Да ти кажа, когато се свири дори със софтуер, но през някакво хубаво крайно стъпало в кабинет, не ми е правило впечатление, намалянето на волюма на китарата да не води до изчистване на тона, или пък нещо да ми е ставала недопустимо по-тиха китарата. Поне при по-свестните софтуери от последните години.
По-скоро, може би понякога хармоничната "сигнатура" не е съвсем-съвсем като на някой хубав лампов амп. Но това по-силно важи за разни по-класически усилватели с традиционно по-чист и сладък тон. За бичкия или поне хард-рок, и процесор ми е звучал добре, и истински лампов усилвател ми е звучал доста ръбато и неприятно.
И тъй като на живо съм чувал и екстремни примери като това някой да звучи прекрасно с AmPlug в централното, все си мисля, че много често умението на музиканта да свири и да си оформя тона според това, с което в момента свири, е от най-решаващо значение.
Пък и има някои шорткъти за постигане на хубав тон, съвсем вън от темата цифра vs. лампа, които не бих казал, че са свързани със изразходване на значителни средства Примерно едно Laney VC15-110R , в комбинация с компресор и 1-2 любими овердрайва/бустера, е мъничко ригче, не особено скъпо, а е voice-нато по такъв начин, че ти покрива средните, да кажем 70-80% от всички блус, бритпоп, рок и хеви тонове, които можеш да искаш и има гръмкости, подходящи както дори за вкъщи, така и за клубче и можеш с голям кеф да си свириш с него и на репетиция, и в клуб и вкъщи в ситуации, в които нито някоя 1-ватка, нито някой популярен по-голям и емблематичен амп ще ти свършат особена работа. А цялата работа ще струва доста осезаемо по-малко от някой нашумял процесор.
А и нека не забравяме тонът, освен с китариста, колко общо има и с качествата и типа на китарата. Страт, Теле, Някой суперстрат или LP. Почти нищо общо, когато човек се заслуша в детайлите. А качествата - една пее сама, друга звучи като дъска. Нямало разлика, твърдят разни ютюбъри с много свободно време....
Но много се отплеснах.