Bobolin

Тези дългите не е проблем да се намерят - просто трябва да търсиш такива. Справка - първата снимка в началото на темата. Търсих такъв и такъв си намерих. А Кери Кинг ако е баш метъл трябва да сложи и същия на дясната ръка. Рабира се за целта ще трябва малко да си модифицира сигначър модела на BCRich и да отпадне около 1/3 от дървенията по китарата.

Тъкмо щях да набедя Джеймс за позьор, че ги носи по два да му отиват на цвета на тениската ама то и един от любимците ми Мъстеин ги кара по чифт да му се невиди. Виж, Бродерик си е класика, на дясната както трябва, а на лявата здраво хеви метъл.

Предназначението на такива с ОРТОПЕДИЧНИ цели имат такива функции. Те са произведени от определени материали пристискащи с определена сила и плътност мястото. Купуват се от съответните магазини или аптеки. Показаният на снимката накитник се използва основно в тениса. Имам близък приятел манияк на тема тенис на корт и той ми е казвал, че в случая тези накитници нямат ортопедична цел да поддържат китката. Единствената им функция е тенисиста да си бърше бързо и лесно капещата от челото в очите му пот. Всички сме виждали пък един друг вид накитници сред някой метъл групу с пирамидки, шипове, колелета от циркуляри и подобни неща, които пък имат само за цел атрактивна визия. Та така - според целите и предназначението. Аз лично за конкретната цел не бих си взел ортопедичен такъв по ред причини и не съм го и направил. Този, предназначен за тенис на корт е 100% памук, не пристяга излишно силно ръката и е идеален за конкретната цел.

Предполагам в повечето спортни магазини би трябвало да се продават. Аз лично понеже съм леко мързелив по природа и ме мързи да обикалям по магазини си го поръчах от GET.BG

Някой използва ли такова нещо при свирене? Обикновен накитник, използван най-често при тенисистите. Аз лично съм очарован от свиренето с такова нещо на ръката. Въпреки, че съм от хората, който се потят съвсем малко по време на свирене (визирам ръце, пръсти, длани), при по-продължителен контакт на дясната ръка с китарата (там където "влиза" в нея) се получава леко изпотяване, което се изразява в зацепване на кожата на ръката в лака на китарата. Mен това лично много ме дразни, защото определено внася дискомфорт и коства време засягащo бързината при свирене на неща изискващи промяна на постановката на дясната ръка - примерно преминаване към тапинг. Откакто ползвам такова нещо съм супер доволен. Между другото мисля, че Дейв Мъстеин от Megadeth винаги свири с подобно пособие. Та исках да попитам дали има и други ползващи с тази цел въпростният накитник? Изключваме настрана използването му с цел показност.

Аз пък на всичките си китари слагам също Elixir, и НИКОГА съм нямал подобен проблем.

При преминаване от един размер към друг струни, почти винаги го има момента с макар и малката корекция на геометрията на грифа от тръс роуда. Сега, примери в интернет безброй за това но поне аз не мисля, че е нещо кеото е добра идея да се наемаш сам да правиш. Относно интонацията ако не си го правил преди надали сам ще я настроиш вярно. Разполагаш ли с тунер? Щом няма лютиер наоколо предполагам се движиш в среди в който все има някой с опит и вече правел такива манипулации - обърни се към него е моят съвет. Все пак ако много държиш сам да се пробваш търси из youtube - визуално онагледени примери пак казвам безброй.

Ако си от София или някъде наблизо, отиваш във фирменият магазин на Ibanez т.е. Music Center Ikonomov и пробваш на воля всичко от ценовият ти диапазон който имаш. И си решаваш дилемата. Щом ти е първа електрическа китара и е в по-ниския ценови клас, предполагам не може да говорим, че имаме в случая търсене на конкретен звук. Затова забрави за всичко друго, сядаш хващаш, удряш два акорда, дърпаш на пред - изсвирваш си някаква пръстовка и пробваш следващият инструмент. Който вътрешно го усетиш, че най ти е удобен в ръцете - плащаш, вземаш, излизаш ухилен до уши и постваш в темата "Фукня". Първата ел. китара си е събитие! И вече след време бъди сигурен, че ще търсиш друга китара, с конкретен звук, с конкретни ТТ данни и т.н. но с умиление ще си спомняш безхаберното купуване ей така на единия ентусиазъм на първата ти електрическа китара.

Напълно нормално е да започнат да бръждят при преминаване от по-дебели към по-тънки струни, точно както и обратното се случва (екшъна се вдига веднага) при преминаване от по-тънки към по-дебели. Не набеждавай китарата или се успокой ако си мислиш, че е дефектна. Потърси из форума - има изписано по темата. За прости физични закони става дума. В твоят случай бих предложил като най-адекватно решение, да я занесеш на лютиер за сетъп и срещу скромна сума човека ще ти я нагласи така, че после ще свириш на друг инструмент практически. Коректна интонация, масимално нисък допустим екшън (позволяващ го конкретният инструмент в случая) и такива ми ти благинки.

Ако мога да си позволя личен съвет от скромният ми опит. Когато навлезеш във фаза на "зацикляне" ако ще и още 10000 пъти да го повтаряш елемента все по-зле ще се получава. Тъканите на човека и респективно пръстите в нашият случаи имат едно чудесно качество наречено "мускулна памет". Заинтригуваните могат да намерят доста информация в Интернет по темата. Та бъди сигурна, че след N на брой повторения пръстите ти вече чудесно знаят какво се иска от тях - в случая какво и как да изсвирят. Просто им трябва малко време за да затвърдят наученото. В началото когато човек се учи, пръстите се командват главно от мозъка, който подава команди към мускулите. Но след известно време нещата се променят. Не си мисли, че за бързи и сложни пасажи мозъка е започнал по-бързо или по-точно да командва мускулите в пръстите. Просто те са "запаметили" верните движения, сила и акуратност. Та като зацепиш, остави малко китарата, изгледай някой сериал и след това се върни и продължи. Ще се изненадаш, как изведнъж по-лесно изсвирваш това, на което преди малко 1000 пъти си се плюмчила и все не се е получавало. Не пренасилвай нещата. Много често пресвирването носи само отрицателен ефект - човек си казва "е това не мога да го изсвиря и това си е", демотивира се и се губи живеца движещ процеса. Това е психическата страна. Има и физическа, която може да ти докара сериозни травми в несвикнали на такъв тип рязко натоварване пръсти, което за дълго може да те извади дори и да ти се свири от възможноста да го правиш. Не се връзвай на изказвания "В началото свирих по 10-12 часа на ден." Няма такива. Много добрите (разбирай като техническо ниво) музиканти са станали такива защото са се сцепвали да свирят - да доста часове на ден, но много добре са си подреждали методически различните упражнявани техники и са знаели къде е тънката граница между претоварването и това да спреш за малко преди то да се е случило. Поне за мен като хвана китарата първите ми 10 минути са трагични, след 30-тата влизам в прилична форма и между първият и вторият час бих казал, че най-добре се справям. Надхвърля ли 3 часа обаче почвам тотално да свиря безумици и да греша често. И тогава оставам китарата, вземам кучето и излизаме на разходка. И след това наново презареден и двойно по-амбициран. Намери си верният ритъм за теб към моментното ти ниво и не пренасилвай нещата. Това е моят съвет. И бъди убедена, че от 5 дни по 2 часа свирене на ден ефекта ще е несъизмеримо по-голям от напъна 2 дни да свириш по 5 часа и 3 дни да не докосваш китарата.

Няколко месеца.

Малко си променям мнението за посоченият от мен модел. Бях пратил писмо до Godin и те бяха така любезни да ми отговорят, за което заслужават само адмирации. Питането ми беше във връзка с дебелината на грифа на посоченият от мен модел на 1-ва и 12-та позиция, понеже тези данни не бяха изнесени в сайта им. Размерите обаче в отговорът им силно ме разочзроваха: Hi Borislav, The Redline 3 has a 1 11/16" (42.8mm) nut width. The neck is 0.835" (21.2mm) thick at the 1st fret and 1.030" (26.2mm) thick at the heel. Regards, Michel Godin Guitars www.godinguitars.com За мен 21 мм. на 1-ва и 26 мм. на 12-та си граничи с усещане за бейзболна бухалка. За жалост такива размери са на другата крайност от предпочитаните от мен. Жалко ...

И понеже стана дума за лютиерски китари ще си позволя да поспамя собствената си тема. Предполагам по-долното ще е интересно за незапознатите. Става дума за така наречените Custom Shops и по-конкретно за този на моите любимци Ibanez. Разказвам от първо лице, но пояснявам, че не съм източника на впечатленията - просто събрана информация. Изнамирате къде физически се намира прословутата абревиатура LACS, което означава Los Angeles Custom Shop, което е high level работилницата на Ibanez за къстъм поръчкови инструменти. Сега, защо не е в Япония а е в USA е един политико-маркетингов въпрос, на който не се наемам да дам еднозначен отговор. Отивате при човека отговарящ за връзката между тези вътре (лютиерите) и хората отвън (клиентите) и казвате: "Имам едни $10 000 и искам да ми направите китара.", след което любезно ви бива посочена вратата. Защото се оказва, че в къстъм шопа на Ibanez, поръчка за къстъм китари на фирмата се приемат само след препоръка за даденият клиент и най-вече статута му сред световното китарно братство. Ако си сравнително безизвестен (безизвестен като мерилото е света, което означава прилично популярен сред посоченото световно китарно братсво) може и да имаш шанса да ти произведат китара, но съобразена само с част от изискванията ти, като за дадени елементи няма да имаш право да решаваш какви да бъдат и каквото и да е свързано с тях. Ако си световна звезда разбира се, получаваш всичко по конкретна твоя спецификация. Настоящият Ibanez на Крис Бродерик (китариста на Мегадет) е произведение на LACS, но все си мисля, щом е направил известна модификация само на съществуващата RGA серия, не е бил тогава одобрен за high priority client. Или пък може и да говоря глупости в момента разбира се. Има и много любопитна история за времената, когато любимецът ми John Petrucci свиреше с Ibanez (JPM). За едни счупени грифове по време на тур и за едни аристократични отговори и срокове за подмяната им от страна на Ibanez към музиканта. Сега сигурно си скубят косите а Music Man прибират тлъсти пачки от по $3000 - $4000 доларови сигначър модели на човека. Та така. За жалост къстъм шопа на любимата ми фирма има доста аристократичен подход при подбора си на клиенти. Други фирми като Jackson, ESP и т.н. правят всичко за всеки бе значение от стаута му. Е, разбира се по-добре човек да не пита за цената, защото инфаркта е сигурен. Не че при Ibanez предполагам е по-евтино. Допълнение: Ха, насрах се от кеф. Преди малко минавам през стаята и на телевизира върви Шоуто на Слави и с периферното зрение улавям нещо познато. Поглеждам, китариста на бенда Цветан Недялков свири точно със споменатият преди малко от мен модел на Music Man - John Petrucci BRF. На 99% съм убеден от няколкото секунди кадър че това беше. Дай Боже всеки му.

Аз съм намерил за момента - без да звучи като самохвалство но Ibanez-а от подписа ми е най-доброто поне до което аз съм се докосвал някога. Но винаги има какво още да се желае ... Т.е. не като качество или допълнителни фючъри. Просто искам определени неща да са на ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО място и едни размери да са с точност до милимундата според моите разбирания за удобство - става дума за грифа най-вече. Но поне мечтите са безплатни.

До @EAmechaniX: В интерес на истината не съм мислил сериозно такъв вариант. А може би си абсолютно прав. Просто трябва да бъда убеден в някои неща от самият лютиер относно крайният вариант. В интерес на истината, всеки си има някаква представа за идеалната за него китара. Аз разбира се имам такъв за мен. Точно какво дърво, точно какъв фингърборд, какъв радиус да е той, абсолютно точна дебелина и ширина на грифа, които съм възприел за най-удобни за мен. Потенциометри и позиционирането им по китарата на точно определено място, жака за изхода на точно определено място, баланса на инструмента и центъра на тежеста къде трябва да е, струните под какъв ъгъл да отиват към ключовете, всичкият хардуер да е на посочени от мен производители и конкретни модели - адаптери, ключове, потенциометри, бриджове и още и още ... Предполагам, доста скъпа прищявка ще е. Е, скромните ми блуждения из интернет през годините не са попадали на 100% до тази китара. Имало е случаи на 70% дори 80% да се доближат но не и повече. Може би си много прав. Навярно има човек, който може да ми даде това което искам. Пак казвам, просто трябва да бъда убеден в крайният вариант на това, което ще получа като качество, т.е. във възможностите на лютиера.

Линк към сайта на фирмата -> Godin Guitars Малко ме е срам да си призная, но до преди няколко дни не бях чувал за тази канадска фирма за производство на китари. Обаче пък в момента съм силно зарибен от един техен модел. Много ме впечатли това, което са написали на сайта си. Имат няколко малки работилници за производство, мисля че на три места в Канада. Изрично споменават, че нямат един голям завод а няколко малки работилници в Канада. Абсолютно цялото им производство е единствено и само Made in Canada, с което те се гордеят и съм убеден, че има защо. Няма Китай, Индия, Индонезия, Корея ... Нещо като Jackson-ите за по няколко хиляди долара с малкото надписче до бранда Made in USA. Склонен съм да вярвам, че Made in Canada със сигурност не е по-долу ако не е и по-горе от Made in USA. На сайта си са написали, че за електрическите си китари използват някакъв вид твърд клен, добиван единствено от определени северните райони на Канада, и поради особеност на климата там (разбирай голям студ) вегетационният му период бил много кратък, което пък драстично подобрявало някакви качества в дървесината на клена - плътност и други неща, който не можах да ги разбера. Та идеята ми е, че изрично залагат на супер качествени компоненти с явно много високо качество и на самата последваща изработката. И тук идва голямата изненада. Цените на инструментите им в повечето случаи са под 2000 лв. - разбирай под EUR 1000. Първо си помислих, че нещо не е съвсе наред в цялата тази работа, но пък многото видео ревюта в интернет показват друго - разни хора обясняват как това е една от малкото фирми, при които на относително разумна цена се сдобиваш с инструмент с качество и прецизност от най-високо ниво на такъв от няколко пъти по-скъп ценови диапазон при другите фирми. Леко се изненадах, като разбрах, че Джон Маклафлин свири с Godin. Абсолютният ми интерес бе грабнат от моделите им Redline и по-конкретно Redline 3. Доколкото схванах от интервютата на собственика на фирмата, от скоро за първи път са пробвали да направят модел, насочен изцяло към хеви метъл китаристите. И в момента в който видях двете активни ЕМГ-та и най-вече 16 инчовият радиус на грифа (поне по мои наблюдения само Ibanez имат масово модели със съвсем малко по-плосък гриф - т.е. малко над 16 инча но не и 17) почти се влюбих. В клиповете в youtube различни хора определят китарата като "Ultimate Shred Machine". Та за какво изприказвах всичката тази досада. В БГ както се сещате тази фирма по никакъв начин не е представена и няма къде да се види и пробва техен инструмент. Единственият шанс е поръчка онлайн "на сляпо". Та дали все пак някой от четящите тук няма китара на Godin, за да сподели впечатления? А ето по-долу на снимка и така харесаният от мен GODIN REDLINE 3 TR GREEN FLAME MF. Семпло с една идея - хеви метъл и шред до дупка. Китарата е bolt on но конструкцията при захващането за грифа отзад доста наподобява идеята на AANJ на Ibanez, което много силно ме израдва. Т.е. много добре са помислили за достъпноста до високите позиции. Аз лично никак не харесвам усещането от срещането на ръката с класическата правоъгълна метална плочка държаща грифа.

Ти пък. То затова е интересно, защото всеки човек си има някакви предпочитания и разбира се право на мнение. А и ти много разумно си подходил казвайки "Не съм фен на Ibanez ...". Всеки може да бъде фен или не разбира се на дадено нещо. Виж ако беше изтърсил нещо от рода на "Ibanez shit", което само по себе си би било доста инфантилно, тогава можеше да разчиташ на ответна реакция от Стив Вайовците. Относно цветовете. Да, има го този момент при Ibanez разликите в част от моделите за една и следваща година да са във финиша на инструментите. Но не би било сериозно да се мисли, че е само това. Постоянно се вкарват нови неща, подобряват се стари както и изцяло нови концепции. RGA и RGD сериите им от 2010 са повече от светъл пример за това а аз съм възхитен от тях.

Китара от клипа е Takamine. Повече информация за самата фирма на САЙТА им.

Ако вземеш, че натиснеш ТУК ще си изтеглиш прекрасен manual където всичко е описано. P.S. Даже колегата отгоре ме е изпреварил.

Евала. Много се кефя на такива хоара. Твърдо и аз съм зад принципа - КЕФ ЦЕНА НЯМА! Да са ти честити!

Между другото към официалният сайт на Джейсън Бекър има форум, в който за моя голяма радост установих, че самият музикант въпреки тежкото си здравословно състояние взема активно учстие и отговаря лично на всички зададени му въпроси. Предполагам има разработена компютърна система подобна на тази с която комуникира, чрез която има възможност да използва пълноценно браузър. Могат да се прочетат толкова много любопитни и прелюбопитни неща и то взети от извора. Много ме впечатли това как обяснява на питащите го там как възприема болеста си. Човека е толкова търпелив, че даже отделя внимание на въпроси от рода "Случвало ли ти се е при много свирене да ти се белят кожички от пръстите?", или пък "Използваш ли кутрето си при свиренето на встъпителните арпежи на композицията ти от Perpetual Burn - Mabel's Fatal Fable?". На въпрос ако има възможност да нареди на една сцена няколко китаристи, които винаги би искал да види заедно без значение живи или починали са (и се посочват Джими Хендрикс и т.н.) кои би искал да бъдат те, човека дава най-логичниият отговор - "Мечтая си за такъв концерт между мен и най-добрите ми приятели - Марти Фридман ... и следва изброяване на имена между които Вай, Сатриани и др." Има много затрогващи неща... Та си позволих да напиша там следният пост, който получи отговор, което много ме зарадва. Вярвам, че всеки, който разполага с малко време, може да отиде във форума му и прочете неща, показващи ЧОВЕКА Джейсън Бекър. А той е наистина много голям човек!

Преди няколко дни ми хрумна идеята, че ще е хубаво във форума да има раздел (подфорум), където който иска да добавя нещо като кратка автобиография с интересни данни за някой от любимите си китаристи. Мисля, че ще е полезно за всички четящи. Питането ми е към модераторите, дали може да бъде направено такова нещо? Ако не, здраве да е. За пример днес се поразрових из интернет и направих опит да събера на едно място следната скромна биография на един от любимците ми - Джейсън Бейкър. Предварително се извинявам ако някъде има допуснати грешки при превода, особенно на специфична терминология. Транскрипцията на имената съм ги изписал на български, като брандовете съм ги оставил на английски. Още веднъж, ако някъде има допуснати несъответствия при изписването на определени термини или имена, да бъда извинен. Jason Becker Джейсън Бейкър е роден на 22 юли 1970 г. в Ричмънд, Калифорния. Започва заниманията си с китара, когато е едва на 5 години. Първите му учители са баща му и чичо му, които също свирят на китара. Малкият Джейсън усвоява учудващо бързо първите си стъпки в учението си да свири на китара и напредва с големи темпове, даващи обещание за превръщането му в изключителен музикант. Още в ранните си години малкият Джейсън се упражнява понякога по над 10 часа на ден, вдъхновен от музиката на Боб Дилън, Ерик Клептън, Джеф Бек и Един Ван Хален. Когато е в 6-ти клас, младият музикант вече има извоюван статут на изключителен талант и има ангажименти за свирене на живо в местните заведения, както и на училищните празненства, където по-късно силно впечатлява всички с изпълнението си на Black Star на Ингви Малмстийн. Докато учи в гимназия "Кенеди" в родният си град, Джейсън бива представен на Марти Фридмън, с който установяват, че споделят близки музикални вкусове. Фридмън бива изключително впечатлен от младият талант, в резултат на което, през 1986 г. дуото сформира спийд метъл група наричайки я Cacophony. През 1987 г. бандата издава първият си албум "Speed Metal Symphony". Джейсън Бейкър е едва на 17 години. Считан и до днес за шедьовър, албумът включва някой от най-бързите, сложни и мелодични китарни партии издавани до момента. През 1988 г. Cacophony издават вторият си албум озаглавен "Go Off!", който за жалост се превъща в пълен търговски провал, в резултат на което групата се разпада а Джейсън решава да продължи развитието си със солова кариера. През 1988 г. Джейсън Бейкър издава първият си солов албум озаглавен "Perpetual Burn". Албумът, утвърдил го като един от най-виртуозните китаристи демонстриращ брилянтни композициони умения. Албум, превърнал се в легенда. През 1990 г. когато Джейсън е 20 годишен, му е предложено да заеме мястото на Стив Вай в бандата на Дейвид Лий Рот. С Дейвид той записва албума "A Little Ain’t Enough". Звездата на младият Джейсън Бейкър вече свети силно на небосклона, обявен за един от най-талантливите млади музиканти, спечелил си световна слава. Бъдещето пред него никога не е изглеждало по-бляскаво. До момента на голямата трагедия... Джейсън започва да усеща лека отпуснатост в лявата си ръка и се консултира с лекар. Диагнозата е потресаваща – амиотрофична латерална склероза (ALS). Прогресивна дегенерация на моторните неврони в гръбначният стълб и главният мозък, което води до пълна парализа на цялото тяло и последваща смърт. Болеста води до атрофия на всички мускули и пълна невъзможност на мозъкът да ги контролира. Диагнозата дава на младият музикант още от 3 до 5 години живот максимум. Макар и Джейсън първоначално да игнорира поставената диагноза, приемайки положението като временно, след което нещата ще се оправят, още в края на записите на албума с Дейвид Лий Рот бързо прогресиращата болест довежда Джейсън до там, че му е невъзможно мускулното напрежение и управление на ръката за изсвирването на каквото и да е вибрато, като единствената алтернатива е била използването на ръчката в тремоло системата. Лишен от възможноста да свири, Джейсън се връща в домът на родителите си, където се отдава на намиране на мир със самият себе си и духовно следване на учението на Йогананда и неговият духовен гуру Амачи, за преборване с настъпващият край и вяра в удължаване на оставащите му дни. Подкрепян изцяло от най-близките си хора и приятели, макар и напълно обездвижен, с невъзможност дори да говори, Джейсън продължава да композира с помоща на компютър, чрез специално измислена проста система за комуникация от баща му, чрез която по движението на погледа буква по буква се сътавя дума а след това и изречение. В резултат на това през 1996 г. се появява вторият му солов албум озаглавен „Perspectives”. Джейсън Бейкър споделя: "За албумът използвах музикален софтуер Logic Pro върху Mac компютър и клавиатура на кийборд включена към него. Когато загубих и способноста си да говоря, баща ми измисли много интуитивна и бърза система за комуникация с мен, базирана на движението на очите ми. Чрез тази система обяснявах на баща ми, майка ми и близките ми приятели, кои точно ноти да натискат върху клавишите. Когато натиснеха верният тон, аз давах знак и се прехвърляхме в Logic Pro, където редактирахме всичко нота по нота. След като бяхме готови, смесихме всичко с моят близък приятел и продуцент Дан Алварез и поканихме приятели музиканти да добавят свои части към цялото това нещо." Биват издадени два солови албума тип "Tribute", съотвено "Warmth in the Wilderness I" и "Warmth in the Wilderness II", целящи с печалбата от които да бъде подмогната финансовата страна по медицинските грижи за Джейсън. За албумите веднага се отзовават и взимат участие в композициите му Стив Вай, Пол Гилбърт, Марти Фридмън, Джо Бекър, Ръсти Куули и Матиас Еклунд. На 4 ноември 2008 г. Shrapnel Records издава новият албум на Джейсън Бейкър озаглавен "Collection". В него като изпълнители присъстват имената на китарни колоси като Стив Вай, Джо Сатриани, Марти Фридмън, Майкъл Лий Фъркинс, Стив Хънтър и Герг Хоу. И до днес Джейсън продължава да твори от домът си в Глендейл, Калифорния, като в момента е насочил изцяло усилията си към духовно изцеляване и писане на музика. Оборудване: Първата китара на Джейсън Бейкър е била Franciscan Acoustic. Преди присъединяването си към Cacophony, Джейсън използва Franciscan и Takamine Acoustic, Fender Musicmaster, след което Fender Startocaster. В първите си дни в Cacophony, Джейсън бива привлечен и подписва договор с Hurricane Guitars. Първият албум на Cacophony бива записан с лимитирано издание китара на модел от серията EX на Hurricane. За соловият си албум Perpetual Burn, използва друга китара от серията EX на същата фирма. За вторият албум на Cacophony, Джейсън преминава към използването на Carvin и по-точно на моделът им DC200. Използва ги до 1989 г., когато бива диагностициран, че страда от амиотрофична латерална склероза. В периода 1989-1991 г. вече със силно ограничени възможности да свири, Джейсън е използвал предимно къстъм модел китари на Peavey, както и неуточнен къстъм модел на Ibanez, за който се предполага, че е някой от RG серията им. През 2008 година, Paradise Guitar, работещи в тясно сътрудничество с Джейсън, произвеждат сигнъчър Джейсън Бейкър модел. Дизайнът е базиран на Peavey с цветни числа за маркировка за инлеи. Тялото е от елша с кленов гриф със 16 инчов радиус. Оригинална Floyd Rose Pro заключваща система. Главата на грифа е със специален дизаин разработен от Джейсън Бейкър с 14 градусов наклон. Адаптери DiMarzio в разположение HSH, съответно P.A.F. Pro Custom при нека, DP116 HS-2 по средата и Tone-Zone Custom при бриджа. Линк към официалният сайт на музиканта.

Благодаря на всички най-сърдечно за пожеланията! @LanceLink, магазина е Music Center Ikonomov тук в София - т.е. официалният вносител на Ibanez за България.

Това може да ти каже само човека (лютиера), който ще се занимава с китарата ако се стигне до там.

Няма да ти се изметне грифа. Не се притеснявай за това. Но екшъна автоматично би трябвало да ти се е увеличил. Не те ли дразни това и най-вече да ти създава дискомфорт при свирене? Аз след преминаване от 9 към 10 щом пипна само струните и установя около 0.5 мм. увеличаване, засилвам веднага китарата към лютиер за повторен сетъп. Много съм чувствителен на тема висок екшън. Относно сетъпа. Аз лично и от доволно скъпи китари не съм попадал в магазин на направен читав фабричен сетъп. Задължително си я нося след това на лютиер и си получавам един друг инструмент вече.