Топ потребители

Много благодаря! 🙏

Има си неща като солфеж, музикални диктовки и други, които се занимават със култивирането на добър музикален слух. Предложеният от теб метод, едва ли ще даде резултатът, който се желае. Идеята не е, да запомниш конкретен звук (хората, които не са абсолютисти, няма да "запомнят" тоновете), а човек да започне да чува интервали, акорди, двугласи, многогласи, акордови последователности и т.н. в това число и в контекста на дадена тоналност. Музика не се изучава от вчера и едва ли има смисъл човек, ако целта му е да става музикант, да се ръководи от някакви "самоделни" методи. Разбира се, може да го прави от любов към експериментаторството, но не и да ги разглежда като основно средство за обучение. Единственото нещо за самостоятелно обучение, което на мен ми е помагало, са разни ear trainer програми за компютърна музикална диктовка. С тях се научих да чувам например акорди добре. Също така, когато се занимавах с това активно, не ми беше проблем да слушам двугласи, и да ги записвам на петолиние през това време. Което разбира се, не е като да можеш да свириш сложни неща от нотен текст на прима виста, но си е все пак някакво музикално умение. Като цяло, опитите да се заобиколи сериозното обучение и нужните часове, дни и години сериозна практика, не водят до някакви особено впечатляващи резултати. Важно е човек, да реши, дали иска да става музикант, да види дали това му се отдава, и да разбере, че в този живот не можеш да станеш всичко, най-много 1-2 (хайде, три) неща, и не е добре да се разпиляваш навсякъде.

От скоро съм регистриран във форума, изчетох доста интересни теми и ще си позволя да дам отговор, макар и да нямам никакво музикално образование, въпреки, че свиря буквално цял живот. Според мен всеки музикант трябва да е наясно със следните неща: 1. Да си добър интрументалист, техничар, композитор, НЕ означава непременно, че музиката ти ще достигне до хората и ще ги "докосне"; 2. Наличието или липсата на музикално образование или годините стаж като музикант не са пряко свързани с реализацията на музиканта; 3. При правенето на авторска музика личното его трябва да е поставено на последно място; 4. (може би най-важното) Музиката (а и изкуството като цяло) е отражение на душата на артиста. Аз чух албума, харесва ми какви идеи има, но оставам с цялостното впечатление, че автора е в някакъв застой, може би и от там идва еднообразното звучене. Ако работиш изцяло сам, има голяма вероятност в един момент да зациклиш. Ако си твърдо решен, че никой не е на твоето ниво, за да е достоен да работите заедно, има голяма опасност да се завъртиш в омагьосан кръг и да зациклиш още повече. Опитът показва, че работата в тандем с някой друг може сериозно да изстреля и двамата нагоре - дали като дуо музиканти, дали като основно движещо ядро в някакъв състав или група. Също така смятам, че всеки, който иска да прави авторска музика, трябва да е силно активен в други сфери на живота, които нямат нищо общо с музиката - например работа, спорт, хоби и т.н. Всички странични преживявания натрупват определена емоция у човека, независимо дали позитивна или негативна и в крайна сметка тази емоция се освобождава в музиката и композициите, което е и основната идея - да предадеш емоцията чрез произведенията си. Едва тогава, според мен, на дневен ред идва темата за популяризиране, известност, продажби, медийно отразяване и т.н.

Абсолютно точно казано, аз лично пробвах и с пиано и с китара преди много години - не че не става и не просвирих, само че като почнах да ходя на уроци се оказа че изпускам много важни положения на ръцете, трикове и различни важни правила - които ми пречат много да се развия. Уроците помагат страшно много - особено в началото - иначе може да ти отнеме месеци да схванеш нещо или изобщо да не го схванеш.