Jump to content
Българският форум за музиканти

axxess

На колко години започнахте да свирите?

Recommended Posts

На 15 на гости видях един орфейски бас, отлежаващ кротко зад гардероба, като по въпросното време, както повечето хора, не знаех, че има разлика между баса и това, с което чичковците с големите коси по клиповете въртят солата. После като четох, разбрах, че без малко да стана басист :greenangel: но поради липса на нужния инструмент, ползвах въпросния бас за китара - с пра-пра-пра-дядото на Guitar Rig и смотана аудио карта - ефекта беше покъртителен, но мен си ме кефеше да свиря часове наред на ден за жалост на съседите и родителското тяло. Преди историята с баса, пак на гости, бях налучкал мелодийката на Смокът на Дървото на една кухарка, но всъщност първата песен която ме зариби покрай баса беше Warriors Of The World на Manowar :metalist: Година по-късно си взех една електрическа Yamaha и почнах с китарата :)

Сега, 13 години по-късно, от една страна си мисля - китаристи - бол, ако се бях зарибил по бас, пиано, барабани, понеже са дефицитни - щеше да е по-практично, но пък като се свалят мацки, хората ходят с кухарката, а не със сет барабани, така, че съм доволен :drummer:

 

По повод разсъжденията късно ли е, не е ли късно, мога да изложа следния аргумент и наблюдение в музикалната си... "кариера" - познавам много повече хора, които са били юркани от вманиачени родители да почнат да свирят на пиано на 5, и които, заради този стремеж на родителите си, са си изтървали детството и са намразили музиката или още по-зле - са били натикани насила в музикални училища, където хептен са се счупили и са стигнали максимално до кръчмарски музикант в някой долнопробен софийски клуб, отколкото познавам хора, започнали "късно", на които "пропуснатите" години свирене в детството да им е пречило да станат добри.

Edited by 7thString

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хехе,снощи какво ми се случи - защото разхождам песчето-няма как и се разминаваме с една красива жена,която си водеше детето за ръчичка и му пееше нещо,каза на детето - това е на Франк Синатра,а то,мамо какво значи "бейбе"- стана ми смешно и приятно и мислех да ги заговоря,ма щеше да се уплаши от някакъв брадясал тип с куче мязащо на вълк..

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Бейбе" е нещо, което пишеш в текста когато не ти стига пипетката да измислиш нещо смислено в края на дадена строфа в текста... :greenangel:

Edited by 7thString
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ми то и о,йе е нещо от сорта,въпроса е да пазиш ритмиката спрямо другите в бенда.

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лятото на 1981, бях на 14... Есента на 1984г. направих първата си електрическа китара, която си свири и до ден днешен. Догодина съм решил да я поразкрася, че чуква трийстия лазарник и още си е с фрета от парен бук /палисандъра тогава беше почти невъзможен за намиране - все едно расте на Марс/.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Китара започнах на 28 (преди година и два месеца). Бас - на 16. Искаше ми се да е много по-рано, но не съжалявам, ако трябва да съм честен. 

 

Историята е следната: втория ми братовчед беше басист и наркоман. Почина си човека, мир на прахта му. Винаги съм искал да свиря, но родителите ми решиха, че ще тръгна по неговия път и ме спираха. Учителката ми по музика пък само обясняваше, че музиката е супер сложно нещо и никой от нашия клас не става за музикант. Изобщо...никаква подкрепа от никъде. 

 

Едно лято бях при баба ми и дядо ми, излъгах родителите, че ще ходя на море, те пратиха пари и си купих бас. Чешки, тогава ми се струваше ужасен (другите около мен свириха на Ibanez и Fender), но сега си мисля, че този инструмент не беше никак лош. Стана голяма семейна драма, но реших все пак да си следвам мечтите. За уроци и дума не можеше да става, затова цъках сам. Не ми дадоха и усилвател, та 99% от времето свирех "акустично". Нямах и тунер, та почти никога баса не беше настроен като хората. Започнахме да свирим с едни момчета, после с други. Като цяло атмосферата в бандите не ми хареса и повечето хора бяха вътре не, за да правят музика, а за да парадират. Това ми беше най-силния демотиватор. 

 

На бала дядо и баба ми купиха акустична китара. Пазя я и до днес, но скоро ще й трябва ремонт, защото е разлепена, ужулена и ключовете не държат. Не успях да се науча на нея. Учех по един акорд на месец и после спирах. Продадох баса, когато станах на 21. Реших да спра да се занимавам с музика. 

 

И така до миналата година. Един личен проект фейлна, започнах да изпадам в депресия. Замислих се за живота ми изобщо. Осъзнах, че винаги съм искал да свиря, а не го правя. Три дни по-късно вече имах китара - един приятел отиде до Пловдив, пробва я и каза, че става. Подари ми усилвателя си. От тогава не съм спирал да свиря. На ден гледам минимум по един час да свиря (уикендите-повече). След 10 дни пристига четвъртата ми китара - G&L S500. В момента имам парите да си позволявам техника и нищо не ме спира.

 

Истината е, че сега уча много по-съсредоточено (преди само купони и жени ми бяха в главата) и много по-лесно (покрай работата ми се убедих, че няма невъзможни неща). 

 

Не мисля, че някога ще спра да свиря. Постоянно се бутам извън зоната ми на комфорт и се опитвам да уча нови неща. Скоро започвам и стабилно теория на музиката да уча.

 

А, да още нещо - в момента съм по-добър от някои съученици, които навремето бяха невероятни, а после прекъсваха свиренето и спряха да поддържат уменията си. 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако мислиш колко си по-добър от някой,трагедия ,баце - изгради си стил на свирене,който да е характерен,а не коп-пейст,те това трябва..

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нашите ме записаха на класическа китара, мисля че като бях на 5 или 6 години. Което беше далечната 1985-6 г. Учех китара до 18 годишен. Първата електрическа беше 90 или 91 година.. Тогава почнах да подсвирвам и на нея.. С бас почнах на 16 по кръчмите да подсвирвам чалгица и народни песни, за да докарвам по някой лев. В последствие това остана титулярния ми иснтрумент.За моя голяма радост на 19 ,когато дойдох в София имаше банда , където да свиря рок, фънк и др. Така финиширах с чалгите.

Edited by rudibass
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако мислиш колко си по-добър от някой,трагедия ,баце - изгради си стил на свирене,който да е характерен,а не коп-пейст,те това трябва..

 

Точно това се опитвам да направя в момента - да си създам стил. :) Идеята ми не е да се съзтезавам с хора, няма смисъл.

 

Мисълта ми беше, че на 16, 18, 25 може да си бил много, много добър, но ако не се поддържаш във форма, уменията си заминават след години. 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди 59 години, когато бях на 6 започнах да свиря (цигулка), а преди 50 минах на китара. И не съм спирал. На 1-ви и 2-ри Август имаме 2 концерта в Борисовата градина. :)

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

На 15 години започнах,преди 18г. значи е било.Майка ми купи, някаква руска гадна акустична китара с огромен екшън.Дрънках по цял ден на нея и пусках един микрофон вътре включен в една Унитра.Някак си се получаваше драйв и доста микрофонии естествено.После взех един Орфей ел.китара и с него доста пилене беше докато си купих първата свястна ел.китара Скуаер страт.Та досега много не съм задобрял.Тогава имаше едни, силно казано школи на Юлиан Марков, та се учихме на основни неща от тях.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бях на около 14-15. Започнах на старата акустична кремона на баща ми. Имаше огромен месест гриф и едвам го обхващах с длан. Принципно си беше голяма китара за начинаещ, но тогава не го разбирах.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Започнах на 14, преди около година и половина. На 20 февруари получих първата си китара- акустичен Tanglewood. Бях решил да впечатля момичето, което харесвах. Тя беше решила да се научи да свири, но се отказа. Малко по-късно (около седмица дрънкане на акорди) взе, че ми хареса и ми се отдава. Сега съм доста понапреднал (баси къв съм скромен) и даже си търся работа за да изкарам пари за електрическа. Покрай свиренето се запознах с още няколко човека, които също свирят. С един си подрънкваме редовно и се учим един от друг. С компания свиренето и ученето са още по-забавни и ефективни и се напредва по-бързо!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.