Bobolin

Fenix, за нещата които си написал - абсолютно прав си. Съгласен съм с тях и по никакъв начин не ги оспорвам защото са истина. Човешката природа е такава, че вкусовете и предпочитанията на всеки един се променят постоянно по време на всяко едно развитие/израстване - било то професионално, житейско и т.н. Днес харесваме едно но утре от позицията на натрупаните нови знания и впечатления харесваме друго. Днес сме фенове на Слаш, след време обожаваме Стив Вай и навярно след години се отпускаме под звуците на някой джазмен. Нормалният ход на нещата е такъв. Лично на мен ми стана малко тъжно, че явно момчето има голямо желание да свири а е събрало едва 90 лв. Колко абсурден е факта, че за покупка от няколко стотин евро в случая сме принудени да пестим с месеци. Хайде, че ме изби на политика и ще почна да се изказвам нецензурно за държавата ни. Идеята от всичко обобщена и казано най-простичко според моите виждания беше, че дори и начинаещия китарист има право и трябва да започне обучението си на добър инструмент.

Надявам се не се подвеждаш по това, че съм посочил за пример Jackson. Това си е изцяло моя преценка базирана навярно на моите първи впечатления от хеви метъл младостта ми Избора на китара е изцяло субективен спрямо музикалните вкусове, техническата грамотност и визията на купуващия. Вземи някой, който има опит и на който можеш да се довериш. Обиколете магазините. Пробвай всичко, което ти дадат да пробваш. Като се спреш на определена китара я предай в ръцете на човека с теб да я изпробва за евентуални технически дефекти (рядко, но понякога ги има). Опитай се да запомниш усещането от всяка една китара, която хващаш - как ти стои грифа в ръката, усещането от натиска върху струните и допира им до прагчетата, лекотата на придвижване на лявата ти ръка по грифа. Дясната ти ръка движи ли се свободно. Например при мен при първата ми китара (беше Hohner) ми беше адски неудобно че потенциометъра за master volume беше заврян точно под струните. След време я замених за друга, която изглеждаше убийствено според тогавашните ми вкусове но се оказа, че и откъм удобство и от към звук беше провал. И такива неща. Прецени коя ти е най-допаднала като усещане от контакта ти с инструмента и ако техническите характеристики са добри - избора ще е направен.

Да, така е. Съгласен съм. Мир А относно Ibanez недей така ме набеждава. Голям фен съм но друга марка ми е на мен на сърцето. В идеалния случай, където финансовата бариера не е проблем бих казал да се вадят между $2500 - $2800 и направо да се започва с тежката артилерия USA серията на Jackson Пожелавам я на всеки независимо дали е супер начинаещ, нехващал китара или вече виртуоз. Пожелавам си я и на мен но май само пожелание ще си остане ...

Идеята ми беше, че е желателно да се отдели максимално възможната сума, която дадения човек може да си позволи за добър инструмент и че личното ми мнение е, че дори и най-начинанещия е добре и силно препоръчително да започне свиренето си на максимално най-добрия инструмент, който може да си позволи. Терминът "китара за начинаещи" поне за мен е лишен от всякакъв смисъл. А относно многото пари - музикалния бизнес, пазар и т.н. в България е такъв, че всяка китара е много пари от гледна точка, че възвращаемоста на парите дадени за нея клони усилено към нула. Поне аз като съм си купувал китара съм бил с ясната идея, че задоволявам една свое желание от което никога навярно няма да имам финансова изгода, но чисто емоционалната, духовна или както искаш го наречи обвързаност с този инструмент е много много над тези неща. Относно Гибсън Лес Пол -

МНОГО МНОГО АМА МНОГО АДСКИ СИ ПРАВ!!! Не знам защо масово сред съветите на "китаристите" с опит към начинаещите много често може да се чуе различна вариация на репликата "Абе като за начало си вземи тая китарка пък после като задобрееш ..." с идеята, че като станеш много добър на дръвце, на което грифът му е дебел три пръста и за да успееш да опреш струната в прагчето се иска половинчасова загрявка преди това с дъмбели, видиш ли после като хванеш добра китара ще си Бог. Повярвай ми, ако някой ти даде такъв съвет от този момент нататък го отсвирвай като човек на чиито професионален съвет можеш да се довериш. Ако някой се допита до мен за подобно нещо, моето мнение би било, да отдели абсолютно максималната сума, която може да си позволи за добър инструмент. Не пести пари от китарата за да останат за ефекти, усилватели и т.н. Вземи си добър инструмент. За сумата, която посочваш 500-700 лв. може да се вземе прилична китара. Но не прави компромиси да си вземеш някоя за 250-300, че да остане и за усилвателче и ефектче. Дай ги всичките само за китарата. Повярвай, това е инвестиция, която ще ти се отблагодари напред във времето.

Бих заложил на това!

Изхождайки от изменчивостта на човешкия вкус, постоянната промяна в това, което търсим, което харесваме, което сме харесвали, което сме оплювали а после харесвали или харесвали а после оплювали, към настоящия момент изказвайки 100% субективно мнение бих се изразил така: Michael Romeo (Symphony X) Феноменални технически възможности показани по красив и безапелационен начин. Брилянтно чисто свирене. Прекрасна композиторска мисъл. Скороста, гонена като самоцел от голям брой китаристи, превърнала се в досадни безмислено изсвирени партии казвайки само "виж колко бързо го мога" тук според мен намира най-красивия си израз съчетана с прекрасна мисъл. John Petrucci (Dream Theater) Изключителни технически възможности. Ненадмината според мен в прогресив рок/метъл жанра композиторска мисъл. Друго каквото и да било ще е излишно да се каже. Tony Macalpine, Jason Becker, Steve Vai ....