ultramega Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 И още нещо като офтопик(но все пак тематично свързан )... ПОнякога когато изсвиря някоя идея, която ми звучи много завършена и ми допада, заповам да се чудя дали не съм я чувал някъде и просто не възпроизвеждам чужди неща. В много редки случаи след време откривам първоизточника и въпреки че в най общия случай съм променил нещата достатъчно, пак изпитвам леко разочарование че всъщност не ми е много оригинална идеята. Та, какво може да се направи за да не се получават и такива моменти? Очевидно това е следствие от слушане на музика и подсънателно запомняне на разни фрагменти, но пък е немислимо да се спре слушането на музика, при положение че най малкото ни е хоби и изпитваме нужда от това. Е има случаи когато препратката е умишлена- пак е променена и вмъкната в границите не друг стил- например рок рифче , допълнително поразчупено и нагласено с бленди близки до фънк музика(но това си е целенасочено) А по горе се спомена, че без добра теоретична подготовка , има вероятност нищо смислено да не ни се получи. От друга страна пък сме ограничени и от техническите си възможности(степен на владеене не китара, пиано или друго, както и познаването на софтуерните инструменти за обработка на звук и т.н.) И ако теоретичните познания се натрупват лесно с четене на подходящите материали, то в техническо отношение се чувствам доста по спънат и бавно напредващ ... ОП.Май се отплеснах яко от същината, за което се извинявам Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BlueZone Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 Дотук ми прави впечатление, че дискусията се придържа към "блоковата" комозиция. А никога не е излишно човек да излезе от тази схема и да помисли за друг вариант. Ето например Lassus или Nusrat Fateh Ali Khan, колкото и да са генерално различни, предлагат едно друго "четене" на материала - развитие на темата като разказ - не с куплети, припеви и т.н., ами като история, която тече и се развива полифонично и ритмически. Едно от най-лошите неща, които може човек да направи в изкуството е да си тури огради и граници. Ето например на класиците тритонуса им звучал ужасно и го нарекли El Diablo и наказвали за употребата му - да ама човек като си пусне Primus и вижда, че тритонуса изобщо не е лошо и прокълнато нещо. Или пък секундите - умело и умно използвани, придават настроение и колорит, както и септимите. Иначе Stone е прав за грешните тонове - такива няма - има кофти изградени и кофти свързани теми и мотиви. Изобщо човек не трябва да се ограничава, но не трябва и да се улива в самоцелни занимания. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 Именно, и аз това имам предвид - стандартните форми, куплет, припев не са задължителни. Точно споменатата форма на разказ на мен лично много ми допада (но горните две имена специално не съм слушал). Естествено, когато развива материала обаче да се стреми към някаква последователност, ала нека не се повтаряме... Споменатите притеснения на fusion не са нещо необикновено и нормално се разреждат с трупането на познание и опит. Самокритичността е полезна. Добре е и човек да не форсира излишно. Нямам предвид просто надскачане на себе си, но и самопозволение за повече време върху дадена творба, каквато и да е тя. Някои едва ли не се гордеят, че са направили парче за някой и друг час. Най-великите композитори са зрели откъм това и всъщност по-често изпипват музиката си по-бавно, с престояване. От последните постове на fusion, на които съм попадал, ми прави впечатление, че в момента вероятно има интерес да изследва различни метруми, чак сякаш постовете му крещят, че нищо в 4/4 не може да бъде интересно. Прекален подобен фокус може да се окаже вреден. Музиката има още мелодия и хармония, а също и темброво богатство. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Angelina Sekulova Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 (Редактирано) Много блага тема! ...Дори ако направиш грешка, повтори, потрети я и ще "зазвучи". А това вече го чета за трети или четвърти път тия дни и му се смея с глас... И с прокисналото вино е така, пробвай, ако първия път ти се стори кофти, повтаряй - ша стане! А сега по темата, с характерната ми лаишка наблюдателност. Аз не съм способна да дефинирам "формата" на композициите, но определено съм привърженик на това те да имат функционално обособени части, а също съм привърженик на развитието им по посока наративност и драматични акценти, а също да има обединителни елементи, с които на композицията да се придаде функционална цялост, а също и средства, които да направят израза хомогенен и несамоцелен... И мн. други. Признавам си, че, за беда или не, слушането на музика, в която има прекалено много неразрешени или преходни елементи, които са свързани на някакъв свободно асоциативен принцип, не водят до никъде и не кулминират в нищо, ме отегчава бързо. Не е задължително развитието да се състои в рамките на едно парче. Може и цял албум, но аз упорито чакам НЕЩОТО, музикалното събитие - да се състои. Мога да оценявам нестандартните хрумвания дотолкова, доколкото авторът им е в състояние да обяви своето разбиране за "стандарт". Нестандартното звучене се дефинира контекстуално, а не абсолютно. Когато някой се самоопределя като "нестандартен", това ме кара да изпитвам подозрения... Редактирано Юли 31, 2009 от Angelina Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 ^ Уви, не съм го измислил аз (смешно-валидното), "открили" са го някои джаз импровизатори, когато сме били на отрицателен брой лета / зими / есени / пролети. Но е и закономерно. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fusion Отговорено Юли 31, 2009 Автор Share Отговорено Юли 31, 2009 ...чак сякаш постовете му крещят, че нищо в 4/4 не може да бъде интересно... Упс, това е било последното нещо, което съм искал да оставя като впечатление В интерес на истината е малко на обратния принцип... в последно време насила си вкарвам идеите в 4/4, защото взех да ги мисля само едни криви... а когато дори нещо нетипично се повтаря доста става типично и... съответно донякъде скучно Та исках да кажа - не съм имал в предвид, че "нищо в 4/4 не може да бъде интересно", със сигурност! Сега съм на една доста стабилна вълна "Pink Floyd и компания" и обмислям преустановяване на идеята Digital Dream или поне пауза докато й дойде времето с цел взимане на бележки и започване на нещо ново, с много по-добре съобразена структура и атмосфера, за да се превърне в нещо повече от добро техническо упражнение, разказващо определена история Но това са си мои лични глупости, де, мисълта ми отиваше в посока... колко е свързано всичко... ако ме разбирате Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 Тази част от цитата ми е повече закачлива. Във всяка шега пък уж имало някаква доза истина, видиш ли, но ако и това е шега... Обичам и понякога тук-там тънко да минирам нещо с провокативни цели, признавам. От Pink Floyd може да се научи много. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fusion Отговорено Юли 31, 2009 Автор Share Отговорено Юли 31, 2009 Дам... усещам "силата" Явно музикалното ми "израстване" става прекалено неравномерно и полу-хаотично Хората започвали с Металика, тва-онова, минавали през нещо друго, стигали до не знам си какво... А при положение, че около мен буквално откакто съм се родил се е слушала само готяна и стойностна музика... нямах много желание да "израствам" с Металика и Меноуароподобни... Което може би е един от големите ми пропуски, но съвсем не държа да наваксам. Тази част от цитата ми е повече закачлива. Не съм я и приемал като нещо повече, ако съм отговорил малко по-ентусиазирано от нормалното... значи отново съм оставил грешно впечатление Нищо, свиквам. Ех, а на някои хора проблемите им свършват до напълването на хладилника... а аз съм на ръба на психически срив Снощи, най-сериозно, по това време някъде си лежах в леглото и въртя Dark Side Of The Moon на слушалките... започва On The Run и изпадам изведнъж в някакъв внезапен стрес (от парчето), сърцето ми сигурно беше пред пръсване Така че... тия дни явно са ми последните преди тотално сдухване, откачане, превъртане и пр. и можете да ми теглите спокойно майната ако приказвам повече глупости от обикновено... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Юли 31, 2009 Share Отговорено Юли 31, 2009 По мое скромно мнение, не си изпуснал кой знае какво. Имай предвид обаче, че това го пише изпуснал същото. А депресивните периоди могат и да са полезни креативни гледни точки. Въпросът е да не се разрастват до огромни, психоинвалидизиращи кратери или черни дупки. Но започнахме да девиираме от темата... П.П.: По впечатленията имаме общо, за добро или зло. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.