Структура на песните?!

[fusion]

Здравейте...

Ъм не знам доколко правилно мога да се изразя, да не говорим колко правилно ще ме разберете

 

Въпросът ми се явява нещо като: когато започнете да развивате една тема в песен и изведнъж осъзнаете, че стигате от примерно разлагания на пет акорда до унисони на 4 инструмента в 13/8 и съвсем различно темпо (с други думи - окажете се с доста повече от една тема за песента и всичките ви се струват подходящи), как постигате баланс и добро разположение на въпросните теми в рамките на песента - трябва ли да се следва определена структура или да оставите песента да звучи по естествения начин, по който се е получила?

Има ли определени периоди на "бавни" и "активни" периоди в песента, които е препоръчително да се следват за благозвучие?

 

Въобще - когато песента ви се получи с прекалено странна и нестандартна структура, това хубаво ли е или подлежи на определена корекция (и каква)?

 

Дано да съм се изразил разбираемо, постарах се доста

[the_gorer]

Темата е за раздел "Теория и композиране", но ето какво правя аз в описания по-горе случай:

Ако изведнъж се окаже, че съм събрал прекалено много добре звучащи унисони, груувове и прочее неща, разделям ги на няколко песни.

Но това страшно много зависи и от ситла на песните.

За прогресив е добре в една и съща песен да има 138472 смени на темпото.

За пънк не е.

[Steppenwolf]

По въпроса ти еднозначен отговор няма, освен ако не искаш да се придържаш към шаблоните на комерса. Това, което те вълнува, е обект на музикалния анализ / музикалните форми / композицията.

 

Въобще - когато песента ви се получи с прекалено странна и нестандартна структура, това хубаво ли е или подлежи на определена корекция (и каква)?

Каква песен? Хубаво, ако удовлетворява целта ти. Лошо, ако не я удовлетворява. Няма как да се каже каква (според съветника) корекция би била благоприятстваща, понеже нито се знае желаната цел, нито резултатът. Ако искаш да се конкурираш с Бритни Спиърс обаче, песничката да е лесно слушаема и хващаща, то е ясно - следване шаблоните на комерсиалистите, някои от които пишат музика така, все едно карат кола.

 

Аз бих казал да следваш това, което най-добре според теб би предало без (съществени) загуби посланията, идеите, концепциите ти, особено ако иде реч за концептуална музика и албум, на публиката, която основно целиш. Не съм привърженик на строгото следване на дадена форма, като примерно AABA досадата, задължителното наличие на припев и кулминация, което би утрепало (част от) експерименталния рок и ембиънта, да кажем, или още високи огради от сорта на: "Ако Бетовен модулира в доминантовата тоналност еди-кога-си, прави и ти това" (понеже съм срещал и подобни).

 

Малко образност: Ако някой ти говори за полета си в самолет и изведнъж каже нещо за диетата на гларусите (плажни или не), ще прозвучи не намясто; ако повтаря това поведение, ще почне да звучи като луд; ако спомене, че е видял ято гларуси, докато е летял със самолета, разговорът става по-смислен и свързан. Подобно е и в музиката. Но от друга страна, може да целиш да създадеш впечатление за лудост. Преди време в един чуждестранен форум, наситен основно с класически ориентирани млади композитори, се съгласихме, че такова нещо като грешни и фалшиви тонове в крайна сметка няма. По-скоро считам, че има грешни фрази и свързването им. Дори ако направиш грешка, повтори, потрети я и ще "зазвучи". Благозвучието е субективно и относително, точно както концепцията за консонанс и дисонанс, която се изменя през времето и стиловете. Пусни примерно Шьонберг на неслушал подобна музика досега и гледай изначално какви гримаси гърчи. Ако установиш в някое произведение примерно секундата като основен интервал, който няма нужда от разрешение, ще звучи намясто. Ако обаче в някое стандартно парче с терцови тризвучия набичиш един клъстер, най-вероятно ще всееш здрав раздор и WTF реакция.

 

Ако искаш контраст и разнообразие, работиш в една посока; ако искаш единност и кохерентност - в друга. Няма надеждна, кратка и универсална теоретична формула за това, как да имаш баланс в дадено произведение, понеже и произведенията са различни дори само в един стил, а и ти сам ще си неудовлетворен от постигнатото. Но като цяло, намери обща зона, върху която да слепиш тематичния материал - разработката му, развитие и модифициране на мотиви, с които да "закачиш вагончетата" - мелодични, ритмически, хармонични. В някои случаи може дори и тоновият цвят (тембърът) да свърши работа.

[Kurt Uvash]

Трупай идеи и ги записвай... след да речем седмица-две, месец, като преслушаш пак идеите, ще установиш кои са готините и кои са по-стандартните и как някои са интересни, а други просто "по ска̀лите". Като пример ще ти кажа, че аз като имам идея за дадено парче - обикновено я пръквам с акустичната китарка и мънкането (тра-ла-ла... у-у-у... м-м-м) с уста. И записвам, наслагвам и хич не се тревожа в ритъм ли са не са ли, но все пак се старая да са в пулсация поне. След това се връщам и си разучавам това, което съм изсвирил... щото едва ли ще запомня примерно 20-тина идейки от първо прослушване. Така процедирам и за песни и за инструментали.

Нещо като насока, която може да ползваш е, когато имаш пеене или соло, прави по-прости откъм натрупаност хармонични последования. Важното е да правиш и контрасти, обикновено в аражниментите. За ритмите the_gorer ти каза, че си зависи от стила.

 

Не се старай ведбнага като записваш, тогава и да се получава парчето. Аз минавам обикновено през няколко фази:

1. Чисти идейки... дрън-дрън, цигу-мигу, бум-та̀ка и ги записвам, дори и да са разкъсани.

2. Допълвам с наслагвания в записа разни хармонии или сола или вокални мънкания, къде с текст, къде без.

3. Прослушвам и избирам тези дето найме кефят и ги поразучавам, записвам ги по-стегнато и определено вече и нахвърлям тембри и звуци, които ми зазвучават в главата.

4. По всяко време може да се появи нова идея, като, ако е за соло, не си позволявам повече от едно-две вметвания "по ска̀лите"... дори е желателно да ги избягваш.

5. Избираш си най-готините идеи и ги записваш вече с подложка от ритъм... възможно най-ритмично и с настроение за песничката - това е много важно и е същинския процес на записа

6. Вече си имам няккави насоки за текста, като темата, думи и стъпка на речта, важно е всичко да има ритмичност или най-вече пулсация.

7. Ако щеш тук вече може да си определеиш кое ще ти е припев, кое куплет, кое преход... къде ще сложиш соло или ако е инструментал... различни "почивки".

8. Никой не те спира в движение да ти идват яки идеи и да порменяш нещата своевременно

9. След като се заформи парчето, единственото което ти остава е да си го научиш и да го запишеш и с други хора - това е най-трудната част! (вЕрвай ми)

10. Може и сам и тук вече обръщаш внимание на цялостния звук... но отнема повече време и то доста (поне за мен).

 

Аз обикновено спирам на т.7

[XAS]

Здравейте...

Ъм не знам доколко правилно мога да се изразя, да не говорим колко правилно ще ме разберете

 

Въпросът ми се явява нещо като: когато започнете да развивате една тема в песен и изведнъж осъзнаете, че стигате от примерно разлагания на пет акорда до унисони на 4 инструмента в 13/8 и съвсем различно темпо (с други думи - окажете се с доста повече от една тема за песента и всичките ви се струват подходящи), как постигате баланс и добро разположение на въпросните теми в рамките на песента - трябва ли да се следва определена структура или да оставите песента да звучи по естествения начин, по който се е получила?

Има ли определени периоди на "бавни" и "активни" периоди в песента, които е препоръчително да се следват за благозвучие?

 

Въобще - когато песента ви се получи с прекалено странна и нестандартна структура, това хубаво ли е или подлежи на определена корекция (и каква)?

 

Дано да съм се изразил разбираемо, постарах се доста

 

^Експериментирайте, ако е възможно. После слушайте и анализирайте! "Кашата" в главата на начинаещия е огромна поради незнание, плюс лавина от случайна информация. За да излезеш от положението хвани "бика за рогата" /вж.първите две изречения/. Съвет: Обърни внимание, че първото хрумване или творчески импулс е най-силен. Не претоварвай композицията. Ако можеш, кажи нещото с няколко думи. Ако си настоятелен, времето и насъбрания опит ще ти покажат кое е добро, кое може и става за великата композиция и кое - не. Т.е. баналното - теория и практика! Без усилия неможе. Виждаш колко е трудно дори да зададеш въпроса! Търси себе си. Чети дебелите книги и сам стигни до важния извод. Това не пречи човек да слуша какво говорят по напредналите. И тогава няма как да не намериш. Остава маловажния въпрос за таланта, но това е друга тема.

[Slacoth]

Чета темата ти и си мисля, колко често съм си задавал същите въпроси.

 

... когато започнете да развивате една тема в песен ... трябва ли да се следва определена структура или да оставите песента да звучи по естествения начин, по който се е получила?

 

Ако може да се пошегуваме:

Аранжимента е черешката върху тортата, а използваните инструменти (тембър и звуци), са глазурата и фъстъчките по края.Структурата на песента представляват блатовете, а редуващото се темпо - техният брой и дебелина.Пълнежът зависи най-вече от личните предпочитания и е определящ за музикалния стил.

 

Има ли определени периоди на "бавни" и "активни" периоди в песента, които е препоръчително да се следват за благозвучие?

 

Това е най-успешната формула в музицирането, която заедно със силата и тембъра е определяща за музикалното разнообразие.

[Свилен Бас]

За мен, това е моментът, в който участието на останалите в бандата добива смисъл - много често съм подреждал разхвърляните мисли на някой китарист и обратното - сам аз, с великите си идеи, без доразвиването им от останалите, трудно завършвам нещо.

[Slacoth]

Мдам,

Голям късмет е, когато всички в една група споделят креативност.

Редактирано Юли 29, 2009 от Slacoth

[fLiSk]

По-скоро мисля става дума за това да бъдат един вид коректив - второ мнение.

[fusion]

Благодаря за отговорите

Като че ли от Stone и Slacoth получих най-точни отговори (въпреки, че съм съгласен и с XAS за четенето на дебелите книги... още съм на тънките)

Мисълта ми беше: когато пиша, сигурно съм споделял, че директно пиша това, което ми е в главата на PC-то по две причини:

1) Изключително бързо си забравям идеите

2) Мога да ги преслушам по-бързо отколкото ако трябва да ги изсвиря и веднага да хвана някой тон, който не си е на мястото...

Разбира се, преди записването си ги просвирвам на китарата, но основно пиша директно на PC-то, знам просто кои ноти ми трябват...

 

Както и да е, исках да кажа, че когато драсна една тема и започна да я развивам, последното нещо, което получавам е "интро-куплет-припев-куплет-припев-куплет-соло-припев". Просто когато започна да пиша оставям песента, така да се каже "да си избере сама посока", тоест като чуя това, което съм написал веднага имам идея как да продължи, а после се оказва, че съм довел песента към нещо изчаткало, крайно нестандартно и в което може би само аз си виждам логиката. Прекалено е възможно това да е резултат на не особено дългогодишния ми опит в композирането (а и нямам претенции да се наричам някакъв композитор въобще) и исках да попитам:

Според вас трябва ли да се придържам към определени рамки, един вид за да науча "кое е правилно" или мога спокойно да си карам по това, което "просто ми звучи като правилно" без да се притеснявам, че ще ме вземат за побъркан... веднага

[Slacoth]

Според вас трябва ли да се придържам към определени рамки, един вид за да науча "кое е правилно" или мога спокойно да си карам по това, което "просто ми звучи като правилно" без да се притеснявам, че ще ме вземат за побъркан... веднага

 

Благодаря ти, че уважи мнението ми

Тук можем да си коментираме, нещата и да споделяме някакъв опит, но едва ли е редно да ти се натрапват правила от такова естество.Също така едва ли въпросът ти има еднозначен отговор.Та нали точно заради това, че хората имат различни гледни точки и похвати при създаването на музика, сме свидетели на такова разнообразие от музикални стилове, които ни носят най-различни емоции.

 

Няма по-верен ориентир от човешкия слух - това виждам аз, като единствено правило.

 

[Dan]

Просто когато започна да пиша оставям песента, така да се каже "да си избере сама посока", тоест като чуя това, което съм написал веднага имам идея как да продължи, а после се оказва, че съм довел песента към нещо изчаткало, крайно нестандартно и в което може би само аз си виждам логиката.

Истинските композитори композират за себе си (за собствен кеф), така че ако ти харесва това което се е получило изобщо не трябва да задаваш въпроси! Но винаги е добре да знаеш теория, за да не почнеш да правиш глупости!

[ultramega]

Интересна тема според мен...

При мен се случва пък нещо друго.

Да речем изсвирвам нещо което ми харесва как звучи. Запомням го или даже си го записвам с определен груб аранжимент. След време ми идва друга идея , съшото правя и с нея. Така се събират с времето , но голям проблем срещам със съединяването на нещата които харесвам. И дори когато ги транспонирам в удобни за пеход от една в друга тоналности все не ми звучат добре една след друга...Не им съвпадат пулсациите, звучат като фрагменти от различни парчета. Стигам за себе си до заключението че цялостна композиция просто не се прави така, както аз се опитвах. Затова сега когато си избера нещо(риф, акордова прогресия или мелодия), започвам целенсочено да търся(ако щете налучквам ) продължението.

[Steppenwolf]

Често става така, щом нямат нищо общо като тематичен материал. В тези случаи или захранваш с идеите отделни парчета, или дообработваш материала, както споменахме.

[fusion]

Аз поне функционирам на принципа: решавам докъде да спра

Просто като измисля нещо на китарката и го драсна я на GuitarPro я на нещо и след едно-две преслушвания веднага ми идват хиляда идеи как да продължа, които поне на мен ми се връзват. Същото е и с преходите между парчета, писани по различно време, с различно настроение и пр. - просто пиша една-две теми буквално "преходни". Но, както казах, не мога да твърдя че която и да била от практиките ми е "правилна" (най-малкото защото не възприемам такова понятие в изкуството и музиката в частност) но поне на мен нещата са ми ясни - защо това е там, защо е така...

 

Например последното нещо, което написах (с което минах границата от 1 час материал по албума btw) е рифче на китарата, което е базирано на три времена (изненада - в 4/4) но барабаните вървят: едно време барабанче на половинки (четвъртини: почивка-барабанче-почивка-барабанче) и едно време триплети. Което освен кривото звучене на триплетите слага и четири-базирана ритъм секция на три-базирана мелодия Така звучи много логично, но при първото слушане човек си казва "пълен хаос". Също много обичам полиритмиите

Въобще, сега съм попаднал в едни размишления дали да продължавам ако се окаже, че нещата, които пиша не просто има риск да си ги разбера само аз, ами и може да се окажат наистина "грешни" в смисъл на грозни, кофти, некомпетентно написани (то това е ясно, де)...

Вашите изводи по този тип вътрешни терзания?

Редактирано Юли 31, 2009 от fusion