BlueZone

Получаваш бира

Баш В академията биха ми писали двойка за това произведение

Аз певец не съм (и едва ли ще бъда някога), но определено секса ми влияе на свиренето и за късмет - положително. Започвам да свиря по-смислено, особено когато импровизирам

Тая част от C# принципно я смятам като доминантна спрямо F#m. Иначе нищо не пречи да си се тълкува и като модулация. Частта от Em е с чужд акорд - A, поради което вероятно се бърка с E, но все пак след ми-то има C и D, което би трябвало да подсказва, че става дума за Em

Куплетите са във F#m, а припевите са в Em.

Имам предвид, че на местата, където има модулации, тотално си извън хармонията - там продължаваш да свириш според акордите от другите части, което просто няма как да пасне

Хубавко е парчето, ама на тия речетативи английския нещо много българизиран ми звучи, което хич не ме кефи. No offence

Хубав ти е тона, но на места много излизаш от тоналностите.

Тук

MEGADETH1991 - Да ти призная, звучиш ми точно като незадоволен пубер. Сори, че ти го казвам, ама вземи се осъзнай малко. Кольо е сред най-добрите китаристи и музиканти във форума (а и не само в него) и повярвай ми, той ги разбира тия неща. С твоето селско перчене и изхвърляне не впечатляваш никой, нито пък си полезен за темата. ____________ Иначе, по въпроса мога да кажа следното: Аз съм почнал на акустична и по точно на класическа в далечната 1988 г. Свирил съм 4 години на такава, след което преминах на електрическа. По мое мнение, би било добре човек да посвири на акустична китара преди да премине на електрическа не за друго, ами за да може да усети инструмента и поне малко от малко да овладее някакво тоноизвличане. Това, разбира се, не го прави задължително занимание. Казвам тези неща, защото като преподавател, имам известни наблюдения по отношение на това, кой как свири в зависимост от това, дали е свирил на акустична китара или не. И все пак, трябва да се има предвид, че това са като цяло различни инструменти. Точно както пианото и синтезатора.

Пиколо барабанчетата ме кефят много, ама това е некво запушено. Целия сет ми звучи малко като Диана Експрес

Ивелине, да не си прекалил пак със Куинси Джоунс? Аранжимента ти е много приятен, обаче малко ме тревожат блендите и по-специално звука на барабаните - малко ми лъха на БГ

Яко Напомня ми за един документален филм, който гледах преди време, за една японска банда, която правеше концерти за хора с увреден слух и на входа на всички им раздаваха балони. Идеята беше, че като държат балона с двете си ръце и могат да "чуят" музиката чрез вибрациите в балона и респективно чрез ръцете си.

Бицев & Slinky - Винаги съм смятал, че за могат две страни да се споразумеят по оптимален начин помежду си, то трябва и двете да са в състояние поне малко от малко да се поставят на мястото на отсрещната страна. Аз не съм управлявал клуб, нито имам кой знае какви познания по икономика, но в много други сфери съм бил и от двете страни на бариерата, та съм се научил да се поставям на мястото на отсрещния, доколкото ми е възможно. Част от проблема в момента е, че повечето собственици на заведения с жива музика в БГ, са обикновени бизнесмени, които хал хабер си нямат от музика и отсъждат всичко в полза на бирите и кебапчетата, което е несериозно според мен. Разбира се, всеки си гледа интереса, но аз не смятам, че един управител и/или собственик на такова заведение трябва да е музикално неосведомен, защото групите, които свирят, са един вид продукт, който той лансира. Това е все едно да държиш магазин за хранителни стоки и да не можеш да направиш разлика между краве и овче сирене.

Преди известно количество години ми беше много криво, че не ми се удава блуса много. През цялото време се чудех какво, мамка му, ми липсва. И в един момент просто го усетих. Не ми е ясно как стана, но разбрах как се свири блус: Взимаш която и да е китара, настройваш я по някакъв познат начин и започваш да се държиш с нея като с капризна любовница - докосвай я нежно, гъделичкай я, шепни и, ощипи я, ползвай играчки (ботълнек например), целуни я, викни и, скарай се с нея и после я обичай пак... Никой не може да те научи как да обичаш една капризна жена - можеш да се научиш единствено сам, и то само тогава, когато си я усетил наистина... Блуса е нещо, което трябва да се изживее, а не да се смята.

Емблемата на Behringer е задраскано ухо Съветвам те да избягваш тази фирма не само заради горното съждение.

От позицията на човек, който от 1996 г. свири по клубове, фестове и т.н. с най-различни групи, мога да кажа следните неща: 1. Преди 2002-2003 г. никой в клубовете не щеше и да чуе за авторска музика, освен от БТР, Сигнал и D2 примерно. На едно участие на нова година (2003/2004) дори щяха да ни изгонят заради такива неща, въпреки, че никой не беше упоменал да се свирят само кавъри. Според мен, хората се радват еднакво много и на изпълнения 1 към 1, както и на добре направените кавъри - в този ред на мисли, много рядко случвам да чуя някой, който да прави кавър в истинския смисъл на думата. Мисля, че един кавър би могъл да каже много неща за стила на групата - вземете например Korn и техния кавър на Another Brick In The Wall - това за мен е едно чудесно показно за това, за което говоря. 2. Стойностна авторска музика в БГ аз не съм чувал много отдавна. Чак напоследък по Z-Rock чувам някакви тукашни неща, които ще отида и ще чуя, защото наистина ми харесват, но те в крайна сметка се заключават в творчеството на 2-3 групи. Реклама липсва - аз ако не слушах радио, никога нямаше да разбера за тези неща. Ще си позволя постфактум да се разконспирирам, че бях член на "самозваното жури" за фестивала на форума. Мога само да кажа, че от всичките кандидатури (които изслушах съвсем обстойно по няколко пъти) чух ужасно много глупости и бози и съвсем малко наистина стойностна музика и със сърце и душа се застъпих за тези, които смятам, че правят нещо качествено, макар и да имаше спорове по тези въпроси. Хората, които ме познават, знаят, че не съм пристрастен към определени стилове и когато върша нещо, го върша както трябва, без да се водя от лични предпочитания и други субективни причини. Да, хората обичат да им свириш познати неща, но когато им изсвириш авторска музика, която е конкурентна на тази, която те чуват по радиото, те и се радват и плащат за нея. И когато през зимата, на -5 градуса на открито събереш тълпа, която стои там един час на студа, за да слуша ТВОЯТА музика, тогава разбираш колко струва тя. 3. Имал съм късмета да свиря на немалко места в БГ и зад граница - на твърд хонорар съм свирил единствено по разни хотели, където става въпрос за регулярно свирене на заплата. Навсякъде другаде съм свирил на вход, обаче само извън БГ съм свирил на целия вход, а не на 40,50 или 60%, освен това не ми предлагат разбит, полуработещ 8-канален миксер с 1 и 1/2 работещи микрофона без стойки. Аз съм съгласен да свиря на вход, защото смятам, че така е редно - това е пряко свързано с това, което човек предлага като продукт, както и с хората, които са склонни да го купят. Но това с процента от входа ми е абсолютно еквивалентно с просташкия БГ маниер да се събират пари за тоалетна по заведенията (за щастие все по-рядко се сблъсквам с такова нещо). Ако в клуба ми осигуряват необходимата техника, както и кадърен озвучител - ОК, нека част от входа е за озвучителя и за техниката, но другото вече си е чиста селска лакомия. Най-простата маркетингова преценка може да покаже следните неща: - Когато човек прави заведение, то би трябвало да е съобразил своята таргет аудитория и спрямо нея да измисля стратегията си - какъв тип ще е заведението, каква клиентела ще гони, какви ще са цените и какво ще се предлага там. - Смисъла някой да прави заведение с жива музика е че: а)иска да се нагуши, защото така е видял, че става номера или б)е човек, който има ясна концепция и иска да предложи сцена, която да е взаимно изгодна и за двете страни. Когато иска да се нагуши - той мери нещата в бира и кренвирши и не го интересува друго => 60% от входа. Когато има концепция и собственика е наясно какво прави и как се прави - той върши всичко необходимо за да има реклама, техника, персонал и т.н. => 100% от входа и всички са доволни. Който прочете дотук - благодаря за вниманието П.П. Аман от звезди и псевдо-меценати!

Кефи ме тона ти, а също така и си навлязъл в стилистиката, макар и доста абстрактно и разпокъсано. П.П. Основната тема е в 6/4

Epilogue (instrumental)

The Beast Within (instrumental) The Beast Within (feat. Delyan)

Suture Freed Machine

Понеже, както знаем putfile се скапа, та затова: Funky/Jazzy Jam

Van Morrison - Days Like This

Аз лично досега съм го ползвал само за ducking на баса според касата, но смятам, че за по-голямата част от музикалните стилове няма смисъл от такива заигравки, ако на човек сорса и микса му са направени като хората. Sidechaining-а ми се вижда по-скоро като tool за частни случаи, но това си е мое мнение - не ангажирам никой с него.

fLisk - косата я няма, щото поопада и е за предпочитане да е къса, отколкото да приличам на пиян ирландски моряк А че съм качил килца - качил съм - близо 10. Явно много охолен живот водя. kmfb - не знам кой точно е stupid-а. Нека сам си каже