Топ потребители

Аз се учих на чертане на платки за пиано-проекта си в KiCad (и авторутиране в една Java програма, но беше преди година и не съм го правил втори път, така че не помня всичко). Но е сравнително лесно, защо не пробваш?

По подобен начин може да се направи и регулатор за налягането. Тук чрез потенциометъра U9 може да се настройва желаното налягане. А датчикът за налягане е някой от предлаганите датчици за налягане на течности, които обикновено имат диапазон на изходното напрежение 0.5 - 4.5V. Не съм сигурен, дали се свързва точно така, но не е трудно, да се провери в документацията на датчика. Може да се жертва още един TL431 за генератор на 5V опорно напрежение, ако да кажем нашето захранване дава 5.5V, за да не ни плава заданието на налягането (дори да плава, едва ли ще е фатално да е +- 0.5 bar, но може поне да се филтрира с кондензатор към земя, за да нямаме шум от захранването в това напрежение). Тук схемата с 555 пак генерира триъгълен сигнал, но този път с честота около 1kHz. U1 отново сравнява сигнала от PID регулатора с този триъгълен сигнал, за да се получи 1kHz PWM сигнал, с който през оптрона PC817 се управлява изходната част и помпата. Тук оптронът отново служи за галванична изолация. В изходната част имаме помощно захранване VauxPos изпълнено с помощта на D2, D3, Р15, C7, което не надвишава 12 волта (през положителната полувълна на мрежовото напрежение, през D3 и R15 се зарежда кондензатора C7, обаче ценеровия диод D2 се отпушва при напрежение 12 волта и така не ползволява напрежението да порастне повече, защото това може да унищожи мощният полеви транзистор M1, който вероятно ще има максимално допустимо напрежение на гейта, равно на 12V). Оптотранзисторът, както и биполярните транзистори T1 и T4 (totem pole конфигурация), в крайна сметка управляват гейта на M1 в съзвучие със PWM сигнала, който се подава на оптрона откъм контролната част на схемата. Помпата е свързана в дрейна на M1, а останалата част от схемата надясно от помпата е snubber, който разсейва излишната енергия, която може да се върне под формата на голям напрежителен пик от индуктивността на помпата, като не позволява напрежението на дрейна на M1 да надвиши около 600V (добре е, да се ползва 700-800 волтов MOSFET). Тук има нещо като нескопосана (нямам претенция да моделирам точно хидравличните процеси) симулация, с уговорката, че налягането не може да нарастне толкова бързо, но нямам цяла вечност, да чакам симулацията да приключи. В нормални обстоятелства, налягането се повишава по-бавно и не може да подскочи с толкова много на всяко преместване на буталото на помпата. Синьото е желаното налягане, като нарочно го изменям. Зеленото е "налягането", което се получава, като следва да се отбележи, че буталото на помпата може да се премести само веднъж на всяка 1/50 от секундата, а в отрицателната полувълна на мрежовото напрежение, налягането неминуемо пада малко, защото в тези 10ms буталото няма ход. Разбира се, тези подскачания биха били около 2-3 пъти по-малки в действителност. Червеното на графиката е управляващият PWM сигнал. Е идните дни, ще прецизирам двете схеми и ще ги обединя в една. След това, ще се наложи да потърся датчик за налягане и да нарисувам платка. Разбира се, ще е хубаво, ако има ентусиаст, който да начертае платката (Vayov най не е маниак на кафемашини, иначе има много опит с чертането). Разбира се, и аз мога да измисля някаква платка, но ако някой друг го направи, ще е много форумен проекта :).