Топ потребители

Уесли Снайпс отишъл на някакъв официален прием, обаче охраната не го допускала, защото не можала да го разпознае, а си забравил поканата. Казал им той: - Аз съм Уесли Снайпс, актьорът. - Не ви познаваме, господине - отвърнали те, и не го пускали. Въртял се той, въртял се, отишъл до другия вход на събитието и когато и другите охранители не го познали, казал: - Аз съм Леонардо Дикаприо. - Кой, кой? - А бе, Леонардо Дикаприо, дето играе в "Титаник"! - А-а-а, добре! - казали охранителите, въпреки известното съмнение на лицето на единия, и го пуснали. Заговорили се те след това, и единият казал: - А бе, аз да ти кажа, "Титаник" съм го гледал, ама не помня, Дикаприо удави ли се или изгоре...

Аз като че ли затова си харесвам Виваче-то, както и някои кафета на Колумбус - защто имат някак по-културни и ароматни (хубави арабики без миризма на робуста), но все пак - понагарчащи еспресо вкусове, които по-скоро са традиционни за италианското еспресо, без да бият към изисканата мелачкоунищожителна светлопечена киселоч, по която напоследък мнозина се превъзнасят. Иначе - твърде жалко е, че у нас домушнярските места позачезват (а и са недолюбвани от народонаселението, защото не му носят така нужния бедняшки селфи-лукс, който да отива на Golf-а, BMW-то и миглите), и масово биват изместени от стандартизираните "макдоналдси" на ресторантьорството и сладкарството, където с кеф да се хапва и пийва заготовъчна храна с мононатриев глутамат на фона на хубава мебелировка и бедра с чорапогащи в телесен цвят.

За последните няколко месеца бях два пъти в Италия и пих кафета на най-различни места. Също така вече съм на трети пакет от червено-синята Лаваца от ЛИДЛ 😀 Бих казал, че италианците в масовия случай (домашнярски места с хубава храна, без да са скъпи и претенциозни) пият блендове от Арабика и Робуста, които по същество са същите като лавацата и ги правят по идентичен начин: двойно ристрето, което, както писах предния път, един познат уместно нарича „мазут“ 😀 Може просто да съм Ганьо, но за мен това е кафето и не изглежда да ми омръзва, нито да имам нужда да се връщам към скъпите африкански моносортове Арабика скоро.