиш да ги сменяш обаче - голям проблем.

към kolio_k - аз просто трябваше да се изфукам, не те убеждавам. Това си е твоят вкус, нали затова има толкова много разновидности, та всеки да си избере своето. Между другото нямам никакъв опит със стратове, въпреки че Клептън ми е голяма слабост (и Марк Кнопфлър и Джими и пр.). Определено харесвам късата мензура обаче, но от друга страна съм се заканил скоро да опитам стратокастър. Може и да ми хареса. Пипал съм няколко, но ей така на сухо (без усилвател), само за да видя какво е усещането, но наистина само за малко и не мога да определя още. Сега като се замисля - доста странно. Свиря на китара от 15 години и не съм пипал стратокастър (то и телекастър не съм пипал). Егати - трябва да се коригирам...

Да, представяш ли си, Ангъс ако вземе Лес Пол сигурно няма да се вижда зад него Една китара с голи краченца и рошава глава. Определено СГ-то е много леко, това не го коментирах, но разликата в килограмите е много съществена като усещане, дори и сравнена със Студио или Стандарт 2008 (които са едни от най-леките ЛП), за историческите реплики изобщо няма да говорим (има някои по 5-6 кг). От една страна даже е малък проблем, сега която и друга китара да хвана ми тежи малко.

kolio_k , донякъде си прав за СГ-то. (както и много често си прав за повечето неща - все пак доста опит си натрупал), но от миналата седмица сложих на моята хубавица (СГ Стандарт - в подписа ми има снимки, но от предишната модификация, от новата още не съм качил), та сложих Bare knuckles Mississippi Queen set ( http://www.bareknucklepickups.co.uk/ZP-MQ.html ) и трябва да ти кажа, че положението стана много сериозно. Китарата звучи невероятно и чиста, и с драйв. Това определено са адаптерите за СГ и мисля, че търсенето ми в тази посока приключи. Поне следващите няколко години няма да има промени по тази китара. За съжаление не разполагам с никаква техника за да запиша сносен семпъл (освен през микрофона на компютъра, което ще бъде ужасно), но тези които са пробвали тези адаптери, знаят за какво говоря. Той модела стана нещо като СГ Стандарт/Класик

Говоря за Гибсън, Споменатите по-горе разлики са точни - ЛП е с по-дебело тяло и има кленов топ (на повечето модели). Също така някои ЛП модели са с олекотяващи кухини, други имат резониращи камери, трети са плътни. СГ е изцяло плътно. Грифовете са различни модификации и при двата модела. При СГ вариациите основно са две - дебелия (50's style) и тънкия (60's style). При ЛП има четири вариации: дебел, тънък, нещо между двата (59' нек - най-харесвания гриф) и асиметричен (на ЛП Стандарт 2008). Но разлики има дори и между два от 50's да кажем. Електрониката като цяло е еднаква, адаптери различни при различните модели. От опит - СГ харесва адаптери с много нисък или много висок аутпут. Такива като Seymour Duncan Jeff Beck SH4, например или Къстъм Къстъм (споменавам ги като едни от най-популярните адаптер) не са за СГ. Или класически ПАФ (под 8 кома) или нещо модерно с аутпут над 16-17 кома. Лично от моя опит, Алнико 5 ПАФ адаптери звучат страхотно. Ангъс ползва Алнико 2, доколкото знам (Пърли Гейтс). Аз лично не харесвах гибсънския адаптер 498Т на СГ Стандарт. Той е Алнико 5 с аутпут около 14-15 кома, имаше тенденция към размазване при малко повече дисторшън. Същият звучи много по-добре в ЛП Студио, където съм го пробвал. ЛП от друга страна обича повече разновидности и адаптери със среден към висок аутпут (като гореспоменатите) звучат чудесно. Звукът е определено по-дебел (малко) и по-плътен. Но ако много се чудите - никога не можете да сбъркате с ПАФ - Лес Пол е правен за такъв тип адаптери и всички ПАФ модификации звучат супер в ЛП. Е - мисля, че това трябва да отговори на въпроса.

Аз бих избрал VOX-a пред Пийвито. За мен това е по-добрият усилвател.

Има размер 7/8 - които са, да ги наречем, дамски или за хора с по-малки ръчички. На пръв поглед трудно се различава от 4/4, освен ако не премери точно човек. Може случаят да е такъв.

Моето мнение е да вземеш Епифона. Определено доста богата на възможности китара. Този епифон по нищо не отстъпва на гибсън и цялата му електроника е гибсън, така че няма да сбъркаш. Томи Айоми адаптерите са нещо невероятно - доста ще се изкефиш с тях. Неприятно, че не можеш да ги пробваш, но като купуваш от чужбина винаги можеш да върнеш китарата ако нещо не ти хареса - така че действай. Сигурен съм че няма да съжаляваш

Е, разбира се - бутиковите производства няма какво да ги споменаваме - там нещата са страшни (откъм цифри). Но масовите качествени акустични китари са в диапазона 1000- 4000 евро. Просто за другите трябва да съм си навил на масрафа. Много пари са (не че 2-3 хиляди евро са малко де). За струните - аз традиционно ползвам ърни бол (Ernie Ball) за уестърн и електрическа китара. Не експериментирам много в тази насока. За електрическа 10-ки за акустична 11 или 12 (в момента 11 на един евтин Фендър). За фламенко китарата - La bella Flamenco, червен найлон - страхотни струни.

Абсолютно съм съгласен - когато говорим за Гибсън, Мартин, Лейкууд, Тейлър, Гилд (и още две-три не толкова известни). Но говорим за инструменти от 1000 Евро нагоре. Вижте този Мартин (и цената му после). Сигурно звучи страхотно http://www.thomann.de/gb/martin_guitars_ooo_42s.htm

Да, съгласен съм със сънчо. В описанието не съм коментирал различните видове дървесина и техните звукови характеристики, но това е доста дълга тема. Няма определен модел, за който да се каже - това е за пръсти или това е за перце. Въпросът е какво ти е удобно и какъв звук предпочиташ. Например ако ще я разнасяш навсякъде - по-добре да е с по-малко тяло, за да е по-удобно. Размерът в случая ще е за сметка на някои звукови качества - като е по-малко тялото, китарата е по-тиха, звукът няма така дълбочина и плътност както при едно джъмбо да речем. Ако разбира се китарата е с електроника и свириш през усилвател, горното няма голямо значение - има по-голямо значение колко е добра електрониката вече, тъй като тя обработва звука. Дървото има значение, но като при електрическите китари - то дава някакви нюанси на звука, но далеч не е решаващо за крайния резултат. Конкретните китари са доста интересни, доколкото се вижда имат доста плоски фингърбордове (може би без радиус е едната от тях). А що се отнася за главата - тя винаги може да е различна. Има класически китари с ключове и глава като уестърн както и обратния вариант (във видеото). Това са типични фолк китари като тази например: http://www.thomann.de/gb/harley_benton_hbf200_nt.htm или http://www.thomann.de/gb/lakewood_a_14cp.htm Забележи на втората нетипичната ширина на грифа - 46 мм, глава като класическа китара, метални струни, гриф без радиус.

Все пак да дадем една обща информация за разликите между двете. Не знам защо вечно се хвърляте в едни спорове, критики и лични нападки! Каквото и да се каже, и колкото и да спорите - фактите са си факти и говорят съвсем ясно: Класическа китара (стандартен размер 4/4): Използва се предимно за класика, фламенко, джаз (има и изключения - например: Ерик Клептън - Tears in heaven ...) Мензура (т.е. разстояние между моста на магарето и горния мост) - 650 мм (или 660 мм при някои фламенко модели) Тялото е в повечето случаи типичната grand concert форма (малко като осмица да кажем) Ширина на грифа при горния мост: 52 мм (54 мм при някои фламенко модели). Прагчетата са 19 (или 20) - фингърборда няма радиус, т.е. е абсолютно плосък. Няма тръс род (желязо в грифа) - подходяща е само за найлонови струни, свири се предимно с пръсти - просто звукоизвличането с пръсти е по-добро при найлонови струни, не че не може с перце. Уестърн китара: Използва се за всички други жанрове на музиката (кънтри, рок, фолк, джаз също, и прочее). Мензура - 600 мм - 650 мм при различните разновидности Тяло (от голямо към малко): джъмбо (Jumbo), дреднът (drednought), некс (NEX) (тази форма е патент на Такамине), мини джъмбо, гранд концерт (concert), травълър (traveler) - общо взето това са най-често срещаните разновидности (като не изключваме и формата на Овейшън, която е сре малките). Ширина на грифа при горния мост: 41 мм -43 мм (общо взето като електрическа китара). Прагчетата са 20-22, в зависимост от модела - фингърборда е с радиус (при някои фолк/блус тип китари може да е плосък, но рядко)(тук пак има прилика с електрическата китара). В почти всички случаи има тръс род (изобретение на Гибсън - поне те така казват). Има редки случаи в наше време, които нямат - например Мартин (едни от най-добрите китари в света) започват да слагат тръс род чак след 1980 година. - струните са метални, но не е проблем да се сложат найлонови, просто няма да звучи много добре. Свири се и с пръсти и с перце (и с монети и на който каквото му е удобно). Е - за друго не се сещам - дано да е от полза за всички начинаещи.

Благодаря за отговорите. По отношение на звука, доста съм пробвал, просто не съм се занимавал да свиря по-тежка музика - затова питах хората, които се занимават с нея. Не съм толкова бос, просто исках да си спестя време - защо да откривам топлата вода, като някой друг го е направил преди мен? Нали това е идеята на форума. Hillbilly и аз не съм много склонен да си правя експерименти с Гибсъна, но го включих в примера за да стане ясно за какво питам. За него много скоро ще има нов сет от Bareknucles - такава китара заслужава такива адаптери. Хайде до скоро и успех на всички.

ефектите колега, малките ефекти, които настъпваме с крака по пода Ето снимка на камиончета:

Та, колеги, много са ми чужди активните адаптери (EMG визирам основно). Първият въпрос е следният: знам, че идват в комплект с потенциометри и прочее, защото трябва да се сменят стандартните, но колко потенциометъра идват с един адаптер - два или един? Не питам за Зак Уайлд сета, там е ясно, питам ако реша да поръчам един 81 и един 60 например, (но поотделно, а не като сет), какво да очаквам да получа? Питам за да знам евентуално за коя китара да ги поръчам, гибито е с волюм и тон за всеки адаптер, шектърът е само с един волюм и един тон общо. Вторият въпрос, свързан с ефектите, просто до този момент не съм се занимавал с толкова висок геин, та: какъв драйв или дисторшън ползват хората за да се докара звук като Рамщайн/ или Металика/ или Корн ако щете (знам, че са различни - не искам да копирам съответните китаристи, питам за нивото на гейна - овърдрайв ли ползват или дисторшън и какъв например). Ако поровя, сигурно ще намеря нещо някъде, но питам, защото съм сигурен, че сте пробвали и ще кажете от опит кое звучи най-добре.

Китарата не е лоша, но колегата е прав - можеш да вземеш същата като възможности на по-добра цена. Разгледай walden http://www.musicworld.bg/bg/c_385/f_1990000/Walden.html далеч не са лоши и не са от ламинат, а от дърво. Ел-акустична ти трябва ако ще я включваш в усилвател (да свириш с група например или да изнасяш концерт), което на този етап не си заслужава като оскъпяване. Вземи си акустична без електроника и си прави кефа вкъщи. Ако толкова ти е зор да я включиш в уредба има допълнителни адаптери за акустична китара на по 30-50 лева, които ще ти свършат работа.

Ако ти е малка ръката, пиниза с палеца ще ти доста труден. Този на видеото очевидно има доста голяма ръка - вижда се ясно. Но, както казаха колегите - най-важното е да ти е удобно и да нямаш болежки (в ръце, китки, лакти, рамена, гръб и прочее). Строгите правила са по-скоро за класическа китара, там грифът е доста по-широк и постановката е от голямо значение - при електрическата или акустичната китара, грифът е тънък и е въпрос на навик и удобство.

Аз имам този С-1 - Diamond Series - реколта 2000. Много удобна китара и няма никакви кусури. Тяло махагон, гриф клен, фретборд палисандър с ромбчета като инлеи. 24 джъмбо прага, много бърз гриф и перфектно сетъпната. Адаптерите са дънкан дизайнд НВ 103 (аналога на дънкан дисторшън). Болт он. Продавам я, защото от скоро се радвам на Гибсън SG Standard и тя просто си седи. Запазена е като нова, няма никакво износване по праговете.