niki123bg Отговорено Декември 31, 2004 Отговорено Декември 31, 2004 Ами то беше преди доста време във Варна - може би преди 10 тина годинки. Мисля че му викаха Хари. Не си спомням истинското му име. Ходих обаче само няколко урока, наложи се да се откажа - просто не можех да отделям толкова време за свирене, колкото се изискваше. Според него ако не отделям поне 5 - 6 часа на ден много трудно мога да напредна, а и твърде много задълбахме с теорията Жалко е, защото можеше да науча страшно много, а и негов ученик се ставаше доста трудно, само с препоръка. Но миналото си е минало - тогава точно започнах да осъзнавам колко се променя живота когато започнеш да бачкаш. Преди това можех да свиря ако искам и по цял ден, имахме група, ходехме на репетиции беше гот, но с бачкането китарата остана на 10-ти план. Сега мисля да я върна поне на 3-ти
kitaratapesho Отговорено Декември 31, 2004 Отговорено Декември 31, 2004 не го знам,поне само по прякор не се сещам бил е много прав да те залива с теория и упражнения готиният звук - това, за което почти всички тук реват се получава с малко пари, експеримент и точната идея какво искаш но добрата музикална мисъл се получава само след години ежедневна практика и правилно развитие - хармония, теория, фраза, идея и разбира се звука. едно от тях ако липсва работата не звучи добре 5-6 часа свирене е перфектно, в по-тежките дни може и само 3-4, колкото да си направиш техническите упражнения, и да прочетеш някоя друга нота. практика му е майката - пат матини на 18 стана най-младия преподавател в консерваторията в маями а на 19 в бъркли колидж. питаха го как стана и той каза - от 8 годишен аз се упражнявам на някой музикален инструмент средно от 6 до 12 часа на денонощие. половината време прекарвам с китарата свирейки и заучавайки теми и фрази, другата половина - на пианото - изучавайки хармонията успех на всички догодина и нека всеки получи това което иска. което значи че ще трябва да се бори за него
niki123bg Отговорено Декември 31, 2004 Отговорено Декември 31, 2004 Безкрайно съм съгласен с това Успех на всички през новата година
face_the_truth Отговорено Януари 18, 2006 Отговорено Януари 18, 2006 А по принцип как трябва да се държи перото,щото аз го държа по 1 начин,а много хора го държат по различно,има ил някакво основно хващане,щото секи го държи както иска
DILETANT Отговорено Януари 18, 2006 Отговорено Януари 18, 2006 Няма правила за държане на перо. Дори при световно известните китаристи, всеки си има собствена постановка. Важното е да ти е удобно.
PlamenM Отговорено Януари 19, 2006 Отговорено Януари 19, 2006 Апропо, тук има много сериозен анализ на свиренето с перце Статия за свирене с перце - детайлна, макар и малко оплетена и трудна за разбиране. Относно алтернате суийп и тн. Мнения колко щеш - Франк Гамбал казва че това е единствения начин да симулирате арпежите и интервалните скокове които правят пианисти и духачи, Ал Ди Меола изрично казва да не се използва суийп. Кои от двамата е прав - ами въпрос на търсен звук. С времето обаче съм се убедил в едно - звукът много се влияе от вида на перцето и от ъгъла под който влиза към струната. Това което използвам сега е че на басовите струни върхът на перцето е успореден на струната след сол струна перцето влиза под леко остър ъгъл ...искам да кажа че това не съм го упражнявал съзнателно, просто така ми се стори че звукът е най-плътен..и сега се опитвам да звуча така през цялото време..има обаче един музикант - Джордж Бенсън който има най-уникалния тон при свирене с перце - плътен , бърз, отчетлив...а за суийп - не мисля че е удачен начин за свирене на хоризонтални пасажи - в крайна сметка основата на музиката е силното и слабо време и една причините за силната страна на китарата като ритъм инструмент е именно че силното и слабото време естествено за залегнали в механиката на движението на перцето. :guitar: - при пианисти например това силно и слабо време трябва да се създава. Суийпа е добър за ефекти - драматични и експресивни арпежи. От друга страна ако искате да правите музика с арпежи - слушайте как Ал Ди Меола свири невероятно арпежи с много мелодия в тях и красив тон. Заключението ми :violin: е че няма една вярна техника - всичко зависи от целта която искате да постигнете..и понеже поправете ме ако бъркам обаче няма да свирим алтернате като Меола или суийп като Гамбъл, то по добре да знаем и двете... А пък напоследък понякога си свиря само с палец на акустична китара в позиция близко до началото на грифа..Тонът е уникален, мек, топъл с много обертонове, ако се заслушате се чува как цялата китара звучи в насложени тонове..получава се малко кат басет или бас с компресор...а може и да си въобразявам..както и да е - кефи ме
BlueZone Отговорено Януари 19, 2006 Отговорено Януари 19, 2006 А иначе защо забравяш там... деба май му се викаше тремоло пикинг (не знам дали така се викаше, щото няма общо с тремолото). Та става дума за това когато китката не се движи, а цялото движение идва от лакътя. Това е най-бързият пикинг дето правя лично аз и според мен е яко, защото ако имаш свиренье само на една струна става ултимативно бързо. Приятелю, голяма беда ше си докараш с това свирене от лакът вервай ми. Едно време и аз свирех така и после трябваше да си заключа китарата в куфара и да я кача на гардероба за месец два докато ми се оправи ръката. Друг е въпроса, че със свирене от лакът никога не можеш да постигнеш такава скорост като с китка или пръсти. Иначе - когато почнах да свиря на електричарка, започнах яко sweep, ама после се оказа, че за много работи това не ми върши работа и като си преебах ръката после започнах лека полека с уроците на Paul Gilbert само alternate и достигнах доста по-добри резултати от преди това. Според мен alternate picking дава много повече възможности - естествено без повечето арпежи.
KeRRANGKid Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 Вдъхновен от темата на MDFk за състоянието на китарния свят към днешна дата и задълбаването в моите собствени романтични виждания за по-нататъшното ми развитие като китарист, пускам тази тема, за да задам на електрифицираната форумна шест/седем струнна общност следното въпросче: Какво е мнението ви за shred-a като стил и начин на изява? За явното предизвикателство към техническите възможности на музиканта, което представлява той? Аз ще си изложа позицията: За мен китаристът, който може да shred-ва както и когато си поиска, да свири скоростно, прецизно и бързо, но не разчита единствено на тези си възможности за да прави музика, е перфектен китарист. Shred-а е върховно превъзнасяне на виртуозното майсторство и стил, който съм си поставил за цел да овладея до едно задоволително ниво, за да мога в един етап да правя не само емоционална, но и интригуваща и технически комплексна музика. Един вид съм си казал "Ти може да не си непременно шредър, ма по-добре се научи да шредваш, пък тогава вече я мисли". За мен shred не е мръсна дума, въпреки досадното пренасищане и преексплоатиране на нишата напоследък, а необходим и ползотворен похват при свиренето, които примесен с друг тип свирене и добра композиция води до нещо истински стойностно. Мога да го онагледя с абсолютно никому непознатата For The Love Of God. За мен парчето на чичо Стив е мястото, където монстърския шред и спокойното мелодично свирене се срещат, за да оформят накрая нещо просто красиво. Това искам да правя аз и към него се и стремя. Харесвам впрочем и изящната, макар и вечно тъпчеща на едно място неокласика на Ингви, артистичността на Петручи и епичността на Сатриани и това са все неща, които правят шреда стойностен и нужен за мен. Има ли нещо по-хубаво от това да можеш да свириш именно това, което ти се свири? Донякъде съм съгласен обаче, че в една изцяло shred композиция като speed kills на Анджело например, е трудно да се долови конкретна емоция и нещо по-особено и дълбоко, стоящо зад самата песен. Безразборното шредене е крайност, която не бива да се допуска, най-малкото защото задържа интереса, и твоя, и този на некомпетентния масов зрител/слушател за най-много пет минути. После настава скука. Все едно да гледаш как се върти центрофугата. Безконечното шредене колегите по чуждоземните форуми го наричат с тъй близкото до душата "wanking", превода е ненужен (: С това приключва речта ми като говорител на движението "Music with Shred"! Дано съм бил достатъчно ясен и съм положил мисълта си правилно. Тук вече сте вие, хората с опит и различни предпочитания. Наистина съм любопитен.
Bo Yan Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 Музиката преди всичко - ако това което те вълнува искаш да го изразиш с шредване, ок, ако е нещо на другата крайност, пак ок. просто е хубаво да бъде оправдано, да бъде искрено спрямо теб. ти си твореца, ти свириш... иначе глупостите са еднакво досадни и в 180 бпм шестнайсетини и в 60 бпм с половини ... нали?
npace Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 за мен шреденето е пълна свобода в техническото отношение, но си е друг вид ограничение. смисъл там, където могат да си сложат 2-3 ноти за целия такт, някои шредъди вкарват 20000000 арпежи (аспержи ). абе то много гениални умове са си казали, че трудното е да направиш нещо по-просто, от колкото по-сложно :violin:
metalmaniak Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 (Редактирано) Да, така е. Просто има разлика между свирачи и музиканти, между инструменталисти и творци. Още повече - музиканта трябва да мисли и за тези, които ще го слушат. Има хора, които свирят това, което си ги кефи тях и както си ги кефи и не мислят въобще за публиката. Оттам идва и мнението ми, че трябва да се търси баланса между идеи, красота, саунд, визия и техника. Според мен всяка група, при която едното изпъква за сметка на останалите, рано или късно омръзва. Редактирано Юли 17, 2006 от metalmaniak
black_waltz Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 и все пак няма нужда да плюете по Анджело въпрос на личен вкус е да доловиш емоцията която е вложил музиканта който слушаш, аз като не долавям никва такава в свиренето на сатрианита и петручита не съм тръгнал да плюя по тях нали това е просто въпрос на личен вкус За мен е абсолютно задължително един съвременен китарист да може както да умее да свири добре ритъм и бавни сола така и да "шредва" по този начин да се отличи от масата китаристи, които ги мързи да седнат да свирят упраженения и ръсат глупости от сорта "за кво му е да свиря бързо" , "при бързото свирене нема емоция" и тем подобни
TONY Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 такава тема има! - (модераторите - да прикачат тия мнения) от Гласиераиз - за кьопането - май я бе озаглавил Керангски - оценявам литературният ти талант -в 2 АМ -музата ще да е била силно градусова тия дет си ги вьзпял - то всички (или почти вс тук) им се кефим ЗА Анджело ДИ Батио - за спийд килс не знам - не сьм с ясна представа. отиди на сайта на ЕСП - и чуй как тоя пич свири(ти това не го оспорваш), но мисли и композира в момента никак не отстьпва на другите а дали ще си като Сач,Вай,Малмсрийн,Анджело или пьк като Хендрикс (бе и той си е бил шред за времето )Ерик Джонсьн(пак блус шред - как да го определя - да му се невиди) или пьк като - Едж(У2), Джим Хол,Джо Пас, Питьр Грийн ,ББ КИНГ(които са на другата крайност - малко ноти с много филинг и мисьл) всичките те на пьрво място са музиканти- а технката е начин да се изразят така че темата = ТУ шРЕД ОР НОТ ТО шРЕД за мен е инфантилна -лично мнение - но офенс
kolio_k Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 А според мен да свириш бързо е само една малка част от техниката при свирене на китара.Всъщност мисля че това е една от по-лесните части.Винаги съм имал повече проблеми със саунд,ритмика,динамичен контрол и тн.За да правиш изразителна музика са нужни всички компоненти на техниката п.п. Не искам с и това по горе да кажа че съм богът на бързото свирене.Всъщност не свиря много бързо,но мисля че в тази посока отдавна съм си стигнал тавана.Лявата ми ръка не позволява повече
PlamenM Отговорено Юли 17, 2006 Отговорено Юли 17, 2006 В интерес на истината ако се заслушаме в солата на Вай , ще се изненадаме колко малко шред пасажи има...може би не повече от 20% в сравнение с Малмстийн например...( нищо против Малмстийн)... а само да вметна Джо Пас си е култов шредър за стила си сега не знам но навремето в консерваторията се кандидадстваше с негови пиеси..аз съм свирил една , казваше се "Пако де Лусиа" , 13 страници нотен текст...има много трудни неща там...
Recommended Posts