Бицев
-
Мнения
820 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
6
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Мнения публикувано от Бицев
-
-
^
Най вече!
Някои китари имат по-добър звук от други, някои ампове - също. Но тонът "от пръстите" ще се чуе с каквото и да свириш.
И обратното - без опит и дарба и с най-скъпи инструменти и апаратури пак излиза мизерен звук. А в този форум твърде много се пита за 'магически' комбинации от мъртва материя, които ще ни направят звук като на идолите ни. Няма да се получи.
Опитайте следното: оставете потенциометрите на китарата напълно отворени (и volume и tone), изберете произволен адаптер. Наберете на ампа чист звук с всички корекции в средно (неутрално) положение. Сега опитвайте да добиете различен тембър, различен състейн, различна атака - и изобщо различен звук само със свирене. Опитвайте влиянието и на лявата, и на дясната ръка. Къде точно пръстите на лявата притискат струната (спрямо прагчето), с коя част на пръста и колко силно (или леко). Как се порменя натискът на пръста, с- или без бенд или вибрато. Как атакуват легатите с pull-off и hamer-on при различна динамика и движение на пръстите. СЛУШАЙТЕ какво става през цялото време! Какво се променя? Защо се променя? Като усетите разлика, опитайте да я възпроизведете отново - и отново - докато уверено можете да добивате два различни тона на същата нота. Същото с дясната ръка - да не изброявам колко неща могат да се правят различно там - мисля, че разбирате идеята...
След час-два такива упражнения си пуснете любим китарист и се опитайте да си представите - той с какви именно похвати на ръцете добива този тон. Не мислете какви са му адаптерите или ламповата глава - а визуализирайте във въображението си КАК СВИРИ. А пък - където има видео с близък план на ръцете (може да е концерт, не непременно урок) - там гледайте! (Не в железарията)...
Аз се отплеснах, не съм китарен педагог и да ме извинят краставичарите, ако нанякой му се е сторило, че продавам краставици. Дори на останалите (любителите на салата от краставици) не продавах това, а само ХЗР*
* храна за размисъл
.
-
ОК - в страниците след предния ми пост нищо не се каза по (уж) главния проблем за комбИната между клубаджиите. Явно това не е проблем, всички говориха за много друи неща, но дума не се каза за този проблем (освен присмех за правописната грешка в марка коняк). Приемам, че това не е важно и никого не вълнува - няма да го обсъждаме повече.
Друг един проблем, отначало убегнал при поставяне на темата, беше формулиран и посрещнат със съгласие от неколцина: НЯМА ПУБЛИКА.
Това факт ли е?
Няма в клубовете, или няма в страната?
Няма във всички клубове, или няма в 'моя' клуб?
Освен в клубовете, има ли отлив на публика от по-рано отварящите (и по-рано затварящи) кръчми с жива музика? Има ли отлив на публика от концертните зали? От студентските клубове и читалищата?
И - ако е вярно (т.е. обективно доказано), че няма публика - къде е отишла тя?
-
"1 000 000 $"
Сигурно разполагаш с достоверна вътрешна информация; не оспорвам тая цифра, но:
Всякаква цифра от тоя род е брутният доход на фирмата Metallica Inc. Ключовите думи са брутен и фирмата. След приспадане на всички видове разходи нетният доход на фирмата е под половината от каквато и цифра да сме чули отнякъде или изчислили загледани към Витоша. (Родопите, Стара Планина или каквото там се вижда през прозореца ни).
А музикантите от групата, като дребни акционери на фирмата и служители на заплата в нея, я са взели по десет бона на калпак общо от двата концерта, я не. Това преди да си платят данъците и социалното осигуряване.
Което за четящите тук може да изглежда много пари (в сравнение с 20 лева от клубно участие на вход), но в техния свят не е нищо. Други музиканти вземат повече, с по една цигулка под мищница, без мега оборудване и антураж колкото населението на Андора.
- - - -
Та за какво ставаше дума всъщност?
-
^
Той най-вероятно това намира на повечето места, предоставено от залите и озвучителите. Като е за подарък, трябва да е нещо различно от това (не просто като модел или дори като клас, а като персонализация за човека и да има смисъл да го разнася със себе си)
-
Редакция: @tozi - писахме успоредно,щото аз се мотах с прекалено дълъг пост - но не се дублираме, нито си портиворечим
Формулираха се (засега) 4 отделни и различни проблема. Нека не правим говорилня (има си такъв раздел) и да се спрем САМО на един от 4-те, докато постигнем някакво решение по него (или поне съгласие, че е нерешим). Първият от изброените изглежда най-близо до темата (тя е неясно формулирана, но тръгва от новината за решението на клубните ръководства) - да почнем с този проблем:
Твърди се, че ръководствата на основните клубове са се договорили за единна ценова и търговска политика по отношение намузикантите, и тя е неизгодна за последните.
1. Изгодността на една сделка е винаги относителна и въпрос на перспектива: от чия гледна точка и в сравнение с каква алтернатива. Неизгодното за един е изгодно за друг, а изгодното днес може да стане неизгодно утре. Например: аз бих бил доволен да свиря с трио за "само" 60% от входа, ако входът е 10 лева в клуб, където всяка вечер идват не по-малко от 200 души. И в същото време - и 100% вход не ми стигат за комбо от 7 души, ако входът е 3 лева и са влезли само 3-ма заблудени пияници. Дотук в (непотвърдената) ценова политика няма нищо нередно.
2. Освен гледната точка, обаче, изгодността има друго много важно свойство: симетрия. Несиметричен бизнес не може да трае дълго! Старо златно правило е, че 'you can screw some of the people some of the time, but never - all the people, all the time'. Т.е. за дълготраен бизнес изгодата трабва да е взаимна (позицията на Slinky). Това прави всяка 'ценова политика' предпоследна и отворена за преговори. И всеки клуб има суверенното право да си поиска колкото си желае % от входа, но ако на повечето музиканти това не им изнася, ще трябва да си преразгледа очакванията.
Така, че - и дотук все още нищо тревожно в слуховете за тези проценти.
3. Тук вече става интересно: горната променлива и взаимна изгода, подлежаща на договаряне, работи само в условията на избор и свободен пазар. Ако някой ти отнеме избора и "нямаш къде да ходиш" - за каква изгода да говорим? На времето така правеше държавният монопол: когато аз свирех по кръчми, някакви чиновници някъде бяха решили единни цени за всички музиканти и всички заведения - и никакво договаряне. Бяха ни разделили на 3-4 'категории' и нямаше мърдане от фиксираната ставка: ако щеш!
В демократични страни със свободен пазар това може да направи или (а) особено голям играч с непропорционален дял отпазара, напр. един собственик с верига от клубове, които са повече от всички останали клубове, или (б) група от независими играчи, която се е договорила да продава/купува по еднакви фиксирани цени. И двете са незаконни.
Първото е квази-монопол, нарича се 'доминиращ пазарен дял' и във всички законодателства държавата (или Евросъюза) го ограничава доста под 50% - като задължават такива собственици да си продадат част от бизнеса, за да слязат под приетата норма.
Второто е 'картел' и е много остро преследвано във всяко законодателство, най-често наричано 'price fixing' или 'price rigging'. Ако има доказателства за такова договаряне е подсъдно и се наказва със затвор и огромни глоби.
Струва ми се, че в тази тема се твърди за последния случай. Не можах да намеря, обаче, официална публикация по въпроса и явно става дума за слухове. Малко като приказки, че босовете на мафиотските кланове се събрали и решили в събота срещу неделя да отстрелят всички доносници. Случва се - във филмите.
Във всеки слух обикновено има нещо вярно. Ако наистина е имало такива договорки, това е особено тревожно - не само за музикантите, а и за демокрацията (ако тя изобщо вълнува някого). Не е изключено участниците в такъв картел да са взели мерки да няма доказателства за пазарлъка им. Това не значи, че не може да се докаже - ставало е неведнъж в свободния свят, при все строгите предпазни мерки, които вземат рафинираните картели тук. Но който прави публични твърдения трябва да е особено внимателен - защото, ако не е в сила да ги докаже, сам той подлежи на съдебно преследване за клевета и 'опетняване репутацията' на честни бизнесмени.
- - - -
Интересен парадокс е, че според същите цивилизовани закони, ако музикантите отговорят със същото, това няма да е картел и подсъдно. В една друга тема се дискутираше такава (хипотетична) възможност. Когато наемните работници, продаващи труда си (а музикантите са такива) се съюзяват за колективно договаряне на заплащане и условия на труд, това се счита "профсъюзна дейност" и се защищава от трудовите законодателства на всички страни и на Евросъюза. Само че, за да е легитимно, трябва да е официално регистриран профсъюз, подлежащ на всички юридически и финансови проверки, на които държавата е способна, и носещ определени отговорности. Докато няма такъв (има ли?) - всякакво договаряне (примерно да не се отстъпва под 80% от входа) си е пак толкова незаконно, колкото и картелът отсреща.
- - - -
Товя бяха само някои мисли по първия проблем, а не (дори опит за) решение. Само породиха у мен още въпроси:
- Какво се знае за въпросната договореност между клубовете и откъде се знае?
- Участвалите клубове представляват ли поне половината от пазара? Знае ли се със сигурност за клуб, който НЕ Е участвал?
- Била ли е вече приложена някъде тази уговорка? Има ли тук някой музикант, на който да са му предложили 60% от входа?
- Ако някой е получил такова предложение - съгласил ли се е и защо?
- Ако не се се съгласил и е опитал да предложи друг % или твърд хонорар - как точно са му отговорили?
- Ако никой не приеме да свири за 60% от входа, какви алтернативи имат клубовете? Ще им пострада ли чувствително бизнеса, ако нямат жива музика? (Или ако преминат на жива чалга, жив DJ или друг вид развлечение за публиката?)
- А музикантите - ако до един откажат да свирят за 60% (няма да стане, но заради логическата задача да си го представим) - какви алтернативи имат да свирят извън клубовете? (За поне толкова пари, не за слава)?
- Някъде правен ли е опит да седнат двете страни на цивилизован диалог? Или само "зад гърба" се плюят взаимно?
- - - - - - -
Въпроси да искате
Само бих помолил да останем в темата и този главен (за момента) порблем: Договореност между клубовете и (не)приемането на техните условия от музикантите.
-
-
^
Кой проблем?
Не се заяждам: проблемите са безчет, но някой формулира ли поне един конкретен такъв?
Хайде някой да каже ясно и с едно изречение - на кой точно проблем да търсим решение? (За начало. После, като решим този, ще погледнем и другите проблеми)
-
Друго ми дойде на акъла: изсвирих 2 хоруса, а останалото го оставям да го довършват колегите. Могат да се включат още двама, че и трима, ако не се разхвърлят много и да се получи почти като истински джем.
Точно! Отдавна се канех да предложа нещо като правило / правила за този раздел, по-специално:
(а) Да се правят по-дълги плейбеци (или да се лууп-ват) и
(б) Участниците да не се отплесват да свирят по 15 хоруса без пауза, а - или да се ограничат до 1-2 хоруса, или да се включват 'рехаво', пропускайки по някой друг такт или по повече, и
(в) Всеки следващ да не почва от чистия плейбек, а да се добавя към вече участвалите преди него. При което има избор да си направи свой хорус (или два), или да запълва/отсвирва между 'рехавото ' свирене на друг, или (ако смее) да свири успоредно с някой (но не непременно успоредно гласоводене
а каквато полифония и полиритмия му дойде на ума)Това повече ще прилича на истински джем и според мен ще е и по-полезно и по-приятно за всички.
Край на
-аВсички включчвания досега са супер! Блус, какво да си говорим?!
П.с. В единственото ми, засега, включване - във Флойд-ския джем - имаше нещо като гореописаното натрупване и се получи нелошо - освен моите партии
-
^
> "...Ако поне един от столичните клубове предлагаше половината условия, дето ги има при вас, щеше да избие рибата.."
Кой столичен клуб се върти директно и лично от собственика си, който е (а)музикант, (б)работяга и (в)ентусиаст с голям мерак да види идеите осществени? Всичко това под една шапка?
Ако има такъв (клуб) - защо още рибата шава, а не плува с коремите нагоре?
-
Cool ! Давайте така, още - още - още! -
^
Нищо не съм правил, това не е самоделна китара. Ако беше погледнал линка, щеше да видиш, че е модел на известната американска фирма Traveler, кято специализира в по-преносими китари от всякакъв вид, акустични и електрически. www.travelerguitar.com Можеш да напишеш на техните конструктори, че са направили наполовина работа. Да се засрамят. (А преди време пробвах и един модел на Yamaha, съвсем неизвестна фирма, в който имаше същата комбинация с 3-позиционен ключ, 2 потенциометъра и без активна електроника. И на техните специалисти кажи, че не разбират).
А иначе на теория си прав (почти), но аз те каня да пробваш моята Traveler Pro и да кажеш какво точно и работи наполовина. Някой ден може да запиша и сампли и да ги пусна в съответния раздел.
Аз не развивам теории (макар да съм ги чел, държал изпити и да имам дипломи), а говоря за нещо, което държа в ръцете си и чувам с ушите си.
П.с. И как обясняваш стотиците марки и модели (електро-)акустични китари без активна електроника (много от тях без потенциометър дори), които се продават и ползват по цял свят?
-
-
-
По принцип обработка е възможна, но не очаквай чудеса. При компетентна обработка ще се чува по-добре, отколкото сега - но понятието "като хората" е доста разтегливо. Няма да стане като чисто нов студиен запис
На какво устройство е бил правен оригиналният запис? На какъв носител е? Как е съхраняван? На какво го слушаш сега? Как точно звучи? (В какво се изразяват проблемите, ко е не е 'като хората'?)
-
Ники, Евтиме - и двамата сте прави за буфера, ама не съвсем
Само преди минути писах по съвсем друг въпрос за една моя китарка, която има и магнитен адаптер, и пиезо. И няма никакъв буфер: по един потенциометър за Volume на всеки от тях и едно 3-позиционно це-ка ключе: само А, само Б и А+Б. И в средното положение идеално си се смесват с дозиране на нивата от двата потенциометъра. Е, влияят се, разбира се - но съвсем приемливо и никой не скапва звука на другия.
Мисълта ми е, че може спокойно да съжителстват пиезо- и електромагнитни адаптери, без активна електроника.
-
За чист неизкривен звук има дори още по-евтино решение - медицински слушалки (стетоскоп). Хващат звука от дървото и се чува отлично, с тембър на акустична китара. И батерия не е нужна
@Parni_Valjak : не ти подбивам цената с това, но не е и съвсем майтап. Имам една китарка, Traveler Pro, която си нося по ваканции и командировки. Тя е така окомплектована (иначе има и магнитен single coil и пиезо адаптер под магарето) и понякога си свиркам на 'докторските' слушалки за почуда на миувачите
П.с. Тоя с косата не съм аз
-
Понеже темата е за импровизация:
Защо искате да се научите да импровизирате? Защото така е редно / така правят всички / нашите идоли импровизират?
Учудва ме, че много повече хора искат да импровизират, отколкото да композират. А то е същото, само че с повишена трудност - в реално време и без право да се върнем и да се поправим. До голяма степен тези особености на импровизацията - неповторимост, непоправяемост - са довели до едно разбиране, че тя - 'може и да не е перфектна' и че грешките се прощават. Което не е вярно - на големите импровизатори затова им колекционираме всеки запис защото всеки път са 'изкомпозирали' перфектен оригинал...
На всяка цена ли трябва да се импровизира? По-неуспешен ли е един музикант, който свири предварително композирани партии? Кога и защо е уместно да се импровизира? И ако това е музикален изказ на мисли и емоции - имаме ли какво да кажем?
Иначе някои 'импровизации' ми звучат като споделеното от Нане Вуте, който казал: "СеднАх на един камък и си мислим. Седим и си мислим. Седим и си мислим... По едно време кога гледам: само седим!"
-
@Tozi: и тая версия много вАжи!
А "дует за китара и ривърб" ми напомня за любимия ми "Квартет от трима души: аз и брат ми" (казал оня дето нямал брат)
-
^
Ок, четвъртък или петък. Остави съботата за кавъри и хахо-хихо. Петък също допускам, че ти е оборотна вечер.
Би ли заделил четвъртъка като ден за слушане на музика? За групи, които биха се потрудили да си направят разгласа (или да си доведат верни фенове към антуража), но не правят кавъри на най-модните хитове, нито на 'славни златни' такива от старо време. Не непременно "екстремална" музика, но музика за слушане. Ако някой си купи някоя лимонада - берекет, но да не разчиташ на оборот от такава вечер. Би ли си предоставил клуба просто като помещение и сцена?
И нов въпрос възникна (още аз го бях подметнал, но ти го постави ребром) - седяща или стояща публика. Питане към всички музиканти, четящи тук:
Вие как си предпочитате публиката - да седи или да стои права? И защо? Мисля, че знам някои отговори, но е интересен един разрез на повече мнения.
-
^^
Сега остава да се намери (направи) плейбек в 7/8
А иначе тази версия си е много точна!
-
Но как после pdf да се вмъкне в Word - не знам.
Един прост(ашки) начин да се вкара PDF страница в Word документ (не знам кому и защо е нужно, но така може):
1. В Adobe Reader-а избираме от Tools менюто 'Snapshot tool' - или от горния ред - бутончето с иконка на фотоапарат.
2. С мишката маркираме желаната част от страницата - или цялата страница. Нищо, ако се вижда само половината на екрана - като разтягаме надолу маркЕ-то (селектиращата рамка), страницата скрол-ва надолу докъдето ни трабва.
3. Още щом свършим очертаването и пуснем бутона на мишката, избраната част от документа вече е копирана е на нашия clipboard като изображение. С максималната резолюция на PDF-a, а не на екрана ни. (Затова има смисъл при виртуално 'печатане' - създаване на PDF - да избираме напр. 1200 dpi)
4. Сега това може вече да се лепне ('Paste') в произволна друга програма - било редактор на образи (Photoshop, GIMP, Irfan), било издателска програма или споменатия MS Word.
5. В Word можем допълнително да си разтягаме и донаместваме този образ към страницата: с - или без полета. Ако искаме да добавяме някакъв текст по- /около нотите, кликваме с десен бутон върху образа и от показалото се меню - в 'text wrapping options' -> избираме 'behind text'. Сега вече можем да си пишем където искаме върху това изображение.
Единствено не е възможно в Word да редактираме самите ноти... ама вие пък много искате
-
Да оставим за момент икономиката на въпроса (явно е че от клубове - дори препълнени - музикантът не може да забогатее; в най-добрия случай ще преживява - някак си).
Другият (и по-интересен) въпрос на тази тема е клубът като шанс артистът да се среща с публиката, да затвърждава привързаността на едни фенове и да набира нови.
Мисля, че един от проблемите с клубовете е очакването на публиката за вид развлечение: там хората отиват предимно за пийване и социално преживяване с повишен градус (отчасти нажежен от децибели - без значение от какъв жанр) - при което отключените задръжки и възбудата помагат на някои за интимно продължение на вечерта, а на други - просто да изгорят излишна енергия от викане и скачане.
За тези нужди и този тип (преобладаваща) публика, характерът и качеството на музиката са от второстепенно значение. Доколкото има изобщо някакво значение, по-голям успех ще имат музиканти и групи с по-лек, увеселителен репертоар: музика, на която може да се припява, приплясква и подскача; леки хитове - по възможност познати. Има групи, които концептуално са именно такива (и това е съвсем достойно), за тях клубовете са от стратегическо значение.
Ако музиката изисква и най-малкото ангажиране на мозъка (има сложен музикален характер или, пази Боже - смислен текст) - клубът не е най-доброто място. За такива изпълнители и банди е за препоръчване концертна ситуация (не непременно в Зала1 на НДК), където публиката е дошла специално за да ги чуе. И по време на вечерта е заета главно (изцяло) със слушане.
Изключение прави случаят, когато клубът се използва само като място/сцена, а се запълва с целево поканена публика, която е дошла именно като на концерт - да чуе дадената музика. Това може да се случи само в два случая:
1. Групата има многочислена фенска база, която следи всяко тяхно участие и не пропуска случай да ги чуе. Врените фенове не само ще отидат на всяко участие в техния град/район, но често ще пътуват и по-далече, защото просто си следват любимата банда. Засега добивам все по-убедително впечатление, че българските групи (дори много добрите) нямат такава фенска база.
2. Разчита се на друга атракция (напр. евтин/безплатен алкохол от спонсор) или пък (по-правилно, но по-рядко) на масиран професионален маркетинг, с който да се доведе любопитна публика. Последното може да струва пари (не обезателно), но при всички случаи изисква познания, професионализъм и (о, ужас!) - усилия(!), за да успее една кампания и да напълни дори малък клуб с целева, слушаща публика. За липсата на такъв маркетинг и ползата от него можем да отворим отделна тема, но от наблюденията за празни клубове е ясно, че никой не се занимава с такива глупости.
Последно - любопитно ми е какви са алтернативите на питейно-увеселителните клубове, когато става дума за малки прояви на закрито (извън курортния сезон), пред публика от 50 до 250 души, дошли за да седят и слушат, без да се надвикват и да пият. Какви подходящи залички съществуват в София и по-големите градове? Камерни концернти зали? Театри? Учебни аудитории? Читалищни салони?
Изполват ли се? (Ако не - защо?). Какво пречи да се обособят такива помещения като 'клубове' - временен подслон на хора с еднородни (музикални) интереси, т.е. 'клуб' във виртуалния смисъл като група хора, а мястото е просто наето за периодични прояви? И ако другите клубове (с всичко, казано по-горе) са в състояние да изпълнят изцяло тази функция - защо не го правят?
P.S. И понеже говорехме за отлив и празни клубове - празен ли е 'Строежа' в петък, събота и неделя тази есен?
-
Айдеее - още един! (сериозен свирач)
@Tozi : шапки долу!
Пускай неща в 'Авторска' и 'Джем' разделите, имаш публика в очакване -
-
Евтиничък е - но ако правех в къщи толкова много записи (и за толкова сериозни цели) - нямаше да наричам студиото си (кое студио?) "домашно"
Скъпичък е - не само за записи в спалнята, но дори за средния озвучител на сватби и читалищни/клубни 'концерти'...
И аз имах предвид Royer като казах че студио-собствениците налитат на други марки, а техните по-добри модели са и бая по-скъпи. Не знам дали софийските мераклии налитат на vintage работи като RCA, но тук определено са високо в списъка. (И не става дума за китайски реплики, а за добре 'състарени' ментЕта, за които някои 'ценители' - знам случаи - се изхвърлят по 2-3 хиляди лири и мислят, че са 'на далавера'. То си е като фалшификация на Пикасо
)
Blues In G
в Джем
Отговорено
Страхотно!
@Angelina - евала и за пеенето, и особено - за инвенцията с текста
@Tozi - на очакваното ниво, супер стилно. Само реверба (или дилей ли е?) ми идва една идея в повече (знам, че си е компонент от тона, но се бърка в пространствената характеристика на микса - 'не е в същата стая'). Бял кахър, де - джемът почва да става точно както ми се щеше ..
Само нещо файлът не ми се сваля, запецва - дали не е заради кирилицата в името? 4Shared иначе работи безпроблемно, за всеки случай- защо не отвориш да преименуваш файла само с латиница? (Всъщност, показват ми се две имена: на страницата за слушане е 1234Блуз.MP3, а като започне даунлоуда, показва, че точи 1234.MP3 - и там запецва
)