Бицев
-
Мнения
820 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
6
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от Бицев
-
-
@Benjy - още в уводния пост беше отхвърлил цифровите многопистови рекордери с някакво категорично мнение, че 'не стават'... по-късно пак ги спомена. За бюджетни решения не са напълно лишени от смисъл.
Ето в тази тема неотдавна се дикутираха 2-3 модела и бяха споделени мисли около използването им.
Наистина, едно малко студио, построено около компютър с подходяща периферия и софтуер, би дало повече гъвкавост и разнообразие на приложенията - но не съм сигурен,че би струвало по-малко. (Предвид нужната периферия, дори да крадеш софтуера).
А целево-конструираните и произведени рекордери имат предимството на пълна портативност ("домашното" студио не е винаги у дома, горната конфигурация не е лесно да я помъкнеш навсякъде). Оптимизирани са само за звукозапис (а не за счетоводство, графичен дизайн, програмиране на Pascal, игри на самолетоносачи и какво ли още не, както компютъра. И не зависи от Бил Гейтс и не крашва всеки ден). Няма несъвместиомости на драйвери, ASIO-масио и не-знам-още-какво, защото всичко си е вътре и е идеално съгласуано да работи.
Въпрос на предназначение, потребител(и) и лични предпочитания -
-
Някой беше пуснал това легендарно парче, та пак се сетих за тая тема.
Фендер или Гибсън? Един красноречив отговор, мисля, има тук.
(В оригиналния студиен запис са панирани в средата, но е пределно ясно кой кога свири
) -
Обозначаването в раздела и сега е поносимо: >50% от авторите изрично споменават стила или 'силно намекват' с жаргонни понятия като 'тресня' и подобни. Ако всички спазват такъв протокол, няма да има проблеми.
Може би модераторите трабва да блокират необозначени теми (триене е драстично и не се приема добре; не могат ли да 'скрият' съдържанието или по друг начин да го направят неизползваемо?). И успоредно да пуснат ЛС на автора да си укаже стила, ако иска темата му да се 'отключи'. Или любезно да му обяснят, че "пробвам си новата китара" не е точно стил
Има в платформата бутон/линк за оплакване срещу нарушаващ пост - може с това да се сигнализира от публиката, ако забелеци нещо необозначено.
Разбира се, в идеалния случай биимало и класификация с менюта, и графика (иконки или друг визуален начин за обозначаване), и директно качване на самия форумен сайт (вместо линкове към другаде)... и той се събуди. Нали не искате да плащате абонамент за ползване на форума?
-
Абе, човекът (доколкото разбирам) иска едно: да запише рок група в любителски условия многоканално: като жив запис (синхронно, ансамблово свирене), но всеки източник - на отделна писта, за да може после да си ги манипулира и смесва.
Зададе си въпроса по сложен начин - като множество производни (и някои несвързани) въпроси, та всички му наскачаха на теоретичната подготовка. Няма нужда.
Вместо това някой да го посъветва с каква най-'бюджетна' конфигурация, в домашно студио, да си прави желаните многоканални записи?
А може и аз да не съм разбрал. Може пък наистина да е искал тема за обсъждане на пълния курс по аудио-инженерство?
-
Веднъж като се джемехме с едно аверче (някой може да го разпознае), взели че ни пуснали по телевизията...
Всъщност само рамката е ментЕ (от тъпите фото-шегички вградени в телефоните), всичко друго си е точно така. Чиновникът с вратовръзката (и дОброто) е вашият покорен слуга; другият знаете (може би) кой е.
-
^ Действа, ама ми звучи като някой прийом от Аушвиц
Ами точно така си е - овладяването на инструмент си е чист мазохизъм (в детската възраст - садизъм). Който е почнал инструмент като малък, са го инквизирали учители и родители. А на съзнателна възраст е въпрос на воля и мотивация (т.е. да имаш силата да си го наложиш и да си убеден защо си струва).
Част от цялата методика е способността да се зарадваш от подобрението (дори да е частично). Ако си усвоил първата стъпка към целта, и на това ниво се справяш без грешка - това трябва да те кефи. Ако на всичко гледаш само като изтезание, по-добре е да се откажеш.
Добрите педагози умеят да поднасят това удовлетворение - като похвалват (малкия) напредък в определен момент, за да мотивират. Или дават (за почивка и разнообразие) друго - много леко упражнение, което свириш с лекота и се чувстваш guitar hero. И после пак те хвърлят в дълбокия край на басейна. Без пояс.
Без да искам май отново отговорих на темата, че най-добре се постига добра техника... с добър учител
-
Billy Gilman - Classic Christmas
Billy Gilman - One Voice
А-ха. Жалко, че музиката не ме екзалтира, но ще ги поръчам от аудиофилска гледна точка (а и с учебна цел който иска да ги ползва, трябва да ги слуша в оригинал, не от някой YouTube или пиратски МР3).Стана ясно и за кой Уестууд говориш - Нешвилския (понеже по-рано го спомена в едно изречение с Москва, мислех, че имаш предвид населено място и едноименното студио в Лос Анджелеския квартал Уестууд; и там са правени доста азбучни записи за който има уши и мерак да се учи).
Но за това, което момчетата опитват да правят и тук, и в темата на Боби за 3-те ампа - трябват други примери, от техните образци, по които е не само записваната музика, но и слушателските им навици и очаквания. А с такива примери ние и двамата с тебе май не сме най-подготвени
-
> ".. как си подреждате кабелите?.."
Аз моите - като спагети в чиния.
-
^
Тоя проект на Сони много ме заинтригува - би ли подал заглавия, изпълнител - че събирам такива албуми?
-
Евтиме - ти разцепи мрака - в най-буквалния смисъл! Ти си за книгата на Гинес с тоя рекорд:
Успя да вместиш (с първия си образователен пост) целите три тома "Основи на електротехниката и Електрониката" плюс двутомния "Практически Наръчник по Схемотехника" - в има-няма една А4 страница!
Евала!
П.с. Само с тоя 'пищов' някой (без техниукум, а само с проста гимназия) може да изкара почти до 3 курс на МЕИ (или както сега му викат)
-
В разни теми е ставало дума дали компресорът е АРУ (не съвсем) - но ето сега нещо, което се доближава. Познатата непредсказуемост на вокалните тракове като динамика е създавала доста трудности на аудио инженерите, по време на записа или след това - при смесването. Всеки знае поне 2-3 "трика" за борба с проблема, но си е играчка.
Ето сега лесно - и както твърдят от Waves - надеждно решение за пълно автоматично следене на нивото (riding) и поддържането му в зададен диапазон.
Интересно дали времеконстантите и честотните особености на плъг-ина биха позволили да се използва и за други неща: напр. басистите са пословични с непостоянната сидинамика, което е болка когато са DI в пулта. Барабанистите също биха спечелили от АРУ
Това има много приложения - дори при живо свирене.
Трябва да се опита
П.с. Може би трябваше да спомена, че пускат и Version 7 на цялата си сюита от плъг-ин-и, но от това, което изброяват, нищо не ме подлуди да се ъпгрейдвам.
-
"Поп фолк" не е само по себе си нищо лошо. Нито 'поп', нито 'фолк'. Даже "чалга" в оригиналния си смисъл не е това пошло нещо, което мразим - но в новоприетия смисъл (пусти език, нали не стои на едно място - развива се) именно 'чалга' ми приляга на оная култура, за която иде реч. Даже не 'суб- култура', а 'супер-култура'. Супер не в смисъл на 'превъзходна', а като над-културно явление: преди всичко социално, със съответните културни последици.
В по-горни постове обърнах внимание, че злото не е във фолклора и има фантастични примери на съвременна музика на фолклорна основа.
И противоотровата не е метълът, нито коя да е форма на рок-музиката. Не са противоотрова ако ги виждаме само като стил и звучност, или като съпътстваща 'визия' и... култура.
Защото и рокът може да бъде много долнопробен, бездарен, нагъл и пошъл. Простащината е комай социално а не културно явление.
Пресен пример видях в Англия, където 'сръбското' и кючека общо взето не са популярни. Описах го в 'Говорилня', да не се повтарям тук.
Просто напомняне да не търсим спасението там, откъдето няма да дойде. По-скоро да се замислим за ценностите, от които се ръководим в ежедневието си, а не за музиката. Ценностите, на които възпитаваме децата си; ценностите, за които сме готови да изядем ритник в зъбите. (Готови ли сме?). И да дадем по някой ритник, комуто трябва.
И ако повече хора сме неотклонни от ценностите си, нежеланата супер-култура може и да си замине. Някой ден.
-
Чудя се как можем да наречем някой, който влиза в една тема само за да критикува, без да обели нито дума по темата - само за атака срещу някого.
Позитивен? Толерантен? Страшно ще ми е трудно да го нарека такъв (иска ми се, честно!).
И ако такъв човек на всичкото отгоре призовава да виждаме сламката в собственото си око? От коя точно позиция?
@lizardman - ако отвориш в 'Говорилня' една тема за толерантността, за застоя и развитието, за подхода (тъкмо ще обясниш там защо беше тоя курсив) - с удоволствие ще се включа да побъбрим. И както неведнъж съм правил, ще поема един камион критика. И ще съм толерантен повече от всеки друг - към всички, които не прескачат границата на разумния толеранс.
Но тука ми се искаше да поговорим за новаторски сценични решения. Или ти за това говореше, а аз не съм те разбрал?
-
^
Има златно правило
То е:Слушай с ушите си!
Случвало се е (неведнъж) и аналогови кутийки да ме разочароват, и (по-рядко, но се случва) и емулиран звук да ми хареса.
Затова майката му е да се чуе - но в никакъв случай някакви съмнителни клипове от YouTube (какъв реализъм на звука очакваме оттам?), нито напудрените семпли от сайтовете на производителите. Само 'натюр' - устройството на живо и с китарата, с която най-много ще се ползва.
И не е лошо преди слушането човек да си изясни добре какво точно иска. Не с неопределени понятия като "много як саунд", а конкретно, напр.: "плътен драйв тон с такива и такива среди, такава атака и пр.. като от еди-кой-си албум". Или "такъв и талъв дилей (хорус, фланджър и пр.) като на еди-кой-си китарист в еди-кое-си парче"... Като имаме ясни еталони в главата, почваме прослушването.
При богатите възможности на днешните процесори може да ни хареса някой неочакван тон дето не сме търсили - но никога не купувайте импулсивно: ако ги няма еталонните търсени бленди, тази новооткрита (колкото и хубава да е) после все ще ни горчи...
На слука!
-
Китарата ти най-вероятно (за грифа и гърба съм почти сигурен) има защитно-декоративно покритие от споменатия тип 'мат' или 'сатен' - т.е. вид лак, но попиващ в повърхностния слой дърво, не формиращ гланц и оставящ порите полу-отворени. В огромната част фабрично-произведени 'матови' инструменти това е полимерен пордукт, нанесен с пръскане. Само в най-скъпите може да е тип восък и нанесен с ръчно втриване (много скъпа производствена операция, дори в Китай - затова се избягва).
Какъвто и да е случаят, със сигурност важат 2 неща (за почистване и поддръжка):
1. Полимерен или природен, този мат (лак) е водоустойчив и предпазва дървото достатъчно за безопасно почистване с влажна тъкан или изцедена гъбичка. Ако не се плиска вода, няма никаква опасност. След влажното парцалче следва сухо - и не е останало нищо от влагата. Това - само на тялото, задната страна на грифа и главата - и само при видимо замърсяване. (Ти с мръсни ръце ли свириш, бе?
)2. Също независимо от фабричното покритие, за поддръжка са подходящи повечето маслено-восъчни продукти. Те имат две функции - почистват (та не се налага с вода) и създават допълнителен слой, който дава не само 'нов' вид, но предпазва от замърсяване и от дребни абразивни повреди.
Маслените материали по-добре чистят (особено леките, 'тънки' масла), а восъчните по-добре запълват порите и предпазват. Някои фабрични продукти за поддръжка са комбинация за двете цели, но аз лично бих почиствал (особено планката на грифа - фретборда) с леко масло (лимонено или друго), а бих полирал и предпазвал с восъчен продукт. За почистване са отлични и синтетични продукти като популярния Fast-fret, но за предпазване си трябва нещо по-плътно.
Едно важно правило при ВСИЧКИ материали: не се прекалява! Нанася се пестеливо тънък слой. Оставя се да престои няколко минути (или според упътването, ако има). След това се трие със СУХА кърпа до блясък и до пълното изчезване на видими следи от препарата. Само невидимото покритие предпазва: след излъскването пръстите ви не трябва да оставят видими следи като ги прекарате няколко сантиметра по повърхността.
И не се вманячавайте да правите това всеки ден: само когато се вижда, че има нужда; а профилактично (т.е. 'без нужда') - през 2-3 месеца.
И повече свирене - с това инструментът повече ви радва, отколкото с вида си
-
Живота си живеете сега: цъкате си по компютрите и си избирате
А (не толкова отдавна) трябваше да обикаляме магазините с часове (с дни, седмици), да пробваме, сравняваме.. Пак да се връщаме 4 магазина назад, дето нещо ни се е сторило по-добро, пък то да се окаже, че само ни се е сторило.. и на края да направим грешния избор, но да се влюбим в него, да си вярваме, че е най-доброто и яростно да го защитаваме пред (също толкова доволните) собственици на онова, което не си купихме...
Да не говоря за още по-отдавна, когато си свирехме на Орфеи и Кремони та ни пукаха ушите. И завиждахме на еди-кой-си с татко - дипломат, дето му донесъл истински Фендер (и от завист да го одумваме, че не можел да свири). И събирахме "от закуските" (от работа по строежи) левчета да си поръчаме при бай Спас да ни направи едно ментЕ. (И да се молим да е на кеф, че някои ментЕта излизаха сполучливи, други - не). И после с това ментЕ и 'Маршал' правен от Румен Струната да забиваме по кръчмите и пак да ни пукат ушите. (Да забиваме полски и източно-германски курортистки, искам да кажа). И ако имаме късмет - да 'се измъкнем' за един сезон до Скандинавия, че да си накупим 'истински работи' (изгладувани с пот и кръв). И после пак...
А днешното поколение - седи си пред компютъра и си цъка. Скука!
- - - - -
Майтапа настрана: не съм клиент на тези, но евала: сайтът им е модерно направен, бизнесът им - също. Никой не е перфектен, но тези вече подяждат тукашните търговци (а Англия е уж световен лидер в електронната търговия, но музикалните търговци са се ояли и са лениви, нищо ново не са направили от 10-тина години онлайн). Така се работи - цъкайте на воля!
-
След като ме репликираха с "Изказвания, че "само си чешат езиците и си правят реклама" са безпочвени и неверни".
Ей, ама много си докачлив, бе - сакън някой да не те 'репликира'
Имах предвид, че рекламата им не е на празно място, зад нея стои нещо, колкото и критично да съм се изказал за нещото, то в никакъв случай не е 'едно нищо'.Аз казвам -Това нещо, звучи като нещо за 200 евро.Искаш да кажеш - звучи като кабел без китара и амп? Или само като жак без кабел?
И казам, Хау!@Така май завършваха речите си индианските вождове, сиреч - последната дума: всичко вече е казано и след тях никой няма право да говори повече.
Това ли имаш предвид?
П.с. Оф-топик историйката с Киро е интересна - има ли я някъде публикувана или е устен фолклор? Интересуват ме подобни автентични историйки за развенчани в чужбина славни нашенци (защото и аз имам няколко от първа ръка)
-
Не се съмнявам, че това нещо може да направи звук-трепач. Но такива пари не се инвестират, за да имаш 'идеалния звук' (него можеш да го имаш и с 'почти идеален' амп, без моделиране). Струва толкова, защото може да прави 12345678987654321 милиона различни бленди. (А дори 'идеалния' амп не може това).
Само не забравяйте, че никой никъде не свири с милиони бленди. Малцина свирят и с 20 дори. Като инвестираш в тая машина, плащаш и за милионите гласове, с които никога няма да свириш. Ей така - да си ги имаш, си плащаш.
Не забравяйте също, че тези 12345678987654321 милиона не са всичките все 'приказни'! Всяко устройство, което може милион неща, може и 999 980 отвратителни неща. (статистически са винаги много повече от полезните и приятните). Майсторлъкът в насторйките и моделирането е - не как да направиш 'идеалния' тон, а как да не направиш милионите възможни гадни тонове. Понеже са толкова много, страшно е трудно да се избегнат и да се уцелят нищожно по-малкия брой добри комбинации.
Иначе спецификациите са впечатляващи - от процесора до АЦП и ЦАП конверторите, всичко е топ и наистина няма равностоен процесор между познатите марки. (Изказвания, че "само си чешат езиците и си правят реклама" са безпочвени и неверни). Но най-голямото достойнство: гъвкавостта и разнообразието от възможности - е също и най-голям недостатък, защото ще пада много настройване и програмиране. (Някои хора това ги кефи, всъщност; други предпочитат да свирят).
Виждам като най-близка алтернатива (и малко по-достъпна) един добър софтуерен емулатор (като популярните в този форум за домашни записи), качен на лаптоп с 24-битов външен аудио интерфейс. Ще дава приблизително същите звуци, но в по-позната (и затова по-удобна за настройване) среда и потребителски интерфейс. Дори ако софтуерът е легален и платен, ще струва наполовина от това нещо.
= = = = =
И нещо друго: никога не пускайте такива моделиращи устройства през истински китарен амп и кабинет - дори от най-добрите! Те не са направени за това, а за директно пускане през конзола (пулт) в централно озвучаване (моделират и микрофона, с който е взет сигнала, и как е поставен той).
Обърнете внимание на собственото им лампово комбо: 'FR' е за full range - конструирано е по-скоро като лампова HiFi апаратура: с (уж) 'топлия'лампов звук, но без компресията и честотната нелинейност на китарните лампови стъпала, и особено - без честотното орязване на китарнтие говорители. Всичко това го прави моделирането, а се усилва и възпроизвежда като пълноценен ('hi-fi') аудио сигнал. И само тогава свири като онова, което моделира. Иначе - манджа с ..какво-беше..
Отново - алтернативният вариант на това скъпо комбо (ако вече работим с предложения лаптоп и Guitar Rig вместо с Axe-FX), ако искаме китарният ни звук 'да ни удря в корема' - е или да разчитаме на сценичния монитор от централното, или... да си вземем една HiFi уредба на сцената
= = = =
Какви ли не неща има по широкия свят - и за всеки влак си има пътници...
-
1
-
-
За гранита (бетонния под и други тежки маси) - смъкваш честотата не на самата музика (това не може да стане
) , а собствената резонансна честота на подставката или на механичната система говорител+подставка. В тази резонансна честота (ако е чуваема) се полуава усилване, което може да е неприятно боботене, може да е невярно възпроизвеждане на друга честота. Ако собствения резонанс на системата е извън чуваемия спектър, няма какво да изкриви честотната характеристика на възпроизвежданата музика. Освен честота, резонансът има и 'Q-фактор', разбирай 'изразеност' или още по-просто - 'сила'. (Доколко енергията е съсредоточена именно в тая честота). С изолирането и използването на поглъщащи материали със загуби - убиваме тази изявеност на резонанса (по-малко изпъква, където и да е честотата - а пък гледаме и тя да не е чуваема)Какви поставки използват под мониторите в професионалните студиа? В студиата има много монитори. Поне два чифта, но често - повече.
Едни - големи и много сериозни монитори стоят на стойки, обикновено на височината на изправен слушател. В някои студиа съм виждал да са окачени от таван и/или стени с доста особени конструкции, които дават и механична здравина, и неподвичност, и еластичност за изолиране. Неподвижността е важна при най-високото ппрофесионално ниво на озвучаване, защото там се чува (или се борят да не се чува) отместването на цялата колона като противодействие на движението на шпулата и мембраната (което пък, като 'пътуващ' звукоизточник води до Доплеров ефект и т.н.). Неща, които повечето от нас никога няма да усетят, но там се търси идеално възпроизвеждане.
Тези големи монитори се слушат най-често с оттегляне от пулта назад (мързеливите си остават в стола) и ставане прав - често в 'групичка' с продуцент, аранжор и музикантите, някъде от средата на помещението. (Което, макар да е 'апаратна' уж и да няма микрофони, е проектирано и третирано за идеална акустика).
Освен тях има поне едни по-малки (в някои студиа малките са по-големи от най-големите дето вземаме в къщи; другаде са също толкова малки, но 10-20 пъти по-скъпи) - които са near-field мониторите (за близко слушане). те често са основният инструмент на аудио инженера докато работи на конзолата (пулта), т.е. - точно това което са и в домашното / любителското студио. Поставени са на височина колкото главата (ушите) на седнал човек. За това не им трябват 'подложки', защото в повечето студиа целият пулт е вграден в някакъв 'мебел', който си има нарочен рафт на тая височина - по цялата ширина, понякога с пролука в средата за монитор(и). Компютърни видеомонитори става дума - един или повече. Тази 'полица' е всъщност малко по-ниска от главата (до раменета), та (а) с половината размер на колоната отгоре, центърът и да дойде точно на височина ухото, и (б) за да вижда работещият над нея - и над компютърния монитор - отвъд (през звукоизолирания прозорец- в самото студио, където са музикантите). Има мастеринг-студиа, където последното не е нужно, но мониторите пак са така поставени. В по-редки случаи са на стойки, но обикновено все ги виждам на 'рафт' с нужната височина.
Естествено - всяко студио е различно и има безбдой отклонения от горното, но когато студиото е било проектирано 'от нула' като такова (а не приспособявано), там си има проектирани и вградени специализирани мебели и за пулт, и за ракове с хардуерни устройства, за аудио- и видео- монитори, за въхраняване на чаркове и носители със записи и пр. Всичко си е направено за дадената цел.
В домашни условия, понеже не за това е проектиран домът ни, се налага да изобретяваме, да правим компромиси и пр. В което няма нищо страшно - по мое лично мнение по-добре ще си оползотворим времето в правене на музика, отколкото в невъзможната задача да превърнем панелна стая в професионално студио.
-
MDR V-6 на Sony 'почти' ще се съберат в 100 лв бюджет (ако се разтърсиш малко), а също са страхотни слушалки - слушал съм референтни записи на такива и не мога да им намеря грешка на слух, превъзходни. Не знам защо са по-евтини от 7506 (Сони си знаят, може да е просто заради славата на последните), но ако ми липсваха слушалки, такива бих взел.
-
Не познавам 'Експлорерите' (аз имам модела Студио, който е много близък до Лес Пол), но по принцип Хеймър са майсторски китари, направени от подбрани материали с много внимание към най-малките подробности и артистичен мерак. По качество се сравняват с най-добрите Гибсъни (и китари от такъв клас, като PRS); когато открих моята, бях излязъл да си избирам Лес Пол всъщност...
Та би трябвало да има чувстителна разлика - не в полза на Епифона, но щом казваш...
-
^
Просто като за не-физик: ако имаш едно тяло, окачено по еластичен начин (напр. една оловна тежест, окачена на ластик) - честотата на трептенията е право пропорционална на еластичната константа на окачването и обратно пропорционална на масата (всичко това - под квадратен корен, но идеята не е да пишем формули
)Т.е. трептенията са по-бързи (високочестотни) ако ластикът е по-стегнат (по-малко податлив) и обратно.
Те са по-бавни (нискочестотни) ако оловцето е по-голямо и тежко. И обратно.
Най-видим пример: дебелите струни имат по-голяма маса и трептят по-бавно (звучат по-ниско).
В говорителите, за които говорихме: басовите говорители (драйвери) имат масивни шпули, дебели и тежки мембрани - но окачени на много мек/гъвкав пояс в периферията си, обикновено от друга (по-еластична) материя спрямо самата мембрана - за да трептят с ниски честоти. Пищялките - обратно: имат мембранки с възможно най-малка маса (тънки и леки), окачени твърдо (по-нееластично), за да трептят с високи честоти.
= = =
Това свойство на периодичните колебания позволява да правим някои 'фокуси', като напр. да изкараме някои нежелани звуци извън чуваемия спектър, като манипулираме или масата, или гъвкавостта на окачването. Това е особено полезно когато не можем просто да заглушим (погълнем) нежелания звук. Тогава просто добавяме маса (тежест) или по-еластично закрепване, за да смъкнем боботещия бас в инфразвук или още по-бавни вълни, които не само не се чуват, но по-лесно затихват.
== =
@Mairomaster: още нещо с сетих - при сандвич-решение, сложи между два пласта някаква мастика/маджун/пластелин. Не знам у нас популярен ли е един продукт Blu-tac (Blue tack) за временно лепене на постери по гладки стени и други временни фиксирания. Нещо като пластелин, малко по-лепкав и с трайна консистенция. Няколко сплескани топчета от това ('петна' - дори не е нужен пласт по цялата площ) между, напр., корка и гранита - страшно подобряват поглъщането. Това си е флуид с истински вискозитет и безкрайно бавна скорост на 'течене' - умъртвява всякакви вибрации.
-
Налагат се някои пояснения, преди да напусна темата (си).
Показаната разработка на сценична конструкция (който си е направил труда да я разгледа в предложения линк) не съдържа нищо самоцелно или сложено 'само щото имаме пари за прахосване'. Показах я, защото е пример за функционален дизайн и всяко решение в нея има съвсем определена цел и полза. Разработката има като крайна цел подобряване на възприятието от публиката и достъп на по-широка (многочислена) публика до пълна видимост и чуваемост какво става на- и около сцената. Това от своя страна преследва икономически и социални цели, заради които се отиде в
Воден от добре познатото си всезнайство, нетолерантност към други мнения и хроничен негативизъм, LOE се намеси с тотално несвързани с темата нападки към групата и лидера и, като 'илюстрира' тезата си с куп (още по-несвързани) цифри за глада и беднотията в Африка. В нападките си не открива топлата вода: тук дето живея и в т.нар. 'свободен' свят има немалко хора, които - всеки по различни причини - не харесват Боно и правят всевъзможни 'оценки' на личността и действията му. Считам за потребно да се балансира това с малко факти:
- Боно дава, еднолично и директно, за гладуващите в Африка всеки месец толкова, колкото LOE и всеки тук пишещ не могат да мечтаят да дадат през целия си живот. Повтарям: лично и директно, не става дума за колективни и обществени инициативи.
- Няма много хора по света (още по-малко - музиканти), които могат да вдигнат телефона и да поискат нещо от държавен глава на водеща световна сила. Не да поискат - да настоят и да накарат въпорсния 'глава' да свърши някаква работа! Боно убеди британското правителство да задели 7% от брутния национален доход за помощ на развиващите се страни. И воюва неотстъпно това обещание да се изпълнява. Боно убеди един от най-реакционните следвоенни лидери на демократична страна - президента Буш - да даде 15 милиарда (15,000,000,000.00) долара за борба със СПИН в Африка. Само това да беше свършил - халал му за екстравагантната сценична конструкция.
- Но не е само това: той е основател и основен двигател на няколко мощни неправителствени организации, които решават различни въпроси в най-тежко засегнатите от бедност страни - от изкореняването на маларията (най-големият убиец в Африка, по-голям от глада и от СПИН), до образованието и създаването на поминък и работни места.
...
Може много още да се изброява, но е важно да се отчете огромната свършена работа (която продължава дори докато ние тук морим клавиатурите) и да не се говори с монохромни (черни) краски за хора, до чиито достоинства не можем да се доближим. ('Не искаме да се доближим', ще кажат страдащите от синдрома кисело грозде).
U2 не могат да са (музикално) всекиму по вкуса, но не бива да се забравя, че песните им съдържат важни послания и групата има мисия далече надхвърляща поп-културата. За да достигат тези послания до масите, за да има авторитет музикантът да звъни посреднощ на президенти, са му необходими 'мегаломанските' средства предоставени от технологиите, медиите и развлекателната индустрия. Нищо не е самоцел, а само средство (едно от много, в голяма и сложна система) за постигане на високи хуманни цели, заслужаващи респект.
Никой няма право да отрича онова, което не познава. Още по-малко: да хули и да сее злоба.
= = = край на оф-топика = = =
Сега LOE може сопкойно да каже последната дума на победител. Няма да му отговоря - и няма да пиша повече в темата, макар сам да съм я стартирал. Където се появи г-н "Аз знам повече от вас, нещастници!" аз си отивам. Ако модераторите го оставят да сее отрицание и да узурпира всяка тема под слънцето с плюене или с проповеди на нео-комунизма си - това е начин да бъда изгонен и от форума. (Hint, hint
) -
@Mairomaster (извинявай за ника) - щом 7см хавлии не дават резултат, като физик се досещаш, че и 14 няма да имат зашеметяващ ефект. Явно трябва нещо с по-голяма маса и същевременно по-голям вътрешен вискозитет (пак разбираш, като физик, че последното е условно понятие и не предполага непременно флуид: просто структура на материала, при която деформациите се предават спо-големи загуби, било от триене или други механични взаимодействия на микро- ниво).
Добре работят комбинираните материали (сандвичи), защото при пренасянето през границата на материалите има допълнителни загуби; а всеки материал има различна маса и деформируемост. Купешки плочи, например, има направени от слой каучук и слой пресована минерална вата; също неопрен + корк, които споменах. Опитай различни комбинации.
Можеш да добавиш и трети материал - за маса. Може да не демпва изобщо, но да е много по-тежък (като гранита на Demiurg в сандвич с корк). Само масичката ти дали ще издържи някой гранитен блок или чугунена отливка, па макар да е в сандвич с пух и перушина?..
Не искам да те вкарвам в дупчене и грях пред хазаите - но едно нелошо алтернативно решение е... окачането от тавана! Ако висят на полу-еластични въжета, мониторите могат наистина да не допират масата и да вкарват нула енергия в нея...
Поле за творчество - с правилно мислене можеш да налучкаш много други идеи и да избегнеш грешки.
@Demiurg: Това с гранита е добро, но като го изолираш с корк, губиш много от масата на пода - главната ти маса става плочата. Което явно е достатъчно и работи; щом преди се е разбространявал бас и суб-бас, вероятно е 'работил' за това паркетът: сигурно не е лепен за бетона, а само нареден. Или между него и бетона има някакъв лист изолиращ материал (слагат 2-3 мм пено-полиетилен повече за обиране неравностите на бетона, отколкото за топло- и звуко-изолация). Като си концентрирал с шиповете тежестта върху единични дъсчици паркет (а не разпределена на голяма площ), там сигурно е станал по-добър контакт с бетона и последният е поел вибрациите с масата си. По горното обяснение за сандвичите, сега имаш 4-пластова система: гранит-корк-дърво-бетон. Само дървото е 'слабо място', че си има изявени резонанси (освен ако паркетът ти не е 'ламинат' от ПДЧ/ПДВ + фурнир - макар и осмиван по други параграфи, той е акустично по-добре, защото ПДВ-то няма резонанс и дифузира трептенията)...
С две думи: варианти и възможности много, най-добре се намира 'идеалния' вариант с разумни експерименти.
Техники и екипировка при многопистов запис
в Съвети, трикове, въпроси
Отговорено
^
Отделен рекордер и миксер (и двата с желаните многоканални възможности) и с още някое хардуерно устройство (напр. компресор - и мисли канали като избираш такова), те вкарват в съвсем друг бюджет, за който не бях останал с впечатление да си подготвен. Щом можеш да си го позволиш, разбира се е по-добро решение
Сопред мен такъв избор се прави в следната последователност: цел -> бюджет -> решение:
1. За какви цели се оборудва студио? (Какво ще се записва, къде ще се записва и кой ще е потребителят на крайния продукт от това студио? Домашно - в спалнята ти или в целево акустично-обработено помещение? Стационарно или подвижно - за разни репетиционни, лайв условия и понякога в къщи? За демо-записи за вътрешна употреба между музикантите, или за продуценти и промоутъри? За крайни миксове за мастериране и разпространение?)
2. Колко можем да си позволим да инвестираме в това? (Незабавно и като разширение в период 6-18 месеца след пускането? Очакваме ли финансова възвращаемост или отписваме похарчените средства? Откъде се вземат те: лични, от роднини, от комерсиални инвеститори? Ако се очаква икономическа възвращаемост - кой ще работи? За да не пропуснем в разчетите и разхода за персонал... И тогава тръгваме на пълен бизнес-план дето, освен желаните играчки, ще влезе всичко от наема за помещение до разхода на ток и социалното осигуряване на заетие...)
3. Едва след като имаме ясни отговори на (1) и (2) можем да огледаме наличните на пазара решения (те винаги ще бъдат повече от едно), които отговарят на горните условия. Иначе дълго можем да говорим за половин-инчови многоканални магнетофони и професионални предусилватели и аналогови компресори - и да късаме нервите на специалисти като Валяка и Пресли
Докъде си с първите две точки? Можеш ли да отговориш кратко и ясно, без да споменаваш нито дума за устройства и техника?
(И извинявайте всички, че се намесих)