Топ потребители

Малко си засилил ситуацията, а тя далеч не е толкова черна, особено при по-скъпите модели. Честотата на дискретизация в случая няма общо с качеството на семплите и е предостатъчна за качествен звук. Проблемът по-скоро идва от обема памет (обикновено 1 или повече гигабайти в компресиран формат), в който са натикали четирицифрено число инструменти. Логично е да се предположи, че няма как да получиш същото качество при 1500+ инструмента, събрани в място, което някои VST библиотеки отделят само за един инструмент. Дори смятам да похваля разработчиците на водещите фирми за аранжори, че правят чудеса в толкова малко пространство. Основното предимство обаче на всичките тези хиляди саунди в аранжора е техният подбор и звученето им като цяло. Нещата така са събрани още на ниво проект, че в завършения инструмент всяка комбинация от които и да са инструменти звучи идеално балансирано между инструментите, без значение от стила. Така на практика човек има множество идеално балансирани "оркестри", които може да управлява лесно и сменяйки от джаз, през денс, латино, фънк, та чак до класика - да не се притеснява кое как ще звучи и какво точно да избере, защото някой преди него вече е подбрал всичко подходящо за всякакви случаи, а на свирещия му остава само да натиска копчетата и клавишите. Та това е положението с аранжорите - специфични инструменти със специфични функции, заемащи своята ниша между останалите. Сега...разбира се ако пишеш филмова музика, надали ще я пишеш с аранжор, макар че доста такива филми съм гледал (основно нискобюджетни и сериали), но пък ако масово правиш детски аранжименти, надали ще си губиш времето с VST библиотеки и редене на тракове. Пък и аранжорите хората по-често ги ползват за свирене на живо, та в случая е излишно да говорим за сравнения между аранжори и компютри с библиотеки.

Отчасти съм съгласен, защото нещата са взаимосвързани. Добрият звук е важен, но лично за мен по-важен е кой е инструменталистът и доколко е добър като цялостен музикант. Слушал съм такива извънземни (от моя гледна точка), свирещи на доста посредствени инструменти, но така извайващи всяка мелодична и хармонична линия, и с такава техника, че болшинството от средностатистическите музиканти-инструменталисти не могат да се доближат и наполовина до тяхната музика, пък ако ще и да им е предоставен най-скъпият и съвършен инструмент на света. Така че за тази красота на музиката, за която стана дума, не е достатъчен само перфектния звук, ако го няма подходящия човек зад инструмента. Това разбира се е моето мнение, както и ти имаш своето. П.П. Уточнявам, че това горното го казах по принцип и без никаква връзка с темата за аранжорите, но ако пак се върнем на тях - нещата се развиват от година на година, отделената памет за саунди нараства (в PA-5x вече е 8GB некомпресирани), софтуерът също търпи развитие, предполагам в някои от следващите флагмани ще включат и AI алгоритми, така че ни предстоят интересни времена.

И най-големия Плюс на аранжорите - Управляваш тоналностите на целият свирещ акомпанимент в даден стил с точни-акорди и тоналности каквито си искаш, имаш интрота,вариации и куп други предварително готови неща в стил Хитър-Петър самосвирка , но саунда е абсолютно-Дърво при всичките поради ниско-качественни семпли на 44100khz с лимит на големината като мегабайти - понеже процесорчетата и рамта в тия самосвирки са много слабички и куци , далеч като хардуерен ресурс,производителност и потенциал спрямо дори и процесори на доста стари PC-та. Саунда дори и при последните модели на YAMAHA и KORG аранжорите е на светлинни-години назад спрямо саунд от PC+хубав аудио интерфейс+ виртуални инструменти. Особенно в барабаните и ниските честоти са гола-вода като баси и динамика и на практика под 40hz никой от тях не може да слезе.