Еcc83/12ax7

[Evtim Djerekarov]

Както знаете, от доста време се занимавам да симулирам триодни стъпала и след като вече съм си направил някои изводи, а и съм си играл достатъчно със вече доста добри симулации, логично, искам да се сдобия със спектрален анализатор и да наблюдавам спектъра на истинските стъпала.

 

Във връзка с това, искам да ви питам, понеже знам, че има няколко различни производства на 12АХ7, а марките, които ги пренадписват са много, коя лампа намирате за най-добър образец за звука на този тип лампи, както и какви разлики чувате при различните лампи, кои според вас в кои стъпала или усилватели са по-подходящи и защо.

 

Питам, за да мога накрая да си взема съответните лампи и да си извършвам изследователската дейност върху стъпала, изпълнени с тях.

 

Аз открих разни стари RFT/Tesla/Telefunken у нас, но мисля, че са ползвани, а ме интересува предимно това, което хората си слагат в китарните усилватели.

Редактирано Март 23, 2010 от Evtim Djerekarov

[liquid_death]

Хах, една готина тема

Като гледам все хубави неща си намерил у вас

Имам не голям опит но мога да споделя моите впечатления - RFT спрямо някакви нови китайски.

РФТ по-лесно бреакват и са с малко по-малко високи.Определено ги предпочетох пред китайците.

[synchu]

Моят опит с РФТ е точно обратния По-трудно брейкват и затова ми и харесват

Телефункен са страхотни лампи между другото стига отделната такава да е нормално работеща.

Китайските предусилвателни лампи също са отлични в последно време. Особено HG (high-grade, HG5, HG7) маркираните такива.

Siemens (някои разновидности) са отлични лампи също.

Югославските Ei са отлични лампи, за съжаление с неконсистентно качество.

Не мога да кажа една марка за мен лично, защото откровено казано в различните усилватели просто различни лампи работят най-добре.

[L.K.]

Evtim Djerekarov,

 

Гледам, че имаш сериозни намерения. Ще си позволя да споделя някои мои наблюдения върху изследването на усилвателни стъпала изобщо.

Спектралната характеристика (АЧХ) е важна, но за музикантския усилвател изкривяванията в отделните честотни обхвати е по-важно.

За да го визуализираш ще ти трябва осцилоскоп. В У канала включваш входа на ампа, а в Х - изхода към високоговорителя. В този режим развивката на осцилоскопа не се ползва. В идеалния вариант графиката е права линия. В реалността горния и край става полегат - това е амплитудата, на която става изкривяването. За различните честоти е различно. За различно положение на Gain - също. Bias-a на лампата също влияе.

 

Това всъщност е предавателната характеристика на изследваното стъпало за конкретната честота. Видът и най-точно илюстрира това, което чуваш.

 

Ако ти се занимава - успех!

[Evtim Djerekarov]

^

По-скоро ме интересува спектърът от хармоници, които стъпалото създава на няколко различни честоти, при няколко амплитуди.

Това имам предвид под спектър. Също говоря за изследване на отделни стъпала на този етап, не за цял усилвател. Мисля да сравнявам с двулъчев осцилоскоп и осцилограмите на двете стъпала(лампово и транзисотрно) при синусоидални и несинусоидални сигнали. За съжаление, спектърът на хармониците не може да се прецени на око по осцилограмата, особено за хармоници по-високи от 3-ти.

По принцип, триодните стъпала имат изразен 2-ри хамоник, явно съществуващи 3-ти и 4-ти, а високите хармоници са с незначителна амплитуда.

Транзисторите(без значение полеви или биполярни), без обратна връзка също имат преобладаващ 2-ри хармоник и постепенно намаляващи високи хармонични. За съжаление, транзисторът като цяло има едно 10-15dB по-високи стойности на хармоничните от триода, като за намаляването на последните се налага допълнително линеаризиране на стъпалата посредством различни методи. Все пак, при триода, анодният ток расте пропорционално с решетковото напрежение, повдигнато на степен 1.5, докато при полевия транзистор, степента е 2-ра, което обуславя генерирането на повече хармонични при липса на обратни връзки, понеже е явно, че x на степен 1.5 е по-близо до права линия от параболата.

 

ПС: нещо за текущите марки лампи можете ли да кажете.

Редактирано Март 24, 2010 от Evtim Djerekarov

[Parni_Valjak]

...Мисля да сравнявам с двулъчев осцилоскоп и осцилограмите на двете стъпала(лампово и транзисотрно) при синусоидални и несинусоидални сигнали. За съжаление, спектърът на хармониците не може да се прецени на око по осцилограмата, особено за хармоници по-високи от 3-ти....

"My 50c", (гледам, че се използва този израз) -

Когато успееш да хванеш нещо с осцилоскоп, ще те предложа за нобелов лаурелат.

За твоите цели е необходим сериозен спектрален анализатор, който да има възможности... и не е по възможностите НИ (HP/Agilent,AP, W&G...). Освен ако не намериш богат, ама много богат спонсор.

Иначе, няма да успееш да направиш "meaningful"/смислен анализ, поради много причини, едни от които е посочил synchu...

 

(Ще ти пратя извън форума една моя публикация с подобни изследвания от конференция на ТУ, ако имаш желание. Тя е само "загатване" за проблемите.)

Успех!

[tzolov]

Това е много интересно занимание в което ти пожелавам успех и да не се предаваш !

Не мисля че е необходим hp/agilent, R&SW, Ap или Аdvantest ... анализатор за някакъв си нч сигнал , повечето цифрови (опс мръсна дума ама поне не е дигитален) осцилоскопи правят някакво ффт но за НЧ-сигнал това го може всяко ПЦ с добра звукова карта+ софт.

L.K. вече описа как да видиш предавателната характеристика (сигнала на входа се подава от генератор) на триодите в избраното свързване и стойности на околните елементи - тя заедно с АЧХ-то на схемата при слаб сигнал ( когато триода приемаме че усилва линейно ) определя цялото АЧХ+КРЧХ ( кривочна честотна характеристика:Р) .Накратко имамеме АЧХ + несъвсемлинеен усилвател.

При ниски честоти въпросната предавателна крива ще е характерна за схемата на свързване на триода и режима му ( ест и от конкретната лампа) и ще ти дава характерно отношение по амплитуди на всеки хармоник ,а АЧХ-то е определено от пасивните елементи наоколо входа и изхода (ест. натоварен със следващото стъпало , тонкоректор или каквото е там !). За улеснение може да се ограничиш с входни амплитуди според мястото на стъпалото в схемата. За анализа на сигнала като спектър бих пробвал ФФТ- анализ на тестови сигнали с различна честота и амплитуда записани от изхода на схемата с аудио-редактор ( spectrum - графиката която по вертикала е 'нашарен'спектъра ,а по хоризонтал времето) , нищо не пречи така да наблюдаваш две лампи/изхода или лампа/дж- фет и да си правиш дирекно сравнение а защо не и с реален сигнал - което ще добави и интермодулационни изкр. и става една ....

 

п.с. като си спомня с примитивен с1-94 какви хитрости съм правил благодарение на изхода му от генератора по Х и "разтяжката" , приставката от комплекта на Ц20 за мерене на транзистори и един звънчев траф ... а и колко пъти е ремонтиран ...

[L.K.]

В противотактните стъпала четните хармоници са пренебрежимо малки. Това си спомням от теорията.

[Evtim Djerekarov]

В началото мисля да се огранича до криодни стъпала общ катод, без ОВ. Там, за мен, представляват най-голям интерес особеностите на триода.

За дифиернциални и противотактни стъпала ще му мисля като се сигне до крайното стъпало.

[Baby Thomas]

JJ са супер лампи! Също ми харесват и Thung-Sol - много чист и ясен тон.