Топ потребители

Има и бюджетни решения за реактивен атенюатор в рамките примерно на около 150Евро, при положение, че сте склонни да си сглобите сами един кит, примерно TT Tonehound, който ще ви излезе около 125 Евро с доставката. https://www.tube-town.net/ttstore/kit-tt-tonehound-light-100w-8-ohm.html Може евентуално може да се наложи да се добави един вентилатор, но зависи на какви мощности ще се ползва. От изхода се взема сигнала и се подава на усилвател 1 Ватт (не лампов), примерно с LM386 (има китове по магазините )и вече имате реактивен атенюатор с регулируеми нива до 1 Ват или колкото искате. Не съм ползвал въпросния това, но това е, което се намира на най-прилична цена в цял вид. Има и още по-просто решение на АМТ, но там вече е напълно направи си сам. Пробвал съм го, но лично на мен ми звучи по-добре варианта, когато е чист товар плюс малък амп (не лампов) след него. http://media.amt-sales.com/gitarnyj-attenyuator-s-imitaciej-nagruzki/ Напълно и абсолютно безмислено е да се спускате на разни цифри. Там няма никакви чудеса и/или вълшебства, компонентите, които се ползват за реактивен товар са ясни и то отдавна. Ако ви се занимава допълнително може да се опитате да докарате импедансната крива на товара спрямо някакъв известен говорител, но това е за по-любознателните

Лесен тест има - слагаш нови читави и слушаш има ли разлика и колко. Относно предното ти мнение и идеята да купуваш "слаб" усилвател - няма да помогне за домашно свирене. Същата работа ще е. Разликата между 100/50/30/15 ватов усилвател е една чертичка на мастър волюма, може и толкова да няма. Тези ватове не ги гледай изобщо като какъвто и да е индикатор за това колко силно ще свири. Нито възможностите за половин/четвърт мощност или цъкане на режим 1 ват и т.н. - като правило звучат по-зле, отколкото ампа просто намален. Също съм пробвал съм и съм правил няколко варианта на 5/3/1 ватови лампови ампчета и пак е силно за апартаментни изяви, макар че е по-поносимо. Лошото е, че повечето фабрични не са хай-гейн (Блекстар са полу-лампови). На ватовете като индикатор за сила на звука не може да се вярва по няколко причини: Не ги възприемаме "линейно", 10 вата е само два пъти по-тихо от 100 вата; Джангъря зависи от още много неща като брой/вид озвучителни тела, ефективност на говорителите, захранващи напрежения в самия усилвател и т.н.; Производителите пишат абсолютно кой каквото си иска! Единствената файда на тия ватове е да се ориентираш дали има 1/2/4 крайни лампи и евентуално какви, но много по-добре е да погледнеш модела и бройката им.

Смяна на “нът” Втора част. Добра идея е да се копират размерите на стария “нът” върху кубчето от новия материал. Аз наложих и внимателно очертах контурите от предната(ниската) и задната(високата) страна на “нът-а”. затегнете здраво очертаното вече блокче в менгеме Започнете внимателно да отнемате материал от повърхноста на блокчето найлон. Ползвайте дървеното трупче като опорна повърхност за шкурката, за да получите равна повърхност при шкуренето. Опитате се да постигнете единтична дабелина на найлона с тази от стария “нът”. Пробвайте неколкократно как влиза кубчето в канала на “Нът-а “. Трябва да влезе плътно без никакъв луфт и да излиза трудно. Изшкурете основата на новият “нът”, като е много важно тук повърхноста да е абсолютно равна и всички ъгли да сключват 90 градуса.( основа на правилен паралелепипед). След като сте подготвили основата, обърнете кубчето в менгемето и започнете работа върху горната му част. Тук е важно да следваме комплексната дъга от радиуса на фрет борда и височината на струните( на това ще се спрем малко по-късно). Когато стигнете на 1.5-2 милиметра от очертаните с молив контури на радиусната дъга, остановете отнемането на повече материал. Поставете новия полуготов ”нът” на позиция в канала на китарата Тази част от процеса е много важна! Извадете резеца от макетното ножче. Поставете резеца от ножчето легнал на грифа върху най- малко три прагчета по дължината на грифа. Започнете да плъзгате резеца успоредно по дъгата на прагчетата, като се опитвате да пренесете тази дъга върху новия “нът”. Тук идва ролята на острия ръб на резеца който трябва да пренесе/ надраска контурната дъга. За да не се гъне резеца може да прикрепите към него с тиксо предмет с равна твърда повърхност. Не е нужно получената резка върху новия нът да е особено дълбока. Колкото по лека е драскотината, толкова по-добре. След като сте готови с това упражнение, минавате с молива по драскотината за да се отличи по- добре.Това е най-ниската точка,до която долната част на струните трябва да стигат в новия нът. Аз обичам да поставя струните на около 0.5 мм високо от тази линия. Как да замерим приблизително 0.5мм? Поставям два резеца от макетно ножче един върху друг, като горния резец е издаден по- напред за да се чертае само една линия(в зависимост от дебелината на резеца). Наложете стария към новия “нът” за маркиране позициите на струните. Следващото упражнение в случай на липса на пили за разрез на леглата на струните. Пригответе клещите тип човки, запалката и старите струни. Разтворете човките/ челюстите на клещите и намотайте/ завържете малка дължина от 6та струна в двата края на челюстите. Идеята е при разтворени клещи струната да стои опъната. Нагорещете до зачервяване струната със запалката и бързо я потопете върху позицията за съответната струна на новия “нът”. Внимавайте нагорещената струна да не потъне по дълбоко от вашите обозначения. Възможно е струната да изгори от многократно или дълго нагряване.Обикновено се отчупва, следователно заменяте с ново парче струна. ВНИМАНИЕ! Улеите на струните се правят под наклон като най-високата точка е винаги на ръба на очертаната контурна дъга и наклона е права линия към ниската част (в посока към ключовете). повторете гореописаното упражнение за всички останали струни, и не забравяйте да насочите леко 3та и 4та струна към съответните ключове. Почистете леко всички улеи за струни. а) метод с шкурка: улей за 6та струна стара 5та струна и малко фина шкурка в улея. Съответно 5/4, 4/3, 3/2, 2/1 и 1ва само шкурка или 2ра струна без шкурка се плъзга няколко пъти. а) метод без шкурка: малко по-трудоемен. Използваме стари струни като пили.6та/6ти улей, 6та/5улей, 5та/4 3та/2, 2ра/1. Следва намаляне на крайната височина на “нът-а”. Шкурим до като струните са положени до 1/2 от тяхното сечение в “нът-a”(т.е леглото/улея на струната е дълбок само до средата на дебелината на струната). Оформяте ниската/предната страна на “нът-а”- тази към ключовете. Падението във височината следва наклона и ъгъла на струните към ключовете и в самия долен край струните почти не докосват “нът-а”. След като сте готови с всичко изброено до момента, идва реда за залепяне на “ нът-а”. Преди да залепите “нът-а” настройте китарата. Натегнатите струни ще държат на място новоположеният “нът” дори и без лепило. Проверете за шумове и интонирайте инструмента. Проверете височината на струните по целия гриф. Ако всичко е наред се присягаме към лепилото. Някой предпочитат да ползват моменто лепило, други ПВА лепило. Аз лично предпочитам най-слабо държащото лепило.( при следваща смяна на “не желая да се отчестнат дървесинки от канала на “нът-а”). Една капка лепило е достатъчна! настройваме китарата и оставяме “нът-а” да залепне в позиция по натискана струните. Най-накрая! Наслъждсваме се на китара която свири добре и не се разстройва постоянно. Резултатите бяха впечатляващи. Дори се реших и смених “нът- а” на една от моите китари също. Сега тази китара се доближи по тон много близко до нейната по-скъпа сестра. Найлон 6,6 е интересен самосмазващ се материал. Аз обичам да застъпвам и ”заключвам” намотките на струните по постовете , и така никога не съм имал изплъзвания от ключовете. Моите китари стоят настроени без проблеми с месеци. Успех на вси и благодаря за вниманието. Б

Здравейте фенове Ще се опитам да съживя темата. Преди година експериментирах с един “нът” на Лес Пол китара, и постигнах отлични резултати. ВАЖНО! Не препоръчвам описаното от мен занятие и не нося отговорност за нанесени щети по вашия инструмент! Китарата имаше проблеми с 2ра и 3та струна, струните се впиваха/захващаха в “нът-а” и постоянно издаваха неприятни от типа звуци като на изтървана на плочки игла. Настроиката на инструмента беше “абсолютна кайма”. След обстоен прочит в електронното пространство и сравнение на въпросният инструмрнт с моите лични китари, констатирах че няма никакви дефекти или разминавания. Последва експеримент за смазване с балм за устни и поставяне на графит в процепите на струните. Ефекта беше - леко облекчаване на симптомите, но като цяло синдрома продължи да пребивава. След даденото от собственика съгласие за по натаъчно разбъзикване на китарата му , реших да сменя нъта при домашни условия. Списък на подръчни материали и инструменти. Молив, макетно ножче с чисто нов резец, стара ръждясала ножовка( новата лъскава върши по-добра работа), менгеме, малко чукче, дървено трупче с размерите на цигарена кутия, запалка, клещи тип човки, фина шкурка и старите струни на китарата. Избор на материал за изработка на ”нът”. Варианти: Кост, Графтек или Тъск(електронна поръчка)и найлон. Една от моите скъпи китари има “нът” изработен от автентичния матетиал от златната ера на Лес Пол(да спомена че тази китара има отлична стабилност на настройка) - найлон Решението бе взето да се ползва найлон за да копираме “автентичноста на метода”. Какъв найлон обаче? След допитване с доктор Гугъл, експертизата бе поставяне че това е Найлон 6.6. За съжаление моите познания по химия не са много добри,и се наложи да потърся в Гугъл информация за естеството на този наилон, и съответно къде мога да набавя този материал от продукти за бита. След като разбрах, че старата кухненска дъска не е изработена от този вид найлон, започна треска за търсене на Найлон 6.6 от изделия за бита в eBay поради оскъдния бюджет на моят приятел. ЕВРИКА! Открих една кучешка играчка под формата на кокъл изработена от този найлон. В една слънчева Неделя и с кучешка играчка в ръце, запретнах ръкави за голямото събитие. Само да спомена че от един найлонов кокъл могат да се изработят 4 “Нъта”. Процес: разчертавате с молив кокала на дължина и широчина. Т. Е на кръст. Захващате и затягате кокала в менгеме. Разрязвате кокала на дължина. Един съвет от мен: найлона е изключително твърд и жилав за рязане на ръка. Отне ми повече от един час да направя надлъжен разрез и може да ви коства целия репертоар от ругатни( по нашенски, нали).Изполването на малък ъглошлаф ускорява процеса. Не очаквайте диска да прави перфектни разрези, шлайфа по скоро топи найлона. Също така не се притеснявайте от това, че се получава малко овъгляване от високата скорост на триене/ рязане. Шкурката ще изчисти и заглади детаила. разрежете го и на широчина оформете блокчето найлон до приблизително големи размери спрямо “Нъта” След като сте постигнали приблизителни размери на “нът-а”( оразмерен малко по- голям от окончателния размер), изключете шлайфа и се подгответе за голямото шкурене. Смъкване на стария “Нът” Поставете китарата на стабилна хоризонтална повърхност Махнете струните от китарата Вземете макетното ножче и започнете много внимателно да прерязвате контура около “нът-а”. Просто обикаляте с резеца няколко пъти без да натискате много около “ нът-а”. Не забравяйте и предната страна която лежи на главата на китарата. Това ще е достатъчно . Вземете дървеното трупче и го поставете легне върху прагчетата на грифа Допрете трупчето плътно до “нът-а” и започнете леко та потупване с чука трупчето. След няколко удара “нът-а ще се разлепи и наклони напред. Върнете го обратно назад и после напред няколко пъти да се освободи от канала в който стои. Опитайте да издърпате “Нът-а” леко вертикално нагоре. Ако не става опитайте странично плъзване в канала.Бъдете внимателни това е най-слабата част на вашата китара! След като извадите старият “нът”, почистете мбого добре канала в който лежи “ нът-а” и загладите повърхноста преди поставяне и залепване на новия “ нът”. Край на първа част.