Малко е overkill за целта, но може да който му се запоява, да пробва и тази схема:
Тук вече имаме диференциален усилвател , изпълнен с Q3, Q4, токово огледало за негов товар, изпълнено с Q5, Q6 и второ стъпало - усилвател на напрежение, изпълнен с Q7, който има активен товар - генераторът на ток, изпълнен с Q8. Също, Q1/Q2 съставят още един генератор на ток, който осигурява стабилен постоянен ток през диференциалната двойка. Vaux в случая е половината от захранващото напрежение, а C2 е крайно необходим, защото без него ще имаме много шум. C4 създава доминантен полюс в схемата на честота, след която усилването (без обратна връзка) спада, за да не се самовъзбужда усилвателя.
Отношението (R13 + R14) / R14 определя коефициента на усилване.
Главното предимство на тази схема е, че има съвсем постоянен коефициент на усилване, при напрежения 3 до 18+V, и при различни температури. Също така е много по-линейна, доколкото това може да е от особено значение за функцията, която изпълнява. Добре е транзисторите в диференциалната двойка да се подберат възможно най-еднакви.