Bobolin

Дилемата ми намери своето разрешение. Закупих Kirkland. Първите ми впечатления за изцяло позитивни. За няколкото минути тестове не забелязах никакви отклонения. Верен тон, удобен екшън, никакви "козметични забележки", никакви "мъртви тонове" по грифа, който е далеч по-малко широк и доста по-тънък от този на нормална китара. Не мисля, че би представлявал пречка за малка детска ръка, докато нормален такъв от лични наблюдения е почти непреодолима такава. За цената си от 130 лв. инструмента по-скоро надмина очакванията ми. Етикета вътре в китарата си заявява, че е произведена в Германия и целият текст е изцяло само на немски. Дали е така - по склонен съм да кажа "да". Хубаво беше, че в магазина имаше и калъф за 1/4 класически китари, та подаръка стана пълен. Ето снимка - за мащаб съм сложил до четвъртинката нормален размер класическа китара. И за финал, навярно ще ви развесели ... случка от днес.

Благодаря за мненията. След търсене двата налични варианти които открих за 1/4 размер са Stagg C505 и Kirkland. Stagg като фирма поне съм ги чувал а относно Kirkland ... пише, че са немски. Това ми звучи добре, но за първи път ги чувам. 35 лв. разлика нагоре в цената на Kirkland може да значи (а може и не) една идея по-читав инструмент. Може само да гадая. Проблема е, че Stagg-а няма възможност да се пипне на живо докато Kirkland-а има. За Stagga-a ме увериха по телефона, че като за китара от възможно най-нисък клас с цел тестов първи инструмент не може да се очаква нищо кой знае какво но е приличен инструмент покриващ напълно целите си - детето да види, да се позанимава реално с истински инструмент и ако има желание да продължи нататък. Тези дни ще видя Kirkland-a и ако е читав мисля да заложа на него.

Здравейте, последните 15+ години фенщина, купуване на китари и свирене ме поставиха в леко неловка ситуация, когато тези дни 4 годишната ми дъщеря си поиска за коледа китара а аз замислено смотолевих "добре" давайки си ясна представа, че нямам никаква идея за спецификациите за китара когато става дума за инструмент подходящ за първи стъпки и свирене от малко дете. Уточнявам, че говорим за класическа китара. Разбира се, дъщеря ми често си е играла по-скоро с някой от настоящите ми китари и чисто технически е ясно, че няма никакъв шанс за нормална удобна постановка на свирене/звукоизвличане от инструмент със стандартен размер. След кратко търсене информацията която обобщих е: Градацията (възходяща) при размера (спрямо нормална китара) е: 1/4, 1/2, 3/4. Навсякъде почти е обвързана височината на детето с размера на китарата. до 6 годишна възраст (при височина 99-114 см.) препоръчват размер 1/4 от 6 до 8 (при височина 117-135 см.) 1/2 от 8 до 11 (при височина 137-150 см.) 3/4 деца над 11 с инструмент в пълен размер Запитването ми е има ли колеги сред вас, които са били изправени пред същата дилема и какъв избор са направили? Чисто технически когато се стигне до момена на пробването на инструмента нямам опасения относно преценката ми за качествата му от музикално/техническа гледна точка. В София имате ли идея къде може да се видят/пробват подобни китари, понеже нямам спомен да съм виждал избор в музикален магазин от подобни категории инструменти. Напълно е възможно просто да са ми "минавали през погледа" и да не съм им обръщал внимание. Ще е доста ценно за мен ако някой минал през това сподели личен опит и най-вече чисто технически комфортно ли се е чувствало детето с инструмента със съответният размер? И разбира се предварително благодаря на всички, отзовали се с коментар.

От отдавна не съм писал тук но така се стекоха обстоятелствата, че изненадващо ми изпадна нещо на много добра цена, което преди години много исках - Ibanez RG3570Z LB Въпрос на фенщина предполагам, но ... убийствена е!

Няма как да пропусна видеото, което пусна днес това девойче, което от доста време силно ме впечатлява и определено таланта му не е останал незабелязан. Тези, които бяха на концерта на Dream Theater в Христо Ботев са видели, че в паузата на почивката едно от нещата, които бяха монтирани от екипа на групата като част от шоуто за атракция на публиката по време на почивката беше точно фрагмент от изпълнението в youtube на The Best of Times на това девойче. Този път обаче избора на парче за изпълнение е впечатляващ. Jason Becker - Altitudes

Изпаднаха ми на добра цена и реших да заложа на кича.

Да се похваля с джиджавката (Chris Broderick Pick Clip), на която бях хвърлил око отдавна - днес ми пристигна.

Леко встрани но все пак:

В допълнение към 14 годишното девойчето по горе - тези дни пусна впечатляващо изпълнение на Yngwie Malmsteen. Отделно от това, явно нещата заслужено са станали по-сериозни:

Перцето на снимката в сайта им не отговаря визуално точно на модела, който имат наличен в магазина а именно:

Е покажи я де, сподели емоции и впечатления?

Ей това девойче силно ме впечатли. На 14 години е. А какво емоционално равнодушие по време на свирене. Като се разчете обаче човек вижда, че таланта вече е пожънал успехи - лични коментари от Van Halen, къстъм произведена за нея китара, преди няколко дни на концерта на Dream Theater в Италия първото видео с кавъра от солото на "The Best of Times" е пускано като част от шоуто. Евала на девойката!

Виж сега, въпреки, че емоционално ме съсипа смачквайки надеждата ми, че хващайки перце сигничър на Petrucci ми гарантира резко поне едни 50% от техническите му умения, остави поне тоз малък гъдел и комфорт дето аз съм преценил, че си заслужава. За теб съм убеден, че и с мистрия звокоизвличаш нечовешки.

Да, точно така - 1.5 мм. Като размер е малко по-малко от Jazz III. Изключително хитро направено - материала е Ultex за гладко и мазно разхождане по струните с излъскания връх а доброто сцепление на захвата между палеца и показалеца е осигурено от неравната повърхност на материала в тази зона. Супер комфортно и стабилно се усеща в ръката. Продават се в Динакорд - пакетче с 6 бр. вътре за 8 лв. Аз побързах да се запася с две пакетчета.

Малко да съживя темата. До скоро свирех единствено с двата модела вляво, но след пускането на сигничъра на Petrucci (който реално е буквална комбинация от двете) не съм поглеждал друго перце.

Пича от видеото с класическата и Holy Wars ... Що за абсурдни примери ... след 15-20 години МНОГО ОТДАДЕНО свирене на класическа китара, може и да доближи пича като технически данни. За конкретният клип - пича свири от 17 години само фламенко.

Здравей, да ти кажа и аз съм пред дилемата точно между тези две карти и чета доста мнения из нета по темата. Безспорно Focusrite е по-реномирана като марка, но специално при използването и с плъгната електрическа китара попаднах на смущаващи коментари от ползватели на въпросният интерфейс. Ставаше дума за Focusrite Scarlett 2i2. Не съм на "ти" с електрониката, но беше нещо от рода, че преамповете вътре "режат" честотите при включена китара понеже гейна им идва твърде много, и че интерфейса бил перфектен най-вече за запис на глас или акустични музикални инструменти. Към момента май клоня повече към Tascam US-366. Ще съм ти много благодарен ако споделиш лични впечатления и тайно се надявам аз да не съм доразбрал нещо.

За мацката от поста на Heartman и точно за този клип, лично Jason Becker преди десетина дни постна в Twitter: Jason Becker ‏@jasonelibecker "I absolutely love this!"

Dean: Флойда съвсем целенасочено липсва. Георги Тотев: Казва се "Custom-made by KD". Acei: Нямаш си идея колко съм съгласен, че с подобно качество трудно ще се намери фабрично излязъл от конвейра инструмент - без значение от фирмата. Коце, аз БЛАГОДАРЯ! Относно Бордо-то сме се разбрали. То си е наше странично мероприятие. Не уточнявай само тук публично какъв тип е заведението, че ни отиде имиджа на хеви метъли. Благодаря искренно на всички за поздравленията!

Подробно и повече снимки на новата ми придобивка - в темата на майстора.

Construction: Neck-through (3 Pieces Maple with Basswood Wings), String through body Fretboard: Maple (birds-eye), Radius: 430 mm. Neck Scale: 648 mm. (25.5"), Thickness - 17 mm. (1st), 19 mm. (12th) Number of Frets: 24 Bridge: Tune-o-matic Pickups: EMG 81 (bridge), ENG 85 (neck) Controls: Master Volume, 3-Way Toggle Switch All Hardware: Gotoh В началото да направя разяснения за коцепцията на инструмента. Заклет фен съм на Ibanez. Харесвам семплите неща. Държа на директният монтаж на адаптерите в дървото - без рамки. Харесвам звука на EMG. Разбиранията ми за гриф са - тънък, плосък с голям радиус. Разположението на контролите на някогашният Ibanez JPM и отчасти сегашният Chris Broderick Soloist signature Jackson винаги са били оптималното удобно и енергоемко по време на свирене разположение, което ми допада. Обожавам байндинг по-грифа и главата. От известно време съм пристрастен към maple фретборди. В случая търсех такъв с birds-eye шарка даваща допълнително атрактивна визия. Държа на скосяванията при основата на роговете с цел достъпност а и естетически изглежда много добре. Не използвам флойд роуз. Не използвам и тон потенциометър. Като голям любител на Ibanez съм имал и имам удоволствието да притежавам няколко техни китари - предимно от висок клас. Въпреки това винаги е имало неща, които съм искал а не са присъствали събрани заедно в един инструмент. Логичният извод бе изработка на къстъм такъв. Нямах двоумения кой ще е лютиера, който да ми го изработи. С Коцето вече имам направен един проект и това щеше да бъде втория. За човека стоящ зад ника BassTraffic тук във форума е изговорено много и доста от хората го познават - човек със златни ръце и златно сърце. Изслуша всичките ми обяснения какво и как искам да бъде. Уточнихме и най-малките детайли, разположения, размери, материали, хардуер и т.н., които желаех. След време, когато проекта беше в по-напреднала фаза, се видяхме на "инспектиране" на текущото състояние. Седнал с грубият вариант на незавършеният инструмент можех да си "покапризнича", като всичко бе взето под внимание и отбелязано на момента как и къде. Дойде денят, в който китарата бе завършена и готова за "издаване". Предполагам, всеки има очаквания как би трябвало да изглеждат, да се усещат и работят нещата. Имайки предвид от личен опит впечатленията ми от работата на Коцето, летвата за крайният продукт бе вдигната още повече в представите ми. Видях готовият инструмент. Следващите редове са лично мое пристрастно мнение, но то и няма как да бъде друго, базирайки се на усещането и емоциите, които предизвиква готовата китара. Е, надскочи всичките ми очаквания, а те не бяха никак малки. Това е първата китара за която категорично мога да заявя, че не бих се разделил с нея. Мислел съм си, че инструментите, които съм имал до момента са ми харесвали истински - лъгал съм се. Никой от тях не ме е карала да влизам в стаята само за да го зърна. Никой не ми е давала усещането и изживяването, което имам с този докато свиря. За самата изработка може да бъде употребена само една единствена дума – безкомпромисно качество оставящо усещане са солидност, перфекционизъм и лукс. Във всеки милиметър, във всеки детайл. Предполагам, че е момент, когато желанията на клиента и уменията на лютиера са улучили някак си идеалната пресечна точка, давайки резултат до толкова добър, че водещ към прекратяване на изконният човешки стремеж, да се намери нещо по-добро. Всеки има своята истина за себе си, обуславяща се от моментното му развитие, ниво, нужди и виждания. Мисля, че намерих своята.

Много ми беше драго да науча, че тези дни един от китаристите на които много се кефя - Kiko Loureiro от Angra, се е присъединил към гилдията на Ibanez. Гледам някаква къстъм версия от SA серията мислят да му спретнат.

Да ме извинявате, но ЛИЧНОТО ми мнение е, че фретборда на 19 от раз влезе в личният ми топ 5 на кичозни изпълнения.