Kurt Uvash

yellow nEuphoria, ами не очаквай някой да ти каже формулата на успеха, защото всеки има различни вкусове, някои се придържат само към определен стил (и се развиват там стремглаво). Никой не може да застане да ти каже: "Зареди това, врътни това и това... не това! Другото! Вдигни тук нивото, намали това там.". Става все едно да ти налага своя си начин на работа и виждане и ти накрая да речеш: "Пф-ф, изобщо не ми звучи така ве, професионалисте!". Всеки има различно виждане, това се опитвам да ти кажа. П.п. То е малко като това защо някои чуждоземни раси не се наемат да ни оправят бакиите тука. Ами защото не рискуват да кажем: " Пф-ф е това ли беше то. Изобщо не ни помогнахте, а само направихте това и това и сега трябва да го спазваме ли или какво!" Та така...

Има си профил на заоблеността, така че спокойно - няма да са кръгли или като козуначета. Маркровката споменах мисля вече, ще е опционална за самия свирещ. Той ще си я слага или маха. При това... когато пожелае, дори по врме на свирене, ако вземе че загуби ориентация от мятане на главата. Класическата клавиатура е залегнала от около половин хилядолетие, а изобщо като концепция, още толкова назад във времето. Това обаче е онаследено от органа и неговите клавиатури за различни тоналности, които са били на по 3, 4, 5, 6 и даже 7 нива. Специално клавикордът и пианото, с тази им клавиатура, са значително по-млади инструменти. Това няма голямо значение, защото това не са били инструменти които всеки може да си построи в гаража (тогава конюшнята де). За органа - да не говорим от още по-назад. Сега не е така, особено с електронните инструменти и клавири, MIDI такива и прочее. Никой не може да задължи някой свикнал на сегашната клавиатура цял живот, да се премести за два дена на другата. Няма как да стане. По-скоро децата или чак внуците. За сричките пен-та-то-ни-ка има 2 т-та и еднозначността се нарушава. Аз дори съм против означаването да се осъществява на азбучен (реден) принцип като A, B, C... Номериране на степените - да, но без b и #. Хиатус например си е: 1-4. Тритонус: 1-7. "Мажорна" терца: 1-5. Натурален мажор: 1, 3, 5, 6, 8, 10, 12. И т.н. за другите. Всъщност съм и против мажорни, минорни, и прочее термини, свързващи ни с отправната система на натурален мажор/минор. Но много ще стане толкова отначало да искам. -------------------- Приложението на фуса си е каквото и на сегашния. Повтарям - той няма да изместав сегашния. В никакъв случай. Макар че с времето барабанистите ще свикнат на този, който аз предлагам, а другия ще го ползват по-рядко или хайде, поне наравно. Относно това, което казваш за двойните каси, не мисля че само там ще му е приложението. Сега има една джаджа (за правия фус) наречена "ключ" или "падащ ключ" (clutch или drop-clutch), която е доста неудобна и крайно задължаваща (едни се задействат горе с палката, другия тип долу със странично педалче на фус-педала, което мести една запираща конзолка). Особено тази, задействана с палката е крайно неудобна, а другата - доста трябва да си я обигравал! Това обаче не е попречило различни барабанисти да усвоят използването ѝ. Или почти... Дори има и електромагнитно-сензорни такива джаджи: Ама нали се сещат: сцена и кабели как се разбират едни-други. Ти за втория тип говориш. Но това за мен е неудобно, защото за да направиш динамичните пинизи с отварянето трябва пак да застъпиш, да удариш с палка, да отстъпиш и пак да засътъпиш (евентуално и пак да натисмеш ключа, ако ще се местиш пак на кардана). С моя фус просто удряш с палката и чукваш с крака... даже не трябва да застъпваш. Просто го чукваш с крака си. И толкоз. И вече отдавна си на кардана. Но пак повтарям... този тип фус е приложим не само като искаш да бичиш двойни каси.

Ами това с цветовете е пробвано но заради симетричността пак имаш едноцветни съседни примерно (ако ги осветиш както са на сегашната клавиатура). Иначе клавишите са заоблени. Само така изглеждат ръбести. Най-острия ръб (по-скоро предполагам имаш предвид връх) е остър по-малко, отколкото най-острия на сегашен черен клавиш [белите ще са по-обли и то доста по̀ от сегашните ] Предвид че самата идея не е нова и не е моя, а е всъщност на Пол Янко̀, аз само предлагам по-различен и удобен дизайн. Аз вероятно го виждам по различен начин, защото никога не ми се е налагало да "се ориентирам" на стандартната клавиатура, въпреки че я познавам в детайли (без да мога да свиря "Фантазии" и "Прелюдии"). Мислех че няма да е толкоз трудна ориентацията. Сигурно ако някой ми беше подредил прагчетата на грифа по До мажор и да отдели пентатоника в друга група прагчета, направо ще ми трябва да се уча наново да свиря на китара. От такава страна погледнато може би те разбирам донякъде... щото не е точно същото де. Не казвам, че всеки трябва да е сляп като Стиви, за да не го бъркат означения и цветове (въпреки ча е аз спокойно си свиря на китарата без да гледам грифа), но по принцип може да означим някои като сол = σ (сигма, прародител на ключ сол) ре = ρ (от гръцката, коптска ро), ти = τ (тау, може и с тета = θ ама не мисля, че трябва). Съвсем случайно се получи сол мажор (доминантен в Ди мажор). Гледам да не се падат съседни клавиши. Не е добра идея... само с един ключ предпочитам да е. Максимум два - ρ и σ квинто-кварта максимум. Останалото ще си дойде с усета. Иначе за хлапетата. Ами то ще му е и по-лесно да запомни само 5-те черни (ако имаха имена). Проста пентатоника. 12 не са много за запомняне. Относно имената за 12-те тона - това е неотменима част от всичко това. На тази идея се опира цялата ми концепция за такава клавиатура и записване в нотация изобщо. ------------------------------- Относно фуса съм споделял с Ненчо (eL_NinYo) и той каза да го направя пък тогава ще се види дали ще го приемат барабанистите. Бях писал преди време за тая идея тук някъде, но май никой не обърна внимание и помолих да изтрият темата. Най-общо идеята я наричам "обърнат фус". Фус който като го настъпиш, да се отваря. Осъществимо е с прост механизъм и после от тежестта си или (при нужда с пружина) да се затваря. Той не заменя сегашния фус! Просто е друг по функция. Коагто искаш да направиш специфичните отваряния на фуса, може да го правиш с просто тупване с крак върху него. Няма нужда първо да си го застъпал (че да е затворен и да бичиш с палките ситнежи) и като дойде точния момент за отварянето просто го чукваш с крака и продължаваш с дрибъла по касата (втората де). Това е цялата идея. Тази идея ми е от преди да ми поникнат мустаци.

О, и спор да няма относно това, което казваш за лидийския. Напълно подкрепям. Но аз имах предвид това което в самата тоналност е най-резонансно подплътимо с акорди вътре в нея. Лидийския лад по моите наблюдения се закрепва (с пет акорд по-малко по мои наблюдения) с пет акорд по-малко от доминантния (йонийския - с четири по-малко от доминантния). Разбира се възможно да съм пропуснал нещо, но едва ли са ми убягнали цели пет акорда примерно (ако трябва дори само да ги изравним). Аз затова считам, че той е наречен именно поради тази причина доминантен (владее най-много акорди), а не защото "имал най-голямо напражение:. Това напрежение е резонанс, не е подходящи да се нарече напрежение според мен. Но въпрос на понятия. Пак ще повторя, че това е моята гледна точка и тя в случая с 12-ЕТ (а)симетричната пианистична клавиатура няма отношение. С което се връщам на засегнатото от теб относно превеса като отговор на това, което аз споменах за него. Ако си спомняш добре от теорията има едни два показателя, когато гледаме на 12-ЕТ построените хроматични и целотонови скали. И той е... Той е, че те биват считани за скали с независими и абсолютно равноправни тонални центрове. На практика всеки тон си носи своята хроматична или целотонова тоналност (ако можем така да ги наречем тези скали, гами, арпежи дори ако щеш). Това смятам аз дава пъривчната независмист на така построената пианистична клавиатура. Съвсем естествено от това си прозитичат и симетричните (огледални)/асиметричните (ако сме в двата реда клавиши) двойни видове на съответни акорди, обръщения, скали, арпежи... всичко. И това смятам не е никак малко. И отново ще повторя, що се отнася до ориентирането... на практика като си намериш тона още отпреди това ти знаеш къде са всичките акорди и скали и арпежи на всичко останало. Дано някой ден успея да сглобя такава клавиатура, каквато аз я виждам, разбира се с постоянни допитвания до пианисти. Досега съм го правил без да разбират за какво всъщност им задавам "глупави" въпроси за това и онова. Идеята ми е да направя прототип на такава клавиатура, която да може да се връзва към комп (за пиано със струни и чаркули едва ли ще мога). Просто трябва да направя модел на формата на клавиша и да преценя закрепването (може би ще има неудобство от това, че ще взема да разглобя синтезаторче с досегашна клавиатура, но то само ще си покаже доколко ще са съвместими). Писал съм си с Florian относно това да пригоди VMB (специално дизайна на клавишите и кода за map към PC клавиатурата, койот е пожелателен, защото МТ си има перфектни такива възможности), срещу някаква сума, колкото да смени графиките на клавишите и да го има като софтуер за съответствие (съоетветно същата процедура с програмиста на Reaper за пиано рола в програмата като втори вид-вариант). Но на първо време трябва да изтърбуша (пак) някое синтезаторче и да направя модел на клавишите. Има ли го това веднъж, после малко пари за нагаждане на софтовете и толкоз. Знам че звучи като фантастика, но... поне ще опитам. Също съм замислил и съответно предложение до Korg (също до Tama, но там относно една модификация на фус-машината, съвсем друга тема), но първото - първо.

Ами значи, ще е: "Не се препоръчва за музиканти!" Тази идея като такава е на около 130 г. и не може да се счита за оригинална сега. Да, на теоретична основа аз я подсилвам с някои може да се каже нови концепции, основната от които е даване на имена на тоновете по "черните" клавиши. Останалото ще дойде от само себе си. Ако хлапетата започнат и едновремено с това да се учат на този тип "нова" клавиатура, всичко ще е повече от перфектно за мен. Даже и аз бих започнал да се уча.

Ивелине, знам как се приемат някои неща, особено ако са нови и предлагани от лаици като мен, които на пиано не могат да изсвирят... нищо. Но може да видиш как са се изказали самите Шопен и Лист (тъкмо и че е унгарец като Янко̀) за този тип клавиатура. За жалост не са се оказали добри пророци. Имано поради инертността на система: навсякъде се преподава по стандартната пианистична клавиатура, пианото е кажи речи задължителен инструмент във повечето музикални училища и академии (доколкото съм запознат аз, макар че ми се струва супер безумно). Да, аз съм изучил пианото, но не като изпълнител (съвсем не). Изучил съм го като човек, който наблюдава и си задава въпроси, защо това е така... или иначе. Ако искаш ти давам малко от хлапашките си разсъждения относно пианото от преди повече от 10 години: Чудих се защо има различни отстъпи на черните клавиши спрямо луфтовете на съответното място между два бели. Нали се сещаш: Лаb ти е така да се каже точно по средата, докато Реb спрямо До и Ре е леко изместен към До като разположение. Логиката ме води, че като тонове черните клавиши геометрично трябва да са "в средата", но това води до много тесни и много широки разстояния... особено широки където са ми-фа и си-до. Значи някой просто ги е поразредил, в опит да направи и черните равномерно отдалеченеи един от друг, както са белите. Но какво би се получило. АМи накратко, просто някои черни ще застанат "върху" съответните бели, което е... което е адски неудобно при свирене. Съответрно се е преминало към компромисна неудобност, такава каквато я познаваме - пианистичната клавиатура. Съвсем отделни са въпросите защо точно имаме делението на 7:5 (7 избрани за диатонични ладове) и 5 (за избрана съответна пентатоника мажор/минор). В частност До мажор/Ла минор и диатоничните ладове, които им принадлежат и за черните мажорана/минорна пентатоника съответно от Солb/Миb. Чия е била нуждата да се дава превес на такъв тип тоналности: мажорна/минорна (ладове-бели и пентатоники-черни)? Нещо повече: аз не считам за така да се каже основен мажор - така наречения натурален такъв. Считам за такъв доминантния (познат като миксолидийски лад). Защо? Защото той има най-много резонансни диатонични акорди, след това натуралния (йонийски) и после лидийския. Но това е съвсем отделна тема. Тези неща се избягват със 6-6 симетрично-асиметричната клавиатура. Ориентацията казваш... Аз не мога да се съглася, че ориентацията ще е по-трудна. Ти се хващаш за едно ключе изографисано на клавиш (авно сложено за ориентация). Аз не мисля това за едва ли не за опорчаващо звено на тази концепция... при все, че каквото и да е друго е само плюс. Аз съм помислил дори и за това као си на клавир и това ключе-означение е на клавиш, а ти с бутон си модулирал тоналността на целия клавир с да речем няколко "полутонови интервала" нагоре или надолу. Затова ти казвам, че това ключе-означение е само опция. Няма смисъл да го дъвчем това. ----------------------------------- Stone, бъзика с цитата на Айнщайн се досещам кой е, но има и такъв: # Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си. (За жалост вече нямам баби... значи... ) или # Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо." (точно затова ще е стикера) Ето още: # Единственото наистина ценно нещо е интуицията. # Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование. # Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости. А стикера е с рекламна стратегия... нали се сещаш.

yellow nEuphoria, докарването на звука на барабаните (бийт, перкусии, комплект барабни, електронни модули), съответно смесването им, е сигурно най-основноте нещо в една песен, ако ги има в нея (или инструментал такъв). И това е без значение акустични ли си записал, електронни ли, семплирани ли (както е в повечето случаи при работа с барабанни плъгини). Ударните инструменти имат най-кратки времена, съответно носят на ревърби, питчове и всякакви модификации. Но не случайно се казва, че какъвто ти е звука набарабаните, такъв ти е и звука на целия микс. Звук на барабани се прави с компресиране, гейтове, EQ, ревърби като основни елементи. Формула няма. Трябва да чуеш предварително звука в главата си и да искаш да го наподобиш. Моят съвет е, ако искаш да не се ограничаваш в даден стил (например за тежка музика можеш да попиташ съформеца sw1tched, той е доста "на ти" с правенето и смесването на записи там), но ако не си яко в тежкия метъл, слушай различни миксове и стилове, за да добиваш представа как могат да звучат добре барабани. Специално това парче на ФСБ... ами има ревърби, компресия, еквалайзери, но как точно са завъртени врътките на параметрите им и през какво са минали, никой няма да може да ти каже, пък и дори Румен Бояджиев едва ли помни.

Твърде объркана представа си добил значи. Вероятно аз не съм обяснил добре. Но няма особено голямо значение. Така или иначе книгата в която описвам тези, подобни и други неща ще носи стикер: "Не се препоръчва за музиканти над 18 г." П.п. До е път на японски, Сол е слънце на испански и сол на български, Фа е марка сапуни, Бу е бу на бухалски! Има ли някакво значение...

1:20 - култаж! 2:04 - яко 2:16 - (на задения план) Митак, имай милост! П.п. Има едни други такива пичове - Reckless Tide

Ивелине, концепцията ти за означаването на тоновете САМО с гласни (или техни двойни комбинации) е грешна... всъщност нееднозначна. Защото всичко на всичко гласните ти са 6, като включим и неудобната Ъ (която аз по принцип изключвам). Съгласните са много повече от 12 и избирът ни (специално що се отнася до придържане към 12-ЕТ) е по-голям. Напевността обаче ще си остане в гласните, както и по принцип физиологически е изпълнимо такова изпяване. Имената До, Ре, Ми , Фа... за всеки запознат с историческата справка, е ясно че са съвсем случайно получени (с някои нарочни изменения впоследствие). Какъв е проблемът тогава и "черните клавиши" да получат такива подбни имена? Според мен - никакъв. ТОва не е усложняване на теорията, а съществена поправка-допълнение към досегашните сричкови означения на "белите клавиши" така, както са получени от псалма "Свети Йоан". Толкова е просто. С пет допълнителни имена, теорията не се усложнява. Напротив - облекчава се в пъти. Твоята "клавиатура на бъдещето" носи прекалена връзка с миналото. Ето ти още подсказки: Вземи си ширината на белия клавиш от пианото. С тази ширина образувай клавиатурата, която аз съм предложил, така както съм я предложил: шираната, формата и размерите на всички клавиши са съответно еднакви. Сега на досегашното си пиано разпери педя, за да обхаванеш да речем октавки. Пренеси си така разперената педя върху новата клавиатура. Какво установяваш? Че при еднаква ширина на клавишите (с тези на стандартните бели от старото пиано) обхващаш по-голям интервал от октавата. При предложената от теб "клавиатура на бъдещето" то е също толкова по-малко, но защо са ти тогава различни формите на втория ред?! Какъв е смисъла? АКо отговориш, че всъщност са по-повдигнати, та затова така, то ще те уведомя, че и на моята клавиатура това е така (макар че Stone прибързано констатира, че тя вероятно също е "двумерна", плоска, което никога не съм казвал че е така). Вторият ред при моята е леко повдигнат също. Колко е върпос на механичи изчисления, чието място е в патента и няма смисъл да се обсъждат тук в такива детайли.

Това е само предложение. Само предлагам, никому не налагам. Предложенията са от прости по-прости: 1. Дават се имена на тоновете (говорим за 12-ЕТ) - спецално за "черните клавиши" и някои модификации за белите с оглед еднозначноста на обозначаване 1а. Арматурите стават излишни ♮, ♭, ♯ специално имам предвид 2. Пианото си добива симетричен характер (по-скоро пианистичната клавиатура) 2а. Партитурата става шестолиние и ще е 1:1 "табулатира" на този нов дизайн на пианистичната клавиатура 2б. Също може да се избегне и нуждата от "ключове" при подходящо означение на например линията от шестолинието за тон "Со" (сол) като прекъсвана: --------------- Но това е само по желание. Аз лично бих я използвал така. П.п. Разбира се, че модификации и нови идеи, стига да са добри за общото развитие към по-лесно и по-удобно, са повече от желани.

Разбира се, че не е важен фактор подмяната на счупен клавиш. Казах го от техологичен принцип - за производството на такива клавиши (само един единствен вид, ако клавира ще е триреден - два... и толкоз). Иначе Янко̀ е разработил системата 6-6, но е направил означенията черни-бели като при стандартното пиано, защото идеята му е била да могат стандартните пианисти да тестват по-безпроблемно неговата клавиатура. Нищо друго (не разбрах каво имаш предвид под 6:6 и 7:5 като съпоставяне). Да, ориентирането безспорно е най-важното, но пак подчертавам, че това е изключително бързо и ефикасно при 6-6 клавиатурата. Бих казал светкавично дори. Имам идеи да предложа за прозиводство една такава клавиатура (дори мислех да изтърбуша отново един стар, ефтин клавир и да видя какво мога да направя сам), но нали се сещаш за това, че няма кой да преподава на нея, докато не се научи сам, сответно - няма кой да се навие да я произведе, освен ако не рискува... за времето - поне едно 10 години, докато израстнат хора обучили се на този тип клавиатура. И така...

Адаптерите са първото най-важно нещо. Ефектът ти е убиец просто. Fire_Garden - перфектен, както и в свиренето!

Stone, единственото добро нещо е предложено от Янко̀ и Ойлер. Поне за тях аз знам като най-стари идеи. Но наистина може да им и по-стари. Мисля че има някои акордеоноподобни инструменти в Русия или и Франция с подобна идея (специално знам, че Ойлер е черпил някакви идеи от тях, докато е преподавал в Русия), но не съм запознат. А колкото до това колко компютърната клавиатура е повлияла, ами... погледни си програмите. От Implse Tracker до Reaper, FL Studio, Cubase, Pro Tools... всички вътре имат шаблон САМО като такъв с неми клавиши и "повтарящи" клавиатурата на пианото. За мое най-голямо щастие има и един човек Флориан Бйомерс (Florian Bömers), който е написал програмата Midi Translator. За нея аз съм си направил map, с който съм пригодил клавишите на компютърната си клавиатура за подредбата на 6-6 дизайна (предложен от Янко̀ или още по-стар е може би). Към този мапинг съм приложил клавишна функця за смяна на "октавния реистър", както и за модулация с полутонов интервал (нагоре надолу). Който има програмата, може да пробва моята подредба (map) за компютърната си лавиатура (докато бъде изработена нормална пианистична) ето тук: PC-MIDI-map(6-6) десен бутон и: Save Link As... иначе ще ви излезе самия скрип най-вероятно Вътре тоновете по 12-ЕТ съм означил като: До, Бу, Ре, На, Ми, Фа, Ге, Со, Ву, Ла, Ха, Ти D, B, R, N, M, F, G, S, V, L , H, T

^ Разбирам че го казваш от името на човек, който от доста време свири на стандартната пианистична клавиатура и е свикнал с нея. Напълно нормално е да ти е по-удобна. Ако си успял да видиш предимствата на тази предложена от мен (всъщност до голяма степен базирана на тази на Янко̀) и си свирил на нея, сегашната ще ти се струва, че все едно от Мерцедес се качваш на каруца. Ориентацията ти сама ще си дойде дори в момента, в който узнаеш си намериш тона (ако нямаш никакво означение с ключето "сол", както съм показал). Дори могат да са отбелязани по самия панел-тяло на клавира, точно до ръба отгоре. Варианти - много. За жалост нямам все още произведен такъв клавир. Всъщност имах преди повече от 10г. една много стара йоника от 70-те мисля че беше, на която бях изтърбушил клавиатурата и се опитвах да я направя по моя дизайн, но наще като ме видяха... и на другия ден я продадоха. А аз я бях бартерирал за едно старо "Балканче". Вече бях свързал разни изтърбушени жици и йониката свиреше, но... другите промени явно бяха пагубни. Искам да отбележа и един технологично предимство: при моя дизайн имаш само един клавиш по форма и размери. Така че който и да ти се счупи, просто го сменяш с резервен, щото и той е същия като форма и размери (сегашните са 6 вида, с черния включително). Ако приемем това, че е предполагаемо трудното ориентиране (но ти си свикнал на сегашната като все едно дишаш), то всичко останало е преимущество. Така мисля аз.

Имаш две възможности: 1. С програмата Melodyne 2. С ефект Vocoder Може би имаше още, ама не се сещам. П.п. Между другото - много песнионерска песен (първата) и супер клиширана (втората... пък и за двете де).

Ха, подозирах си аз, че ще намесиш хората с затруднено зрение (макар че цветове не съм говорил, що се отнася до далтонисти). Все пак и аз съм фен на Рей Чарлз и Стиви Уондър и още много други слепи клавиристи. Просто е. С релефни (не непремено изпъкнали) символи (подобно на брайловите или на тези по банкнотите). Веднъж като си опипат един два такива символа, симетричноста на формите ще ги направи способни "да видят" и цялата клавиатура. Никакъв проблем не е. А глисандото... хахахаха, е това малко като глисандото на китара, което си е пък като от саундрака на филма "Death's Design". А нима е универсално приложимо както е сега в До-мажор/Ла-минор? Даже при моята клавиатура ще е точно глисандо, макар и с два пръста изпълнявано плъзването (хроматика), но може и с един (целотоника). Ето - два избора.

Stone, Isomorphic и Chromatone са много зле, въпреки че са се доближили до идеята на Янко̀ (и независимо измислената от мен, тази от картинките по горе от постовете ми). Янко̀ се вижда, че все още е обувал на черно-бялото означние, но встрани от това, останалото е супер като идея. Осбено ако всеки клавиш независимо възпроизвежда тона си (а не както е при Chromatone). ТОва го казвам за избягване на проблема с тремолото при пианото. Нали така Ивелине. Ограничен си малко или много при свирене на тремоло от инертността на механизма крепящ клавиша за тона, който искаш да тремолираш? Предполагам съм прав относно това. Да, знам че има техники с пръстовки и прочее, но си е неудобно. ТОва при моята клавиатура може да се реши с трети ред (идентичне по тонове с първия). С това може при желание да се свири и само една акордова пръстовка (за съответен тип акорд) и тремолото не е никакъв порблем - дори може с две ръце да се изпълни невероятно бързо, но може и с една... и пак ще е по-бързо от досегашното. (не става въпрос за скоростта, давам го само като пример). Едно отбелязване върху клавиш или пък две, са по-малък проблем, акто се има предвид удобството от САМО двата вида на съответния тип акорд (или дори ЕДИН вид за съответния тип, ако се добави трети независм ред с идентични тонове на първия). Реализацията е много проста. Korg в лицето на Chromatone почти са успяли, но не знам защо са решили да го направят като детска играчка... и то с овални клавиши и ВДЛЪБНАТИ. Леко изпъкнали трябва да са (и при Янко̀ е така за мое щастие). Ама... -------------------------- Ивелине, той е отдавна патентован Иначе сега това за квинтите прозвуча малко като: "Абе не може... щото... щото си без шапка!" Шеговито казано. Ориентацията е лесна. От години си я тренирам по компютърната клавиатура (макар че размеритре са по-малки е леко неудобно). Днешният вид на пианистичната клавиатура е чиста проба частен случай. Не като откритие, а като пригодена направа и на картинките по-горе съм отбелязал проблемите ѝ. А еднорeдността на квинтите не е съществена според мен, като се има предвид какви ужасни са формите-пръстовки на акордите, щото едва ли ще свириш само power chords. Днешният дизайн очевиидно дава превес на белите клавиши (до мажор и диатоничните му ладовете). Това е просто нелепо. Никой не мисли и гледа или чува първо само До мажор. Пък и що да е мажор, на всичкото отгоре. Не всеки свири натурални мажори (ако да речем на клавира си има копченце за изместавен на регистъра с един полутон... или с два, три и т.н.)

Не е нужно, но и никой не те спира. Аз бих си означил само тоновете Ре. Ако трябва да унифицираме, просто едно зографисано ключе "сол" би било достатъчно, не заради друго, ами заради записването по партитурата (в моя случай - шестолиние)

^ Та мисълта ми беше, че може да ги считаме като обръщения. То си е ясно, че секундата може и да е септима, а квартата квинта. Въпрос на гледна точка. И точно там е проблема: отправната система До ⇨ квинта надолу ⇨ Фа и след като я умалиш, вдигаш Фа нагоре към ♯Фа, щото сме тръгнали от До но надолу. Та затова се преплитат нещата в тази система. Гледаме на интервалите като на интервали, но всъщност с посока, като сякаш са вектори. А никой интервал няма посока, той е просто интервал. ТОва се опитвам да извлека. Предполагам не съм достатъчно ясен, щом намесвам математически и физични термини, но какво да се прави. Тазкива са парадоските на системата с диези и бемоли. Съдбъ... ко да прайш.

Не бих казал... Една цяла клавиатура на пианото при мен би изглеждала ето така: Гарантирам ти изключително правилна ориентация, както в това кой клавиш на кой тон е, така и безпорблемно свирене на САМО две акродни форми (групи по мажорен, минорен, септ, обръщения... са все по две форми) по всички тоналности. Съответното е и със скалите. Ако се добави и още един трети ред идентичен като клавиши с първия (но с отделен "механизъм", ане просто продължения негови), то акордните форми могат да са и само по ЕДНА за съответната група. Зиг-зага е ориентационен, а червените марекери са само за отбелязване. Само ключът сол е на място на тон сол. Разбира се би могло и да е на първи ред. Никакъв проблем. Също при желание може да се изграфи човек и любимия си тон. В моя случай бих си отбелязал Ре с гръцката буква ρ или също българската Р или коптската Р. Проблемите на сегашната стара клавиатура съм ги отбелязал тук (в червено): Проблеми, защото акордните форми са даски много само три по белите клавиши са абсолютно идентични: До, Фа, Сол (мажорни)

за 12-ЕТ всичко е много просто - да се дадат имена на "черните" тонове (от черните клавиши на пианото). Оттам насетне всичко ще си дойде на мястото. Аз това искам от... както се помня май. Въпреки че и поради други причини не исках да свиря на пиано. Диези, бемоли... бекари са толкова излишни, че направо се чудя колко още трябва да продължава това безумие. Също и интервалите по тази линия. Между два последователни (без значение нагоре или надолу) тонове от 12-ЕТ интервалът е един тон. Нека вземем за пример тромпетистите, които със специфично надуване само променят тона или кавалджиите. Но особено видно е при тромпетистите. Те никога не са се интересували дали да умалят (бемолират) даден бял тон (щото само белите нямат единични бемоли, диези, бекари... но о, грозота! могат да имат двойни такива). Те просто го исзвирват, както си го помнят. Те не местят устата си на по-долна дупка или натискат съседен клапан-бутон (щото имат само три или четири). Дори и пианистите не съм виждал да мислят само по белите клавиши като свирят така наречените алтеровани скали, ладове и др.. Просто си знаят "подредбата на клавишите". Но нека Ивелин най-добре да каже... например той как се ориентира. Да, знам че на пианото много добре се вижда кои тонове-клавиши са именно диезируеми или бемолируеми, но при доста останали инструмнети хич не е така. Оставям настрана факта, че ако и при пианото се наложи такава система, свиренето на него ще е детска играчка... лесно и приятно.

То ако ще е надолу и умаляваме по-долния интервалът не би ли трябвало да се разширява. Тогава от къде гледаме на интервала, право от основа към по-висок или обърнато, от основа към по-нисък. Защо да се ограничаваме само до двойните умалявания или увеличавяния. Може и с тройни, и четворни. Така До1-(12⨉♭)До2 е дванадесторно умалена октава (До2). И изобщо вместо да наричаме тоновете с истинските им имена ние съвсем задълбаваме в производни и производни. Няма как да има увеличени интервали, та дори и двойни такива. Самият термин полутон е неправилен. За да се преместиш от Ми към Фа ти е нужно една тонова стъпка по 12-ЕТ строя. Какъв е този полутонов интервал... нещо от арабските четвъртинки ли? Още по-безумни са отправните системи по така наречения натурален мажор. Всички интервали, които са по него 1:1 са с имена. Секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, (октава), а останалите ги умаляваме, увеличаваме, двойно, тройно, диезираме, белмолим, бекарим. Защо?! Каква е причината за това? Защо? Ама наистина де, защо? Защото белите клавиши на пианото ли са по него (и в частност До натурален мажор)? И какво от това?! Що за частен случай? Или само това е в моята глава? П.п. Тоя пост също ще бъде изтрит... но няма и как иначе.

За тези, които нямат проблем с английския език: - излезе новото "Reaper - Ръководство на потребителя", което съвсем спокойно може да си изтеглите от ТУК П.п. Аз ще се стремя максимално да се доближавам до основните и базово важните неща в последващите видео-уроци (ръководството е изключително подробно)

Прилича на мажорна семптима нанадолу... но пък сол бемол мажор си нагоре мажорна септима точно във фа. Изобщо крайно време е на тази идиотия да се сложи край. Аз съм предложил едното просто решение.