Асоциация на Българските Рок Групи

[Mark Avrelii]

Смятам че е време да направим нещо по въпроса трябва да има някакво решение на проблема с някой колеги.Ходят като сираче след боклуджийски камион....тия за колко свирят ония за колко дай ние ще смъкнем сто лева надолу само за да сме в играта.Колкото и да е добра групата не може да устои на такъв дъмпинг не е нормално миналата година да си свирил за 1000 сега да смъкнеш на половина егати и по този начин прецакваш себе си и останалите. Аман от кръчмари !

[Vasil Pavlov]

Как конкретно смяташ да стане? Не ми изглежда лесна работа...

 

пп Линкът на "Ер Голям" от подписа ти не работи!

[7thString]

Сори, че ще звуча разочароващо, но такава кауза е обречена според мен. Без да влагам нищо лично, повечето музиканти са толкова натъпкани със завист към "другарчетата", че ще се получи единствено един заформен кръг с главни мисли "глей ги па тея къде са тръгнали" "абе тез некадърници и те къде се слагат при рокаджиите(нас)", "тез нищо не свирят", "абе как ще свирят те па ние не", "край, с всичките тия няма да имаме нищо общо". От личен опит ще ти споделя, че почти винаги, когато съм се запознавал с музиканти, и когато е тръгвал разговор за "другите групи/музиканти от града", те биват оплювани независимо от това какво свирят, дали са добри и т.н.

Също от лично наблюдение мога да ти кажа, че аналогичен и жалък опит за подобна организацийка беще направен в моя град, естествено с трагичен край, но то там беше и по вина и липса на знание/организационни умения от страна на инициаторите

 

И те така. Кофти племе сме и това е

[Mark Avrelii]

Идеята е да има лоялност между Рок групите относно хонорарите бях отворил една друга тема подобна по този въпрос, стана една салата не ми се иска сега да става същото.

Бих поучил подкрепата и на по-известни РОК Групи които няма да откажат съдействие защото и те потърпевши в случая.Най-гадното е че в България на рок музикантите се гледа като на някава пасмина навлеци този поглед е остатък от бившият социалистически строй който постави своя отпечатък върху мисленето на хората.

Малко се отклоних от идеята но смятам че може това да се дискутира на някоя форумна среща.Всички се борим за това да ни чуят и видят но нека това да не бъде на всяка цена и всички възможни средства имам предвид следното,като не можеш да се бориш с качество започваш с цената виждаш че не си достатъчно добър и търсен и започваш да сваляш от цената което оказва влияние не само на теб.

Сега ако тръгна с групата да свиря за символичен хонорар който едвам да покрива разходите ми трябва да ви кажа че няма да има празно ще свиря на всякъде и колкото искам.Не го правя защото опита ми сочи че както почнеш така ще свършиш.

[7thString]

Така е, но проблема далеч не е обвързан само с музиката- аз много пъти съм казвал, че човек трябва да си знае цената. Областта, в която аз се занимавам(ИТ решения) също е много потърпевша- просто хората все още са с мисленето, че непроизводствения труд е нещо евтино. И много често ми се случва когато кажа реална 4 или 5 цифрена сума за решението, което се изисква в дадения бизнес, да получа поглед, казващ "ама то това някое студентче ще ми го направи за 50 левчета"

 

Най-лошото в музикантска гледна точка е, че за повечето хора няма разлика дали слушат някой циганин дето "свири" на "клавир", "пее" и приказва по телефона едновременно, МП3-ка, или група на живо. Това го знаят и собствениците на заведенията, и затова не правят и разлика в заплащането. Монетата винаги трябва да се гледа от двете страни- задай си въпроса от бизнес гледна точка- "Защо да плащам N пари на група, след като ако дам N/10 пари за мп3-ка, пак ще имам същите клиенти и същия оборот"...

[edgecrusher]

Това звучи малко като сравняване на профи-групите с кило зеленчук: "Я, на съседната сергия продават доматите по-евтино - ще си купя от там!" Когато си профи и си на ниво (както вие сте) не би трябвало да ви тревожи този въпрос. Лошото е, че публиката явно е всеядна и от това печели продавача на зеленчук, който естествено ще избере по-евтиното. Та идеята ми е да се търси проблема при всеядните...

[Mark Avrelii]

Ще дам за пример Съюза на Българските Художници там също има подобни проблеми но хората правят така наречение ГРУПИ - кръгове от хора с общи интереси и зедно решават подобни проблеми и то доста ефикасно.При тези условия няма как да видите занаятчия да прави изложба в нормална галерия а ще го видите на сергията където му е мястото.Вярно е че и там има такива които подбиват цени и скапват нещата но срещу това се взимат мерки отнемане на привилегии права и т.н.

[Slinky]

Идеята е да има лоялност между Рок групите относно хонорарите....

Лоялност наистина има и съм забелязал, че музикантите, които са пичове, винаги я имат тази лоялност. Разбира се има и един куп музиканти които въобще не са пичове, но за тях не ми се говори. Аз познавам достатъчно музиканти, които са пичове и си ги уважавам. Както предполагам и те мен. А това което казваш за цената - ами всичко вече си е пазарен продукт - тука вече трябва да се развива шоу бизнеса, който в БГ за съжаление почти го няма. Ако обаче направим един груб аналог между каквато и да е стока и музиката - тогава се получава следното нещо - музиката е просто една много луксозна стока. А луксозните стоки, както знаем, не се продават според принципа на хляба, сиренето или бензина. Там не можеш да намериш много големи разлики в цените. Много бързо цената на хляба се изравнява, щото не може аз да продавам един хляб за 1 лев, а в съседния магазин някой да го продава за 80 стотинки например. Ако е така, много бързо моя хляб ще мухляса, а хората ще си купуват хляб само от комшията. Ако продаваш обаче бутикови дрехи, макар че и едните и другите са си просто парцалки, една рокличка от единя магазин може да е 200 лева, другата да е 400 и никой не се оплаква от цената, ако иска да си купува - купува си. Но дори в случая с музиката, макар че не е хляб или сирене, колкото по-често свириш пред публика, толкова повече си вдигаш цената. Трябва да има по-кратък цикъл на възпроизводство (спомням си разни термини от политикономията дето съм я учил едно време). Ако тези роклички в бутиците се продаваха и купуваха всяка седмица - цените им щяха да се изравнят постепенно. А при нас музикантите публиката е тази, която ще си плати за да те гледа и за това трябва да се целим в нея и да се съобразяваме с нея. Колкото и да си добър, ако не излизаш на сцена, просто губиш с всеки изминал ден и час. Аз за това и пуснах няколко темички относно свиренето в клубове, клубната сцена и т.н. И въпреки всичко не каня много групи, защото и аз разходи плащам и ми е кофти да поканя някоя група и да им обещая някакъв хонорар, а след това да се бъркам в собствения джоб, за да им плащам. Тази работа трябва да се направи така, че всички да са сравнително доволни. Да имат полза и групата, и публиката, и заведението.

Аре със здраве и успехи.

[jororock]

Не съм съвсем съгласен със Slinky! Цял живот слушам как трябва да свиря за слава, за да си вдигна цената и накрая се усещаш, че си стигнал 40-50 г, а цената не се е вдигнала и грам, защото навсякъде, където свириш си се навел в полза на някой, който и хабрер си няма колко пари си дал за техника, колко време си прекарал зад инструмента и колко умения трябва да имаш, за да направиш шоу. Мисля, че предложението на Марк Аврелий има резон и бих искал да съсредоточим мислите си върху това как да стане така, че да защитим интересите си, защото съм сигурен, че ако ти не цениш себе си и другите няма да те ценят. Друг е въпросът, че има хора които просто са кръчмари без никаква ценностна система (душевни чалгари). Със сигурност мога да ви кажа, че едни хора от един вървежен клуб в София са се срещнали с други хора от друг вървежен клуб в Пловдив и са се разбрали на групите да не дават повече от 200- 300 лв за участие(изключвам музиканти от които те имат полза -музиканти които имат радиопредавания и им правят отстъпки от рекламата).Тези хора контактуват помежду си и навеждат нашия труд, така че трябва и ние да отговорим на удара. Другото явление е по рокер съборите. Разбрах че има колеги които са свалили двойно хонорарите си само и само да подбият други колеги и да провалят уговорките им в своя полза-това е педалска постъпка.

Редактирано Юли 5, 2009 от jororock

[Mark Avrelii]

^

Сега всеки се простира според чергата,ясно ми е че ти мислиш по този начин защото ти се налага да плащаш на групи и си от другата страна на нещата аз обаче смятам че не е добре да свириш на всяка цена и толкова често защото интереса спада колкото и да правиш нови неща.Искам да ти кажа че бая пари сме наляли в техника и продължаваме да наливаме с цел повишаване на качеството все малко по малко тия пари трябва да се връщат някак.Тук говорим за съвсем друго нещо ЛОЯЛНОСТ. Аз и преди, това споменах реша ли да да свиря под това което смятам за минимум няма да има празно.

[Slinky]

Хе-хе, защо мислиш, че аз също не съм налял пари в техника, която трябва да избивам? Не говоря тази за клуба, а за това, че също съм музикант. И аз имам 5 китари 2 усилвателя и една торба с камьончета. Ако си мислиш, че съм избил парите, които съм хвърлил за техника със свирене.... Просто съм си отделял пари от заплатата и съм си купил тая техника. И сега в момента си работя по професията за която съм учил, имам клуб с който просто не знам как още се оправям, имам и 2 групи... Какво повече да кажа по въпроса? Описах някакво виждане по въпроса със свиренето на живо, като стока, която се продава. Значи предполагам ви е ясно, че със първата ми група някъде 1996 година започнахме да свирим за пари от 50 до 100 лева на вечер. Това долу-горе сегашни пари, защото тогава всичко се смяташе в долари или марки. И само след 3 месеца свирене ни предложиха да свирим на Нова година за 500 лева. Има нещо вярно в това, което казваш, че понякога както за почнеш, така и продължаваш. Ама според мен, това в конкретния случай въобще не е така. Имам пред вид, че ако продаваш стока на хиляди хора, това е факт - много трудно ще ги убедиш, че ако до днес хляба е струвал 1 лев, от днес вече е 2 лева. В случая с клубната сцена обаче има следните варианти.

Първи вариант - свириш в добре посещаван клуб, който има доста места. Ако е така, тези клубове разчитат на някакъв фиксиран вход - в по-слабите вечери - през седмицата например 5 лева, петък и събота да кажем 10 лева. Тука вече въпроса е в кой ден от седмицата ще свириш и до каква степен може да убедиш собственика на клуба, че групата ти наистина е много стойностна и заслужава голям хонорар. Защото приходи от вход явно ще има достатъчно.

Втори вариант - свириш в клуб като моя, в който има 70 седящи места и максималната цена на входа, при която е имало нормално посещение е била 6 лева. Тука нали се сещаш, че колкото и хонорар да искаш, има някакъв лимит, който аз не мога да прехвърля. И в тази ситуация, ако ми искаш 1000 лева хонорар, просто е невъзможно да свириш при мен. В този случай се оказва, че хората посещаващи моя клуб никога няма да те видят да свириш на живо, освен ако не се вдигнат да те видят в някой голям клуб. А за тези които не са те видели, просто не съществуваш.

Иначе ти си преценявай до каква степен може да се навеждаш по отношение на хонорарите. Но в България, ако държиш да вземаш 1000 лева хонорар - мисля не са много местата, където могат да си позволят да ти го дадат.

Аз където и да съм свирил, а съм пообиколил насам-натам, винаги съм гледал колко хора влизат в заведението, какво консумират и съм си преценявал какви груби доходи има от вечерта. Както вече съм споменавал преди 7-8 години в Маската ми беше доста неприятно, да свирим пред около 300 човека а да вземем 80 кинта хонорар. Повече и не повторихме там. Просто въобще не съм се опитвал да контактувам със тогавашния собственик. При това защото групата ни точно тогава се разпиля тотално. Иначе със сигурност бих пробвал, но това е друга тема. Както и да е, в една друга моя тема написах, че се каня да си създам категоризация на групите за себе си. И съответно да плащам на час свирене. Като по този начин мисля не трябва да има недоволни. Общо взето това си е оценка на свършена работа. Ако някоя група е много гениална, свири авторска музика и наистина е много харесвана от публиката - тогава тези критерии не са обективни. Но в останалите случаи мисля че са.

Айде със здраве и успехи!

[Mark Avrelii]

Както вече съм споменавал преди 7-8 години в Маската ми беше доста неприятно, да свирим пред около 300 човека а да вземем 80 кинта хонорар. Повече и не повторихме там. Просто въобще не съм се опитвал да контактувам със тогавашния собственик.

Собственика е същият и много правилно си постъпил.

[Kurt Uvash]

80 лв. преди 7-8 години не е хич зле, ако говорим за хонорар на човек.

Но струва ми се, общо е било 80 лв. поне както си го написал, което е подигравка.

 

Аз лично не бих излязал 2 часа да свиря за по-малко от 100 лв. То и затова не излизам.

[Slinky]

Мда, така беше - 80 лева за цялата група. При наличието, че спря тока и ние с двамата с вокалчето и една акустичка (той винаги си носи една овейшънка с него, но често аз свиря на нея ) забавлявахме публиката близо половин час на средата на дансинга. Стана си направо супер купон. После си дойде тока и продължихме нататък с репертоара. При което собственика или управителя (не знам какъв беше там) ми каза - абе то било добре да каня и рок групи. Сигурно след три минути обаче го забрави. Явно помнеше като маймуните.

[johniebgood]

^Проблемът си е бил изцяло ваш, не е необходимо да свириш на всяка цена! Горе-долу по това време и аз съм свирил там, но с общо взето известна банда и хонорарът ни беше 4-5 пъти по-висок, въпрос на уговорки. Предполагам сте свирили на вход. И това сме го дискутирали преди. Аз съм за идеята на тази тема и срещу свиренето на вход!

Редактирано Юли 8, 2009 от johniebgood