Миксинг и мастеринг

[GuitarRoyalty]

Тъй като все още съм нов във форума, преглеждам доста теми информативно. Трябва да кажа че съм много приятно изненадан как общото техническо ниво (в раздел Звукозапис сме) изглежда доста високо. Имайки предвид че повечето софтуер е платен и повечето информация е на чужди езици, изглежда българите пак сме "напред с материала" (съвсем в позитивния смисъл на думата).

 

Моята лична позиция е, че самият процес на миксиране и мастериране е отделно изкуство, различно от композирането, записването или свиренето на музикален инструмент. Имайки опит в изброените насоки безспорно помага на миксинг и мастеринг инженера, както и на всеки музикант би помогнало поне основно разбиране на процесите на смесване.

 

Но точно тук винаги за мен е била дилемата - аз лично нямам (почти) никакъв интерес в процесите на миксиране и мастериране. Експортвам си "демо" миксове спазвайки основни правила, като резултатите ми дават възможност да чуя (добре) какво е записано. Но качеството на микса е далеч от "пазарно". От друга страна съм убеден че някъде там има други млади, способни хора, които напротив се вълнуват точно от тези процеси в по-голяма степен от колкото от останалите "съставки" на музиката.

 

Какво е вашето мнение? По-добре ли е човек да "разчита на себе си" и да се разрови и да напредне с миксинга и да си прави всичко сам? Или е по-добре да даде вече записаните тракове на "специалист" (не задължително инженер в професионално студио), който далеч по-бързо и ефективно да превърне суровите миксове в завършен продукт?

 

Какъв е вашия опит в това направление, и как решавате този проблем?

 

Благодаря предварително за всички отговори.

[lizardman]

Готина тема. Аз за себе си съм решил да се развивам в тази насока. Ако не изцяло, поне донякъде ще можеш да участваш по-активно, ако разбираш за какво става въпрос. Също ще имаш по-голяма възможност да изкараш наяве музиката, която ти се върти в главата. Абе само можеш да спечелиш, а то си е интересно.

[TONY]

Понеже наскоро си мислех по тези въпроси, ще си кажа моето мнение.

В записните студиа по света има стандарт - 3 различни типа звукозаписни тон-инженери.

1. тракинг инженер - това мисля, че и аз го мога донякъде и сравнително лесно бих го научил, ако го почна като работа в студио. Изисква се да знае как да озвучи отделните инстурменти (познания за микрофони и тяхното позициониране), и да записва отделните тракове. Значи и да предлазполага записващите музиканти да дадат най-доброто от себи си, като ги връща, докато не го направят. Значи не е чак толкова лесно, колкото ми се струва на пръв поглед.

2.Миксинг инженера - той явно има задача да миксира правилно записаният материал от тракинг инженера.

Тук вече се иска по - голяма класа.

3.Мастеринг инженер. Не съм запознат, кой колко е навътре, но ако има такива специалисти у нас, предполагам се брят на пръстите на двете ръце. Най- високата топка.

А в България, най - често един човек прави всичко. За студиата говоря.(да не обидя някой, но си мисля, че на някои от тези които правят тук миксинг и мастеринг, не запад не биха им разрешили повече от тракинг)

 

И аз като теб, като си правя някакви домашни записи, ги правя с цел демо. Нямам претенции за миксинг и мастеринг. От записите на колегите от форума (домашните) се чува, че и други са така. Има разбира се и хора,

които хем свирят страхотно, но и си мискират на ниво студио. Кой, докъдето е стигнал в развитието си...

 

Идеята ми е, че ако не си домашен звукозаписен корифей, прави си демотата. А като му дойде време и мислиш, че демо идеята е узряла, отиваш в студио.

[Бицев]

'Направи си сам' или не?

 

Ами - зависи. (Много полезен отговор, дотук )

 

Колегите вече споменаха 2-те главни разделения по този въпрос. Те са семантично (и йерархично) подчинени:

 

1. Главното е, с каква цел ще правим самостоятелни записи.

 

От една страна, напълно допустимо е, дори препоръчително, всеки съвременен музикант да има елементарни умения (и технически пособия) за звукозапис, за цели като:

 

- запаметяване на музикални идеи, скциране на 'чернови' аранжименти и пр. - като част от творческия процес.

- документиране на напредъка при обучение (и самообучение), или при ансамблово сработване (репетиране с група).

- изготвяне на демо- записи, предназначени не за крайния слушател, а за други музиканти (за потенциално сътрудничество) - или за представители на музикалния бизнес (импресарии, стопани на клубове, организатори на фестивали и конкурси, A&R чиновници от музиални къщи и пр.)

- окончателна продукция от непретенциозни любители, когато разпространението ще е само между близки и познати (и техните очаквания са съответно снизходителни).

 

От друга страна, така както повечето музиканти не си изработват сами инструментите (макар, че ако се понапънат, сигурно могат), не е редно да опитват да свършат всичко, защото е сигурно, че някой друг умее да записва и продуцира по-добре. Нито усърдното четене из Интернета, нито (значителните) инвестиции в качествена техника ще ни направят истински тонрежисьори (инженери, продуценти и др. специализирани роли в процеса). Когато целта е:

 

- създаване на продукт за широка публика от крайни слушатели (в масови медии, театър, кино или на тиражирани носители)

- документиране на важни музикални събития (концерти, фестивали)

- създаване на педагогически продукт (записи, по които други ще се обучават)

 

В такива случаи е редно да се привлекат специалисти - толкова по-добри, колкото можем финансово да си позволим. Тук бих добавил и демо-записите от първата категория: колкото по-отговорна е целта на демо-то, толкова повече има смисъл да инвестираме в.. качествено, порфесионално демо, направено от специалист.

 

2. Второто споменато разделение е вътре в процеса на създаване на звукозаписен продукт. Мога да подкрепя споделеното за ролите от първа ръка - в напредналите страни има ясна и твърда специализация: един тракинг инженер не би си и помислил дори насън да мастерира. Дори и да умее да миксира (всеки си мисли че умее), той ще остави това на тесния специалист, който пък - въпреки че има идея (повече от нас) от мастеринг - ще си завърши микса и ще го прати на мастеринг специалиста. Последното винаги, без изключение, се прави не само от друг човек, но и в друга физическа среда - в съвсем различно студио. (Тракинга и миксинга често се правят в едно и също студио, но не е задължително - особено ако смесващия специлист е в друга фирма).

 

Има дори още по-тясно разделение: при тракинга често едни хора по-добре знаят къде да слагат микрофоните, а друг повече работи с ушите и на пулта. При смесването също има поне две главни фигури: продуцента (който не е чисто делова фигура, но често е и аранжор, и има крайната дума какъв трябва да е звука) и миксинг-инженера (който е толкова инженер, колкото и музикално образован, но в процеса той контролира технниката и интерпретира идеите на продуцента) и т. н. и т.н. ....

 

С изключние на колегите от форума, които вече са специализирани тонинженери и тонрежисьори (или се подготвят за такива), какво значение има горното за всички останали?

 

Много просто: трябва категорично да решим докъде ще се занимаваме сами и откъде прехвърляме топката на професионалисти. Да теглим чертата и да не я прескачаме, защото от компромисите се ражда посредствеността. Не вярвам някой съзнателно да се е захванал да прави посредствена музика (но често именно такава се получава, в резултат на манталитета: "Какво толкова, и аз мога да мастерирам!..")

 

Например, за някои може да е уместно да си записват отделните партии/писти и оттам да предават работата на някой с опит в смесването. Други могат и да си смесват - но всеки да си знае 'чертата' - докъде сме ние, откъде почват други.

- - - -

 

Знам, че някои ще посочат примери на извеснти музиканти, които сами записват и продуцират албумите си. Първо, те са редки изключения (само потвърждават правилото) и второ: не вярвайте че всичко си правели сами. С очите си съм виждал как за такива работят по цели взводове (че и роти) от безименни гении и в студиото, и извън него - и имената им не фигурират в кредитите на албума. Големите имена могат да си го позволят (и компаниите съзнателно поддържат мита). Всички останали си знаят мястото.

 

[Край на лекция първа ]

[GuitarRoyalty]

Много просто: трябва категорично да решим докъде ще се занимаваме сами и откъде прехвърляме топката на професионалисти. Да теглим чертата и да не я прескачаме, защото от компромисите се ражда посредствеността.

 

 

Точно това имам и аз предвид. Благодаря на Бицев за детайлния отговор, според мен удари в десятката. Аз за себе си отдавна съм решил, че моето "експертно мнение и дейност" приключва със композицията, аранжимента и тракинга - записването на китарите и клавирните инструменти. Барабаните както винаги са най-големия проблем - в момента го разрешавам с жив барабанист който записва с Roland midi drum kit, после midi трака може да бъде редактиран (от мен или от него) и да се route-не през качествен sampler или VST инструмент. Барабаниста има купен и иска да използва Drumagog.

 

Плана е всички проекти да бъдат експортнати по тракове на отделни .wav файлове (барабаните на мулти тракове), с цел пълна съвместимост с работната платформа на инженера който ще миксира (Cubase, Cakewalk, ProTools и т.н.).

 

Въпросният "инженер" още не е решено кой ще бъде. Има няколко варианта засега, но ще съм благодарен ако някой ме насочи към професионалистите в този форум които се занимават с миксинг и мастеринг. Бих се радвал да получа генерална представа (линк към миксирани парчета) за качеството, което може да се очаква.

[yellow nEuphoria]

Аз мога без пари да ти ги правя, влез във къвъри http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=55141 , но има един проблем, няма да ме има 2 месеца след това ще съм свободен skype:koloezda4kata

[Pif]

А не сте ли забелязали, че от хилядите БГ парчета които излизат редовно няма нито 1 което да звучи като хората (разбирай като хорските от задокеания).

Наистина разделението го има. За един запис трябват Тонтехник и Тонрежисьор. Целта на тонтехника е да свържа жиците и да постави микрофоните. КАК ще постави микрофоните решава ТОНРЕЖИСЬОРА защото все пак той ще използва този звук и той знае какво звукоизвличане да използва. Той е и човека който ще смесва. Ако аз съм тонрежисьор и дори най добрия тон-техник (или тракинг инжинер както някой го нарече) да е записвал нещо, ако не ми е наредил микрофоните както трябва - аз ще трябва да смесвам от боза ... нещо.

Също така, кой е казал, че ще се записва мултитраково и ще се смесва някога си ... Ако вземем примерно един симфоничен оркестър - ще ми запише някой 140 инструмента на отделни тракове ли ? Правилната постановка е, че този който разбира много от ток не разбира от музика и обратното. Целта е двамата да свършат работата. Ако всеки се постарае да направи това в което е добър - ще се получи добър продукт.

Друга заблуда е, че мастеринга е кой знае какво като процес. Той видиш ли прави цялото парче. Те мастеринг инжинерите ... са някви изруди дето са нечувани .. в БГ няма такива и затова парчетата ни са ... пълна боза. Е да, ама не. Парчето само по себе си след като се смеси е готово за консумация. Ако звучи гадно - мастеринг инжинера и да се наака - няма да стане като излязло от уестууд студиос. Целта на мастеринга е това парче да бъде предназначено точно за медиата през която ще бъде предавано - радио, телевизия, компактдиск, плоча или за концертно пускане. Всяка медиа си има своите технически ограничения и затова парчето трябва да бъде пригодено да премине през съответната медиа без загуба. Примерно радиото има нисък динамичен диапазон - трябва да се компресират ниските нива и да се експанднат най високите за да се побере в малкото децибели които предлага радиото и да се запази цялостното звучене на парчето. Така, че мастеринга също е технически процес. Той не е творчески. От цялата звукозаписна работа единственният който има някаква власт над парчето е тонрежисьора. И все пак до толкова до колкото му позволят музикантите / автора / диригента.

Целият този процес се прави от екип - музиканти, техници и диригент (продуцент автор). Та това дето ще запишеш нещо и ще го дадеш на някой непознат да ти го СМЕСИ ...

[Kurt Uvash]

Пропуснахте една малка подробност.

Навсякъде дори и само за да се запише албум, трябва да се наеме студио за целта. Да речем за около месец при измислени парчета вече! На ден, ако е 100 лв. за един месец ви трябват 3000 лв.

И там вече микрофони, акустика, пред-усилватели, квото има.

 

Записвате максимално МНОГО дубли (тейкове) на парчетата. Колкото повече - толкова повече. Предварително отделяте няколко дена за напипване на най-оптималното положение на микрофоните за барабаните за всяка отделна песен (вече си зависи дали сте от хората, които нагласят врътките и просто записват десетина парчета или сте като банди като Queen, Pink Floyd и прочее чиито песни кажи речи нямат нищо общо една с друга като звук).

 

Оттам насетне, като имате много вариации на куплети, припеви, сола, брейкове, добре каталогизирани в папки за всяка песен и с добро качество (обикновено 24 бита на 96 килохерца е достътъчно и често практикувано) в "некомпресиран" формат (обикновено .wav или .aiff) си ги сглабяйте вкъщи. Е, хубаво е да имате по-мощен комп с хубава звукова карта, горе долу излиза към 1000 лева един такъв (без геймърска видео карта все пак), пък там си ги сглабяйте, мачкайте, миксирайте... квото ви душа иска. И без това вече сте назад с 3000 лв..

 

Пък и защо трябва на живо да искам да звуча максимално близо, както е на продуцирания диск. А продуцирания диск отива в историята или да речем в рекламния сектор, за промоцийка, зарибявка... такива неща. На живо трябва да е целта, ако искате да печелите нещо и да избиете онези 3000 лв..

Друг е въпорсът, че у нас има две-три добри студия за запис, чийто цени не са кой знае колко по-ниски от такива, където записват дори известни банди.

Останалото са репетиционни, които също стават за тази цел, но... трябва да се сдушите с управителя да ви стане един вид временен звуко-инженер, което вече

е въпрос на порфесионално отношение, което тук липсва. С очите и ушите си съм се убедил.

[soundcare]

Браво.....кефи ме темата,но дано това да е началото и! ...да се навлезе в нея ....в БГ форуми доста съм търсил и няма никаде нищо подробно!!!!

...дотук нещата се знаят....абе щом аз ги знам би следвало темата да продължи доста....ДОСТА !!!

 

------------->>>>>>а случайно да се прави събитие тип форум,където се канят лектори,представители на компаний и т.н. на тази тема в БЪЛГАРИЯ????

Редактирано Май 8, 2009 от Rumen Lishkov

[synchu]

^^Това, както и всички изявления по темата са силно дискусионни, което е добре нали за това е форума.

Има и албуми записани както за много по-малко време от месец така и за много повече, при измислени вече парчета. Дублите, зависят от стила музика. Акустичен джаз или соло акустична/класическа китара се записват по различен начин от Металика да кажем.

И все още е спорно предимството на 24/96 пред 24/44.1 или 24/48 или 24/88.2 (и то не спорно между мен и теб да речем, а между Дан Лаври и Боб Олсън примерно ....)

Добре направен албум за съжаление струва доста повече от споменатите цифри, последните обаче една амбицирана банда, вкл. и младежи с работа през лятото могат да изкарат, ако не ги мързи и основната им цел не е събиране на бира и обсъждане на последния албум на <...>..

[circles]

В момента имам условията да записвам всички инструменти в стила който свиря, абсолютно независимо от други студия и необходими контакти в областта и не виждам защо при наличието на достатъчната апаратура, да не се опитвам да смесвам и мастерирам сам... При положение че идеята е да извлечем максимума на нещата с които разполагаме.

Естествено с помощ от приятели занимаващи се от повече време.

 

Когато се стигне до смесване и мастеринг на цял албум, бих се замислил, дали нивото на което съм стигнал ме удовлетворява или опцията да го свърши човек по добър професионалист е по разумна.

 

Мисля че има тенденция всички малко или много, щом свирим в банда - да започваме да се интересуваме и от смесване и мастеринг.

 

 

Въпреки, че не знам до колко е правилно..

 

Преди всичко идва свиренето.

 

 

[Бицев]

@pif : Малко нещо принизяваш (неоправдано) ролята на мастеринга. В две неща си прав: (1) в България май няма кой.. и (2) И сам Бог (или Боб - Лудуиг или Кац, по избор) да ти мастерира - от лайна не може да направи диаманти.

 

В останалото, обаче бъркаш: свеждаш мастеринга до техническо адаптиране на микса за някой конкретен носител или медия. (И в примера си с радиото малко си се объркал, но това е друг въпрос). Това е важна, но само малка част от задачите при мастеринга. Има и други технически задачи, но най-много бъркаш, че нямало нищо музикално. Процесът включва комплексен музикален анализ, изисква дълбоко познаване на замисъла на автора, за да се създаде най-добро слухово възприятие на идеите му (и на уловеното уникално изпълнение - което след този апис няма никога да се повтори точно в същия вид). Не случайно най-добрите мастеринг инженери са и музиканти (макар и бивши - върховете на мастеринг- работата изискват всеотдаване).

 

Ако мастерингът беше рутинна техническа задача, щеше да я върши някой техник на заплата в основното студио или най-много, самият миксинг-инженер. Това не става никога и никъде в световната професионална практика! Защо всички албуми (говорим за истински, не самоделни) се изпращат за мастеринг в специализирано студио? (срещу немалко пари). Защо записите на качествена акустична музика (класика, джаз и други жанрове за меломани) често се преиздават след ре- мастеринг (а не ре-микс, както се прави при поп- и танцовата музика)?

 

Мастерингът е неоспоримо музикална, творческа дейност, включваща и задълбочени тхнически знания (но далеч не изчперпваща се с техническата страна). Принизяването на значението му не само е знак за спорна грамотнист, но е и в корените на много от трагичните резултати, които чуваме.

 

Само едно лично мнение за 0.05 лв без ДДС

[presly]

+10 000 up

бих добавил, че това важи с пълна сила не само за мастеринга, но май вече е казвано...

и едно дребно нещице от мен - ако човек е решил да става звукорежисьор (уф, ебаси и напомпаната дума) - да се занимава със това, ако човек иска да е музикант - съотетно същото. Няма нищо лошо в това да си изяснява понятия и тенденции във звука - това само може да помогне на музиканта да подобри звукоизвличането си, но като се стигне до нещо малко по-сериозно от информативен запис на репетиция - ползвайте истински звукари, а не "един приятел, дето много ги разбира..." - ще изгубите много по-малко време за резултат несъизмеримо по-добър от този, който бихте постигнали сами(за произволно време). Просто има толкова голямо разнообразие от технически и творчески похвати и техики при записа и смесването в наши дни, че ако искате да сте добри в това - трябва да му се посветите изцяло. Нали никой от вас няма да помоли тонрежисьора да удари едни барабани или бас, например? Защо тогава си мислите, че вие можете да овладеете НЕГОВИЯ инструмент? А той не е един...

Освен ако сте овладяли собствения до съвършенство... или пък ви е омръзнал.... или пък много ви се иска

Редактирано Май 9, 2009 от presly

[Бицев]

@circles: на въпроса "защо не направи-си-сам?" - който е и основен в темата - две приказки от баба ми:

 

Дърводелец отивал в града по работа и оставил на чирака си (пълен новак в занаята) един буков дънер, да направи от него двайсет лакти греда. Дал му стриктни инструкции: "Че деляш (ще дялаш) докато стане двайсе лакти - 'ма да не е кусо, ей! (да не стане късо). Седем пъти мериш, един път режеш! (ето откъде е поговорката). Деляш - и мериш, пак деляш и па мериш - докато стане двайсе. Само де не е кусо!" Запомнил това чиракът и почнал работа.

 

Връща се вечерта майсторът и какво да види: седи чиракът над голяма купчина талаш и плаче. "Ти какво си направил бе, непрокопсанико!?!" "Абе, майсторе - нали рече да делям до двайсе и да не е кусо. А оно - кусо, бе! Яз го делям и мерим - оно кусо! Яз па го делям - оно па кусо; йош (още) делям - оно йош по-кусо! Не можЕ (не можа) да стане двайсе лакти, бе..."

 

Оттам другата поговорка "Първа бука - за наука; втора бука - за вретено; трета бука - за греда."

- - - -

 

Какво общо има с темата? Всеки може да се научи да записва, смесва и мастерира. (В този именно възходящ порядък на трудност). Тези дето с това си изкарват хляба, доста трески са дялали, доста талаш са произвели, да знаеш! И, както чувам, в България повечето майстори все оща правят вретенца от буките. И на Запад дори само малцина правят хубавите, дълги и прави греди дето ни радват окото (ухото, в случая).

 

Младите музиканти, които са в началото на кариерата си, имат успоредната задача да дялкат трески около свиренето си (и композирането, аранжирането и пр). Може вече да са напреднали в това. Но защо именно с първите си албуми, с които искат да впечатлят света - да се учат на наука?

 

Защо искаш да направиш на талаш именно първата си рожба, раждана с най-много любов? Когато има други, вече извървели този път (вероятно отказали се от свиренето, за да се посветят на звукозаписа), на които именно това им е ролята в създаването на музикален продукт?!

 

Преди време писах по-горе в темата, че зависи от целта на записа: домашното студио и направи-си-сам смесване и мастеринг са за работни записи между колеги, за джемовете в този форум, за демо пред някой промотер на концерти или продуцент от музикална къша. За издателска работа на сериозен продукт, писах там - трябва ясно да решим докъде е допустимо да си кОпаме сами, и откъде идва ред на професионалистите.

 

Иначе - миксирайте си, мастерирайте си 'албуми' колкото ви душа иска. Но не се оплаквайте, че у нас "нямало пазар" или публиката "не ви разбирала" музиката, или друга някоя версия за крив Космос.

 

На слука!

[fLiSk]

Сега, тук много зависи от конкретните обстоятелства.

 

В съответния случай Circles примерно наистина има едно качествено оборудване, участвал е в записите на албуми досега (както скоро направиха един на много добро за БГ ниво) и тези негови приятели, някои са ми взимали ушите с супер миксове (хеле пъ к don_pepinio). Мисля, че на един такъв етап не е толкова лоша идеята ако има желание да се научи да записва. Да не говорим че го е комбинирал с курсове по съответните умения. Пък и засега не го прави с цел бизнес

 

Вече ако говорим за някой, който още инструмента не е усвоил като хората, там е ясно че по-скоро трябва да се набляга на свиренето