MoDz Публикувано Март 11, 2009 Публикувано Март 11, 2009 Моля, ако някой има време, да ми отговори на следния въпрос, защото колкото и да се мъча, не мога да го разбера: Как ладът и тоналността се свързват с музиката? Гледам ги в учебника просто като едни гами и не мога да загрея какво общо имат с музиката. Такива поредици от тонове няма никъде Благодаря на всички отзовали се и неотзовали се. Цитирай
evans Отговорено Март 11, 2009 Отговорено Март 11, 2009 Значи всяка една тоналност(мажорна или минорна,със диез или бемол)притежава някакъв специфичен характер и колорит. Например: С Dur-звучи много твърдо и рязко, G Dur-звучи малко по меко, а пък D Dur-звучи по тържествено и т.н За това всеки композитор като тръгне да пише някоя творба, първо решава в каква тоналност да я построи,съобразно това какво той иска обрисува в самото произведение Цитирай
Steppenwolf Отговорено Март 12, 2009 Отговорено Март 12, 2009 Тоналността зависи и от диапазона на инструментите и вокалистите, т.е. би могло да се наложи примерно G dur да се транспонира в A dur. Дали един и същи лад с различна тоника носи различно настроение при темпериран строй е малко спорно и важи най-силно за нетемперираните, поради което е било много по-значим фактор в миналото. Цитирай
lizardman Отговорено Март 12, 2009 Отговорено Март 12, 2009 Ти гледаш гамите на ладовете. Гамата е, когато ладът е изразен пост̀епенно. А ладът е по-скоро определено настроение. Всеки лад си има специфично звучене. Изсвири тоническото тризвучие на лада, усети настроението му, пробвай как звучат различните му степени. Тогава ще ти стане по-ясно какво е лад. Да, има разлика между един и същи лад с различна тоника. Като че ли различен нюанс имат. Имам опит най-вече с натуралния мажор и минор, старите ладове май не съм ги пробвал много-много. Цитирай
Vasil Pavlov Отговорено Март 12, 2009 Отговорено Март 12, 2009 Как ладът и тоналността се свързват с музиката? Гледам ги в учебника просто като едни гами и не мога да загрея какво общо имат с музиката. Такива поредици от тонове няма никъде Благодаря на всички отзовали се и неотзовали се. Ладът е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което, някои от тоновете придобиват значение на устойчиви, а други - на неустойчиви. Това е по учебника Тоест, казано накратко - когато слушаш дадена песен, някои от тоновете създават усещане за покой и "завършеност", други на неспокойствие и несигурност. А гамата се получава, ако тоновете на лада ги подредиш по височина нагоре или надолу, като започнеш с основния (тониката), който е най - стабилен и създава усещане за покой, и завършиш с неговото повторение (тоест ги подредиш от тоника до тоника). Примерно ако си в До Мажор, което е тоналност, тя има и своята гама. До - Ре - Ми - Фа - Сол - Ла - Си - До. Най - устойчивият тон е първият - До, а най - неустойчивият - седмият - в случая - Си. Той се нарича "чувствителен" или "водещ", и ако си в До и завършиш примерно песента или солото на Си, ще звучи много зле, защото слушателите усещат напрежение и несъзнателно очакват да чуят разрешението - До. Затова винаги произведенията завършват на тоника, а най стабилни са 1,3,5 степен на лада. старите ладове май не съм ги пробвал много-много. Аз доста се бях позанимавал с тях и са много готини. А и нали бях голям фен на Сатриани, та покрай него научих много гами, старите ладове, и мнооого легато Имат си много характерно звучене различните ладове и някои от тях са ми любими от доста време - примерно Лидийският много ме кефи, Фригийският - също. Най - рядко свиря Дорийски и Локрийски, особено последния даже го нямаше в елементарната теория на Парашкев Хаджиев. Доста време се чудех, ако съм в До и започна от Си, как ще се казва ладът, а накрая намерих името в един английски учебник за рок музика. Цитирай
kitaratapesho Отговорено Март 12, 2009 Отговорено Март 12, 2009 ^ Добро обяснение! Локрийският лад го няма в учебника на Парашкев-Хаджиев, тъй като той (ладът) е бил изолиран/забранен в класическата музика поради изброените от теб причини. А именно - ако имаш произведение базирано на локрийски лад, то квинтата ще бъде умалена (тритонус), което се е считало за дяволски интервал. А и реално погледнато няма да има "водеща" доминанта. След началото на 20в., в музиката се използват усилено както локрийския лад, така и ладовете на мелодичния и хармоничния минор, умалени, увеличени и целотонни скали. Също така и различни пентатоники, базирани на тези ладове/скали/гами. Въобще разнообразието на модерната музика е огромно и отнема невероятно много време да се опознае и изучи, а в последствие и приложи (по необходимост). Поздрави, Петър Цитирай
BlueZone Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 Последните два поста са казали всичко по темата, затова ще си позволя да добавя само едно нещо за Локрийския лад - той изисква тониката да е полуумален акорд, което е в противоречие с идеята, че тониката е стабилна и устойчива. Предполагам това също е било причина да се избягва усилено тоя лад. Но от друга страна 80% от творчеството на групи като Primus са базирани точно на тоя лад, пък не виждам да има някакъв проблем Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 Ладовете са ти старите наименования на тоналностите, впоследствие останали в две главни групи: мажорни и минорни Е, има един, за който стана дума - локрийския - дето не се е вписал, но това не означава, че го няма. Има и още много: византийски, алжирски, арабски (пригодени към диатониката всякакви източни ладове и прочее)... много са. Скалите са ти гамите (езикова разлика) - подреждаш тоновете на някой лад по височина и си готов със скалата. Теоретични работи са това, за музикалното изкуство нямат стойност. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 Локрийският лад наистина "класически" има повече теоретична стойност, но може да се ползва модално. Много малко са произведенията в локрийски лад, които съм чувал, но предполагам, че болшинството се отличават с повторение на основния акорд. Нестабилността му ни ограничава в ширенето по останалите акорди, защото лесно ще бъдем "изхвърлени" от него. Да, има разлика между един и същи лад с различна тоника. Като че ли различен нюанс имат. Имам опит най-вече с натуралния мажор и минор, старите ладове май не съм ги пробвал много-много. Това важи за другите строеве, но не и за ЕТ (equal temperament). При него от чисто математична и акустична гледна точка няма такава разлика, която да обагри с нюанси степените, поради простата причина, че е симетричен, ето защо тази бележка засега я съхранявам записана в тефтера "Митове и легенди". Ала не само аз съм на подобно мнение. Рон Милър споменаваше това в книгите си по модална джаз хармония, ако не ме лъже паметта, и съвсем не е убеден във валидността на подобно твърдение. Има някои, които казват, че дочуват разлика в характера / настроението на един и същи лад с различна основа в ЕТ. Може да се дължи на абсолютен слух (?), на непрецизна настройка, на резонаторното тяло... Или на популярните мислени асоциации с цветове, които да подсилват автосугестията, на отношението до резонансната честота на вътрешните органи, на отношението до честотата на майката Земя, на чакрите, на въздуха и пр., но това доколкото знам не е добре изследвано и се върти само в сферата на "може би". Все пак ще ми е интересно да прочета дали някой друг явно усеща разлика в настроението между различните мажори, изсвирени в ЕТ (респ. минори), и дали може да обясни това. Цитирай
Kurt Uvash Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 И аз мисля, че има такава разлика, точно в равномерния строй. Например аз винаги се настройвам по Ре. Кефи ме как звучи, а също и мажорната му терца. А и квинтата му... Като транспонирам някое мое парче за спорта така, някак си не е добре. Цитирай
lizardman Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 Убедил съм се, че има разлика. Но каква точно - сега започвам да се колебая. Пробвах в До-мажор и Ре-мажор, но карах почти само по устойчивите степени. Звучаха еднакво и това е съвсем логично, като се замислиш. А неведнъж съм установявал разликата... Затова пробвах и с минора. Тогава ми хрумна, че може би различните тоналности на един и същи лад подтикват свирещия към търсене на различен вид звучене. Трябва да си вдъхновен и да създаваш нещо. Ако свириш само арпежи, няма да усетиш разлика. Затова се опитах хем да се оставя на вдъхновението, хем да бъде нещо обективно. И се получи нито едното, нито другото. Но според мен има разлика. ми-минор ре-минор П.П. Все не ми даваше мира защо няма ни думичка за локрийския в ЕТМ. Голяма глупост... Цитирай
Vasil Pavlov Отговорено Март 13, 2009 Отговорено Март 13, 2009 Според мен това с различните тоналности, че навявали различни усещания, е доста субективно. Вярно е, че моят слух още не е съвсем изграден... Ако едно и също нещо се запише по еднакъв начин, но в 2 различни тоналности, и то близки, може да се направи следният опит. Този, който твърди, че му навявали различни усещания, сутрин след като се събуди, да накара някой да му пусне един от записите, без да му казва, кой е. Сигурен съм, че в 50% от случаите, няма да познае, в коя тоналност е (защото не си е дал Ла, и не е слушал музика - демек за момента му е изтрито от главата, кое как звучи). И това ще докаже, че всичко е едно голямо внушение. От друга страна, и аз някой път съм усещал нещо подобно, примерно Си минор ми звучи много по - тъжно от Ла. Но най - вероятно си внушавам... @ lizardman - ами чух ги, ама и на двете не знам какво си правил но самият тон е много нестабилен - може би си правиш някакви неща с флйда, знам ли. Особено ясно че чува, как фалшивееш на 35-36 секунда на първия файл - този в Ми. Пак казвам - слухът ми в момента се изгражда, но на мен ми се счува, че грешиш нещо докато свириш, или просто си внушавам, знам ли... Да чуе някой, който по - разбира, аз не съм компетентен... Все пак браво че си си направил труда да ги записваш тия неща де Цитирай
MoDz Отговорено Март 14, 2009 Автор Отговорено Март 14, 2009 Благодаря на всички. Има още няколко неща, които не са ми ясни, но сега ще гледам да развия слуха си (аз като чуя някоя нота, не мога да позная каква е ) и след това ще донауча теорията. Цитирай
indy Отговорено Март 18, 2009 Отговорено Март 18, 2009 Допълнение. В джаза, мисля, че Локр. си звучи много добре върху min7b5 акорд. Много често min7b5 ни се появява като IIØ в минорна IIØ-V-I прогресия, следван от 7b9 акорд, (в А moll--> Bmin7b5 - E7b9 - Amin7). Тогава обикновено свирят A харм. мин върху IIØ-V и А мин. или A дорийска скала върху I. Ако обаче си държите на Локр., има и такъв вариант /пак говоря за IIØ-V-I/: върху Bmin7b5 - свирите B Локр. #2 (D мел. минор) върху E7b9 - свирите E Алтерирана /суперлокрийска/ (F мел. минор) върху Amin7 - свирите A Дорийска (G мажор) Am I right? Цитирай
Steppenwolf Отговорено Март 18, 2009 Отговорено Март 18, 2009 Съгласен съм, но доколкото разбирам, тук се има предвид не използването на акордовите скали върху специфичен акорд на момента, а използването на локрийски лад като "тоналност", в която е парчето. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.