ditronix

http://www.ebay.com/sch/i.html?_from=R40&_sacat=0&_nkw=conductive+glue&rt=nc Eй това е лепилото. Не го намерих другаде, освен в Щатите. Има сребърносъдържащи проводящи лепила, но не знам дали са подходящи. Това само дето го разбърквам с отверката и с остатъците по нея може да се оправят половината бутони на едно ДУ за телевизор.

Почистването е решение на проблема единствено ако наистина бутоните и контактните площадки са силно замърсени. Носили са ми ДУ в такова състояние, като ги отвориш вътре е гнусотия до шия- лепкава субстанция, която не се мие и със сапун! Но за съжаление в болшинството случаи проблемите се дължат на износване на покритието на самите бутони. Лечението се състои във възстановяване на това покритие. Преди няколко години синът ми беше в Щатите и покрай търсенето на свестен фотоапарат попаднах на едно графитно покритие за подобни цели. 20 грама струваше мисля 4-5 американски лева, поръчах го и като се върна синът ми нещото дойде с него. Възстановил съм с това лепило- така да го нарека- повече от 10 ДУ- станаха като нови и нито едно не се е върнало досега за повторно възстановяване. Първите работят вече 3-4 години. Мисля, че в КОНРАД продават подобно нещо. Технологията е проста- след разглобяване на ДУ платката, гумата с бутоните и пластмасите се измиват добре с топла вода, сапун и мека четка. Частите се оставят да изсъхнат добре и след това карбоновото лепило внимателно се нанася върху контактните пъпки на бутончетата. При мен консистенцията е такава, че с тънка отверка вземам от лепилото и капвам върху пъпката. Не мажа, защото покритието става кофти. Това според мен е начина за решаване на подобни проблеми.

Офффф, явно съм тъпичък....... Не мога да се оправя..... Един линк , в който има доста интересни неща, там са засегнати и мултилампите на LOEWE http://www.electricstuff.co.uk/

Голям е, не става на лично

LOEWE RADIO още преди Втората световна война са започнали производство на "интегрални" лампи- няколко лампови структури в общ балон, заедно с необходимите около тях резистори и кондензатори. И са ги влагали в много свои изделия. Мисля, че даскалът ни по практика в Техникума имаше такива, и тогава, в началото на 70-те видях тези чудесии на живо за пръв и последен път. Преди около година може би случайно попаднах на един материал за това производство на LOEWE. Свалих го, имам го, но линк няма. Материалът е много интересен като факти и свидетелства за развитието на електрониката.Има изобилие от снимки и схеми. Единственото, което лично на мен ми е неудобно е това, че е на немски език. В PDF формат е, ако някой може да помогне да го направим достъпен за повече хора ще бъде добре.

Наскоро с забавлявах с подобни неща-захванах едно лампово кубенце за сина ми да си дрънка у дома. Нищо особено-около 4W. Подредих всичко на бюрото-платката,захранването-траф и изпраител и го подкарах. Получи се добре,нооооо.........гато дадях мъгел на гейна-брум! И то при вход даден накъсо с един жак-точно както Евтим съветва. Много гейн,много усилване,викам си нормално. Е да,ама при закъсен вход какво да усилваш? ЛамБето 6Н2П,чисто ново,военна приемка. Сложих друго-съвсем същото. Гледам схемата-нищо особено. Един триод,класическо свързване. Входа му на късо,ама на изхода брум. Взех,че лепнах еднин мост директно на платката-вход към маса. Усилвателят млъкна. Ни гък,ни мък! Е не оставаше нищо друго освен да се захвана с входа. Буксата беше свързана към платката с екраниран кабел около 20 см. Хванах я и я вдигнах от бюрото. Брумът утихна доста. Всичко вече беше ясно. Взех и скъсих максимално кабелчето. Брум почти не остана. Едно подходящо парче ламарина лесно стана на екран около входната букса. Утихна още! Нещата взеха да се избистрят и тогава се сетих за още нещо. Смених кабелчето. Взех двужилен екраниран кабел.На буксата свързах двете централни жила-едното активно,другото на маса. Към усилвателя свързването беше активно на вход,второто жило (масата на буксата) заедно с двете оплетки на входната маса. Ами усилвателят млъкна тотално! Пълна тишина! Сега вече шасито си е в кутията,свири се от време на време , при включена китара- HONER ROCKWOOD и максимално усилване от китарата и гейна има съвсем поносим брум при спокойни струни. Сега съм замислил по подобен начин да направя и кабела на китарата. Та проблемът с брума по принцип е труден за решаване. Най-важно е да се определи къде точно се появява той. Ако усилвателят е лампов,много често екранирането на предусилвателните лампи решава проблема. В случая на Кети Блек аз мисля че проблемът е в помещението-голямо "замърсяване" с електромагнитни полета и не твърде добри изпипани инструменти и усилватели. Изнасянето на апаратурата в друго помещение вероятно ще реши проблема. Но може ли да стане това????

Всичко може. Може да се комбинират нещата, светодиоди и импулсна лампа. Стробоскоп с управление на тъпана,гледал съм преди години такова нещо на един концерт,ефектът е впечатляващ! Стробоскопът беше настроен с по-висока честота на импулсите и при удар по тъпана пускаше 2-3 "светкавици",като лампите бяха няколко около целия комплект ударни. При напълно затъмнена сцена ефектът беше изключителен-сякаш целият подиум с ударните се повдигаше във въздуха! Само че ако се използват пиезодатчици дали няма да се повредят от силните вибрации? Все пак там ще бъдат подложени на значителни удари! Всичко е въпрос на експерименти,само човек да има време ,умения и мерак!

Бившето списание МЛАД КОНСТРУКТОР преди време публикува схема на стробоскоп с управление от електретен микрофон. Мисля,че няма да е сложно филтърът на схемата да се преработи за да реагира схемата само на ниски честоти. И ако чувствителността на входа се регулира правилно,схемата трудно ще се влияе от останалите инструменти. Имаха и готови платки,потърси в сайта им,дано все още поддържат наличност.

Че какво има да се спори по този въпрос? Ха,аз съм лаик тук,влизам заради интересите си от гледна точка на електрониката,но преди много време още съм чел за тайната на цигулките на известните италиански майстори-Амати,Страдивариус... Мненията тогава бяха единодушни че едно от нещата,даващи им уникален собствен и неповторим "глас" е лакът,чиято тайна майсторите са отнасяли със себе си в гроба! Когато писах по-горе за автобояджиите имах пред вид майсторлъкът им от гледна точка на визията. Далеч съм от мисълта че тези хора са наясно с "музикалността" на различните бои и лакове,но ако ида с кутиите и кажа "Шкури,шлайфай,пласт боя,шкурка,шлайф и три пласта лак!" човекът ще го направи така,както повечето от вас ще изсвирят любимата си пиеса! Поне ще се постараят да го направят без грешки! Прочетете пак първия пост и ще се съгласите с мен-човекът пита от де да си купи боя. Значи за момента проблемът е визията. До музикалността рано или късно той ще стихне,но сега на дневен ред е визията!

Aз свестни спрейове не съм срещал. Стават да замажеш хладилник,пералня,джанта,някоя ръжда по трошката за да я прекараш през преглед. Единствените,с които съм постигал що-годе приличен резултат са матовите. Това,за което говориш-да се боядиса китара и да стане като свят го могат автобояджиите. Тези,които имат необходимите неща-бои,лакове,камери за изпичане.Те знаят технологията и вършат добра работа. Но не са в кварталните сервизчета. За Варна мога да кажа къде работят перфектно.Е,искат пари,но с всичко е така. Добрите резултати искат жертви.....

Евтим правилно забелязва,че по-малкият габарит е признак за по-висок ESR,т.е. по-високо вътрешно съпротивление на компонента. При напрежения от порядъка на 250-300-350V наистина е трудно човек да си осигури двукратно презапасяване откъм пробивно напрежение за кондензаторите. Затова те насочвам към КОМЕТ- продават свестни компоненти,отделно могат да доставят и чрез индивидуални поръчки от FARNEL. Разбира се,там цените са съвсем други. За по-големи или групови поръчки добра алтернатива е полският електронен магазин TME. emosms кондензаторите NIPPON CHEMICON, които споменаваш са съвсем от сой, с много добри параметри,стига да не са ментета! Ако има как да ги сравниш по ESR с други със същата стойност и пробивно напрежение лесно можеш да разбереш за какво става дума.

Попрехвърлих темата,след първите няколко поста тя се отклони малко встрани от конкретния въпрос. Искам да споделя какво се случи при мен. Направих едно усилвателче за сина ми като отиде да учи във Варна. С TDA7294. Свирна съвсем прилично,събрах го в една почти супер кутия и го вкарахме в експлоатация. И така около година. Един ден синът се обажда и ми вика усилвателят не работи. Казах му да види предпазителите,изгорял този на входа на трафа. Пратих го да си купи бушон и да го смени. Звъни ми след малко и ми вика смених го и като го включих нещо гръмна и цялата стая в пушек. Отвори го и какво да види-единият електролит в захранването пръснат,целият усилвател-в ла..на,вторият електролит-надут и едва-едва не се пръснал и той. Както и да е,донесе го момчето и се хванах да го оправям. Електролитите-китайски,JAKEC, за 63V. Напрежението след греца-26V. Правете сметка за какво става дума! Имах и му сложих електролити на RUBICON,пазех ги за не занм какво и аз,ей тъй,да седят в шкафа,а купувах боклуци. Та много трябва да се внимава с китайските кондензатори. Сега купувам само от КОМЕТ и се презапасявам двойно откъм напрежение. А,и още нещо,не е заяждане,само искам да припомня,момчета. Цифри са знаците от 0 до 9! Всичко останало като комбинация от цифрите е ЧИСЛО! Като всяка цифра като израз на някакво количество-числена стойност- сама по себе си може да бъде и число. Но 11 е число,а не цифра! Математиката не ми е сила,но в техникума имах щастието да попадна на преподаватели,които успяха да ни набият в главите ей такива дребни нещица. Веднага се сещам и са другото такова нещо-разликата между кабел и проводник и между многожичен и многожилен Много често тия понятия се бъркат в техническите форуми,а не би трябвало,все пак сме се събрали тук интелигентни хора!

Sony отдавна са фирма,бълваща битова техника под средното ниво на качество. У дома нямам нищо тяхно и няма и да имам. Колкото до ниското качество на сегашната електроника освен намесата на пазара на хиляди незнайни азиатски фирми има и една съвсем обективна причина според мен. Това е микронизацията (слаба думичка в интерес на истината!) на електронните компоненти. Вижте само за какво става дума-един монитор на платката си има една единствена ИС с Бог знае какво ниво на миниатюризация на компонентите в нея. И зхранване. Погледнете телевизорите,да не говорим пък за смартфоните. А компютърните процесори? Милиони транзистори,събрани на няколко квадратни сантиметра (вероятно и доста по-малко!) площ! Няма как надеждността да не е по-ниска от преди! Дори според мен е на доста по-високо ниво,защото ако съпоставим преизводството преди години в количествено отношение със сегашното разликата се измерва в десетки! пъти! Пак казвам-хилядите незнайни азиатски фирми са основния доставчик на НЕНАДЕЖДНОСТ в електрониката. Личният ми опит в последните две години потвърждава един факт-правят се страхотни икономии откъм материал. Тоест силови елементи от Китай идват с в пъти по-малко количетво полупроводник в корпуса спрямо оригиналите. Елементите работят,но.... Греят и при натоварване си отиват. Имам стотина транзистора IRF 4905,които се оказаха с 4! пъти по-малък по площ кристал пт оригинала. И какво става? Устройството с тях се нагряваше до 70 градуса,че и повече,а с оригинален транзистор температурата не надвишаваше 30-33 градуса. Диоди 1N 4148. 15mA са им твърде много и прекъсват! Донесоха ми куп неприятности. Сега подритвам едни около 1000 броя и не смея да ги ползвам никъде. За сметка на това пък не е имало никакъв проблем с процесорите. Поръчал съм от Китайските търговци в eBay около 500 броя PIC12F683 и не е имало дори един неработещ! Дори едните дойдоха с различна маркировка-откровени копия- IA12F683! Сега съжалявам,че не си оставих за "спомен" един от тези процесори. Та според мен икономията на материал е също една от причините за влошената надеждност на част от продукцията на електронната промишленост.