master_gamgee

Бюджет му е майката...затова марковите адаптери (и китари) струват много

това какво е?

Отстрани и отзад и да е възможно, то отпред няма как, а там все пак е активната част която улавя трептенето на струните...и брумовете. А преди малко се замислих за паразитния капацитет, създаван от екранираните кабели (както Парни Валяк спомена). Добре, но това какво значение има, при положение че кабела от китарата до усилвателя, така или иначе е екраниран? Разбира се има разлика между екраниран и екраниран - свирил съм с евтини екранирани кабели с които хващах радио (не се майтапя), а съм свирил и със скъпи, които освен че са резистивни към смущения, са и издържливи - не се късат и разпоявят, за разлика от евтините.

Малко ми объркахте представите...но наистина понякога совите не са това което са Иначе баса ми не е екраниран. Навремето като си купих стария бас, той беше на части, които сглобих сам. Тогава реших доколкото мога да облепя кухините с фолио и това намали в известна степен брумовете. Иначе не трябва да се забравя и че колкото и да са намалени смущенията от кабели и чаркове, все пак самите адаптери са много чувствителни към смущения - от инсталация, от работещи наблизо трансформатори, телевизори, монитори, ел.кабели (особено при мощни консуматори)...голямата брада е и към сценично осветление, там смущенията са особено силни, когато даден прожектор не е пуснат на макс, а е на някаква стойност между минимум и максимум. Преди време (има поне 14 години) правихме един запис в студио Графити в София - тогава се намираше в едно мазе (не помня адрес) и тогава стария ми бас адски много се смущаваше (обясниха че наблизо минавала инсталацията на целия блок), та тогава ни дадоха да ползваме за записите някакъв друг бас (изобщо не помня какъв), при който брумовете бяха незначителни. Така че в случая пълната екранировка на моя бас не помогна, но пък самите му адаптери не бяха кой знае какво...

говориш за оригинални Фендери ?!?!? Каква е логиката - маркова, скъпа китара, а кабелите неекранирани. Разбирам да е е някакво евтино менте...от друга страна, наскоро помагах на колегата Марто Стреса да оправяме едни китари и всички си бяха с екранирани кабелчета. Това с усукването съм го учил някога в университета, ама са ме учили че не е кой знае колко ефективно и когато може е редно да се избягва.

А, успях да я запоя жичката, и друг път съм спасявал адаптери, ама го споменавам ако някой колега има подобни проблеми. Лошо впечатление прави че всички сигнални жици са обикновени, а не екранирани (както по принцип се прави)...всъщност аз казах че не съм се занимавал с китарни електроники, но по-коректно е да кажа активни електроники, иначе съм човъркал доста китари и съм виждал че всичко или почти всичко е екранирано, докато в моя Cort единствения екраниран кабел беше от задния адаптер. А проблема с шума най-после го локализирах - студена спойка върху платката - като поразбутах, лошо запоения край си излезе. Сега вече всичко е запоено, част от кабелите са подменени, капачкката най после е затворена, брума нямаля доста време е за свирене Благодаря за помощта

Предупреждение към всички, които може да си опитат силите в подмяна на кабелите - сингъл адаптера на Cort-а е супер паянтов, монтажа също. Има опасност да се прекъсне намотката в края (случи ми се) и тогава ще берете много ядове...

яснооо...индонезийския гений просто си е оставил кривите пръсти вътре при прокарването и запояването на кабелите - малко бутване на снопа и започва неистово пращене. Ще се преокабелява (това поне съм го правил, като ми кажат кое къде отива, а сега като имам схема, всичко е лесно)

L.K. И аз имам подозрения в превключвателя, особено след като проблема се появи когато го задействах. Благодаря за съветите jorog Благодаря за схемата (двата линка изглеждат идентични, не знам така ли е). Сега вече всичко изглежда ясно - понеже отворих задния капак и вътре има един голям сноп кабели, хванати заедно, а и мястото е тясно и изобщо не се разбира кое какво е и къде отива. Между другото - един фабричен бъг (предполагам че са пестили материали) - бридж адаптера (хъмбъкер) е вързан с екраниран кабел, но нек адаптера (сингъл) е с две отделни жици (което обяснява и лекия брум, когато свиря с този адаптер). rudibass Аз ти благодаря за този съвет, обаче...аз съм от Варна, това означава че трябва някак (безопасно) да пратя баса в София, че после оттам да ми го върнат, а и не знам колко време ще се мотаят - преди време си бях купил от Динакорд един преамп, който даде дефект (след доста дълго използване, но все още в рамките на гаранцията) и ми го мотаха доста дълго време в София. Това не е критика към сервиза, може да са имали основателна причина да го задържат повече, но аз не искам да се разделям за дълго с баса си. А в случая най-вероятно става дума за проблем в суича, едва ли там ще ми сложат по-хубав, най-вероятно ще го оправят някак, нещо което и аз мога да направя, докато мисля по-нататък направо да го сменя с по-читав. ...колебая се честно казано, ще си помисля малко - така или иначе този конкретен проблем смятам че мога да го оправя сам, но пък ако има проблем със самия бас (не говоря за електрониката), там вече съм бос. От друга страна мисля скоро да мина през лютиер, което също ще наруши условията на гаранцията. p.s. А стига бе! Току що (точно след като пуснах това съобщение), реших да пусна малко баса...за мое учудване проблема беше изчезнал. Няколко пъти превключвах, но проблема не се появи. Впрочем снощи също го превключих няколко пъти с идеята че превключвателя е нов и не е употребяван, но тогава проблема не изчезна.

Знам, евтина дъска е, но друго не ми трябва, а досега си беше ок и не ми е правил ядове. Та, подрънквах си на баса, когато съвсем случайно открих че volume потенциометъра има push-pull позиция - нещо, което не са ми казвали (в сайта си го пише, но кой да чете...). Та дръпнах от любопитство и се оказа че така се елиминира електрониката - получавам на изхода чистия сигнал от адаптерите. Супер. Обаче ме чакаше неприятна изненада - когато натиснах обратно копчето (демек активирах електрониката), ме заля ужасен (почти) монотонен шум, подобен на бял шум. Толкова е силен че заглушава звука от китарата. Освен това този шум не изчезва без значение как въртя потенциоментрите, но потенциометрите за тон контрола му влияят, като ако усиля този за ниските се получава нещо като претоварване и звука просто изчезва, заедно със значителна част от шума. Молбата ми е за съвет от колегите, които са по-навътре с електрониката...то и аз по принцип се занимавам с електроника, но не съм бърникал досега активни електроники от китари, а и преди да включа поялника предпочитам някой съвет, още повече че китарата е в гаранция. Не ми се ще обаче да я сменям за друга (ако от магазина ми предложат това) - който е патил, знае че в една партида Cort китарите са различни, а като отидох да си купя баса, първият беше някаква тотално изкривена талпа, докато този който си взех е много приличен - верен, удобен за свирене и не искам да го сменям за друг. (в най лошия случай ще карам без електроника, а по нататък може да си купя някоя читава електроника) Благодаря

Група Лот Лориен с удоволствие представя нов клип, по песента Gypsy song, част от току що излезлия албум "Elsewhere". Песента "Gypsy Song" спечели наградата на публиката във Фестивалa за поп и рок музика – София 2012. Видеото към песента е заснето на един кадър (без допълнителни снимки и монтажи), а клипът се движи в "slow motion". Актьори в клипа са музиканти от групата. Творчески екип: Мария Доганова, Пламен и Мирослав Божкови, Бенджамин Хю, Петър Павлов, Алексей Чугунов Специални благодарности: Артин Вижън Продуцент и Режисьор: Стоян Янков

Доколкото съм ръчкал до този момент баса, аз не виждам смисъл от по-дълбоки корекции - ако имате предвид да добавя/маха повече ниски или високи от нормалното. Мен ме задоволяват корекциите и не прекалявам с крайни стойности на ниските или високите. Въпрос на вкус де...

Не е много активна темата, но и аз вече мога да добавя мнение. Най-после и моята група "Лот Лориен" стъпи в това разкошно местенце. Имахме контакти с Владо още през 2009 година, но тогава имахме проблеми в групата и нищо не се случи. Сега започнахме да представяме новия си албум и Polinero Place беше едно от местата където свирихме преди дни. Ако трябва да го кажа накратко - това е място където се чувстваш у дома...дори и група като нас, която не е точно рок, въпреки някои рок мотиви и похвати. Владо е супер точен и коректен - всичко което бе договорено, се случи. Извън бизнес страната на нещата, той е супер готин и създава много яка атмосфера в клуба. Оборудването е много добро - барабани, озвучаване, микрофони, акустика...мога да го твърдя със сигурност, защото ние сме полу-акустична банда и по принцип имаме проблеми с озвучаването в клуб (особено акустична китара и акордеон), а в случая имахме много добър преден звук и никакви проблеми в мониторите. Тонрежисьора Митко (не разбрах фамилия) също ми помогна много. С една дума - страхотно местенце (жалко че във Варна няма подобно...) Много благодарности на Владо и екипа му! Успех!

човека не е виновен че технически неграмотен - може никога да не е виждал микрофон наживо (и аз съм имал подобни случаи или съм бил свидетел на такива). Именно затова в процеса трябва да са намесени технически грамотни хора, иначе има опасност от голяма каша. Това рядко се случва но процеса на организация трябва задължително да мине през ей такива етапи: 1. организатора кани изпълнители, изпълнителите му пращат изисквания (по възможност съставени от професионалист) 2. организатора дава изискванията на фирмата-озвучител. 3. фирмата озвучител определя цена и трябва да осигури всички изсиквания и/или подходящи заместители за компонентите с които не разполага 4а. организатора приема цената и всичко е ок 4б. организатора не може да си го позволи - тогава озвучителя предлага друг (по-евтин) вариант, който организатора е длъжен да предоговори с изпълнителя. Аз например съм имал случаи в които организатора ми казва че не може да осигури дадени компоненти, които аз искам. Тогава аз сам си намирам дадените компоненти или минавам без тях (ако мога) Иначе невъзможни неща няма, но всичко е въпрос на бюджет

адаша (docc де), както винаги закова нещата точно както са си и трябва да са. Преповтаряли сме го това, но именно тонрежисьора на една банда е технически и звуково грамотния човек, който може да постави конкретни изисквания и при това , на базата на собствения си опит да прецени доколко тези искания са изпълними в рамките на определен бюджет. Тогава вече може тези искания да се дадат от организатор на озвучител и той вече да каже какво и как ще осигури и навърже и колко ще струва. Разбира се доста музиканти се занимават в тонрежисура и имат опит, познания и т.н., но средностатистичекия музикант не е тонрежисьор...той просто е виждал някъде че китарата се озвучава с 2 Маршала озвучени от 5 микрофона, а барабаните с 20 микрофона, и не се замисля че всеки начин на озвучаване е свързан с конкретна звукова концепция на бандата и нейния тонрежисьор. А като си правиш райдера и си наясно с нещата, ще напишеш неща, които е възможно да бъдат намерени и за прилична цена...аз като пиша райдер казвам примерно "snare drum - shure sm57 или друг подходящ" - ясно и точно, първо искам често срещан микрофон, който върши добра работа, после давам свобода на озвучителя да предложи друг вариант, който да ми свърши работа на мен и в същото време да не вкарвам в трудности озвучител и организатор. Само големите звезди могат да си позволят претенции до степен да искат някакъв много скъп модел на определен микрофон, че даже и определен сериен номер да има. Но на тях хората са навити да им платят претенциите, защото пък те ще докарат голяма публика която ще си плати добре, нали така?

То е хубаво това което казваш и съм съгласен с това че в определени моменти озвучаването е свързано със страшно много стрес и тормоз над организма (мога да дам безкрайни примери), но тук вече опираме до изхранването и това с какво точно можеш да си го изкарваш това изхранване - всяка една нормална професия води със себе си и неприятни моменти, стрес, ядове и т.н. Които се различават само по това че са различни за различната професия. Оттук нататък ти си преценяваш дали искаш да се занимаваш с конкретна професия и по важно дали си способен и дали си в състояние да извършваш конкретна професия. Мен примерно ме бива като музикант, тонрежисьор (лайв и студио), уебдизайнер, видеомонтажист...общо взето с това си вадя хляба в един или друг момент и не мога примерно да стана счетоводител или готвач, щото в това имало по-малко нерви (ако наистина има по-малко нерви, няма представа), просто защото нямам нужните знания и умения.

Много точно го е казал...ама май и организаторите също трябва да се ръчкат. А за конкретното събитие нямах избор - трябваше да го направя, без значение искам или не (не ми се коментират конкретните подробности, а и няма значение)

По въпроса с райдерите ще разкажа един интересен случай от практиката си (или по-скоро типичен случай) Озвучавах един концерт с около 15 банди (не помня вече точната цифра, ама нещо такова беше). Поради благотворителния характер на събитието, самите банди свириха по около 2-3 парчета, а организаторите нямаха възможност и желание да влагат сериозни пари в организация и апаратура. Така че аз работих с подръчни материали - миксера беше аналогов, което беше доста голяма брада, когато трябва да направиш чек на всяка банда и да запомниш/опишеш изискванията и. По интересното е че нямаше никакви изисквания и аз изобщо не знаех какво озвучавам. За да се подготвя горе долу, просто взех от организаторите телефоните на всички банди и им звъннах да поискам райдери...това което получих отсреща беше общо взето следното (с някакви дребни разлики в отделните банди): "Ами ние свирим на барабани и две китари, имаме бас, вокал, единия китарист пее"...естествено на място се оказа че трябвало още микрофони (аз си бях предвидил няколко вокални отпред за да мога да ги слагам на когото трябва). Съвсем отделен факт (който ядеше време и нерви) беше че всеки китарист свиреше с различен процесор, педалче или кубе, което естествено усложняваше доста работата ми, особено когато в последния момент разбереш че единия китарист нямало да си ползва процесора, ама кубето на еди кой си от еди коя си банда... ...съвсем отделен и гаден факт беше че събитието се излъчваше от ТВ екип и трябваше между бандите да има не повече от 5 минути, в които водещия се чуди какви глупости да говори, за да пълни време, докато бандите се сменят...не ми беше много весело, но това е друга тема

а, не - когато отида при лютиер, тогава. Аз не пипам неща дето не разбирам. Иначе от електроника разбирам, ама китарата все пак е в гаранция и не ми се ще да я бърникам (пък и на този етап ме задоволява, вкл. като корекции - на мен не ми трябват крайни корекции)

Херците са от Лукавия, значи

пардон, от бързане съм допуснал разни печатни грешки...

Да, мисля по принцип да мина през лютиер по-нататък. Засега не забелязам някакви проблеми, искам първо да разсвиря баса и да му свикна - все пак винаги съм свирил на 4 струни и все още правя грешки, като се опитвам да дръпна една струна, а дърпам друга, понеже не съм свикнал да имам с една повече и постановката на дясната ръка (а и лявата) се променя. Относно това какво съм пипал - това което е имало подръка. Предполагам че би могло да се намери и нещо по-добро, но нямам време и възможност да обикалям други градове в търсене на магазини и перфектния бас, а и на този етап не виждам смисъл.

Райдерът на една професионална група обикновено включва подробни изисквания относно настаняване, транспорт, конкретни изисквания към храната (особено ако има някой алергичен или вегетарианец), конкретни изисквания за кетъринг за бекстейджа, както и други неща за бекстейджа (примерно големите могат да си позволят да изискат диван в определен цвят, цветя, масажистка и всякакви такива неща) и така нататък. Другата част от райдера всъщност е техническата и тя ни засяга нас - тя включва подробен сценичен план, който показва къде на сцената стои всеки музикант, какви инструменти ползва, какви микрофони и друг беклайн трябва да му се осигури (примерно два стола), какви монитори иска и т.н. Също така в райдера има подробности относно конкретни изисквания към конкретни компоненти от озвучителната система - примерно някой може да държи да работи тично с Behringer (хахаха ) или пък с Yamaha или друга марка, също конкретни модели микрофони, миксери, ефект процесори, изисквания към мониторния микс на всеки музикант....въобще всякакви такива подробности, по които ти разбираш какво точно оборудване трябва да донесеш (като почнеш от микрофоните и стигнеш до предния и мониторния звук) и съответно как да го навържеш и настроиш това оборудване. Аз лично съм виждал 2 вида райдери - единия е просто списък, да речем 5 микрофона Shure SM58, 12 микрофонни стойки, 20 канален мискер, 5kW преден звук, 2 монитора и т.н. От този вид райдери разбираш какво точно да носиш, но не разбираш кое къде и как да навържеш - това става на сцената, когато дойдат музинактите, но ако те са професионалисти или пък си имат собствен екип, всичко става много бързо и лесно. Другия вид райдери дават подробно сценично разположение на всеки музикант, монитор, микрофон и друг беклайн. Има и конкретни изисквания към определени компоненти и настройването им. Такъв райдер е много полезен когато групата няма собствен екип и има нужда от съдействие от местния екип. Аз лично предпочитам да давам такъв райдер, когато канят групата ми, защото защото въпреки че съм технически грамотен и опитен, ще ми отнеме прекалено много време сам да сглобя цялата апаратура, още повече че не знам дали имат конкретните компоненти, които аз искам или могат да ми предложат други подходящи заместители. Разбира се в България рядко някой си прави труда да погледне райдера ти, да не говорим че сме работили с промоутъри, които не са си правили труда въобще да дадат райдера на техническия екип така че обикновено на място започва едно питане и мотане и трябва да обяснявам подробно къде какви микрофони искам, какво искам във всеки монитор и т.н. Това убива страшно много време и накрая се стига до мрънкане че правим много дълъг саундчек (а самия чек ни отнема не повече от 10-15 минути, мотането е докато всеки микрофон, кабел, монитор и т.н. се постави на място). Естествено мнението ми не е обобщаващо, то е базирано само на собствения ми опит, който в повечето случаи е свързан с не дотам добра организация. В чужбина, на повечето фестивали на които сме ходили, организацията е по-добра - в много от случаите, когато отидеш на сцената, всичко е подредено и остава само да си извадим инструментите, да ги включим и да направим един бърз чек - това спестява много време, нерви и излишна пот. Подробния райдер е добре и за самия технически екип - когато имам да озвучавам 5 групи накуп никак не съм щастлив да губя по 2 часа с някоя банда, която не знае какво иска и трябва да се мотам за всяко микрофонче което трябва да поставя. Когато предварително имам някакви изисквания, мога да подредя и навържа цялото оборудване по сцената и само да наместя микрофонните стойки, когато музикантите дойдат. За колегата 7thString (и за всеки който се интересува) ще дам един типичен технически райдер (без другите подробности) на моята група - не е супер изпипан, пък и мен не ме бива за дизайнер, но мисля че върши добра работа, а и са го оценявали добре по фестивали в чужбина. ...по някаква причина не мога да атачвам или пускам изображения, така че давам линкове http://lot-lorien.co...rider_newbg.doc http://lot-lorien.com/temp/Lot_Lorien-stage_plan_newbg.jpg

култово, хаха мен са ме карали на официален коктейл за българско посолство да разкарам всички кабели и поради невъзможност това да стане, трябваше кабелите да обикалят много и след това да употребя 2-3 цели ролки гафер за да ги покрия доколкото мога...карали са ме още да намаля барабани и гайда (които изобщо не са озвучени и не се хващат от други микрофони, просто помощението кънти) А райдера е хубаво нещо когато го има и когато е направен както трябва...

казва се "със здраве да си го скубеш" Мерси