Ритмичност и музикален слух

[ultramega]

Ритмичност и слух- основни способности, необходими за свирене не само на китара, но тъй като аз мъча китарата (горката), питам за това.

 

Лично при мен музикалния слух не е добре развит... често ваденето на разни прогресии по слух се оказва непосилно за мен, особено ако акордите са по завъртяни, за сметка на това пък имам някакъв усет към ритъма или поне към равноделните.

 

Когато свирех с групата бях забелязал че пианиста ни има доста добър музикален слух лесно и бързо хващаше акордите за разлика от мен. От друга страна пък мен ме дразнеха някой неритмичности и неточни акценти , които другите дори не забелязваха(или не им отдаваха голямо значение).

Редактирано Февруари 20, 2010 от ultramega

[SomeoneElse]

И при мен е ритмичността. Не знам кое е следствие и кое причина, но от доста време се мъча с неравноделни музики и съм забелязал, че и това, както всичко останало се учи и неравноделните ритми, смяната на ритми или самата ритмичност при равноделни тактове са ми силна страна.

 

За музикалният слух имам едно друго наблюдение - когато става въпрос за вадене по слух, задължително трябва да има дадена основа на заучени по ноти/таблатура фрази, прогресии и други, т.е. дадени на готово неща, за да може съзнанието и слухът чисто практически да привикнат към тях и човек да може по-лесно да ги разпознава. Така както професионалните певци по академиите и училищата се учат да разпознават интервали (т.е. един вид ги "назубрят") и след това технически знаят колко по-високо или по-ниско е следващият тон, така е и със свиренето.

 

А с пианистът ситуацията според мен е точно такава - пианистите, за разлика от повечето самоуки китаристи, са хора, които дълго са били обучавани от професионалисти музиканти и са наизустявали готови нотирани произведения. Т.е. звученето на отделните акорди и цели прогресии един вид им се е запаметило в главите и те по-лесно могат да го възпроизведат, дори съвсем механично.

 

Така човек който знае как звучи хармоничният минор, например, и който знае как се свири (механично), по-лесно би извадил по слух нещо такова, от колкото някой, който никога не се е занимавал с този минор.

 

Ето за това, според мен е грешно да се налага на хора с никакви знания и умения на даден инструмент да започват да вадят всичко по слух още от самото начало. Просто си трябва тренинг с неща дадени "на готово".

[DeadWing]

Ритмичност и слух- основни способности, необходими за свирене не само на китара, но тъй като аз мъча китарата (горката), питам за това.

 

Лично при мен музикалния слух не е добре развит... често ваденето на разни прогресии по слух се оказва непосилно за мен, особено ако акордите са по завъртяни, за сметка на това пък имам някакъв усет към ритъма или поне към равноделните.

 

Когато свирех с групата бях забелязал че пианиста ни има доста добър музикален слух лесно и бързо хващаше акордите за разлика от мен. От друга страна пък мен ме дразнеха някой неритмичности и неточни акценти , които другите дори не забелязваха(или не им отдаваха голямо значение).

 

 

+1

[MasterOfDisaster]

Ето за това, според мен е грешно да се налага на хора с никакви знания и умения на даден инструмент да започват да вадят всичко по слух още от самото начало. Просто си трябва тренинг с неща дадени "на готово". smile.gif

 

Не съм много съгласен с последното. Има хора които се раждат с много развит музикален слух и вадят нещата дори без да им се налага да ги слушат в момента(в смисъл някога са слушали нещо запомнили са го и след време си хващат инструмента и го свирят) .

Ако ваденето на височината на нотите ти се отдава не трябва да се спираш, мъчиш колкото може повече. Ако имаш стотинки учиш солфеж. Нотата е комплексно число имащо височина и продължителност и начин на свирене.

Познавам хора които имат вродена скала за мерене на височина и когато чуят някоя нота те знаят точно коя е и каде се намира по грифа им. Също такива които имат невероятно развито метрономитчно чувство без да са чували "тик" в живота си ,но досега не съм виждал човек които да се е родил научен да свири. И те тук е мястото където изравняваме резултата всички се раждаме еднакво некадърни и само повечето свирене те прави по-добър.

Според мен таланта е нещо което може да замениш с метроном, солфеж и време(в което да свириш).

Поздравления за темата това е първата тема която наистина ми се струва интересна. Дано повече хора се изкажат. Интересно ми е да чуя хора които имат по-малко талант станали много добри.

[Janick_Gers]

При мен пък като, че ли слуха е по-развит от ритмичността. Никога не съм имал проблеми при вадене на песен. Но според мен музикалният слух съвсем не опира само до това да чуеш какво се свири - фа диез или до диез (примерно). Музикалният слух ти показва кое би подхождало повече на някое парче, кое звучи фалшиво, къде пък един дисонанс би звучал наистина добре. При тези работи също нямам проблеми..... Докато от време на време ми се случва в някое соло да забързам някоя фигура и да изляза малко от ритъма (при по-бързи песни), но се оправям в крайна сметка

Редактирано Февруари 21, 2010 от Janick_Gers

[jorko123]

И при мене е по-развит слуха. Старая се когато слушам някоя песен да анализирам китарата, баса.. а когато свиря се опитвам да изкарам нещо по слух. Ноти не мога да чета, табовете не са ми интересни, но когато много се затрудня, домогвам се до последното, само за да видя как точно става частта, която ме е затруднила.

Общо взето и в двете неща не съм кой знае колко добър, но слуха е по-напред.

А за ритмичността - тепърва започвам да свиря с бекинг-тракове, групи и метрономи. Надявам се след време да се науча. До сега съм разучавал нови техники, старая се да свиря гладко и правилно иии общо взето такива работи

 

Поздрави

[AngusYoung]

И при мен слуха е по-развитият от двете.Много често докато слушам някоя песен успявам да си я транспонирам по свой си начин на китарата без да имам кой знае какви музикални познания(е разбира се транспонираното си звучи добре но като погледна таба примерно се засичат едва на няколко места).Докато ритмичността-е нз защо но имам навика да забързван нещата повече от необходимото.

[ultramega]

Относно ритмичността - макар да изглежда лесно, в бавно темпо е мноого трудно.

Бях пробвал един софт с такива упражнения, където да речем тръгва бекинг трака и върви първите 4 или 8 такта и после спира за 4 или 8 такта и пак се включва. Така съвсем добре се усеща дали можеш да свириш в темпо дори когато метронома спре да цъка Сещате се ако темпото е бавно колко по трудно се запазва прецизност...

А за ваденето на песни по слух мисля , че има значение и кое парче вадиш... в повечето метъл и рок композиции , акордите са само 5-ици, което значително улеснява тяхното анализиране, за разлика от други произведения където хармониите са значително по сложни .

При мен специално има значение и на какъв инструмент звучи мелодията или прогресията... забелязал съм, че съм придобил някаква темброва избирателност и по лесно разпознавам тонове на бас или китара отколкото на пиано да речем

[AngusYoung]

И аз съм пробвал със спирането на метронома и дори след това пак успявам да запазя ритмичност.Избързвам само на места но въпреки всичко е достатъмно са се омажа.

[rodji]

Да си кажа и аз мнението.Според мен ритмичността или я имаш или не,т.е. ритмичността трудно се учи тя е дадена на човек по рождение.Познавам хора които свирят вече десетки години,но все още клатят темпото и им е трудно да влезнат в нужният момент за да си изсвирят солото,въпреки че свирят основно в заведения а там както знаем нещата се повтарят всяка вечер и човек просто трябва да ги запомни и донякъде да свири почти автоматично.Докато музикалният слух чрез редица методи цитирани в предишните писания може да се развие и да се държи на ниво чрез постоянна работа и упражнения.Разбира се и музикалният слух е природна даденост но без малко теория и много слушане не може да има развитие.Все още си спомням как един подобен псевдослухар се гордееше колко точно е извадил и свири една пиеса за китара,но след известно време я намерихме нотирана и се оказа,че има голяма разлика.От тогава като го видим го питаме дали още я свири от 11 страница(както той я извади) или от 111 страница( както е в действителност). Успех на всички

[MasterOfDisaster]

Да си кажа и аз мнението.Според мен ритмичността или я имаш или не,т.е. ритмичността трудно се учи тя е дадена на човек по рождение.

 

И със това не съм съгласен просто по малко хора свирят с метроном... незнам защо сигурно защото им е досадно. Аз затова смея да твърдя ,че нотата е комплексно число.... колкото тежи височината толкова тежи и дължината и начина на свирене. А ритмичността е система от дължините на нотите в един такт ,казвам го като математик....ако някой го каже като музикант ще съм каде каде по доволен. Хайде хора темата има още много за чепкане .... колко ни е дал бог , колко трябва да дадем ние...ако не да стигнем върхът то поне да се разходим по клона.

[Лими]

Пак ще се повторя, което казах наскоро в една подобна тема. Пичове, танцувате ли? И защо не танцувате? Срам ли ви е, или го смятате за инфантилна проява? Танцуване му е майката, ама с кеф! Миналото лято гледах филм на National Geographic за Стинг. Изследваха му музикалните качества в томографска камера. Един от научните изводи в този филм беше, че танцуването и всякакви ритмични движения/поклащания, съпровождащи музицирането, са важен фактор за развитие на музикалността и в частност на ритмичността. Ако още не сте започнали да танцувате, значи нямате подходящи гаджета, да ви ръчкат и научат да се кефите на всякакви танци. Вие сте по-млади от мен, но ще ви скъсам на танци, защото танцувам от тийнейдж, та и досега. Имах късмет да си хвана танцуващо гадже тогава.

Та, ритмичността не се учи трудно и е дадена по рождение, защото е кеф, заложен в гените на човеците. Трябва само да се разбуди. Друг е въпроса, когато се говори за ритмичност от "висш пилотаж" или така наречения "микротайминг". Това вече си иска много труд.

 

П.П. Дочувам подхилкване отзад, но утре на репетицията ще го видя смехуркото, дали ще му е смешно ако не може да нацели ауфтакта.

Вижте два примера за поклащане по време на свирене и то от различни жанрове -

и

Редактирано Февруари 21, 2010 от Лими

[ultramega]

Като каза за танци, се сетих за един приятел , който танцува така сякаш чува друга музика от колоните По неадекватни движения рядко съм виждал, понякога ми е минавало през ум приятелски да го посъветвам да спре, но в крайна сметка човек се забавлява и не е нужно да си най добрия за да го правиш ако беше така повече от половината от нас трябва да захвърлим китарите.

 

ПП. Неслучайно бебето не спира да денси... явно е ритмично по рождение

Редактирано Февруари 21, 2010 от ultramega

[AngusYoung]

Само че танцуването освен с ритмика е свързано и с известна доза пластичност която при много хора(като мен например) липсва

[kolio_k]

При мен музикалният слух е по развит от ритмиката (надявам се). В смисъл чувам прилично добре хармонии ( обикновено), кога по лесно, кога малко по трудно, според зависи. Иначе и с ритъма се оправям на някакво ниво, но имам много работа в тази област и си я работя целенасочено. Това, което най ме кефи е, че , макар и бавно, работата дава някакви резултати.

 

Аз лично мисля, че ритъмът е нещо много по сложно и комплексно от способността да се чуват хармонии, скали, фрази и тн. И за съжаление танцуването, свиренето с метроном и тн., макар и много полезни в много случаи, далеч не могат да ни помогнат винаги. Човек трябва да си изработва най различни специфични патерни за работа, според различната цел

 

Но разбира се с уточнението, че владеенето на ритъма е нещо повече от това да уцелваме ауфтакта или да спрем лупа, да продължим да свирим и когато такт по късно същият пак тръгне да се окаже, че сме с него. Макар, че това, разбира се, също е част от работата.