Топ потребители

^мдам! И понеже Кори Уонг спомена Дъмбъл - там до голяма степен това управление на "бързината" (по-скоро на компресията) се реализира със значително количество "подсилване" на захранването - по-мощни мрежови трансформатори, съществено филтриране, особено в по-късните генерации (това деление е условно и за удобство на феновете но в първите две - така да се каже ранните - 70-те и началото на 80-те - не е така) и (понякога) повече от една и по-различен начин реализирани отрицателни обратни връзки - обща, както и в някои изпълнение на отделните предусилвателни стъпала (обикновено на първото), но в някои има и на други....

Към горното бих добавил само и нещо странично, но важно, според мен. Когато имаме относително нисък Damping Factor, както е при лаповите усилватели, тогава усилвателят "държи" по-хлабаво говорителя, така да се каже, което в по-голяма степен му позволява да "бумти" на резонансната си честота (която в общия случай е някъде между 70 и 100 херца при много китарни говорители) и отделно освен басовия бумтеж, има леко повишаване на мощността във високите честоти (но това не е ясно колко добре ще се чува, защото тези говорители не ги възпроизвеждат силно така или иначе). За някои, това "хлабаво" управляване на говорителя звучи много натурално, и като цяло, мисля че по-скоро е част от китарния звук, с който сме свикнали. Разликата може да бъде от малка до много отличителна при големи разлики в Damping Factor-а, особено при необичайно нисък такъв. Някои транзисторни усилватели от миналото имитират този ефект чрез въвеждане на (най-често успоредно с тази по напрежение и по-слабо изразена от нея) обратна връзка по ток, понякога честотно ограничена, за да не създава прекомерна нестабилност. Аз си бях направил експеримент, в който с потенциометър мога да регулирам тази токова обратна връзка и така да променям между "кораво" и "хлабаво" управление на говорителя. Второто повече ми харесваше, чисто субективно. Коравото транзисторно крайно стъпало, поне за мен, създава малко груби тонове на дебелите струни, които може би могат да се определят като "бързи" със своята рязка и може би не много музикално звучаща атака, която понякога създава усещането за голям стрес на механичната система на говорителя.