master_gamgee

Мерси Чакам следващата заплата и поръчвам фокусрайта

Здравейте! Някой има ли някакъв личен опит с някой (или двата) от тези два аудио интерфейси? Имам нужда от приличен интерфейс за домашното си студио с няколко аналогови входа и изхода и тези двата отговарят на изискванията ми. За негативите на марката Behringer е говорено много, доколкото знам Behringer закупиха MIDAS и започнаха да предлагат техни разработки в собствените си продукти, включително и преампите на този интерфейс...поне така се рекламира де. Фокусрайта е малко по-скъп, но е в рамките на бюджета ми (и по принцип съм по навит на него). Но пък досега не ми се е случвало да се занимавам с какъвто и да продукт от Фокусрайт и нямам никакви впечатления от марката. Ще съм благодарен, ако някой може да сподели впечатления.

красота а като каза DJ - сещам се един забавен случай с рентал компанията с която съм бачкал. Някакво баровско събитие, поканени големи български поп звезди а паузите ги пълни DJ. Звездите си носят отделни синбеци или плейбеци, които се пускат от главния миксер. Там са и микрофоните. DJ-я си е със собствен мискер пуснат към главния миксер. Всичко наточено както трябва, но...организаторите искат да не се прекалява със силата. DJ-я обаче е на друго мнение и не се трогва от забележки - лека полека си усилва звука от мастъра на своя пулт, колегата на главния миксер го намалява от своя миксер. DJ-я пак лека полека се усилва, колегата ми пак го намалява....и така докато DJ-я вдигна докрай каквото можа, но колегата на главния миксер си знае работата

един "лауреат" стигаше и по-надалеч преди години Миксер - стерео изход. Левия канал отива и в двата канала на предното озвучаване, другия отива в мониторите...съответно като поискаш да промени нещо в мониторния микс (например да намали много барабаните), той го прави...и това се отразява и отпред. Само да кажа че миксера си имаше мониторни send-ове

Мда...като има желание и организация, всеки си изпълнява задълженията по най-добрия начин и нещата се получават

Имам приятели работещи често по най-различни ТВ продукции (за различни телевизии). Аз също съм правил (рядко), но съдейки по моя и техния опит, проблема често е в организаторите, които често нямат ясна представа що е то ТВ продукция, съответно хората намесени в изпълнението на продукцията нямат идея какво точно трябва да правят в точно определен момент, защото няма кой да им каже, нито имат ясен сценарий...абе пълен цирк. Техническите гафове...има ги често, най вече заради малък бюджет (съответно наемаме евтина техника която се дъни) или липса на време да се тества всичко и да се отстранят проблемите. Аз наскоро се издъних на финала на една спортна продукция, която озвучавах (за зала и за ефир). Няма да кажа коя е, а и няма значение. Не твърдя че съм невинен, но...за финалната церемония (която включва и някакви награди) аз нямам сценарий. Имам най обща бележка в която пише че ще има награди, речи, музика и т.н., без никаква яснота кое след кое следва. Така че се подготвям с някаква музика по мой избор и радиомикрофони, с идеята че ще трябва да реагирам в движение. Преди началото се опитвам да изкопча повече детайли от организаторите при което ме навикват че нямат време да се занимават с мен. Идва сюблимния момент. Режисьора на който разчитам да ми каже какво да правя изчезва нанякъде. Идва някакъв човек който казва че следват речи. Приготвям микрофоните. Съответните лица държат микрофоните и трябва да започнат да говорят...не започват. На 100 метра от мен един от организаторите ми маха и ми казва нещо. Естествено аз нищо не чувам в шумотевицата, а не умея да чета по устните. Пускам някаква музика. Оня маха ядосано...намалявам...пак нещо не е както трябва. Хич никаква идея си нямам какво да правя, просто защото никой не си направи труда да ми обясни. След малко се появи режисьора и каза коя точно музика да пусна. Музика която не е описана никъде в сценария и която никой не е споменал, но която съвсем случайно имам в лаптопа си. Пуснах я и всичко беше ок. Но стана гаф след гаф, а кой е виновен? Озвучителя

И нещо забавно Като стана дума за цигани...без да проявявам какъвто и расизъм...вчера си говорих с приятел, който записва основно фолклор в студиото си и често работи с цигани. Най-големия кошмар е сбърканата терминология с която му се налага да свикне. Веднъж например музикант през цялото време се оплаквал че "няма качество"...и трябвало доста време и обяснения за да разбере моя човек че музиканта всъщност искал да му усилят слушалките

Аз те разбрах правилно. Въпроса е че съм бил свидетел на ситуации в които хората се правят на важни. Музиканта се счита за звезда и се отнася със звукаря като с роб. И обратно, звукаря коли и беси с отношението "аз такива като вас колко съм ги озвучавал" и се опитва да си наложи мнението, защото не му се занимава или не му пука...всякакви ги има. Разбира се ако свириш на много и различни места и нямаш собствена апаратура и тонрежисьор се налага да се съобразиш с хората с които ще работиш на конкретното участие. В смисъл че конкретния тонрежисьор има конкретна апаратура с която е свикнал да работи и конкретен начин и разбирания на работата. Дори да говорим за супер надъхани и свестни хора и дори да искат да ти помогнат, в края на краищата звукар X ще извади различен звука на китарата ти от звукар Y. А това със слушалките може да е индивидуално решение на музиканта, но зависи от конкретните технически дадености и разбира се от финансовите възможности. При всички случаи слушалки ползват хора които могат да си го позволят, а в такъв случай те често могат да си позволят собствен звукар или поне отделен мониторен звукар в конкретното събитие. Иначе познай как човека от предното озвучаване ще ти обърне внимание за твоите слушалки, или още по - лошо, ако цялата група сте със слушалки и всеки иска различен микс в тях.

О, върнахме към живот темата? Чувал съм много теории на тема че саундмена стои над музикантите или обратното, но...това мисля са някакви глупости, базирани на манталитета ни. В нормалните държави (доколкото имам наблюдения) и музикантът и тонрежисьорът и всички останали намесени в конкретен концерт или събитие са просто професионалисти или поне такива трябва да бъдат. Няма място за мерене на пишките - вършиш това за което си отишъл и ще ти е по-лесно да го свършиш, ако проявиш нужното уважение към околните и им обясниш (ако смяташ че знаеш повече от тях) какво точно трябва да направят. И аз съм пътувал в чужбина като тонрежисьор на собствената си група, но когато намерим общ език с тонрежисьора на конкретното събитие и видя че човека е на моето ниво или по-голямо, приемам някои от съветите му, вместо да се правя на велик...е, веднъж един македонец-звукар (за който после разбрах че имал леки психични отклонения) ми хвърли пренебрежително някакви пари да ходя да пия кафе, вместо да направя звука на бандата си...и после ми се извинява един час : D А като следя последните мнения, мисля че пропускаме нещо важно. Много от нас са били в клуб, като музиканти, тонрежисьори или и двете. Много от българските клубове са в помещения, чието първоначално проектиране не включва употребата за музикален клуб. Така че понякога става много трудно да пригодиш помещението, въпреки желанието на много собственици да вложат пари. Нисък таван, носещи колони, начупени форми на помещението и т.н. са неща които оказват влияние на правилното разпределение на звука, но няма как да бъдат променени. И разбира се от опит ще споделя един конкретен проблем. Дори да си намалиш китарната уредба или каквото там, няма как барабаниста ти да се намали. Ок, ако говорим за некои леки форми на джаза, просто ще свири по-леко, но няма как в една по-агресивна рок или метъл банда барабаниста да гали барабанчето и да подритва леко педала на касата. Конкретния звук излиза от динамиката, от начина на свирене. С галене на барабаните, няма да получиш силната пулсация, нужна за по-агресивен рок звук. Оттам пък вече произлиза другия проблем - като си на една малка сцена, буквално тикнат в барабаниста, след един сет чинели в главата няма как да чуваш какво свириш без повечко сила в мониторите или китарната апаратура, А като вдигнеш мониторите това вече обърква предния звук, води до повече отражения, фазови разлики и т.н. Разбира се използването на ушни монитори е много добро решение и днес много големи рок-банди ги ползват, без значение че някои хора все още си мислят че слушалките "не са рокендрол". Въпроса обаче е че тези системи не са никак евтини. С по-сериозни (и по-сериозно заплатени) участия, можеш да си позволиш да си купиш персонална система или пък да си наемаш такава за всяко участие, но колко човека могат да си го позволят? Аз познавам само един-двама. А и има един такъв проблем - ако дъниш с монитори на репетиция и наемеш слушалкова система, това няма ли да ти обърка възприятията? Не съм го изпитвал върху себе си, но си мисля че ако си свикнал да свириш по един начин и се наложи да свириш по друг, ще ти е малко гадно. Барабаниста на моята група свири винаги със слушалки, в който му пускам целия микс (без барабани). И на концерти и на репетиции. И когато му се наложи да свири с монитор му е много гадно, защото не е свикнал. А това понякога му се налага, защото като отидем някъде и кажа че искам от едната мониторна група да излезе още едно кабелче до барабаниста (той си носи слушалки и усилвател за тях), често ме гледат като извънземен или ме гледат накриво, защото някой го мързи да пусне един кабел. От множеството участия в страната и чужбина, не съм срещал често барабанисти със слушалки (говоря за фестивали и групи от средно или начинаещо ниво) и това явно се приема странно, макар че съм се убедил лично че със слушалки винаги можеш да разчиташ на по-детайлен и неомазан звук в ушите си, а това е важно, особено когато парчетата ти имат по-сложни аранжименти...а пък аз веднъж на едно участие бях залепен до единия краш на барабаниста и почти не чувах монитори...по едно време един зловещ поглед на цигуларката ни ме подсети че съм влязъл по-рано в друга част от парчето (понеже барабаните там не се променят, но хармонията се променя и явно аз съм сменил хармонията по-рано от останалите, защото не ги чувах)

Понеже темата все пак беше за електроника и smd...преди десетина или повече години си бях взел два преампа Behringer. За цената и марката (хаха) вършиха прилична работа, докато единия се скапа. Издаваните шумове ме наведоха на мисълта за студена спойка и го отворих...и се хванах за главата. Устройството беше рекламирано като лампово в съчетание с няколко операционни усилвателя. Лампата беше вързана някъде, ама къде и как не знам, но за сметка на това беше фраш със smd-та. След размотаване по сервизи, накрая отписах устройството, но ми казаха че имало зор с някакви smd диоди, които не можело да се сменят, трябвало ново. 150 кинта...майната им. Пропуснах да кажа - устройството беше малко, като китарен процесор, с 2 потенциометъра, многостепенен превключвател за "пресети" и 4 копчета (фантомно, пад, и какво беше още...) Предложиха ми на старо лампов амп - пак на Behringer, само че голям "рак" корпус, със "старовремски" копчета и индикатори Едно копче беше счупено и уговорката беше да отворя преампа, да видя мога ли да сменя копчето и тогава да реша искам ли преампа или не. Като го отворих, видях че вътре е доста празничко, а съдържа съвсем същите платки като малкия преамп. И това устройство беше доста по-скъпичко от малкия преамп, само заради оформлението, хаха. Отказах го... И понеже си говорим за електроника, а се спомена Sony - имам един CD Плейър от много години (към 17 май) - още си бачка. Един дискмен - и той доста стар - бачка без никакви проблеми. Радиокасетофон Panasonic на 20 години - корпуса му разхлопан от мъкнене по купони, но свири без грешка, но...всичките тези устройства са с надпис отзад Made in Japan. Също и една 2 скоростна CD записвачка, която навремето струвала 400 долара. Ами още записва, но вече не я ползвам, защото кой ще ти чака толкова време. Иначе новите записвачки заминават бързо. Мисълта ми е че съм склонен да повярвам в програмираното повреждане след гаранцията при новите продукти, но си мисля и друго нещо. В голяма част от електрониката постоянно излизат нови поколения, нови модели с нови възможности и естествено много хора биха искали да си закупят новите модели (зависи за каква техника говорим де). Не подценявам желанието на бизнеса да печели повече, но си мисля и че снижаването на цената (а оттам и качеството) на новите продукти донякъде е свързано със стремежа дадена стока да бъде направена по-достъпна, така че клиента като си вземе новия продукт сега, след година да е склонен да го хвърли и да вземе следващия модел...ако си дал много лев за стария модел, няма да ти се иска да хвърлиш тези пари на вятъра.

В никакъв случай не ползвай WD 40!!! Това не е контактен спрей - ползва се основно за раздвижване на части които трябва да са подвижни, но по някаква причина са клеясали, "залепнали" или трудно подвижни. Спрея обаче не подобрява контакта при електроника. Аз лично препоръчвам специален контактен спрей за потенциометри и бутони. Предполагам има различни видове, но аз лично си пазарувам един от магазини Елимекс (има ги във Варна, не знам за други градове). Това е срей специално за подобряване подвижността и контакта в бутони и потенциометри. След напръскване има някаква активна съставка в него, която помага за почистването на контактната повърхност (за целта е добре и да се раздвижи малко бутона, потенциометъра и т.н.). Спрея има и смазваща фунция - стои леко мазен и подобрява движението на подвижни части. Разбира се трябва да имаш предвид нещо - ако даден потенциометър се е движел по-трудно и плавно по подразбиране, след напръскване със спрея движението му става доста по лесно, което за някои ситуации е проблем - ако да речем си свкнал някой пот на китарата да се върти плавно и бавно, това няма да е така след напръскване. Но пък за бутони е ценно - аз ползвам този спрей за какво ли не и съм доволен - спасявал съм потенциометри и копчета, които по някаква причина не мога да сменя.

Ами...мерси. Ама на този етап все още съм на Win, и скоро няма да има промяна.

Благодаря за съветите. А какво можете да ми кажете за стабилността и безпроблемната работа на тези двата модела под Windows 7? Патил съм и не ми се ще да си давам парите за нещо което ще върви ок под Windows XP, но не и под по-нови системи, а с всичките им плюсове и минуси, смятам изцяло да минавам на Windows 7. (на този етап нямам възможност и намерение за Mac OS и съответните машини...въпреки че отвреме на време чувам и такива съвети) Тези не са ли по-стари модели или греша? Казвали са ми (може и да не е точно) че много от по-старите модели имат проблем с драйверите за по нови операционни системи и дори когато за тях има написани драйвери, понякога има ядове. Аз самия сега постоянно имам ядове с едно MAUDIO, което постоянно гърми под Win7 въпреки че уж си има драйвер...

Здравейте колеги. Търся повече информация и лични впечатления за тези три модела на Tascam. Намерих коментари във форума, но не ми дадоха достатъчно информация. Някой има ли повече впечатления за качество, стабилност, функционалност на тези интерфейси? Преди не съм използвал продукти на Tascam, като изключим обикновено CD устройство за компютъра, професионален Audio CD рекордер и мобилен аудио рекордер с микрофонни входове. От тези джаджи бях доволен. Чувал съм/чел съм че по принцип Tascam правят хубави неща и затова се колебая за закупуване на някой от тези три интерфейса. За мобилни ситуации ползвам един портативен професионален рекордер на Sony, но той няма микрофонни входове, а и искам да се оборудвам с външен аудио интерфейс за лаптопа си, за да мога хем да съм мобилен, хем да имам микрофонни входове, хем да имам малко повече възможности за запис и обработка на аудио. Тези три модела ги гледах в сайта на Musicworld.bg. Цената им е приемлива за бюджета ми (около 300 лева). Изискванията ми са следните: - безпроблемна работа под WindowsXP, WIndows 7/32bit, WIndows 7/64 bit (единия лаптоп с който работя е с 64 bit архитектура и Windows) - 2 микрофонни входа с приемливи като качество (за цената си) микрофонни преампове - фантомно захранване за микрофонните входове (с опция за изключване) - индивидуален контрол на нивото за всеки микрофонен вход - 2 линейни входа, които обаче да не минават през микрофонния канал (работил съм и с такава карта...получавах повече шум или повече изкривяване, когато прекарвах линейни сигнали през мик. преампове) - изход за слушалки с потенциометър за нивото - 2 линейни изхода опционални (незадължителни) изисквания: MIDI IN/OUT, SPDIF IN/OUT (коаксиален и/или оптичен), ако е възможно - да се захранва през USB порта, direct monitoring (тоест да си чувам входовете директно в изходите, без латенция) На базата на тези изисквания приемам съвети и за други интерфейси с цена около 300 лева...НО да не са M-audio. Имам PCI модели на М-audio. Вършат прилична работа, но съм брал ядове с външни модели и не искам такива.

Късно се включвам в темата, но... мислено ли е за някаква изолация на стъклената вата така че да няма директен въздушен достъп до нея? Правил съм изолация с такава и са ми казвали че понякога изпуска по малко прах, който е вреден ако се диша. Разбира се зависи и от конкретния материал. Към окабеляването бих добавил съвети за някой и друг резервен изход за слушалки/монитори в кабината, както и някаква възможност за интерком, тоест да не се налага хората да викат силно за да си обясняват нещо. Казвам го от личен опит.

Конрад във Варна се намираше в един жилищен блок до старата джамия...дали е още там, не знам, не съм ходил скоро. Това е блока: https://maps.google.com/?ll=43.209195,27.907052&spn=0.001339,0.00284&t=m&z=19&layer=c&cbll=43.209299,27.907286&panoid=CHSMrwkDi_-Rac5zTz90Dw&cbp=12,27.67,,0,-0.08 Аз лично подобни жакове наскоро си пазарих от Елимекс и съм доволен от качеството им. Имат 2 или повече магазина във Варна, аз ползвам този който е на улица Мир, срещу офиса на МСАТ, малко преди светофара

Чудих се какво да правя докато ми се доспи...и взех че се позабавлявах, препрочитайки отново темата Не ми се коментира нищо...само ще спомена концерта на Roger Waters в София...по-добър концертен звук никога не съм чувал. Верно че има много неща на запис, но все пак има живи барабани, клавири, китари, бас, вокали...не е шега работа

Ще споделя още интересни неща около Vermona-та...коментари не виждам, но кой знае - може на някой ентусиаст да му е интересно да прочете. Направих 3 дребни модификации на оригиналната схема и конструкция 1. Tune coarse потенциометъра не го ползвам - с него би могло да се правят акорди, като VCO2 се настрои на определен интервал от VCO1...ама за лайв изпълнения си е невъзможна работа да свириш при настроени в един тон осцилатори и в движение да ги настройваш в определен интервал. Затова го замених с един превключвател и резистор, които играят ролята на потенциометъра, но в двете му крайни стойности. На практика с това сменяш в коя октава е VCO2 - не че не можеш да го направиш и със съответните OCTAVE превключватели, но пък това превключване е важно при правилното акордиране на синта. По едно време даже мислех да монтирам превключвателя вътре, ама няма какво да сложа на мястото на потенциометъра и затова го монтирах на неговото място. 2. Pitch - който е свирил на такава Vermona, вероятно е забелязал че Pitch колелото дава някакво отклонение около 5 полутона (поне при мен нещо такова беше на ухо, с тунер не съм го мерил) и дори не е много точно, което си е голяма брада - струва ми се много трудно да се научиш да мърдаш Pitch-а на точно определена позиция за да получиш определно отклонение на тона, особено при по-бързо и агресивно свирене. Освен това оригиналните Pitch и Mod колела са ми малко неудобни. Имах една стара скапана MIDI клавиатура - от нея свалих целия блок с Pitch и Mod контролерите (колелата, потенциметрите, механика) и ги монтирах на мястото на оригиналните контролери във Vermona-та...не беше толкова лесно. Сега съжалявам че не снимах целия процес, но бая пот и нерви се изляха и не ми беше до снимки. Трябваше да разширя малко отворите за двете колела - както в дървената основа, така и в металната платка отгоре. Иначе самия блок който държи колелата и потенциометрите, е подобен на оригиналния, така че трябваше само да пробия четири отвора, които да пасват на шпилките, държащи оригиналния блок. Mod потенциометъра е със стойност 10к, колкото и оригиналния, тъй че тук голям проблем няма, макар че новия май е логаритмичен (не виждам означение по него) и при съвсем леко местене започва да прави голяма модулация. Ще потърся друг, но по-скоро ще вържа последователно на него един резистор, така че и при по крайни стойности да дава по малка модулация. Другият проблем беше pitch потенциометъра. Оригиналния е 47к, новия е 10к. Конструкцията им е различна, така че няма как да смениш единия с другия. Направих друго - последователно на двата крайни извода на потенциометъра вързах по един тример. Това ми даде и възможността да настроя точно отклонението на тона в двете крайни положение на pitch потенциометъра. Всички цифрови свирки (които съм пипал някога) имат опция в менюто, да си настроиш отклонението на Pitch контролера - половин тон, цял тон, тон и половина и т.н...тук би могло да се направи с превключвател и няколко тримера, както и лека модификация в самата схема, но за мен е излишен труд, тъй като обикновено при свирене ползвам отклонение цял тон (и в двете посоки), така че си фиксирах това отклонение с тримерите и толкова... 3. Превключвател за транспониране...не се смейте В цифровите синтове и в миди клавиатурите имаш опция да транспонираш клавиатурата с половин, цял и т.н. тон. Има случаи когато просто се налага да го направиш - по една или друга причина. На мен също ми се налага понякога. На KORG-а с който свиря основно, го правя от менюто...но на Vermona-та са забравили да сложат тази опция в менюто , затова си направих превключвател. За да не усложнявам твърде много схемата, просто базирах превключвателя на GENERAL TUNE потенциометъра - един многопозиционен превключвател и няколко тримера. Имам транспониране +/- 1, +/- 2, +/- 3, +/- 4. Повече не ми и трябва. Схемата е елементарна, ама в момента не разполагам със софтуер за чертане, а на ръка не ми се рисува, тъй че ако някой има зор, мога допълнително да я драсна. При разширяването на отворите за Pitch/Mod контролерите, металната платка получи малко дефекти...освен това беше замърсена и имаше нещо (мухъл може би). Хванах се да я почистя със слаб спирт...и боята взе че се размаза...абе направо си падна. Сега изглежда грозно, затова си наумих да облека платката в тънка кожа, подобна на оригиналната. Има едно ателие на 15 минути от работното ми място, ама трябва да намеря време. Като стане, ще споделя резултата. Имам намерение и да сменя кожата по корпуса, само че...ме е страх да го правя - за целта трябва да разглобя напълно синта и да извадя всички платки навън. На теория е лесно. Разпояването/запояването на жици също е ок. Проблем са гайките с които отделните блокове (на горния панел) са хванати за корпуса - дали от ръжда или от друго, но някои едва мърдат, а са завинтени за шпилки или винтове до чиито глави нямам достъп - така докато се занимавах с първата група потенциометри (където сложих и превключвателя за транспонирането) бая зор видях с гайките и особено със затягането, при положение че шпилката(винта) се върти свободно и нямам как да го застопоря. Може да стане ако отлепя цялата предна платка (това е нужно и за да се смени кожата), само че при това няма да се мине без сериозни дефекти по платката, а и кой знае дали после ще успея да я залепя както трябва. Така че тази операция на този етап ще я пропусна...пък i знаеш ли, може дядо Коледа да донесе някое Moog Phatty

Все пак пробвай това което казах. Ако не съм се изразил ясно - не говоря да разкачаш някакви жици, говоря самия адаптер (единия само) да го отделиш от тялото на баса, да го завъртиш наопаки и така да го монтираш - не се сещам на Орфейките какви бяха адаптерите, но би трябвало да е възможно монтажа да се направи наобратно.

Както каза jorog - диода е важен. Но след като не си много наясно, по добре иди при специалист...или внимавай много, ама много, когато сменяш батерии, да не стане беля

Ако са вързани маса с маса и сигнал със сигнал би трябвало всичко да ок...но подобен проблем като това което казваш се получава и като монтираш единия адаптер наопаки върху баса - аз съм я правил тази грешка - всички жици вързани правилно , но единия адаптер монтиран обратно - така звука е ок като свириш само с единия адаптер (без значение кой), но ако пуснеш и двата звука се омазва. предлагам ти да провериш как са монтирани адаптерите върху баса и евнтуално да пробваш да завъртиш единия

Ако svet.k не е много сигурен какво прави, съветвам го да намери техник който разбира - така може да си спести още неприятности. Второ, може в случая аз да съм некомпетентен, но не бях чувал за защита с паралелен диод. Може и да са измислили нещо, но доколкото аз съм ръчкал педалчета - защитата е била с последоватено вързан към схемата и батерията диод. Ако захранването е правилно, диода пропуска и схемата бачка. Ако захранването е неправилно диода не пропуска и схемата не бачка. Само че в този случай нищо не изгаря и като се сетиш да вържеш правилно захранването, всичко си тръгва нормално. При паралелен диод, при правилно свързване през диода не тече ток и всичко бачка. При неправилно свързване на практика става късо съединение през диода. Каква е гаранцията обаче че малка част от тока не минава през схемата? Освен това в този случай ако не се сетиш да изключиш веднага захранването има шанс да изгори я диода я нещо в захранването. А и дори само един диод да изгори - все пак това е неудобство - отиваш на концерт със скъп ефект (и скъпите ефекти имат защита, нали), обръщаш батерийката и после концерта се проваля щото трябва да търсиш техник да ти смени диода?

А случайно да си забравил да пъхнеш жака? По принцип в повечето ефекти жака (понякога входния, понякога изходния) играе ролята на прекъсвач за батерията и когато извадиш жака, ефекта се изключва...в противен случай ако не е направено така, трябва всеки път да вадиш батерията или ако я оставиш ще ти замине за нула време. Само че ако някой от жаковете е в ролята на прекъсвач, тогава от него би трябвало да излизат поне две жици (ако корпуса е метален и осигурява замасяването). Така че поне на единия жак би трябвало да имаш 2, а не една жица. Ако спойката е скапана или жака не прави контакт, възможно е ефекта да не запали. Иначе ме съмнява да е изгоряло, най-много диода - това е елементарна защита която се слага или поне би трябвало да се слага на всеки ефект. Един диод не струва някакви сериозни пари.

Обикновено, ако имаш вградена саунд карта (говорим за обикновена, евтина саунд карта) компютъра я възприема като default устройство за аудио входове и изходи, както и за MIDI интерфейс. Добре е при тези настройки да се сложи като дифолт ново устройство (в случая midi-то да е от клавиатурата ти). В самия софтуер (не съм бачкал с ableton, не знам кое къде е) също трябва да има настройки за звукови карти, MIDI и т.н. - някъде из опциите. Софтуера ти няма ли някаква индикация за MIDI активност? Да речем някоя "виртуална" лампичка която да светва когато бърникаш клавиатурата, без значение дали свириш на клавишите или връткаш копченца. Може проблема да е в неправилно настройване на MIDI каналите - -по принцип като се включи MIDI клавиатурата би трябвало да е на MIDI канал 1. За софтуера не знам, макар че при повечето по дифолт също дават първи канал. Друго нещо - аз лично преди време доста ползвах клавиатура с Cubase - знам че като създам нов MIDI канал в CUBASE трябваше всеки път да му кажа че MIDI входа е именно моята клавиатура, иначе нищо не ставаше.

^ Идеята на колегата е много практична, аз лично съм работил така доста време. Трябва само да внимаваш с MIDI съобщенията отнасящи се не до ноти а до промени на програми, нива и т.н. - стават грешки, като например да пратиш program change съобщение от MIDI клавиатурата и после да се чудиш защо свириш с различен пресет. Аз лично на моя Korg имам опции като Program protect и други подобни, трябва само да разцъкаш при тебе настройките за да видиш кое къде е и за какво е.