За разлика от мъжeте, българската граматика има два члена - пълен и непълен или, както би се изразил титанът на родната мисъл - Божинката: "ПълниЯТ член е като непълниЯ, само че пълен."
Пълен член имаме тогава, когато субектът, за когото въпросният член е прикрепен, извършва действието, за което се говори в изречението.
Пример:
ГолемиЯТ му член ѝ видя сметката.
Тук членът се е проявил като виждач на сметки, следователно е пълен. (Или поне е бил до момента на виждането на въпросната сметка.).
Непълен член имаме тогава, когато субектът се мота из изречението, ама не извършва действието, за което се говори.
Пример:
Тя видя сметката на големиЯ му член.
Тук членът, àко и да участва в далаверата, е пасивен и не той извършва действието, което тутакси го прави непълен.
И за да се изясни още по-добре всичко:
пълният член се слага отзад на извършителя на действието!
С това обяснение човек ще го запомни завинаги и никога няма да обърка двата члена и ще знае къде да го тури.