g_vayov

Мисля че проблема идва от химични процеси в електролита вследствие на които се отделят газове. Обикновено капацитета на такива кондензатори силно намалява. При някои кондензатори има пластмасова капачка, често тя се издува без да е издут самия корпус под нея. Трябва капачката да се натисне за да се разбере дали е подут и корпуса. Смяна на кондензаторите, това е решението в този случай. ПП Кондензаторите могат да се подуят и от превишаване на работното им напрежение. Трябва да се прегледа усилвателя за повреди които биха могли да предизвикат повишаване на напрежението.

Оф оф топик: Справка за израза "цяло магаре" ТУК ЛюбЛют

Благодаря Нямаше да стигна до тук ако не бяха ценните ви съвети и насоки. Като се наспя ще го видя този дядо и ще започна с изтезанията на захранването

Проточиха се нещата но какво да се прави. Седнах си на задника, изчистих последните проблеми и направих няколко измервания. Схемата е тази: Товара както обикновено е включен между точките T2-3R и GNDR. Краищата на вторичната намотка на трансформатора в точките A1R и A2R, средната точка в A0R. И накрая резултатите (измервателните точки са обозначени на схемата): Трябват ми още пет волта до 310V на изхода но това ще се оправи с подмяна на ценер диоди. ПП Отоплителните намотки на трансформатора са натоварени с номинален товар.

Тъй, тъй... Безброй са камъните подводни... Може и реленцата да се разделят, да се ползват такива с по един превключващ контакт. Особено RE4 ми се набива в очите, едната група комутира обратната връзка на крайното стъпало, а пък другата изхода на тон коректора. Вериги коренно различни като импеданс и ниво на сигнала.

Мисля си нещо... Тези реленца не е ли по-добре да бъдат на усилвателната платка вместо на управляващата. Ще се скъсят сигналните вериги и ще е по-малко влиянието между тях. ПП След успешния пуск може да си направиш истински платки. Не са чак толкова скъпи (проектирането им е тънката работа,)а добавят един по друг изглед на изделието.

Има го в Комет Електроникс, София и Пловдив. Работят и с куриери.

То схемата е само парче от пъзела. Всяка схема може да се изпълни по хиляди начини от конструктивна гледна точка.

Туй добре но май изходните трансформатори не са често срещана стока по магазините. Има на някои места но са... каквото е останало по шкафовете.

В Комет има някакви... http://home.comet.bg/datasheets/Pactec/hm-9vb.pdf Поразгледай им каталога, търси "9vb"

Ползвал съм услугите на Владо Тилев за смяна на косми. Препоръчвам го За координати питай Гугъл

В Електрон Инвест имаха голямо разнообразие от кутийки.

Бих препоръчал Георги Мирчевски.

...или заземителните пластини на контакт А не контактуват със щепсела въпреки че външно изглеждат добре. Може да премериш съпротивлението между заземителната и нулевата пластина на разклонителя когато е включен в контакт А. Задължително при изключено захранване. Двата контакта на един токов кръг ли са? За такава апаратура по добре да са на един за да няма потенциална разлика между "нулите" респективно между заземителните пластини.

Защитата по ток? Иначе е подобна на моята схема. При мен с резистор към ценерите няма да се получи, при 6mA диодите започват да загряват, а проблема с отклонението на изходното напрежение си го има. Остана да опитам още нещо с генератора на ток. Малко шантаво решение се получи но работи. За сега с токове до 0.2mA но довечера трябва да тръгне и на повече.

AC - променлив ток DC - постоянен ток

Пак прехвърлих каталога и се оказа че токовете които съм цитирал по горе не са точни. Uz=100V при Iz 2,5mA Zz max=350 Ohm при Iz 2,5mA Zz max=3000 Ohm при Iz 0,25mA Мисля да повиша тока на токовия генератор до около 3mA и да видим. В момента тока е 1,2mA.

Това беше първото което направих, увеличих тока двойно (2,8-0,8mA) но резултата беше по лош. Колкото по голям ток задам толкова повече расте и разликата между минималната и максималната стойност. Търсих волт-амперната характеристика на 1N4764 но намерих такава само за диодите с по ниски напрежения от серията. Другата информация която има за него касаеща тока е: тестов ток 2,5mA и ток при който е измерено ценеровото напрежение (100V) 0,25mA. Конкретния ценер диод е с мощност 1W което предполага че максималния ток не бива да превишава 10mA. В момента съм заменил R1 с генератор на ток, пак има отклонение в изхода в рамките на 1-2V. Има още какво да се желае така че ще поработя по проблема. Дори това да се смята за приемлив спад не искам сега да го оставям така. Работата по този усилвател ми показа колко много неща не знам и колко много нови неща трябва да науча, прочета, изпитам... Е това е удоволствие Още веднъж благодаря

В общи линии очакван ефект. Променя се ценеровото напрежение при промяна на тока през диодите, а при мен този ток се променя много: от 1,4мА до 0,43мА. При натоварване (140мА) напрежението на изхода на изправителя спада от 383V на 335V. Захраних пробно R1 от изправителя на другия канал, напрежението след стабилизатора е постоянно и не зависи от натоварването. Сега намалих ценеровия ток два пъти и отклонението в изхода на стабилизатора намаля на 3V. Ще трябва да си намеря участък от волт/амперната характеристика на ценер диодите където Uz зависи най малко от Iz. Измерванията ще ги направя и като ги оформя подходящо ще ги публикувам. Благодаря

Пуснах и стабилизатора. Изпълнен е по следната схема: Включен е на мястото на R17 от схемата на захранването: Все още не е монтиран върху захранващата платка но и това ще стане. За сега има само няколко бързи измервания, при празен ход и с товар 2,2 кило ома. Празен ход: It - 0, Ut - 313V 2,2 кило ома: It - 140mA, Ut - 306V Разлика 7 волта, в сравнение с предишния вариант където разликата беше 81-84 волта. Ще има и по пълни измервания но ще трябва да си намеря 100-200W товарни резистори за да видя как се държи и при продължително натоварване, а и за да се правят по-спокойно измерванията.

ЦЪК ТУК на страница 6 пише за захранването. За захранване може да се ползва и захранващ USB адаптор, който е 5V. При всички положения стабилизираното захранване е за предпочитане.

Отоплителното напрежение е измерено, с хронометър и мултицед. Нанесени са в Excel и за по цялостна представа съм направил графики. За товар ползвам резистори, а не лампи. Времената ще ги понамаля, също и вторичната намотка ще оправя само да видя какво ще ги правя трансформаторите да не ги отварям два пъти. За анодното на първо време ще опитам със стабилизиране какви ще са резултатите, дроселите са си по-голяма инвестиция и в момента няма как да стане. Направих няколко бързи сметки. При консумация 152mA на C71 има 335V, на изхода ми трябват 310V, разсеиваната мощност в стабилизатора ще е 2,3W. Тия дни ще взема по мощни товари, тези които ползвам в момента стават но не за толкова продължителни проби. Тази странната "синусоида" първо я видях на отоплителните намотки и се усъмних че трансформаторите се насищат и от там идва това ограничаване. В мрежата положението е същото, снимката е правена при измерване директно в мрежата.

Сега пробвах нещо което почна да ме гложди малко след като поръчах платките, а именно включването на C62. Ако кондензатора се включи към изходното напрежение получената отрицателна обратна връзка ще даде по-голяма плавност на нарастване на напрежението. Тази верига я правих по-набързо без достатъчно тестове и резултата е налице, налагат се някои промени. А ето и резултата:

Такам... Има две новини, лоша и по-лоша. Да започнем с отоплението на предусивателя. Измерванията са в три режима: без товар, номинален товар (75 ома или 168mA) и удвоен товар (37,5 ома или 330mA). На снимката по долу е показана таблицата с измерванията и съответната графика. Включени са и напрежението на вторичната намотка и напрежжението след изправяне, измерени са след достигане на максимално изходно напрежение. Проблема който видях тук е моя грешка при изчислението на необходимия брой навивики. В момента са 42, а трябва да са с 4-5 повече. Относно спада на анодното напрежение... Проверих какво се случва по веригата трансформатор - товар. Направих и сравнение с друг трансформатор. Данните са следните: Високо съпротивление на трансформатора който ползвам, около 120 ома. От друга страна при натоварване (152mA) напрежението се доближава до това дадено от производителя, 260V при 120mA. Вариантите са два: заместване на R17 със стабилизатор на напрежение или пренавиване на трансформатора. Ще се обединят двете вторични в една и ще се ползва мостов изправител. Друго странно нещо е формата на мрежовото захранване. Тук вече не знам ЧЕЗ ли са виновни или моя осцилоскоп. По долу снимка при хоризонтална развивка 5ms/cm и входен делител 200V/cm.

Измерванията на Ut са правени с мултицед MASTECH MAS830 на обхват 600VDC. Може и да не е много прецизен но досега не съм забелязвал фрапантни отклонения в работата му. Товара е включван след резистора 220 ома и съответно измереното напрежение е в тези точки. Нивото на пулцации е измерено с осцилоскоп Radiotechnika ST-315A II, обхват 0,02V/cm AC. На него обаче му нямам 100% вяра. Групите в минуса имат за цел да "отделят" масата на усливателя от шасито. Стойностите са: R53 - 10 ома, C51 - 100nF, D51 и D52 - SF36 Идеята на делителите за HV повдигнат потенциала на средната точка на отоплителната намотка за крайните лампи на 30V. Потенциала на отоплението ще бъде по висок от този на катода за да се спре емисията от отоплителната жичка. Със захранването на отоплението за предусилвателя ще се позанимавам и ще дам данни и за него. Динамичното изпитание... ще видя как ще стане. Сега се прибирам от командировка... Още измервания евентуално утре. Ще погледна от къде идва този спад в анодното. Относно предложението... Ще ми бъде драго да се запознаем, а и да измерим туй онуй но не ми е удобно да ангажирам някой заради моите работи.