Telerig

Всъщност най-вероятно ти си прав в случая, а аз греша...бих се учудил ако вътре е бил Blue Marvel и не ти е харесал...не знам дали само в този усилвател звучат яко, но само с добри впечатления съм останал от тях за разлика от други марки говорители за китарни апаратури. Бързам да потчертая, че това не важи за Jensen, даже обратното.

Аз като фен и бивш ползвател на пиви класик сериите, мога да предположа, че стоковият черен говорител всъщност може би е Peavey - Blue Marvel, имал съм два усилвателя черен и жълт (класик 30) и двата бяха с такива и не са никак никак лоши... първия усилвател беше произведен в началото на 90-те, вторият към 2000-та година. В известен смисъл бих ги предпочел тези говорители в много случаи пред други известни марки...само за протокола. Както и да е - да се ползва със здраве новата придобивка!

Преди две седмици ходих да се видим по работа и я видях - все още беше две изрязани парчета дърво...не съм очаквал, че ще се превърне в такова бижу.

Хехех и аз го грабнах веднага - няма мърдане дебна го от предното намаление. Грабнах и сребърния маршал и до там с парите.

Когато аз се регистрирах в този форум преди повече от 10 години имах същите въпроси. Не ги зададох, защото други хора бяха писали вече по тях. Просто тогава се зачетох в това което са написали - тук предадох смелена информация в тази тема, която съм запомнил и е микро-част от тези теми, които дори и назад из разделите все пак съществуват и не са изтрити. Така, че просто четете и старите теми - там има много.

Разстоянията от центъра на соло барабана до всеки овърхед и там където удря чукчето на касата също до всеки овърхед трябва да са равни. Това е основен принцип при този метод.

Проблема е, че когато такива като Кольо представят дадена апаратура, човек на третата секунда забравя какво му представят.

Хубаво е човек да иска да помогне. В случая обаче вредата е повече от помощта както каза jabs, пичовете го карат само по картинки и хал хабер си нямат за какво ги правят тези работи и не само допускат груби грешки, но за съжаление подвеждат огромна част от хората. Aко поне се бяха опитали да разберат защо се правят тези неща, щяха много повече да помогнат на огромната жадна за евтини решения аудитория от ентусиасти. Тъпото е, че в този форум продължават да се постват такива линкове, при положение, че е писано писано и коментирано по темата...само да има кой да чете...но явно така ще е и занапред, което убива ентусиазма за дискусии... Аз знам много малко по въпросната тематика, но нещата които знам са основни и те ми дават основата за да знам поне колко много още не знам... В конкретния случай първото видео показва как уж се строи плаващ под. Как точно решиха, че е плаващ? Знае ли се натоварването както каза jabs? Аз също не мисля, че е плаващ в случая - тъй като еластичността на подложката е грешно взета под внимание. Второ - плаващият под е детайл от звукоизолацията на една система. Тоест има се предвид цялостна система която работи като едно цяло, в случая кел файда да имаш плаващ под ( ако изобщо е такъв, а той не е ), ако останалата част както каза jabs от системата е сбъркана - (има се предвид масата на стените.) (Жокер - проблемните суб ниски се разпространяват сферично и въобще не ги притеснява конструкцийката които тия пичове са направили.) Да не говорим за пропуските по отношение на уплътненията... Дотук с изолацията, която е никаква въпреки инвестицията - по отношение на акустичния контрол в помещението - както знаем основния проблем в едно помещение са аксиалните модове - тоест резонансите между две паралелни повърхности. Това са най силните и най-проблемните модове, които помещението може да подкрепи. Има няколко основни техники за справяне с тях, от които аз не виждам нито една в случая. Например разбиване на паралелността на стените и трансформирането им в тангенциални ( между 4 повърхнини) или още по-добре между 6. Тоест да няма никакви паралели между таван, под и стени - както се прави във всички студиа. Симетрия-да, паралелност - не...основен принцип, който не е спазен. В случая виждаме една нормална стая паралелепипед, която след обработката пак си е паралелепипед...тоест преведено на прост език - както са си били модовете преди, така са си и след обработката, само че с един куп пари и материали изсипани с голям ентусиазъм... По отношение на дифузията дето са я сложили и ранните отражения които са постигнали също има какво да се говори, но няма смисъл, при положение, че основни проблеми не са решени...по добре според мен да бяха попрочели малко по всяка една тема...

Китарките не знам но баса е чешка Йолана от хепи соц периода - този червения...може би заради него хахах Китарките са записани с телекастъра на Миро, който реши, че трябва да записва едновременно с три усилвателя, фендер, гибсън и малко лампово пиви, блендата е комбинация от трите, която на различните части от песента процентно варира като комбинации и панорами...беше голяма игра да ги завивам и покривам с какво ли не в тази стая...

Абсолютно - точно така е и според мен, това са двете марки барабани - но по възможност да са винтидж. Касата на този запис също е интересен случай - в случая е 24 инчовата каса от въпросният Slingerland, която просто издуха ямахата (22) на Даката.... Просто спрямо нея тя звучеше като детска играчка...а не се води нисък клас. В Студио 2 на радиото разполагаме и с първият комплект на Пепи Цанков ( първият барабанист на щурците, свирил и в бенда на БНР) стар лудвиг от 70-те... тези неща са просто от една друга ера на истинския звук...

Хахах, детското столче не знам, но черния дебел плат сгънат на два ката беше сложен нарочно зад барабаните, защото там има прозорец, който ми връщаше нежелани отражения в микрофоните...относно звученето - абсолютно целенасочено беше да е такова, защото и аз съм противник на съвременната пластмасова тенденция. Барабанчето...това си беше находка - Даката беше донесъл две барабанчета, доста висок клас, но изровихме само за проба едно много старо барабанче slingerland от 70-те...то просто измести всичко останало като звук...Вокалите...рецептата...ами Neumann U87, звукова карта UAD Apollo с API channel плъгин на входа, подправките при микса...до колкото си спомням паралелна компресия с 1176 CLA - Waves, (Slate Virtual Tape Machine и VCC channel на основния )- cubase mono delay през Slate Virtual Tape Machine в десния канал - ревърб EMT 140 Plate - UAD в левия, през сендове, и отново на сенд - ретърн, паралелно последната ми мания - Eventide H910 Dual harmonizer (stereo)...имам в студиото оригиналния моно и гарантирам, че плъгина няма разлика само дето е без шума. В общи линии това е май...сервира се с охладено питие по желание

Радвам се, че ви допада...всъщност ако трябва да съм точен записахме цял албум от 10 парчета за около седмица, като повечето ги мислиха на място...наистина страхотни музиканти, беше голямо предизвикателство да ги записвам заедно, понеже звуковото налягане беше доста сериозно в стаята - ето малко снимки от записа: Мерене до смърт по няколко пъти на всички разстояния: Апаратната: Стаен микрофон в коридора, който се оказа доста подходящ с дифузната си реверберация Едно от решенията ми за конкретния случай беше да използвам техниката за разположение на овърхеди "recorder man":

Новият сингъл и видеото към него на групата, записа и микса са мое дело. Интересното в случая е, че записа е направен в малка стая в която свирят и тримата заедно. Вокалите и клавирите са записани отделно. Всичко друго е от един тейк, няма добавяни семпли към нито един инструмент. Надявам се да ви хареса:

Отново бих искал да изразя благодарност - най-малкото, което мога да направя в конкретния случай на инж. Манов за отремонтирането на един винтидж басов усилвател Earth, който е така да се каже реликва за едно читалище от малък град, но пълно с музикална история и в което се опитваме да възобновим нещата... от там през 70-те и 80-те години група "Славяни" е дала много за българският рок...та въпросният наследен от тях усилвател беше в повече от трагично състояние... на моят апел за помощ - инж. Манов се отзова и отсече, че щом е за българско читалище, ще съдейства с каквото може, при това абсолютно безвъмездно. Възстанови за по-малко от седмица усилвателя ( съсипван от какви ли не "майстори" в продължение на 20 години) и ...в студиото на читалището вече записахме басовите партии към албума на родна група, а ръководството написа благодарствено писмо на Тони Манов. Позволявам си да го публикувам, защото смятам, че той заслужава: Ето и линкове към работата с усилвателя, на който не можем да се нарадваме...благодаря ти, Тони! : https://www.facebook.com/1376596506/videos/10206487874860429/ https://www.facebook.com/1376596506/videos/10206481144492174/

Впечатлихте ме и ви поздравявам за свиренето и нивото!