Бицев
-
Мнения
820 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
6
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от Бицев
-
-
Да, видях, че има 'дозатор' за лампата, който в крайно (ляво) положение е чист SS - така вероятно бих го ползвал с микрофон (ако се налагаше). А за китари кривоча сигурно помага - но за тях нали си има истински китарни усилватели (и камиончета), не вярвам тая компромисна лампичка да свири по-добре от кое да е правилно надупено кубе. А наличието и в устройството (за да остане цялото в нисък ценови клас) със сигурност е наложило компромиси в транзисторната част, ако не друго - в избора на компоненти (оп-ампове, трансформатори)...
А точно около 'бариерната' цена 500 Евро има истински професионални преампове - без лампови перверзии, но пък с качества сравними с четирицифрените (по цени) устройства. Сещам се за модела '101' на Grace Audio (Grace Design ли беше?) и за тухличката P-Solo на True Systems - ако ги Гугъл-неш, ще видиш за какво става дума. И в днешно време би трабвало и двата да са под 500 евро (тук бяха около 350 лири когато лирата беше евро-и-половина). Перфектни кутийки за истински професионална работа!
Но пък да се купуват такива за микрофон Behringer ?
-
^
Дими, ти с това ли записваш? С какво си го сравнявал? На какво си го слушал? Кой още е слушал суровите записи и сравненията? (И какви са на този слушател доказаните уши?)
Не съм пroбвал нито чувал VTB1, (освен в готови крайни миксове, дето може да не знам, че е бил ползван - но сигналът е минал през още много обработки) - но го знам като един от групата на гореспоменатите Behringer и ART. Т.е., също е полупорводников, също има една недохранена (крайно изгладняла - на ниско напрежение) лампичка за изкривяване, а не за правдоподобно възпроизвеждане. И също е масово произвеждан в Китай.
Интересно ми е с какво се сравнява VTB1, когато му се дават високи оценки - и обективните условия на сравнение.
-
^
Това становище го разбирам.
А има ли някой да отговори на въпросите, които зададох по-горе?
-
Напълно поддържам критичните мнения по-горе: псевдо 'ламповите' предусилватели в тоя ценови диапазон не само нямат нищо общо с ламповите, но и в полупорводниковата част са... нищо особено (НАЙ-меко казано).
Само че не приляга на опитни и знаещи хора (особено на Parni_Valjak, добре познат с щедрото раздаване на знанията си и помощ на начинаещите) - да се спре само до унищожителната критика, без да се подскаже каквото и да е конструктивно ( в смисъл - положително) алтернативно решение, да се насочи питащия във вярна посока (щом тази е грешна).
Ще опитам аз да предложа нещо, без претенции да съм голям експерт: вместо измислени уж-ламопви устройства, по-разумно е да се насочат (ограничените) инвестиции в (а) възможно най-качествен солид-стейт (полупроводников) преамп, без претенциите за "лампово стопляне" (егати измишльотината), но с професинални характеристики и възможности, и (б) в качествен микрофон от среден клас, споменатият също граничи с измама (кондензаторният принцип на работа не е сам по себе си гаранция за качества).
При избора на такива устройства бих посъветвал (след запознаване с всички технически данни) да се правят реални проби, които да се прослушват не от самия купувач, а от човек с доказани способности за критично слушане (напр. тонрежисьор със значителен опит или аудиофил познат в съответните кръгове с ушите си, а не с цената на апаратурата си). Иначе да да се казва "звучи ми добре" не.. звучи.. сериозно.
Просто моите 0.05лв без ДДС - надявам се експертите да дадат по-конкретни и по-полезни напътствия.
-
А така, де! Стига с тези синтезирани банди, малко живи хора да ни посвирят
Наистина автентично в стилистиката на епохата - пеенето ми напомня за Дечо Чипилев (понеже почти нищо друго не съм чувал от това време да дам за пример). Солото на китарата е малко извън епохата (и извън микса), иначе е топ-клас. С лек ремикс и мастеринг си става хит. Текстът май е актуален и днес?
-
Баси 'скованото' - тЕя ако се и о'лабат к'во ше стане !?!
Много гот - автентично и с нужния дух! На мен не ми прилича толкова на KeeF Richards и the Stones, нито пък на Cream (към които HillBily иначе има доказан апетит и уклон). По-скоро нещо от Doors и особено от Grateful Dead (минус кънтри- двугласите, но пък с импровизаторския дух, чаровното фалшивеене на вокала и дори китарния звук и хватки). По-малко позната група у нас (и дори в Европа, но в Америка - супер култова). Даже снимката на МайСпейс-а ви като че ли е на самия патриарх Джери
Само така - да живее рок-ен-рола!
-
Чудесни сте - браво!
-
Наистина ще е полезно за всички ако има референции, отправни точки за тези (иначе необосновани) и безсмислеи коментари.
Дайте конкретни имена за български мениджъри и техните артисти/групи. Ако не са медийно известни на цялата нация - и малко инфо: къде се подвизават артистите, по кои сцени и пазари - и какво точно прави мениджърът за тях.
Много ще ми е интересно да науча примери от днешна България. (Защото когато аз живеех там и се занимавах с музика, думата 'мениджър' беше мръсна дума, забранена, не беше в партийната линия. Имаше Художествени Ръководители. Някои даже бяха добри... Но това е друга история).
Двайте имена на съвременни наши мениджъри. Например кой е мениджър на Уикеда? А на Обратен Ефект? Ами на Лили Иванова (в днешно време)? Или дори на победителя (победителката?) в първия Music Idol - BG ?
А някой от тук участващите - имате ли си мениджър и кой е той? Идва ли във форума?
-
Куплета ли ще си тананикат хората на излизане от концерта, или припева?
Сериозно ви питам - щото не може и двете, само един мотив се набива в главата, не по-дълъг от 15-20 секунди. Може и да не е нито едното от двете - а например 'бридж' мотив, или дори инструментален риф.
Но само едно - и трябва еднозначно да решите кое, да го наместите на нужните места в структурата, да му 'конструирате' най-подходящ звук. И е желателно да се появи още в първата третина, даже в първите 30 секунди. И после да се повтори - с удоволствието на очакването. И да се потрети - с екстаза на 'ето го, идва готиния момент!'...
Не че другите структурни елементи са без значение, но на една песен - за да стане хит - и трябва категоричен фокус.
На мен лично припевът ми изглежда да има такъв потенциал, нотова е субективно - авторът (и съавторът
) си решават. -
Идеален! Чак и на мен ми се прииска
Добре си го описал в текста - точно така работи. Подсилените ниски сигурно са от микрофона - когато си правиш записи, опитай едно от следните неща:
- Развий и махни кошничката пред капсулата на микрофона
- Използвай, ако имаш, 57 вместо 58 (има леко по-стръмно спадане на ниските и малко повече повдигане на най-високите среди)
- Дръпни микрофона на поне 5-10 см от мрежата на кабинета (иначе перпендикулярното положение си е най-добро за случая)
Всичко това при положение, че използваш читав интерфейс (или карта). Ако микрофона е директно във вградената карта (чип) на лаптоп, горните номера няма да имат осезаем ефект.
Винаги можеш, разбира се, да пипнеш после с корекции, но нали работата е да 'хванем' оптимален оригинален звук...
- - - -
А усилвателчето си 'трепе отвсякъде', бижу! (10 от 10)
-
> "... на пияна глава посвирих.."
Гледай да не ти стане навик
че по мое време мнозина си повярваха, че интоксикацията (с какво ли не) ги прави гениални - и ги няма между нас вече. Май и днешните музиканти не са имунизирани от това, макар хипи-културата да не е отдавна на мода...Като го чуе човек това, как да не повярва в творческата полза от злоупотребата с вещества...
- - - - -
A - D part, HVMT Vocals 2 и пр: интересни експерименти, части си имаш, мисли как ще ги наредиш така, че пъзелът да е цяла картина (и да е хубава)?
Като за песен, малко храна за размисъл:
- Колко пъти ще се чуе всяка една от частите, къде - и защо?
- Когато парчето свърши, коя от тези части ще си тананика слушателят до края на деня (и на другия ден) ?
- Кога ще се чуе този мотив за първи път в парчето? Ако не е в първите 30 - 40 секунди, какво друго ще се случи там, че слушателят да си остави ножа и вилицата и да се заслуша?
- Не на последно място: какво можеш да махнеш от аранжимента, без песента като цяло нищо да загуби? (Според някои легендарни творци дефиницията за перфектно произведение е - не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме повече).
На слука!
П.С. Понеже е колаборация - двама имате да мислите по такива въпроси
-
Cool !
Една възможна рецепта за отличен запис:
П.Е.К + Е.А.О. + П.С. + В = Хит
където:
П.Е.К. = Полустрошена Евтина Китара,
Е.А.О. = Евтино Аматьорско Оборудване,
П.С. = Превъзходен Свирач и
В = Въображение
Отивам да си купя веднага първите две съставки. Ами другите отде да ги взема?
-
Само така!
(И наздраве, и аз имам повод - а може би нямам, но имам бутилка скоч... )
-
С избора си на средно училище вече си поставил музиката в центъра на бъдещия си живот. Един от въпросите, които следва да решиш сам за себе си е: продължение на академичната подготовка с висше образование, или впускане в практика (при което пак ще учиш - но от опит, или с по-компактни форми на обучение от академичните). От това решение следват различни избори:
- Ако започнеш работа, доколко ще е в това, за което досега си подготвян, или ще отбиеш в нови (все музикални, но различни) области. В първия случай можеш да започнеш като работещ пианист (не е казано, че това значи концертиращ виртуоз, но има армии от 'труженици' в развлекателните ансамбли, корепетитори на вокални и танцови трупи, оркестранти в театри, студийни музиканти). Алтернативно, можеш да потърсиш работа дето не се свири на пиано, но се искат музикални познания (нотопис, транскрипция - нотиране от звукозаписи, преподаване в читалища и детски школи). Можеш и да опиташ старт в звукозаписното поприще като помощник в някое студио - отначало ще носиш кабели и ще правиш кафета на тон-инженерите и тонежисьорите, но това е един от пътищата към професията). При всички случаи, докато работиш което и де а от изброените, ще ти е от полза да си допълваш знанията с кратки курсове (от еднодневни семинари до дву-три- месечни вечерни курсове), или със самообучение (сега е пълно с помагала, Интернет-ът е най-голямото). В такъв сценарий (работене и учене от опит + кратки форми), след година-две пътеките за развитие сами ще се откроят - и ще са по-верни, отколкото да ги гадаем отсега.
- Ако пък решиш да учиш висше образование, изборът е голям но (повярвай на патило) няма огромно значение какво всъщност ще запишеш. И инструменталният факултет (ако почнеш, да речем, пиано) не подготвя непременно и само концертиращи солисти. И всяка специалност от това, което по мое време се наричаше 'Теоретичен Отдел' ('Теоретично-композиторски Факултет', може би?) ще ти е еднакво полезна: ще ти даде важната теоретична основа и ще ти остави отворени врати за до-насочване и пре-насочване в бъдеще. Музикознание, Композиция, Дирижиране, Музикална педагогика и пр. са все такива 'отворени' специалности. Тонрежисурата (и свързани специалности, ако ги има) е малко по-тясно специализирана заради техническия аспект, но и там неща като хармония, форма и стил са задължително познание. С изключение на нея (тонрежисурата), никоя от другите специалности не ти предопределя какво ще работиш после: в практиката е пълно с композитори, които не са завършили композиция и с дипломирани диригенти, които нищо не дирижират. Тези избори следват след дипломирането - понякога доста след това.
Както и 'страничното' учене докато работиш (ако така започнеш), нищо не ти пречи и като редовен студент да 'поработваш странично' (така правехме всички на времето, сигурно и сега е нормално). Това е полезно не само за джобните ти стотинки, но и за трупане на опит и за последващия избор на дългосрочна професия в музиката.
Добре е, че отсега си се замислил - но все пак гледай да си завършиш средното училище с възможно най-добри резултати.
Дано не съм те объркал само -
На слука!
-
-
Класа!
Абе ти, момче - с какво си губиш времето? Днес сме тука, утре може да ни няма - за кога отлагаш? (Онова, за кето свише ти е дадена дарба - временно! - и което дължиш на хората...)
Най-сериозно: тези очаквания, изказани по-горе, не са само празни ласкателства между съфорумници. Think about it!
-
За кабинетите ясно, ама аз за чейна на солото питах
(Или за последвала обработка при миксирането?)
-
Всичките ми предишни коментари бяха основани на допускането, че искаш да направиш именно песен. (За инструментали, че ги можеш - знаем). Че е друг жанр и ще води до друга стилистика - ясно, но ми е трудно да повярвам, че в китарната си история никога по-рано не си и пял (или поне акомпанирал на певци) - така че сегашният ти избор на формат (солово инструментален) не го дели пропаст от песните. И тази конкретна песен си е отличен материал - само трябва да се пооткъснеш от първите опити, за да погледнеш освежен на проекта и да си го премислиш в главата, може би с помощта на малко звукови образци (от желан стил, период или тип изпълнител/и).
А иначе идеята на Ангелина за "инструментална пиеса с вокали" си е отделна възможност, също с голям потенциал. Може би ще е по-близо до това, за което Aquarelle говореше - и ще е по-естетско (да не кажа 'елитарно'), за друга аудитория. А песенното творчество, когато е успешно, съвсем не те принизява интелектуално, но пък ти позволява да докоснеш емоционално много по-огромна аудитория. За всяко си има място и - както казваш - защо не и тази, че и следващата година?!
Успех!
П.п. А семпъла е приятно отровен!
С какво е това и за къде го правиш? -
Ей - човк да не вземе да се залиса някъде другаде - два-три дни да не погледна тоя форум и веднага зад гърба ми изневиделица да го напълните с готини работи!
Супер парче, браво! Има всички съставки за хит, хем толкова рокаджийски хит дето отдавна не е имало в поп класациите. Иска си, разбира се, още доста работа по вокалите, някои инструменти и цялостния микс - но като композиция, аранжимент и ней-вече - по дух - е по-монолитно и единно, по-'готово' парче от колаборацията с BlackBird (без хич да омаловажавам последната, но там има още да се мисли, а тука само да се кОпа).
Не го оставяйте, в това има страшно много хляб! (Че е и radio-friendly на всичкото отгоре, отсега го чувам да звучи от хорските коли и плажните уредби). Направете го 'като хората', отговорно и с мерак - и Силата да е с вас!
П.с.: И не чувам нищо руско в произношението на"mad". Който прави такива забележки май не е чувал как руснаци произнасят английските думи. тази дума, специално, изобщо не я казват "мйеко', защото си имат 'обратно е' (супер твърдо и по-отворено от нашето) и с него изговарят всички английски думи с този звук. (Но затова пък си имат ред други фонетични дефекти - от километър ги разпознавам, а Лондон е пълен с тях). Не намирам нищо неправилно или необичайно в тоя начин на изпяване на 'mad' (той и английския не е само един език, Стив Тайлър и Боно ще кажат коренно различно 'mad' например). Хайде да не се правим на по-католици от папата
-
Респект - но тука се говори в такъв явен текст, че цялата тема трябва да иде на кино.Пък има и модератор съпричастен в нарушението...
Пишете си гив ЛС тия образователни дискусии, правилата си имат причини -
-
^
Само не забравяй да заделиш още толкова пари за комплект микрофони
(Сериозно: именно те са разумна дългосрочна инвестиция. За електрически рок много може да се направи и само с динамични микрофони от среден клас, за това и Таскам-а ще си е супер - но появят ли се акустични инструменти, експресивни вокали, музика с богата текстура и динамика - трябват си качествени кондензаторни микрофони, и то поне 2-3 вида. Поне на нивото на вградените предусилватели и компресори, но желателно - един клас отгоре...)
Всичко това като разглеждаме КОРГ-а като истинско студио, способно на краен продукт. (Мастер за размножаване и/или излъчване в ефир).
Ако под 'демо'разбираш нещо с компромисно качество дето е "ОК" (професионална аудитория, за която е демото, и от него ще схване идеята, ще чуе аранжимента и дори ще добие идея за възможностите на музикантите и певците) - тогава и много по-достъпна техника ще свърши работа. Както и за MySpace и за масова публика, която слуша единствено МР3-йки и никога няма да купи оригинален албум и да го пусне на качествена апаратура. Пък и безкрайно по-лесно се работи с 4-пистовите джобни записвачки... Та, зависи от дефиницията за 'демо' (аз записвам демо на мобилен телефон
)Успех!
-
^
- и този който прави "всичко възможно"-то да знае какво прави
(Срещат се различни 'правачи', точно както и различни 'желаещи'. Но спокойно - не е само родно явление, навсякъде го има, и от двете страни на пулта/рампата. 'На гърба си' съм го изпитал в няколко страни).
-
^
'Ми нали така е справедливо? 'Що плачат тогава?
Или искат с някакъв нов закон да бъдат задължени хората да ги слушат? (С пушка на слепоочието: 'Ще слушате ЧепЪрляци УлтраХевиМетъл Оркестра, мамка ви - или иначе...") За това май си мечтаят някои, иначе направо не е ясно к'во искат.
А пък някои други (има ги и във форума) не са чували за тоя (имагинерен) закон и най-безхаберно си пишат музика, и си я репетират усърдно, и си я свирят пред хора - и хората им я харесват. И имат фенове дето им ходят на всеки концерт - и им знаят репертоара наизуст и пеят заедно стях и скачат. И пълнят залите до спукване по шевовете, за радост и на 'бизнеса' и на народа. Не че нямат и те проблеми и проблемчета, не че цялостната картина си няма още трески за дялане - ама за к'ви пет лева става въпрос?
Който може - свири. Който не може - плаче по форумите. (Малко съм краен тук: не изключвам и свирещите от време на време да ревнат срещу някоя бай-ганювщина, но другите само плачат и нищо не правят..)
-
^
Това е жестоко. Сигурно е истина (и тя е безмилостна)...
А пък аз тука чета по вестниците, че сме били влезли в Европа
Пързалка
в Авторска музика
Отговорено · Редактирано от Бицев
За баса хич не се вълнувай - дори за 'солирането по време на китарно соло'. Нали имате (поне част от групата) закваска от Cream? Нека критиците ти да чуят какво прави Jack Bruce - особено на живо, където няма мултитракове и дублажи и едно голо трио трябва да пълни пространството и времето със звук на оркестър. Това отлично се чува и в класическите живи записи от 60-те, и в последния риюнниън в Албърт Хол. (Като ученик, преди да науча китара, влязох в рок музиката с бас - преди това имах академична подготовка на цигулар. Jack Bruce ми е комай единствения 'учител' - бяхме изяли Cream с кориците - те бяха на върха на славата си. В сянката на Господ Ерик, малцина си дават сметка колко велик музикант е Джек - и никога 'солата' му не са пречили на останалата музика).
По принцип има два вида 'прекаляване' с бас: единият е без 'сола', но с прекалено 'украсяване' на ритмично-хармоничната роля на баса с разни фигури, фигурки и фигурчици. Нищо лошо, дори дават цвят на композицията - ако не станат непрекъснат фон. Първи 'злоупотребяват' с това студийните басисти от Мотаун през 60-те (на записите на Fоur Tоps, Temptations, Marvin Gaye и пр.). После си става 'почерк' (без да съм ни най-малко расист) на черните басисти - та чак до Нейтън Ийст и подобни. Не говоря за джазови инструменталисти и банд-лидери, а за музиканти в ансамбъл - група съпорвождаща пеене и сола на други инструменти. Този вид прекаляване с баса аз наричам 'фукня' - "Вижте ме и мене к'ви ги мога!" (В Тошко Колевите 'Иръпшъни' имаше пародия на тази склонност при циганските оркестри).
Другият вид е точно това, което прави Джак Брус - не ненужно украсяване, а поемане на допълнителни роли в (обикновено минимална) оркестрация. Когато свирят само 3 инструмента, всеки е длъжен да прави всичко по силите си да бъде 'повече от един човек' (ами Джинджър?) и да свири по няколко партии наведнъж. Ако може, де. Такъв басист не свири 'сола', а мелодични линии - майсторски балансирани между хармоничните му фигури и ритмични акценти - при което се получава сериозна полифония с китарата (или друг солов инструмент) - и полиритмия с барабаните. Не е лесно. (Но мисля, че това ти се прави, а не 'фукня' - вж по-горе).
И в тази роля истинският майстор се познава по едно - така както пълни с безброй ноти, умее да цени (и използва) една друга нотна единица: паузите (!). И да редува всезапълващия звук с многозначителна тишина - на място, където и както трябва.
- --
В барабаните не се бях заслушал - и щом не са ми се набили с нещо, значи са си били горе долу на място. При заслушване (прескочих до МайСпейс-а ви пак) се забелязва стилова насоченост точно в избраната посока (не Cream, но както споменах: Doors, Grateful Dead). Няма да коментирам звука на барабаните и смесването им - нали е репетиция (но въпреки, че студийният ви стил е 'като на живо' - трябва дори на живо да се погрижите за по-добър звук на барабаните). Свиренето е сравнително дисциплинирано, може да се каже - по-стегнато и ритмично (и слава Богу) от останалата банда. Има място за разнообразяване, за премисляне на алтернативни фигури (напр. в 'Нелирично') и за допълнително динамично акцентиране на силни времена (на което и другите инструменти трябва да помагат - и, ако може, 'в крак'). И за настройване на барабаните, може би (но от МР3 на репетиционен запис не мога добре да съдя за това, а не съм и барабанист).. Нека някой печен барабанист да каже какво мисли, аз съм само един провалил се цигулар
- - -
Като цяло ми харесва здравословната доза лудост в бандата ви и хулиганския atittude. Ако можете да ги озаптите с малко системност и дисциплина, няма да има кой да ви спре -
На слука!