Slide

Indeed! Общо-взето - безсмислен разход, ако идеята зад покупката на такъв процесор, на стойност 200+лв. е само да се "солира". Вярно, че има много други възможности, но все пак... Има си footswitch, предполагам, което е достатъчно.

Може би, както казва колегата над мен, е добре да се обърне внимание на сетъпа на китарата, също така дали ключовете не са кофти (хлабави) и дали няма други фактори, които да подпомагат разстройването - проблеми по бриджа или нъта. По-добре дай 20-30лв. за сетъп, отколкото за нещо толкова радикално, като слагане на допълнителен заключващ нът (ако има място, щото ако няма, ще трябва на мястото на сегашния нът, което значи, че интервенцията ще е сериозна и най-добре да се извърши от лютиер) и бридж с финна настройка.

Край на коментарите от типа: Ниска ти е китарата! -Не, не - добре е, баса ти е разстроен...

Не е задължително, то си е до лични предпочитания. С какъв усилвател си? Предполагам сте в репетиционна, а в повечето такива има сравнително хубава техника. Често висок клас усилватели имат поне два, та дори и три канала (clean, dist., lead, примерно). Ако има foot switch, може да го ползваш да сменяш каналите, като предварително са зададени настройките - от ритъм, към соло бленда. Ако идеята е само да "изкочи" над нивото - ползвай някакъв педал за бууст.

Не съм запознат с тоя Вокс и колко добри са банките и пресетите му, ама не е ли по-добре да ползваш тези от процесора...? Примерно - чист канал на Вокс - и вече пресет по избор - крънч, драйв, някакъв соло пресет от Боса + там желание ефекти. Реално имаш техниката - експериментирай.

Чак с бормашина... то и стяга ще му трябва, за да не си разпробие пръстите. По-скоро една хубава пила, ако наистина е там проблема - но както казва Евтим - в краен случай, ако наистина е там проблема. По-добре да иде при някой лютиер или по-опитен човек, срещу скромнна сума да му погледне и setup-не китарата.

Моля автора да постне снимки, че много интересно звучи тоя екшън... Представям си грифа като лък... ама на обратно. Логично е такова нещо да ти е направило в впечатление, още като си вземал китарата... А иначе, ако е счупетн тръст рода и ако китарата е с лепен фингърборд, а не цяло парче гриф/фингърборд - евентуално лютиер може да го разлепи, да смени тръст рода и така. Разбира се, ако си заслужава сумата за ремонта, спрямо цената на китарата.

Колегата Yo в темата за фукня ме подсети за този педал, с който се бях сдобил преди време - копие на Tonebender-а на дядо Пейдж. Бях записвал с TH2 Overloud мисля с Tweed или Plexi на чистия канал и долу-горе съм се опитал да покажа възможните вариации с въртоците (2 на брой) на кутийката. Китарата е Ibanez RG420FB. Mind свирнята...

Ами не съм забелязал такова нещо - най-добре се обърни към пича и му пиши във ФБ. До колкото знам използва германиеви транзистори и винтидж компоненти, като цяло и може нещо да е дало фира. Имам и едни прототип, пак от него, копие на буустера на Джими Пейдж, при него също не съм забелязал тва, което описваш.

С една такава Made in BG настъпикутийка се сдобих. Винтидж саунд яко!

Абе, пичове, така и така я обърнахме на кво ли не тая тема, да попитам тук, вместо да отварям нова: Харесах си един DiMarzio Air Norton neck в базара. Свирил съм на Ibanez RG550 с такъв на нека и се влюбих в тоя адаптер, звучи ми много меко и приятно. Чета обаче доста отзиви в jem и др форуми и хората масово казват, че в махагонови Ибанеси много мътно звучал... Моята е точно от махагон и малко се колебая - и без това сега нек адаптера ми звучи глухо, някак (стоковите INF). Та - някой пробвал ли е конкретно Нортъна в махагонова китара. Знам, че всичко си опира до личен вкус и предпочитания, ама да попитам все пак за мнение.

Ами то много неща могат да се кажат, но умишлено избегнах, за да не става спор... Точно при Норлан, бтв, Гибсън съдят Ибанес, защото около средата на 70-те японците ползват т.нар. "мустак" или "отверена книга" патент за формата на главата, който принадележи на Гибсън. Така или иначе, по тва време вече Ибанес са спрели да ползват тази форма и двете компании се разбират извън съда, като дори това подтиква Ибанес да пуснат свои модели на пазара, а не копия. Това е то "lawsuite guitars", дето му викат - едва ли не - японците правели толкова добри копия, че Гибсън се принудили да ги съдят, за да ги изкарат от пазара. А то не е баш така. А - иначе, ако говорим за качество - очаквано е, ако плащаш 2,3, та дори 4 хил. лв., това, което получаваш, да е на топ ниво. Без значение къде и от кого е правено. Колкото до китарите, струващи около 1500лв. (долу-горе това е май най-евтиното за японска китара), все си мисля, че ще е по-добре да е правена от японци, отколкото от пуерториканци или мексиканци, в завод в САЩ. (Без да звучи расистко..) Ибанес са стара компания, да. Обаче до към 40-те години са внасяли китари (оригиналните Салвадор Ибанес) от Испания, а в последствие купуват марката.

Ами както и да го гледаш японците започват да правят китари шрез 60-те и 70-те, та до ден днешен. Казах, че имат традиции в производството, не съм казал, че ел.китарите са културно обвързани с историята на Япония. Така или иначе водещите компании в бранша са именно от САЩ и Япония. Това, че за теб има само две марки и защото рок и блус музиката (излязла предимно от САЩ и Англия) е записвана на въпросните две марки, не значи, че всичко друго е шит или респективно - не съществува.

Aми то зa твa големите компaнии си имaт отдел човешки ресурси... Те и зa твa сa стaнaли големи фирми. Отделен е въпросa, че пaри печелят поръчителя и производителя, a рaботнaтa ръкa, конкретно зa Китaй... Виж, зa Корея не знaм. Предвид с кaкви темпове им се рaзвивa икономикaтa, тa дори сa пред достa европейски държaви, нa дaли се водят "евтинa рaботнa ръкa". Спрямо СAЩ и Япония - дa - кaто две държaви с трaдиции в производството нa китaри.

Физически седлото не може да иде повче назад или физически, ама заради струната...

Indeed. Aз имaм един Squier, който мaй е от Индонезия, но не пише никъде, не пише и квa серия е... Общо-взето, кaто зa първa китaрa си мислех, че е нaй-гaдното нещо нa светa, a всъщност е еднa много приличнa китaрa, a зa пaрите си (260 новa) безценнa. Ибaнесa ми също е от Индонезия и не могa дa се оплaчa. A в Корея се произвеждaт ЛТД зa около и нaд 2к. Имa Ибaнес, близо до 2к от тaм пaк.

Коцето имa много крaсиви китaри, но съм ги гледaл сaмо нa снимки... Инaче, дa споменa и мaлко по-евтини китaрки: Всеки мaсово е нa мнение, че китaрите от нaй-ниския и среден клaс, идвaщи от изток, сa светлинни години по-нaпред, от преди 5-6 години. Говорим си зa Китaй, Индонезия, Корея, не Япония. Мисля тия дни дa се рaзходя и дa пробвaм твa-оновa. Нaй-вече Squire, щото имaм бaзa зa срaвнение. Пък може и дa си купя някой...

Много грозни са ми тия Чапман... Повечето им натурани финиши (а имам чувството, че 95% от китарите им са именно така), изглеждат като секцията ми от 85година - грозни фурнири. Не знам що не им удрят по някоя боя и вакса - на дали ще качи толкова много цената... А и тая ако е 370 паунда - тва са си 860лв... Че той един Епифон Лес Пол Къстъм (произволно) е на тия цени (почти). Пък може и наистина да си заслужават, не знам - не съм пробвал. Просто за тях тва са малко пари, а за нас - не точно. Още повече - за такива пари човек може да си вземе втора ръка разни Епифони и Ибанес RG 4xx/5xx, та дори и Джаксъни, както е писал колегата. Все марки, които имат повечко традиции.

Тва с ендорсмънта е малко ала-бала. Phil X разправяше, че от ESP са му предложили ендорсмънт и са му дали Ltd Vyper fm-401, което е китара около 700-800 евра и избор от 2-3 цвята (заводските). За тва и сега е при Yamaha. От друга страна Хетфийлд обясняваше през колко прототипа са мина, докато се спре на крайния вариант на Snakebyte-a. Името носи парата... А явно Ибанес предоставят доста свобода на китаристите, щом си седят толкова години при тях, а не сменят Jackson, ESP, Dean, Caparison и пр.

Има една женска рок банда от 80-те - Vixen. Китаристката им свиреше с такъв BC Rich Gunslinger, черен с пламъци. (Мисля, че почина девойката, лека ѝ пръст). http://www.youtube.com/watch?v=r_19VvP3L_U

Ето една марка, от глем ерата, която още крета:

И аз много се кефя на тия Шарвели, до степен, че бях се засилил да си поръчвам от Томан и колебанието беше само между Со-Кал или Сан Димас. Освен, че едната е с пикгард, а другата без, бяха съответно и с Дънкани/ДиМарцио. Говорим си за преди 2 години някъде при цена от около 1300лв. и бяха правени в Япония. Така или иначе обаче се разминах, защото ми излезе тънка оферта за Ibanez RG и отидох в друг лагер. Начесах си крастата за Суперстрат, а сега ми се иска ЛП. Само дето много се колебая дали си заслужава парите един Epiphone Les Paul Custom или да скоча на Gibson Les Paul LPJ. Никога не свършват дилемите...

Моята китара също е с матов финиш и там, където има контакт с ръцете ми, просто местата са се полирали. Аз си чистя китарата редовно, именно да не прилича на тия от снимките, а тялото го минавам с препарат, в който има алкохол и не е мазнина, защото не се отстранява.

Тва преди доста време го бях видял, като се возех в едно такси. Пича си го пускаше на високоговорител и така си джиткаше. Ама много тъпо, щото му чувах разговора, а той беше от типа: "Абре, бате, дай да ходим довечера некъде, че не ме свърта..."

Няма какво да му поръчвам на човека. Просто тука пак го караме 5 за 4. Човека иска идеи за транзисторен усилвател и директно му се казва да не се занимава с тва.