Tozi Отговорено Февруари 25, 2010 Share Отговорено Февруари 25, 2010 Хайде да го подценим а или можем да направим един тест и да видим кой кво иска да свири и отговорите ще са joe satriani,steve vai,Dream theater и тн.От това по голямо доказателство за тъпото ниво няма Другарю Бездарник. Изброените по горе joe satriani,steve vai,Dream theater и тн. си знаят солфежа и теорията много добре. Повярвайте ми. Знам от опит! Всичките те са страхотни музиканти с много голям опит. Не са просто келеши които опъват ей така просто жици и пушат трева. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
synchu Отговорено Февруари 25, 2010 Share Отговорено Февруари 25, 2010 ^Отговор очаквай след две седмици, евентуално, както се разбра. Явно неспособностите в писането, са се трансформирали в паранормални такива способности, щото предвиждането на резултати от бъдещи събития и привеждането им като доказателства за субективно формирана представа за хм..."ниво", не виждам как да бъде дефинирана по друг начин. Като тук допускам, че под "тест" се има предвид "анкета", иначе това дето съм го написал не важи, защото не разбирам какво се има предвид. Предлагам да спрем обаче с офтопика, защото това е една от не многото в този раздел полезни за повече от един човек, например, теми. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Февруари 26, 2010 Share Отговорено Февруари 26, 2010 Бих желал да препоръчам две програмки които много биха помогнали на желаещите да развият слуха си и познаването на грифа. Едната вече я споменахме - Ear Master и другата е - Absolute Fretboard Trainer Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Viara Ivanova Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 айде и баба ви да се включи, първо по темата, после по коментарите, а после около <_> В момента - след доста време,прекарано във вече предложените пинизи по откриване на колелото и топлата вода чрез слушане на музика и вадене на песни, последвано от време, прекарано в търсене на проблемите/вредните навици, и т.н. и целенасочена, що годе структурирана работа съм на следното положение: що годе си познавам гласа и имам идея в какви ситуации и с какво може да имам проблем при пеене. Както каза Кольо да успеем да уточним за себе си нещата, върху които трябва да работим е жизнено важно, другия момент е да започнем да работим. Но както и други хора са споменали преди мен: ако нямаме информация, с която да сравним нашите изпълнения 1.няма да сме наясно, че има проблем и 2.няма да знаем как и с какво можем да се справим с проблема При мен и ритмичността,и музикалния слух на моменти куцат, а понякога са направо са в канала ако не съм на 100% концентрирана върху това, което пея ... но съм забелязала, че често вървят заедно.т.е. ако примерно имам проблем с повтарянето на фраза, изпълнена от друг то не е само ритмически проблем, а е и pitching проблем (че и други, но не е тази темата ) Освен това съм забелязала, че имам много повече проблеми с възпроизвеждането на "мелодия" изпълнена от инструмент ОСОБЕНО пиано, отколкото глас. (не говорим за гами/арпежи и други, които с практиката съм се научила да усещам по положението на ларинкса и др.) Това, както забелязвам напоследък е всъщност често срещано явление сред певците, и както ми обясниха има и научно обяснение свързано с темперамента на пианото и особеностите на човешкия глас една историйка за предгвор: как и кога започнах да работя по гореспоменатите ТРУДНОСТИИИ като бях на 14, млада келешка, се записах на уроци по класическа китара(нямаше ел.!!!) в една школа с тайната мисия като порастна да съм "добра",ама колкото Джеймс Хетфийлд! преподавателката всяка седмица по два пъти се скъсваше да пише в тефтера: БРОЙ!!!! помня, че 4 седмици изкарах на "Когато бях овчарче", а на петата просто й казах: Е стига деее, няма ли най-накрая да ме научиш на някоя ИСТИНСКА песен??? жената се видя в чудо: Каква истинска песен бе момиче??Школата на Панайот Панайотов трябва да я изядеш!!тогава ще ми говориш за "песни" принудих я аз с триста зора и на следващия урок след прегледа на домашната ми подава един лист с акордите на "Мила мамо" на Роси Кирилова. Можете да си представите каква картинка бях вкъщи цял месец: с езика изплезен навън, чупя пръстите да мога да ги хвана тия акорди, плета си пръстите с тия арпежи, тупам по пода с крак, баща ми побеснява от звука на метронома... но лека полека зазвуча "като песен". беше ми такова high преживяване: да пея и да си акомпанирам....просто пред мен се "отвори" друг свят. Та като понаучих песента се престраших да я изсвиря на даскалицата. Пуска тя метронома със строг поглед, аз почвам да свиря и да си пея" Мила маамо как да намееря..." ... Като приключих, тя само ми каза: абе дете ти до оня ден не можеше един такт четвъртини да изсвириш правилно с метронома, как го направи това? стана и извика директорката на школата да дойде да чуе "изпълнението". В последствие разбрах, че били обсъждали дали да не ме "отпишат" за следващия срок като безнадежден случай, понеже в солфежа бях абсолютно Lost in translation: може да ви е смешно, но аз НЕ МОЖЕХ да различа мажорно от минорно тризвучие, при все, че писмените ми контролни с тоналности до 3 диеза бяха все 6ци !!!! Съжалявам, че нямам запис...китарното изпълнение със сигурност е било ... интересно.... даскалиците бяха изумени от способността ми 1.да пея "вярно" и 2. да пея с метронома въпреки, че не можех да възпроизвеждам точно ритъм с пляскане, не можех да разпознавам интервали на пианото и т.н. Съгласна съм с едно по-горно твърдение, че всеки човек е предразположен да чува определени честоти и техни комбинации по-ясно (??-не знам дали това е правилната дума... ) отколкото други. И с мен е така. Държа да отбележа, че съвсем не отричам солфежа и ползването на пиано като може би най-прегледният инструмент от гледна точка на визуалното възприемане на тоновите отстояния и т.н. Но си давам сметка, че докато не започнах да пея( основно се занимавам с пеене) солфежът под формата на слушане на ПИАНО, а не на глас(в собствената ми практика откривам, че начинаещите певци реагират по-добре(и по-спокойно!!!): запаметяват и впоследствие разпознават интервали/гами когато им се пеят, а не свирят на пиано), тактуването по чина, броенето и механичното графично разпознаване на нотите на петолинието в моето съзнание нямаха нищо общо с музиката, така както я разбирах("песни"). Сега си давам сметка, че простичкият ми въпрос: А кога ще свирим песни? е произлязъл точно от желанието ми да пея(а китарата е била просто предпочитаният акомпанимент-вместо касетофона). Много скоро след това започнах да си вадя акорди на поп/рок песни. После(покрай обучението в английската) изведнъж ми се "отвориха" ушите и започнах да чувам по- специфични неща като интонация, звукообразуване, акцент, произношение-които неизменно ми помогнаха при пеенето и при чуването на отделни инструменти в микса... та след дългия и не много свързан пост да обобщя идеята: Ритмичността и музикалния слух са неща, с които хем сме родени, хем е наше право/задължение/отговорност да развиваме. 100% солфежът и метрономът, изпозвани в целенасочени и добре структурирани упражнения са ключа към успеха. Освен това трябва да намерим кое ни мотивира за работа: самоусъвършенстване, изпити и формална структура(т.е. музикално образование/самообучение), фенки?? и т.н. И не на последно място е хубаво да си "намерим" инструмента, който ще ни помогне да развиваме музикалността си - има хора "не разбират" китарите, има други, които пък са и по-конкретни "ако е без прагчета, не ме търси"... изследвайте си мозъка и свиренето/пеенето : там е ключа Сега по постовете. по повод на изказването, че има хора, които са "оперирани" я от едното, я от другото ще кажа, че това най-вероятно са хора, които не са се занимавали целенасочено нито с едното, нито с другото. Това, че си прекарал няколко години в банди и още клатиш ритъма не говори за нищо друго освен: несвирене с метроном.Ако в продължение на няколко години правиш една и съща грешка ще се справиш със затвърдяването й абсолютно перфектно... точно както ако през това време си работил да се отучиш от нея За пеенето/певците и солфежа Първо да пееш правилно и да пееш хубаво са 2 различни неща. Правилно пеене е примерно точното възпроизвеждане на мелодия, изпята или изсвирена от някой друг. Което може да е направено с най-грозния тембър на света,но пак ще е правилно. Хубавото пеене, с което ПЕВЦИТЕ се занимават включва правилното пеене, но се занимава и с много други неща. Това, че някой не може да възпроизведе това, което чува пеейки не значи, че е "музикален инвалид" или, както често се коментира: еди кой си пее "фалшиво". Просто на такива хора им е трудно да намерят естествената връзка с вокалния си инструмент за разлика от певците... Съответно ако на такъв човек все пак му се занимава с музика, той/тя инстинктивно си търсят механичен инструмент...това в рамките на шегата, разбира се Често проблемите с "фалшивото" пеене са свързани с липсата на връзка между мозъка и гласа. Така както ако за пръв път в живота си виждаш китара няма да можеш да изсвириш Мила моя мамо- не защото си тъп или нямаш музикален слух, а защото не знаеш на кое прагче, кой тон отговаря. След като си изясниш как е възножно да възпроизведеш звук с една китара, ще тръгнеш да "търсиш" тоновете по струните и грифа. Друг възможен сценарий за "фалшиво пеене" е проблем със самата постановка: стискане на ларинкса, неефективно дишане, пеене без опора и т.н. Такива хора НЕ са безнадежден случай, кофтито е че първо достатъчно хора са им втълпили в главата, че пеят фалшиво Освен това много вокални даскали подхождат към тях със свирене на До мажор на пианото до безпаметност с цел "наизустяване" той човекът няма идея къде се намира До "в"собствения му глас и какво трябва да се случи, за да изпееш въпросното До после пеел фалшиво...Както казва една моя преподавателка за певците тонът трябва да се почувства и да се чуе в главата, след това може да бъде и изпят. Така наречените "tone deaf" хора също са много малко по света. Най-сигурният начин да разпознете дали сте такъв(и заслужено да се оправдавате с това ) е да се запитате: като говоря по телефона разбирам ли кога някой ми задава въпрос, кога ми се кара, кога любезничи с мен, кога флиртува ...(т.е. можете ли да различавате цвета...интонацията на човешкия глас.) ако да, значи имате музикален слух.Честито!От там нататък следва много труд, за да можете и да го ползвате. За инструменталистите пеенето не е задължително.Още по-малко хубавото пеене. Освен това, ми се струва, че за един инструменталист (не певец, който свири на инструмент) ще е много по-трудно(следователно добре да се пробва ) да изпее един интервал примерно, отколкото да го изсвири: от гледна точка на "визуалния" контакт с инструмента и непознаването на собствения глас като инструмент. Ако обаче се комбинира разучаването на арпежи/гами на инструмента с вокално маркиране: не за да се правите на певци, а за да чуете това, което свирите с друг тембър(в друга октава/ а защо не хармонизирано ) - сигурна съм, че ще почнете да разпознавате въпросните арпежи/гами и т.н. и не само ваденето на песни ще стане по-бързо, ще започнете да импровизирате с по-голяма лекота и т.н. За програмите: ползвала съм Ear master, но доста малко, доколкото помня си е читава програма В момента работя с Аquallegro За певците препоръчвам Singorama, много готина система ... ако някой има интерес към упражнения по солфеж без програми (особено певците) да ми пишат ЛС , аз лично много съм се запалила и препоръчвам ако имате покрай вас други луди глави да си правите дуетни упражнения: с пляскане на ритъм, с четене на ноти (ритъм и мелодия) пеене на интервали, ладове за певците е също много ценно да споделяме усещането на интервалите/ последователността им в гамите и ладовете, аз примерно някои ги усещам като "резки"(grooves), в които гласа си "пада и заспива" Та те това беше моето мнение. А, да не забравя! МНОГО ГОТИНА ТЕМА!!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lizardman Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Ако в продължение на няколко години правиш една и съща грешка ще се справиш със затвърдяването й абсолютно перфектно... точно както ако през това време си работил да се отучиш от нея Колко точно казано! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ultramega Отговорено Февруари 27, 2010 Автор Share Отговорено Февруари 27, 2010 Покрай един проект, който смятаме да запишем в студио, разговарях с техническо лице от това студио , което изрази своето притеснение относно записването на барабаните. Според него(а той явно има доста опит и познания имайки предвид че е от доста време в тази работа и е работил за не случайни хора) , дори и много добри музиканти, които свирят прекрасно на живо , просто не се справят със свиренето за запис. Твърди, че на запис, за разлика от живото свирене се иска много по "тънка" прецизност и там най много си личат и най малките разминавки спрямо метронома. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Да. На живо СИЛНИТЕ ДЕЦИБЕЛИ ПРОСТО ЗАМАЗВАТ ВСИЧКО! Ама как да се свири рок тихо..... нали? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kolio_k Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Покрай един проект, който смятаме да запишем в студио, разговарях с техническо лице от това студио , което изрази своето притеснение относно записването на барабаните. Според него(а той явно има доста опит и познания имайки предвид че е от доста време в тази работа и е работил за не случайни хора) , дори и много добри музиканти, които свирят прекрасно на живо , просто не се справят със свиренето за запис. Твърди, че на запис, за разлика от живото свирене се иска много по "тънка" прецизност и там най много си личат и най малките разминавки спрямо метронома. Сори за изразеното несъгласие. Но добрите музиканти на живо са добри и в студио. Просто в студио наистина си личи кой колко добър ( от занаятчийска гледна точка ). Именно за това е хубаво да се записваме по честичко, за да чуваме колко неща наистина ни куцат. П.С. Лично за мен, добър музикант не е равно нито на известен, нито на интересен, нито на оригинален. Добър музикант е този който си владее занаята, а вече ако плюс това е и интересен и оригинален, е невероятен. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Лими Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 (Редактирано) Сори за изразеното несъгласие. Но добрите музиканти на живо са добри и в студио. Просто в студио наистина си личи кой колко добър ( от занаятчийска гледна точка ). Именно за това е хубаво да се записваме по честичко, за да чуваме колко неща наистина ни куцат. П.С. Лично за мен, добър музикант не е равно нито на известен, нито на интересен, нито на оригинален. Добър музикант е този който си владее занаята, а вече ако плюс това е и интересен и оригинален, е невероятен. Напълно съм съгласен с Кольо, защото и аз дълго време(87-92г) имах професионално студио, в което записваха много от известните и считани за добри музиканти тогава(а някои от тях и досега са известни) и видях отблизо този проблем. Тогава усетих и собствената си неритмичност, и ми трябваха доста дубли за да излезе що годе приемлив резултат. Та, освен изпълнителите, и тонинжинера(тонрежисьора) трябва да бъде зорко ритмичен. Редактирано Февруари 27, 2010 от Лими Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
yotzzo Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 (Редактирано) Твърди, че на запис, за разлика от живото свирене се иска много по "тънка" прецизност и там най много си личат и най малките разминавки спрямо метронома. Те разминавките са едно на ръка. По-големият и почти масов проблем са неравните удари. Лошо тоноизвличане. Свири с добър барабанист. Или накарай твоя/ако има проблем, а може и да няма/ да си купи "стик контрол", практис пад и метроном, и да си сяда на гъза за няколко години. Или поне няколко седмици преди записа да посвири яко на практис пад и с метроном, че да изравни ударите и да закрепва темпата - "мама тате" и други упражнения. Така шансовете, поне соло барабанчето да влезе хубаво рязко се увеличават. Редактирано Февруари 27, 2010 от yotzzo Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ивелин Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Лично за мен, добър музикант не е равно нито на известен, нито на интересен, нито на оригинален. Добър музикант е този който си владее занаята, а вече ако плюс това е и интересен и оригинален, е невероятен. А за мен добър музикант е този, който си играе с инструмента и си прави каквото си поиска. А другия е добър работник. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kolio_k Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 Не ти пак говориш за по сериозно ниво от просто добър музикант . Да си играеш с инструмента без обаче да скапваш качеството в процеса си е много трудна работа. Аз лично съм доволен, ако изсвиря един трак в студиото от два три тейка и после не ме е срам да си го слушам. За повече имам хляб да ям Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ultramega Отговорено Февруари 27, 2010 Автор Share Отговорено Февруари 27, 2010 (Редактирано) Сори за изразеното несъгласие. Но добрите музиканти на живо са добри и в студио. Просто в студио наистина си личи кой колко добър ( от занаятчийска гледна точка ). Именно за това е хубаво да се записваме по честичко, за да чуваме колко неща наистина ни куцат. П.С. Лично за мен, добър музикант не е равно нито на известен, нито на интересен, нито на оригинален. Добър музикант е този който си владее занаята, а вече ако плюс това е и интересен и оригинален, е невероятен. Аз казвам, какво ми е казал въпросния човек, без да имам някакви преки наблюдения, така че нямам проблем и с противоположното мнение. Въпреки че беше достатъчно убедителен за да му повярвам(поради липсата на друга гледна точка освен неговата). В същото време ни предложи и услугите на студиен музикант, чието качествено свирене, адекватност и бързина(на разучаване) ни гарантира(по мнителните сигурно ще кажат нарочно ни обработва, за да си лансира своя човек ,да прилапат някой лев, но мен ме съмнява да е така). Yotzo, за звукоизвличането също си говорихме и човека каза че повечето музиканти, които искат да записват(в частност барабнистите) идея си нямат как да си настроят сета за целите на записа и как да звукоизвличат(предполага се че не е като на лайв). Всъщност за какво преразказвам, тук има хора , които доста повече часове са прекарали в звукозаписни студия, при желание могат да разкажат от първа ръка как стои въпроса с този неприятен проблем. А това кой, колко е добър, не мога да коментирам от моята скромна позиция . Редактирано Февруари 27, 2010 от ultramega Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ивелин Отговорено Февруари 27, 2010 Share Отговорено Февруари 27, 2010 @Коко, ский са - по-образно - ти и Люси сте ми фаровити във форума. Явно съм преценил, че добре си играете с тоягата! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.