BlueZone

Една композиция, върху която се трудим с Ангелина от известно време насам и която реших да споделя, за да чуя обективни мнения: I Shall Be Gone P.S. Песента е все още в демо вариант и дори вокалите не са смесени, тъй че очаквам градивни критики, преди да съм го отпочнал.

С аранжимента нищо не стана - в случая, за да се получи нещо, трябваше да стане голяма разправия и олелия и преди всичко да доказвам, че не съм го правил с комерсиална цел, защото тогава пък щях аз да го отнеса, защото не съм взимал разрешение от автора на парчето. Историята е, че певицата си го е намерила някъде в нета тоя аранжимент, пуснала го на Дони и той казал ок. Отчасти това е причината да не поствам неща тук, но не е и основната такава. Проблема е по-скоро в това, че се наложи да си разпродам част от техниката, освен това напуснах студиото, в което работех и така доста ми се затрудни произвеждането на музика. Скоро, като се пообурудвам наново, ще започна да записвам пак.

Ами може и тази седмица да дойда, но ще е по-късничко, щото имам уроци и затова така пропусках сбирките досега.

Но също така означава "синя зона", а и съдържа инициалите ми

AXE - Основното, което ме различава от голяма част от китаристите в момента е това, че когато аз започвах да свиря, нямаше ни компютри, ни интернет, ни нищо. Само уроци и вадене по слух от касетки. И понеже нямаше как да си губя времето в скайпове и т.н., просто си стоях вкъщи и свирех, обръщайки внимание на всеки един детайл. Да си призная, никога не съм свирил повече от 5-6 часа на ден, а и не мисля, че има нужда от такива екстремизми. Другите два казуса са, че все пак свиря вече 22-ра година, което не е без значение А също така и едногодишния ми казармен период, в който поради факта, че нямах намерение да си жертвам китарата, носейки я на такова място, просто се научих да свиря и композирам наум Polyphone - Обикновено, когато правя аранжименти за хора, ми биват давани парчета като референция какво се цели като краен резултат. При такава работа, се съобразявам основно с вече изградени похвати и теория, защото гоня конкретен резултат, който не съм си го избрал аз. В случая, в който аранжирам парче за собствен кеф или без установена конкретна посока, то се осланям повече на творческата си интуиция, като все пак не може да се мине съвсем без теория. Не мисля, че всичко е изсвирено и изпято - това е валидно единствено по отношение на мейнстрийма и то защото болшинството хора обичат да си се движат в установени коловози и респективно очакват и да слушат клиширана музика. Има огромно количество продукция, която определено не е повтаряне на отдавна направени неща, само че е по-сложна за асимилиране, според мен.

fLiSk - Те групите са много, но ще изброя основните: - R.I.P. (за която се спомена вече) - най-старата ми група (1995-2001) - първоначално свирехме бесен метъл с тенденция към траш. После нещата взеха да отиват накъм прогресив, после се омекотиха нещата леко в посока Тото (да речем) и накрая се разпадна групата. - ArtLand - с тази група свиря и до момента и се занимаваме само с авторска музика - някакъв своеобразен арт рок - Миша Илиев - свиря с него от 2005 насам, ходихме по Чехия, тука по Евровизия и т.н. Сега евентуално ще действаме пак по авторски въпроси и акустично свирене тук-таме - Helmet-X - с тях свиря от година и нещо. Занимавахме се с металии и брутализми, но сега действаме по акустичен проект, обаче със същия репертоар - звучи интересно - Quatro - и там свиря от година някъде и бичим кавъри. С тях ходих да свиря в Норвегия, както и за кратко бяхме част от последния Big Apple Band. Любими неща за слушане в момента имам ужасно много и общо взето съм на вълни, но последните няколко неща, които са ми били приоритетни са: Poets Of The Fall, Mindy Smith, Dadafon, Joe Bonamassa, Dave Matthews Band. За свирене - авторските неща с ArtLand - там, дет' се вика, си свирим каквото си щем, без да се съобразяваме с пазар, мейнстрийм и т.н. Ивелин - честно казано не съм сигурен откъде точно ми е любовта към музиката. Принципно аз съм израснал с музика около себе си - родителите ми постоянно слушаха Beatles, Rolling Stones, Dire Straits, Queen, Pink Floyd, Deep Purple и т.н., дядо ми свиреше на няколко инструмента, братовчедка ми свиреше на китара и покрай нея се запалих и аз да свиря, когато бях на 7 г. Някакси по естествен път се получи тая любов и без да усетя, стана съществена част от живота ми и разбрах, че просто без музика работата няма да я бъде. За звукозаписа - аз започнах да композирам около 1994-95 г. (когато и започнах да свиря на пиано) и имах доста идеи, които някакси трябваше да се реализират. Първите си по-човешки записи ги направих точно тогава в домашното студио на Сашо Марков и тоя занаят нещо ме грабна още тогава. Започнах да ходя при разни приятели, които имаха компютри (аз си купих чак 2001) и да разцъквам софтуери и чудесии, започнах да ровя по нета да чета по въпроса и се запалих още повече. Където ходехме да свирим, аз се занимавах със звука и така в крайна сметка през 2002 се озовах в едно студио, където работех допреди една година. Напуснах, защото нещата започнаха твърде много да се отдалечават от музиката, в полза на безкрайно количество тъпи реклами, които трябваше да произвеждам на конвейр, което за музикант човек си е тормоз. През 2004-5 (не си спомням точно) изкарах тонрежисьорския курс при Адриан Георгиев, от който съм много доволен - след опита ми с подобни дисциплини в други учебни заведения, мисля, че това е най-адекватното образование по тази тема, което може да се получи в БГ. И така в крайна сметка се получи, че винаги съм се занимавал със свирене и с тонрежисура и не си представям някога да правя нещо друго.

Не знаех, че това му е прякора на Дани Мерси инак

Babyface Bob - По всяка вероятност е било парче на Сатриани или на Вай - аз основно това свирех тогава. А този прякор Гибон нищо не ми говори. anadem - Като цяло винаги съм харесвал ФСБ, харесвам и P.I.F. (макар че там нещо се поразмиха нещата) и в общи линии с това се изчерпват нещата по линия на по-общодостъпните музики. Някак, като че ли тук само твърдата музика се получава на ниво - може би защото само там няма как да се намеси естрадата. В този ред на мисли - Пропаганда, Odd Crew и Der Hunds мога да посоча като неща, които ми допадат и съответно техните продукции ме впечатляват в последно време от всяка гледна точка. sa6tiat - Авторски проект на живо - на този етап - едва ли. Единствената възможност това да се случи е когато с едната ми група най-накрая си запишем нещата и ги доведем до вид, годен за представяне пред публика, но това се съмнявам да стане скоро.

Брях... не съм подозирал, че съм изглеждал по тоз начин Всъщност при Павел Павлов никога не съм свирил нищо на Gary Moore, но убий ме, не мога да се сетя за конкретната случка. Може би, ако ми кажеш повече подробности като например ориентировъчни месеци, години, както и името си, ще ми просветне Иначе благодаря за четките - не знам доколко са били заслужени, но Пък бандата се казваше R.I.P. (чиито знак можеш да видиш малко по-нагоре в темата, благодарение на любезното съдействие на YtseJam)

JD - парчето си го пазя, тъй че ако ти дотрябва - свиркай Жоре - аз отдавна съм решил, че в даден момент ще си бия камшика от БГ, само че искам добре да си опека нещата, а не да заминавам само заради идеята за заминаване. Ако имам реален шанс да се реализирам в нормална държава с нещо, свързано с музика - ще действам и то по всяка вероятност без да се връщам. Ще помогна на който мога и толкоз. Не мога да вирея в обстановка на хаос, беззаконие, цигания и тарикати. Вярно е, че не търпя несериозни хора, но все пак за мен е важно човек да има желание и да е любознателен, защото ми е пределно ясно, че не всеки винаги може да намира достатъчно време да се занимава, еле па човек с малко дете

БРАВО Тъкмо се чудех какво стана с вас. Споделям мнението за хибриден вокал или два вокала - мисля, че ще си дойде съвсем на място, стига да намерите наистина кадърен човек

Обявата е валидна. Цената е 30 лв. за астрономически час. 0899 250 789 - Боби

Ивелин - Благодаря за ситуирането на стола и мнението, което си споделил по адрес на мойта особа Fenix - Mислил съм за такива варианти и вероятно скоро ще ги реализирам. Просто в момента се занимавам с твърде много неща и няма нужното време, за да се нагласи и този казус. YtseJam - Добре си го барнал знака. Още пазя жълтото паве RockoBG - Danke schön

Аз разлики съм чул по линия на експортването - при Cubase и Nuendo нещата си звучат ок в проекта, обаче като се експортнат и вече стават някак плоски. Има явно нещо с енджина на софта ли, кво ли, обаче това нещо го наблюдавам отдавна и то на всякакви системи с тия софтуери. При Logic и Pro Tools го няма тоя проблем. @hed - израза уин-адиктед хейтъри го използвах именно защото повечето уин потребители не желаят и за секунда да погледнат настрани - не конкретно към мак, ами към каквото и да е. Те си живеят с мисълта, че думата компютър е непременно свързана с уиндоус и всичко останало е опит за наподобяване нему, и като видят операционна система, в която липсва Start бутон долу вляво и си казват, че това за нищо не става, неудобно е и какво ли не още. Това са все неща, с което аз хич не съм съгласен и затова се изказвам така.

Аз лично не издигам куп пластмаса нa пиетдестал. Пак казвам - има неща, които на Mac OS му куцат, но те са пренебрежителни недостатъци на фона на това, което предлага очилатия. А що се касае до Logic - нека кажа, че аз съм почнал да работя на Cakewalk 6 през 1996 г. До 2002 работех на тая софтуерна разработка. После започнах да бачкам на Cubase. Отначало на VST 5, после на SX 1 и нататък - смея да твърдя, че това беше наистина добро решение. Когато минах на мак, отчаяно търсех някакви актуални версии на Cubase. Честно казано, тогава ненавиждах Logic - това поради темерутската си природа и трудноста ми към свикване с нови работи. В един момент престана да има Cubase за мак и ща не ща - опрях до Logic. Ей сега, ако щете ми вярвайте, но Cubase ми се вижда ужасно дървен и неудобен софтуер, отнесено към Logic. Миграцията я усетих по същия начин, както я усетих от Cakewalk към Cubase. И понеже се опря до шорткътите - във всеки софтуер при Mac OS те са едни и същи и смея да твърдя, по логични, отколкото при уин. Ето дори например баналното: Alt+F4 vs. ⌘+Q (между другото тоя ⌘ символ си го извадих от менюто със специални символи, което ми стои на едно цъкване от смяната на кирилица с латиница), кое ви звучи по-логично с оглед на смисъла на думата Quit? Разбирам аз маниащината на уин-адиктед хейтърите, както и разбирам маниащината на мак-юзърите, ама защо трябва цялото нещо да се превръщя в някаква война? Който го кефи, да си бачка на уин, който не - да търси алтернтиви. Що се редят тука някви хора, които да обясняват колко бил гаден мака - ми като не ви кефи, подминете тая тема и толкоз!

Аз не твърдя, че мака няма кусури - има естествено. Просто на мен лично ми е по-удобна тази система, не ми създава ядове, пък и определено не мисля, че е по-шарена от новото творение на чичо Бил. Това за инсталациите и настройките го написах по линия на тунинговането на Линукса - да, той си бачка по чудесен начин, но мен ме напрягат такива занимавки и затова предпочитам да си бачкам на мак. Естествено, всеки може да си сглобява каквото си иска и както намери за добре - аз просто споделям моята гледна точка. Ето например аз преди има-нема месец си взех MacBook Pro на старо за 900 лв. Лаптопа е в чудесно състояние, не е стар, няма никакви забележки и работи по перфектен начин. Знам, че това е машина, която е сметната добре и чарколяците вътре работят по достатъчно добър начин помежду си, макар и сигурно някой хардуерен специалист, продаващ компютри в гараж в Надежда 6 да не смята така. За настолен компютър сигурно е по-изгодно човек сам да си сглоби машина от бюджетна гледна точка - там не мога да споря, защото никога не съм бил чак толкоз навътре в хардуера, че да изказвам високопарни мнения и в този ред на мисли смятам, че съм по-близо до представителната извадка, отколкото хората, които са прекарали години наред запоявайки платки и мерейки капацитети на всякакви компоненти. Както вече споменах - за мен компютърът за мен е инструмент, който аз ползвам, за да работя. И като такъв, за мен е надопустимо аз да му слугувам, наместо той на мен. Ето това са причините, поради които работя на мак и не бих се върнал нито към уиндоус, нито към линукс (макар и към него да съм по-склонен). През пролетта 2002 (ако не ме лъже паметта), работех по няколко проекта за музики. Тогава ползвах все още PC. Компютъра ми беше десктоп система, чисто нова и напилена. В един момент цялата система се срина и една седмица не можах да я оправя - то не бяха разправии с драйвери и какви ли не глупости. Забавих се и със срокове и със всичко. Държа да отбележа, че това не е прецедент, що се касае до microsoft. В момента, в който предадох проектите, на секундата го продадох тоя компютър и си взех PoweBook G4. Докато го ползвах (около три години), никога не съм имал никакви драми, с изключение на точно две забивания поради претоварване. Не съм преинсталирал никога и не съм страдал от вируси и всякакви подобни гадости. След това (2005) си взех iMac, защото ми трябваше вече по-мощен компютър. Единствената забележка, която имах към него е, че преди месец му изгоря дисплея. Поради тази причина си купих MacBook Pro и съответно до момента нямам забележки. Редно е все пак да отбележа, че се занимавам с компютри от 1993 г. и съм работил на всички възможни уиндоуси от 3.11 насам. Работил съм и на немалко дистрибуции на Линукс. Работил съм също така на всички версии на Mac OS от System 7 насам (в момента съм с Mac OS X 10.6.4), поради което считам, че имам що-годе обективен поглед върху тия неща като юзър. Крайното ми заключение е, че като тегля чертата и взема предвид всички предимства и недостатъци на изброените системи, за мен остава един избор и той за момента е Mac. Туй то, моето мнение. Който каквото желае да смята, разсъждава и сравнява. Не налагам на никого това, което мисля. Просто споделям един 17-годишен компютърен опит като потребител.

+1 Особено като човек, който е приключил взаимотношенията си с фашистката организация на Бил Гейтс преди повече от 8 г. Линуксите също ме кефят, но ме дразни това, че и там става дума за постоянно бърникане и донастройване, докато тръгнат нещата, а аз точно от това слугуване на компютъра се опитвам да избягам. С мака сядам, инсталирам и почвам. Без излишно туткане и часове цъкане и писане.

Още преди месеци като попаднах на това и направо ми падна ченето - ЕВАЛА!

Бери, бери гуд Нема лабаво - браво П.П. Аз бих добавил още 1-2 инструмента към края за градация и разнообразие, но това си е мое мнение

И аз, като колегата, свиря с 10-59 на 7-струнната, дропната цял тон надолу и си ми е много добре - аз по принцип обичам меки струни, че иначе става тегаво за по-технични сола и такива екстри. Иначе като се свирят бруталии, пак си звучи добре, така че аз лично не бих слагал по-дебели.

Брао, бе пичове Напълнихте ми душата - Евала BTW с какви китарки е записвано тва? Барабаните също ме вълнува как са правени.

Струва ми се, че имаш някакви дефазации между микрофоните. Аз лично не съм много почитател на тоя метод за запис конкретно за акустични китари и тем подобни, именно поради фазовите проблеми, а освен това шанса да ти дойдат ниските вповечко, е съвсем реален. Според моя личен опит и предпочитания - слагам два микрофона, само че единия сочи към мястото на края на грифа и началото на дупката, като е насочен право към китарата и е на 30-40 см, а другия го слагам на главата, под ъгъл, сочещ към грифа и е на около 20 см. от китарата. Така може да се постигне хубав и широкоспектърен сигнал с ясна артикулация на тоновете и достатъчно солиден bottom, без да бумти.

Хубав трашец - евала

Общо звучи много добре - браво Обаче барабаните клатят осезаемо.

Съгласен съм с нещата, които се изписаха, но все пак имай предвид, че колоните и върху 50 см. ауралекс да ги сложиш, бюрото ти пак ще кънти, а имам основания да мисля, че то е основния виновник за резонанса, понеже повечето бюра, на които съм работил в различни помещения, са с приблизително сходни размери и всичките резонират около 120 Hz. Ако се окаже, че това е проблема - можеш просто да си вземеш няколко листа пресована минерална вата, да си изрежеш n-броя поскости с размера на колоните и да ги сложиш върху така образувалите се подложки. Другата опция е просто да си вземеш стойки и да сложиш колоните на тях, за да не са върху бюрото, обаче трябва все пак и пода да ти е поне с мокет.